Темата от архива:

Наркомани - социална среда. Обзор

  Наркоманите - отрепки или болни, които се нуждаят от помощта ни

 

Семействата на зависимите от дрогата живеят в ада, обществото нехае

 

Мая ПАСКОВА

И като тото, така и Господ раздаваше съдбите на различните хора - всеки с късмета си, на кой каквото му се е паднало. И ето, че както на мен, така и на още някои се падна съдбата да играят ролята на "отпадъка" на обществото. Едва ли е нещо лично. Едва ли Господ е имал предвид точно мене и още сума ти умни деца да стоят като утайка там отдолу, където място имат само отрепките. Но не ти се сърдя, Господи, защото знам, че измина ли това, сякаш ще съм възнаграден! Ще бъда нещо повече от другите, нещо повече от неподозиращите, тези, които не подозират какви гадости крие животът и ги показва само на тези от нас, на които вярва, че сме силни, че сме силни да издържим и да оцелеем..." Огнян, наркоман.

(Из едно писмо от затвора).

 

Обществото

Хората си затварят очите и не искат да разберат, че проблемът е сериозен и обхваща все по-голяма част от младежите. Цялата злоба, цялото презрение, всички негативи, и без това натрупани поради други проблеми в обществото, някак си съвсем лесно се насочват към жертвите на наркотиците. Все едно наркодилърите имат имунитет. Много хора вместо да помагат, по-скоро пречат с това, което правят. Не се осъзнава, че зависимостта към наркотици е една болест, която е хронична, която е с често рецидивиране - процесът се възобновява, никой не знае колко пъти, с неизвестен край. Една изкуствена болест, която ликвидира младите хора. Дори към алкохолиците отношението е по-добро, отколкото към жертвите на наркотици. Постулатите още повече заклеймяват, унижават и унищожават и без друго погубените младежи. Това било право на избор. Ами някои от тях започват да се дрогират на 14 години. Даже 11 - 12-годишни деца вече са пробвали някаква форма на наркотик. Никой от тях не знае дали ще стане зависим. Там е проблемът, там е бедата. Как едно дете на 11 до 14 години избира смъртта съзнателно?

За наркомана не е важно, че ще го хванат с една доза. Той не се плаши от нищо. За него е важно да си я намери и да си я направи. Изгони го и го дай да влезе в затвора! Коя майка ще го направи? "Това не са болни, а порочни деца, те са малоумни и глупави". Няма такова нещо. Те са крехки, раними, притеснителни. Те са интелигентни, много умни и изключително талантливи. Но те не са могли да се справят с предизвикателството. Те са деликатни, научени са да са добронамерени, приемат всички хора за добри. А сред добрите са и дилърите.

Прави ли се нещо значимо и ефективно в помощ на зависимите? Да не говорим пък за техните семейства. А това е бъдещето на България.

От бума на утвърждаване на каналите за разпространение на наркотици през 1995 - 1997 г. изминаха 10 години, през които нищо съществено и нищо реално ефективно не се предвижда. Твърди се, че държавата не бивало да се грижи за хора, които сами са направили своя избор, от друга страна родителите на тези деца, които са поели изцяло всичките проблеми и водят неистова битка за живота им, плащат данъци.

Семейството

"Просто животът на семейството на наркозависимия няма нищо общо с живота на нормалните хора. Ние сме нито живи с живите, нито сме умрели с умрелите. Децата ни нито са болни с болните, нито са здрави със здравите. Негативната обществена нагласа ни досъсипва. Почти всички, които имат деца наркомани в Плевен, изпитват неистов срам. От какво? Че детето е изкуствено разболяно, че наркотиците допринесоха за забогатяване на толкова хора, които продължават да богатеят. Децата са тяхна жертва. Техният живот е спрял и не се знае как ще свърши. Трудно се живее, защото трябва да си на работа, за да продължиш да реализираш себе си, доколкото ти остава време да мислиш за себе си, но така също и за да осигуряваш приходи. Няма как. Много е скъпо да си родител на наркоман. Този, който се дрогира непрекъснато, само един път на ден да вземе хероин е 8 лв., но се стига до 5 - 6 и до повече дози. Ние сме стигали до 40 лв. на ден. Това е страшно. Ами това, което е в заложната къща и трябва все пак да се откупи, за да не купуваш ново, че е по-скъпо. Може да звучи смешно, но една прахосмукачка ние три пъти сме откупували от една и съща заложна къща и трите пъти молихме да не се взема от нашето дете и ни се обещаваше и трите пъти, и всеки път са я вземали. Защото тия хора не ги е грижа какво става. Имаше случай след залагане на златен синджир моят син да си купи веднага наркотик и почти да умре пред същата тази къща. Полицията не е заловила лицето, продало наркотика, защото не е била там в същия момент на продажбата. Дори тогава щяха да арестуват моя син, а не дилъра. Микровълновата фурна три пъти я откупуваме. Четвъртия път малко преди ние да отидем беше продадена на един циганин от Буковлък за 50 лв. Злато - нямам. Ние, майките на наркомани, не носим украшения. С единия крак съм все в гроба, да не говорим за сина ми, който е с двата почти винаги.

