Темата от архива:

Наркомани - социална среда. Обзор

 

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

 

 

 

 

 

Доц. д-р Мария Александрова

 

В навечерието на 1 декември - международния ден за борба със СПИН, психиатърката изрази опасенията си, че може би предстои вълна от серопозитивни млади хора, тъй като наркоманията достига застрашителни размери. Известно е, че венозните наркомани са една от най-рисковите групи при заразяването с ХИВ вируса.

 

Предстои бум на СПИН сред наркоманите

 

Доц. д-р Мария Александрова е родена на 21 юли 1945 г. в Плевен. Работила е само като психиатър вече 37 години. Завежда Клиника за лечение на зависимости към УМБАЛ - Плевен, от 1990 г. Директор е на Медицинския колеж от 2000 г. С проблема на наркоманиите се занимава от 1990 г.

Омъжена с двама сина, също лекари.

Интервю на
Мая ПАСКОВА

- Доц. Александрова, имаме ли истинска представа за размера на епидемията наркомания?

- Цифрите и данните не са нито достоверни, нито обективни. Процесът на това ново явление, каквото е социално значимото заболяване зависимости или наркомании, аз проследих от самото начало, още от 1990 г. Това са почти 18 години, в които тези психоактивни вещества трайно се настаниха на българския пазар. Вече си мисля, че няма да доживея деня, в който да няма тези отрови. Така ги наричам аз не само за да използвам въздействието на словото. Съвсем не съм далече от истината, защото е факт, че физически и психически младите хора загиват.

- Кой е най-сериозният наркотик, който най-бързо убива младите хора?

- Хероинът е най-драстичният, най-тежкият, най-вредният наркотик от групата на опиатите. Предвид ниската покупателна способност на населението ни, той се явява и най-достъпният. Но към него се създава най-тежката зависимост. Той трайно присъства на черния пазар. Може да се намери и в най-малките населени места, на една ръка разстояние, едно обаждане и максимум петнайсет минути са необходими всеки, който желае да си закупи тази дрога, да го направи веднага. Когато се започне употребата на опиата, само за броени месеци, не повече от два - три, се създава истинската зависимост, която принуждава младия човек да търси наркотика през ден или всеки ден, тъй като организмът му физически го изисква. Липсата му води до появата на т. нар. абстинентни симптоми - това е гладът, който организмът изпитва. Много точни сметки са си правели тези, които са прогнозирали как ще се развие явлението наркомания в България и за това само за пет - шест години хероинът стана и продължава да бъде на първо място по употреба, защото кокаинът е скъп. 120 лв. за грам е много. А той не е толкова тежък и не създава такава физическа зависимост, както хероинът. В кокаина има и по-малко възможности за примеси.

- От колко приема може да се появи зависимостта?

- Истината е една. В началото явлението наркомания започна с пушенето на марихуана и хашиш. Те бяха в онези години на първо място по търсене и използване. Но те са от така наречените меки, въвеждащи дроги. В един момент в марихуаната започна да се поставя малко хероин, който принуждаваше младите хора по-бързо да минават през етапа, в който тя им въздейства приятно, отпускащо, еуфоризиращо. Това вече не им вършеше работа. И те започнаха да търсят нещо по-силно, по-хард. Това по-силно нещо се оказа хероинът.

- Хероинозависимите само венозно ли приемат наркотика?

- Хероинът първо се смърка през носа както кокаина, но после започват да го подгряват и разтопяват на фолио и да инхалират изпаренията. Третият, най-разпространен начин на приема, е венозният. Не всички, които преминават на хероин, започват с директно вкарване "на помпа", както те се изразяват, през вените. Различно е времето, в което решават, че смъркането и вдишването изискват по-големи дози и по-мощният ефект е интервенозното приложение.

- Какви последици води след себе си вкарването на наркотика през вените?

- Големите опасности са две, но и двете произлизат от използването на нечисти, вече ползвани от други наркомани спринцовки. Цялата тази популация от млади хора се заразяват много често с вируса на хепатит С. Той се пренася по кръвен път, вече 60 - 70 процента от наркоманите в България, които са на интервенозно приложение на хероина, са заразени с този вирус. Носят го в себе си, той се загнездва в черния дроб и започва да го руши бавно и постепенно, но сигурно. Нормалните клетки се израждат в мастни или някакви други съединителни тъкани, които не вършат същата работа, черният дроб изобщо не може да функционира. Вирусът работи тихо, подмолно, няма никакви субективни оплаквания като болка, тежест. Наркоманът не знае, че е заразен. Около 70% от момчетата и момичетата, с които аз се срещам и лекувам в клиниката през тези 6 години, са носители на вируса на хепатит С. Това е страшно. Ако те не се лекуват след 5 до 8 години този черен дроб развива или цироза, както при алкохолиците, които след дълго пиене умират в мъки, или се развива рак. Изходът е същият. Това е, което очаква тези млади хора в следващите десетина години, защото вълната в момента е такава.

- Не се ли лекува?

- Безспорно се лекува. Лечението е шестмесечно, използват се много скъпи медикаменти по схема от гастроендокринолози. Цялото лечение струва 45 хил. лв. Никое българско семейство не може да ги отдели. Касата обаче ги отделя. Има програма, която е насочена към включване на такива млади хора, които са наркомани и са положителни на хепатит С. Условието е обаче те 6 месеца да не са вземали хероин, да са чисти.