Другите мислят за балове, за кандидатстване, за уроци. Ние мислим само ще се върне ли жив, ще звънне ли полиция на вратата, че някъде е хванат, ще ми го докарат ли полупремрял. За абстиненциите да не говорим. Аз съм го спасявала вкъщи, правила съм му изкуствено дишане и масаж. Лудите ги слагат в усмирителни ризи, но наркоманите - не. Как се преживява такова нещо? Но се изживява и вървиш напред. Не можеш да се откажеш. Това е нашият живот", споделя майка на един наркоман от Плевен.

Сдружение

"Живот без дрога

за всички деца" -

Плевен

Плевенското сдружение съществува от 2004 г. Създадено е по инициатива на д-р Румяна Бонева с надеждата, че ще се приобщят повече хора, чиито деца са наркомани. Поради срама обаче хората предпочитат да не си обявяват гласно проблема и майките, които продължават през тези три години упорито да се надяват, че нещо ще се промени, са само 5 - 6. Имат редовни сбирки, всяка сряда от 18 часа. Приютява ги Превантивно-информационният общински център от около година и половина, базата е в Стоматологичната клиника на 4 етаж. На 29 май те инициират и организират в общинската конферентна зала до Съдебната палата среща-беседа с родители. Родители, които трябва да получат информация. И това да е една крачка напред. "Надяваме се да има интерес, ако няма посещение, това ще значи, че обществото ни е още твърде, твърде незряло и всички тези приказки за гражданско общество просто се изстрелват във въздуха без някаква реална опора. Надяваме се да станем повече. По този начин по-добре ще ни чуят. Повече хора означава повече възможности за помощ - някой може да осигури малко помещение, в което да си правим сбирките, лека-полека бизнесмените на града биха могли да бъдат включвани в решаването на проблемите в това направление и главната ни цел, към която вървим, но която ще е в много далечно бъдеще сигурно, е да се построи един дневен център в нашия град, в който решилите да спират наркотиците да бъдат през деня с психолози, с възможности за себеизява около 3 месеца, след което вече те ще бъдат абсолютно мотивирани да отидат и в комуна. Това ще бъде не само за Плевен, но и за региона", не спира да вярва д-р Бонева. "Когато създавахме сдружението през февруари 2004 г. бяхме много ентусиазирани и смятахме, че много бързо ще се откликне и ще се направи такъв център. За съжаление постепенно станахме реалисти, сега сме скептици, но не сме загубили надежда, защото ако ние не се борим за нашите деца, просто няма кой друг", разсъждава изстрадалата майка.

А има толкова много неща, които една майка трябва да знае. Как да общува с детето, преди да се стигне до момента, в който то посяга към наркотиците, какво да следи родителят, за да е сигурен, че то не е посегнало вече към дрогата - много практически неща, за които хората не се сещат. Например - в магазините влиза младеж и купува лимонтозу и минерална вода. Продавачките питат ли защо? С лимонтозуто се разтваря хероинът в капачката, а минералната вода е защото след това пресъхва лигавицата на устата. В аптеката - влиза малък човек и иска спринцовка с тънка игличка. За какво му е на него? И аптекарите знаят. Но казват - ние няма как да не продаваме, по този начин ги спасяваме от СПИН. Факт. Хората не искат да реагират и в същото време си мислят, че са застраховани, което е абсолютна неистина. Никой не е застрахован, никой не знае кога, къде, в каква степен и до къде са стигнали нещата, когато забележи. Сто процентова гаранция за това няма. "Който си има наркозависим в семейството, до края на живота си ще остане с напрежението, със страха. Много идват в центъра да търсят помощ, обаждат се по телефона, разпитват чрез познати, но нямат смелост да се явят и да обявят проблема", казва д-р Бонева.

"Наскоро една учителка се обажда. Всеки път плаче. При това нейният син е отишъл в комуна - най-доброто, което може да се случи. Най-големият проблем е да накараш зависимия да отиде в комуна. Тази майка се притеснява какво ще се случи, като излезе от комуната. Ето това е също проблем. Излизат след различен период от време - две, три години, понякога и повече, но като излезе, обществото не го приема. Не може да си намери работа, няма реализация. Тази майка иска да се реши в обществен аспект проблемът, да направи нещо за децата, които са преминали през комуни. Но от друга страна казва: Да, но не искам аз да се показвам, аз да се обявявам, не искам да разберат, че моят син е с такъв проблем. Тя е учителка и вероятно се страхува, че това ще се отрази негативно на работата й. Родителите на децата, които тя обучава, биха казали - тя не се е справила със собственото си дете, та нашите ли ще оправи. Има го този момент от българската психология", констатира факти от своята работа д-р Румяна Бонева.

Децата, излезли от комуни, никой не ги иска и най-лесно е да се върнат към старото, защото дилърите ги дебнат. Не агресивно и нападателно, не и заплашително, но много умело. Стратегията на продавачите на смърт е изключително умела - случайни срещи, покани за кафе. А споменът за наркотика, макар и дълбоко заровен, е наличен. Дори наркомани, които са успели години наред да не се дрогират, признават, че оздравял наркоман няма, има здравеещ. Всичко зависи от волята, която отново трябва да се изгради, от неговата мотивировка да води живот на нормална личност. Много лесно може да се върне пак и да тръгне от нищото.

"Аз и другите майки от сдружението смятаме, че това, което е наша задача понастоящем, е информиране и споделяне на опита, като по този начин ще се избегнат грешки. Това скъсява пътя при другите към спасението. Ние сме майки на зависими, но с различен резултат", заявява д-р Бонева.

Алтернативите

Опитът на Полша с лекуването на наркозависимите е много показателен за това какво се прави в другите страни за тези младежи. Там всичко е много добре регламентирано. Държавата финансово поддържа тези центрове, които са много на брой, освен това общините, на чиято територия са тези центрове, също имат ангажимент към тях. Кметът насочва към такива центрове 1% от парите, които се събират от акцизи на алкохол. Спасявайки повече млади хора, те осигуряват поколение, което ще е полезно на държавата. Има центрове, в които зависимите биват обгрижвани, като се прави разлика между непълнолетни и пълнолетни. Осигурява им се възможност да завършат образованието си. В тази терапевтична общност, ако има в близост училище, децата го посещават с придружител, а след това им се осигурява възможност за реализация. Българските наркозависими напускат училище, защото така е по-лесно, остават необразовани. Оттам нататък за каква реализация може да се говори?

Колкото и общ да е проблемът, толкова е индивидуален. За един едно ще помогне, за друг - друго. Затова не бива да се унифицират нещата, не бива да се търси вълшебното хапче. Не бива и да се пречи - всяка една стъпка в посока помощ на зависимите може да доведе до добър резултат. Един от 100 да бъде спасен, все е нещо.

Не става с едно хапче, с едно посещение при психиатър или с 10-дневен престой в клиника. Отказване е възможно, но обществото трябва да е толерантно или поне безразлично. Да не им пречи. Да не ги подритва и подхвърля с "боклук, парцал...".

Наркоманът е безкрайно променен като характер, като съзнание, като възприятие за света. Макар да звучи тривиално и опростенченски - основното в живота на активния наркоман е как да си набави дрогата. В комуната този момент отпада. Там има елемент на взаимопомощ. Там пребивават резиденти, които са в различна продължителност във времето от момента на спиране на наркотиците. Това общуване между хора, които са най-добре запознати с проблема, е и най-добрият начин за отказване от зависимостта. Един наркоман знае всичко около този момент - какво се изживява, какво се изпитва, защо се посяга, защо се поддържа приема на наркотици, какво се изживява след това. Не случайно големи успехи се постигат в групите за анонимни наркомани.

В комуните няма нужда от охранители, няма спринцовки, няма наркотици. Там се намират личности, дошли доброволно с решението да живеят човешки. Макар че понякога и принудата може да свърши добра работа и да мотивира.

В момента в България има 6 къщи на асоциация "Рето надежда" - в София две, край Пловдив две, край Бургас една и край Нови Искър за момичета. Това е християнска организация, която тръгва от Испания още през 80-те години, като в момента имат къщи в над 16 страни от целия свят. На тези деца им трябва вяра, наркотикът да бъде заменен с нещо друго. Вярата в Христос е едно от тях. Без показна изява и фанатизъм се подчертава значението на християнските ценности и наркозависимите младежи намират някакво упование и смисъл в живота. Пребиваването там е абсолютно безплатно, осигуряват им се трудови дейности. Принципът е на взаимопомощ - по-напреднали, излезли от наркозависимостта младежи помагат на други, които са в началото на дългия път на отказване. На оздравелите се осигурява работа. Не се употребяват лекарства, забранена е употребата на алкохол и цигари.

Терапевтичната общност "Феникс" в с. Бракьовци край Годеч работи по програма, която за да е относително ефективна, е с 10-месечна продължителност. Таксата е 30 лв. на ден.

Друга платена комуна е "Ново начало" край село Буново. Тя се ръководи от бивш наркоман - Желяз Андреев, който е бил много тежък случай. Програмата на Желяз е гъвкава и се съобразява с индивидуалните нужди на всеки пациент. Включва ежедневно посещение от психолог, специална рехабилитация, връзка с работодатели, които след преминаване на определения курс (минимум 9 месеца) след това им осигуряват работа, но в друг град. По този начин се пресича връзката с миналото изцяло и се осъществява социална рехабилитация.

Комуната в село Герман на Владимир Качаклиев е безплатна. Приемат се дарения, касаещи изхранването на резидентите. Задължително им се осигурява и работа. Основана е на принципа на взаимопомощ на зависими, които оздравяват.

"На 26 години съм... 9 години вземах всякакви наркотици - в началото по-леки, а после хероин... Не мога да ви опиша какво съм преживяла... Бях на дъното, на най-мръсното дъно.

Започнах на 13, когато най-трудно осъзнавах какво всъщност се случва, а когато осъзнах, беше вече твърде късно да спра... Очаквах смъртта, все едно, че всеки миг не е смърт, а прераждане. Девет години, целият ми съзнателен живот премина покрай мен в очакване да умра. Толкова безсилна бях да го спра.

Щастлива съм, че животът ми даде още един шанс - излекувах зависимостта си, след това излекувах хепатита си, сега още лекувам душата си, но тя е вече почти отново цяла! Приятелите и семейството ми отново ме обичат, а аз се стремя да изтрия всичко преживяно и да се боря с цената на всичко!!! Аз вярвам във вас! Повярвайте и вие!"

Ая, оздравяваща наркоманка.

(Използвани са материали от книгата "Не се предавай" на Сдружение "Майки срещу дрогата" - Пловдив)

 

Признаците

 

* лошо самочувствие

* бягства от училище

* зачервени очи

* стъклени очи, разширени или стеснени зеници

* необяснимо отслабване

* "амуниции" за инжектиране

* завален говор

* нарушаване на вечерния час

* бягства

* охлузвания или възпаления на кожата

* агресивна реч

* химически дъх

* честа употреба на капки за очи

* изблици на насилие у дома

* изчезване на ценни вещи

* нови приятели, загуба на стари приятели

* смяна на средата

* депресия

* отдръпване

* апатия

* безразсъдно поведение

* подло поведение

* отричане на семейни ценности

* неуважение към родителите

* лъжи и измами

* липса на всякаква мисъл за бъдещето

* кражба или заемане на пари

* липса на мотивация

* манипулативност, егоизъм

* враждебност към членовете на семейството

* липса на интерес към физически занимания

* притежаване на необясними вещи


Материалът е от архива на BG Север

 

Благодаря ви за статията...

Е, ТОВА ВСИЧКОТО ЛИ ТРЯБВА ДА ГО ЧЕТА?

г-н Анонимен,никои не Ви кара да четете неща,които пряко не Ви засягат,и от такива глупави изказвания,и мнения няма нужда..Вие сте един лош човек,които може би не се понася и сам.Дано никога не Ви притесни такъв проблем!!Страшно е!!Много е страшно!!
БЛАГОДАРИМ ЗА СТАТИЯТА!!

Друга песен ще запее авторката,когато бъде ограбена и пребита от наркоман.Или пък нейното дете бъде ограбено и пребито от наркоман.Тогава сигурно ще каже на полицията,че наркомана не е престъпник ,защото е болен и не иска да бъде съден.Или пък ще иска справедливо наказание за постъпката му.Много ми е интересно как ще постъпи.По същата логика и педолифилите се нуждаят от помощ,защото са болни.И серийните убийци и те са болни.А знае ли авторката,че 90 процента от наркоманите са и наркодилъри.Защато ако нямат богати родители те си набавят пари за дрога или чрез кражби и грабежи или чрез наркоразпространение.Знае ли авторката,че самите наркомани продават отрова на малки деца?И ако наркоман продаде дрога на детето й дали ще каже,че е болен човек и няма нужда да го съдят?Дали?

Проблемът е сериозен и сложен.
Никой сериозен проблем не се решава със емоционално истерични изблици от рода на "А ако твойто дете бъде ограбено и пребито" и т.н.
Заклеймяването на 13 годишни деца въвлечени насила в един кошмар, че са чудовища и изверги не може да допринесе нищо добро.
Според мен (това е лично моето мнение ) единственото лекарство от тази напаст е религията.
Религията (особенно християнската) има хилядолетна практика и методи за изваждане на заблудените и изстрадали души на правия път.
Само религията и вярата могат да запълнят ужасният студ и вакуум който тези млади хора изпитват в сърцата си, когато не могат да получат поредната доза.

Стига с тази религия. Въпросът е медицински и законодателен. Първо: абсолютно задължително всички наркозависими на лечение. Второ: най-строги наказания за наркопроизводителите, независимо дали е баба, дядо, чичко, леля, батко, кака и тем подобни, независимо от длъжноста която заема във власта; строги присъди за съдиите, които освобождават наркодилъри и наркопроизводители с отнемане правото им за упражняване на професията за цял живот, със заличаване на дипломирането им; осъждане независимо от коя народност и етнос са, ограничаване достъпа им до обществото, конфискация на придобитото от наркобизнеса имущество. Държавноста трябва да вземе всички мерки за спасяване на младите хора, защото това се превръща в неопрощаващ бич за бъдещето на нацията. Задължителното Медицинско лечение трябва да бъде подкрепено от законодателите, съдебната и изпълнителната власт. Това е повелята на деня.

Отрепки.

Отрепки. Как, защо, кога - сам си избираш, никой насила не е станал наркоман. Да промениш мирогледа на такъв човек е равносилно на това да му промиеш мозъка (ако има останал такъв). С разбиране не става.

Вместо да се вайкат майките на наркоманите да се замислят малко дали нее тяхна вината за възпитанието на децата им, защото всичко е свързано с това.Винаги се започва с тревица лоша компания и развисяни дрехи,тогава като не е обърнато достатъчно внимание последствията са такива.Не ги крийте не ги защитавайте не ги пускайте в домовете си нищо че са ви деца има комуни там им е мястото.

докато обшеството ни е така негативно настроено към наркоманите никога няма да се променят нешата.но не бива да се изключва вероятността ТИ ,който обвиняваш тези хора един ден да си на тяхно място!Никой не е резервиран.Ако гледаме на тях като отрепки и боклуци какъв шанс им даваме да се променят,като постоянно ги отбягваме ли?! всеки може да се отклони от правия път било то с наркотици или нешо друго,но съшо така всеки има право на нова възможност! трябва да се бориш до край и да повярваш че можеш да си един нов човек!