- Как ще ги накарате да се лекуват от зависимостта си?

- Голяма част от заразените започват да се замислят. Защото им го съобщавам директно, а това е самата истина. Не преувеличавам и не хиперболизирам. Плашат се повече родителите, по-малко и децата. Вече цялото семейство, ангажирано с това лечение и въздържанието от наркотици, успяват. Има доста деца от нашия регион, които се лекуват по тези програми. Аз им правя тестовете и наистина се оказват чисти. Но отговорността пада и върху родителите, които трябва да намерят сили и да опазят детето си да не се докосне то до хероина. Това е наистина изключително трудно. В България от няколко години има и медикамент, който лекува хероиновата и алкохолна зависимост. Но трябва да се взема една година, за да може да се подтисне желанието на мозъка да иска хероин, респективно алкохол. Това донякъде ни улеснява. Медикаментът обаче не се поема от касата, а цената е около 150 лв. на месец. Но родителите са съгласни да дадат тези пари за лекарството, което лекува тяхното дете, вместо за дозата, която го убива. Ние носим също голяма отговорност. За да кажем, че един човек е в ремисия и да го пратим в такава програма, трябва да сме абсолютно убедени, че това е така, иначе на практика лъжем държавата.

- Хепатит С се лекува, но какво става, ако наркоманът се зарази със СПИН?

- Другата опасност за интервенозния наркоман е заразяването с ХИВ вируса на СПИН. Механизмът е същият - той се пренася по кръвен път. Тази популация от зависими млади хора в България, интервенозни хероиномани, са една потенциална много рискова група за заразяване и увеличаване броя на носителите на вируса на СПИН. Този контингент е особено рисков. В последните три - четири години броят на носителите на вируса на хепатит С се увеличава стремглаво. Същото нещо ще се случи и с интервенозните хероиномани, като вероятно изведнъж ще се увеличи броят на ХИВ позитивните, които ще се разболяват от СПИН. Това е въпрос на време. Никой не може да прогнозира кога ще стане, но няма да ни се размине. Това ще се случи. И всички, които се боцкат, трябва да го знаят. Това е абсолютно сигурен начин да се разболеят от СПИН.

- А каква е възрастовата граница на наркозависимите?

- В началото беше много ниска, имаше 14 - 15 годишни деца. Тези, които идват на лечение в клиниката, обикновено са от 20-годишни нагоре. Но те имат поне 2 - 3 години "стаж" зад гърба си при вземането на хероин - т. е. започнали са 16 - 17-годишни. При мен идват такива, които знаят вече, че имат хепатит. Други са осъзнали, че това нещо ги опустошава, животът им се разрушава. Едно 21-годишно момче изглеждаше като призрак. Те почти не се хранят, стават бледи, слаби, изпити. Имат вид на вече болни. Това е безмерно страдание. Те вземат хероин не за моментно удоволствие или преживяване, а просто за да не настъпи абстиненцията.

- В какво се изразява тя?

- Ако сутринта са сложили хероин, той действа 7 - 8 часа. Следобед вече започват да изпитват болки в ставите, в мускулите, стават много тревожни, напрегнати, изпотяват се, имат сърцебиене, появява се стомашно-чревно разстройство, непреодолимо влечение и желание да вземат хероин на всяка цена, защото гладът, който организмът изпитва, се проявява във физическо страдание. Психическото е отделно. Те са способни да убият човек, само и само да намерят пари за хероин. Едно момче, което беше при мен сутринта, ми каза, че вчера е заложило якето и маратонките си и днес е с якето на дядо си. Те са готови да продадат всичко, което е пред очите им. Това непреодолимо желание е жестокото нещо на хероина, защото той те прави подчинен, без него сякаш животът ти свършва. Един от основните белези на тази зависимост е, че се покачва толеранта, т. е. организмът понася все по-големи и по-големи дози от дрогата. Както при алкохола - започва се от малкото, за да се стигне до литър концентрат. Ако се е боцкал веднъж на ден, после стават два, три, пет пъти... Поносимостта към дрогата се покачва.

- Как умират от свръхдоза?

- Най-често умират от свръхдоза тези, които са опитали по някакъв начин да спрат хероина за два, три, пет дни. Или не са имали пари. Или са си казали: каквото и да става, аз трябва да положа усилия да спра. Или сме ги лекували няколко дни в клиниката, където сме им давали успокоителни, обезболяващи, но те не са могли да издържат повече, излезли са и са си сложили голямата доза, която ги убива.

- Явно лечението е дълъг процес. Какво се прави при вас в клиниката по зависимости?

- При нас се прави първата най-малка стъпка - детоксикацията. Вливаме водносолеви разтвори, глюкоза, витамини, даваме им диазепан, сънотворни, успокоителни, обезболяващи. Има схема за лечение, която ако се прилага десет дни без да се взема хероин, гарантира преодоляването на абстиненцията, на физическото страдание, донякъде и тревожността, агресивността, която проявяват. Защото те стават доста агресивни, когато са в абстиненция, безпардонни в изказа си, в поведението си. Но постепенно се нормализират и обикновено на 10 - 12-ия ден са чисти. Чувстват се по-добре, изчезват болките, стомашно-чревното разстройство. Веднага обаче трябва да се продължи лечението. Защото в 90% от случаите, ако ги оставим така изчистени, след петия ден мозъкът продължава да иска хероин. Психическата зависимост е по-тежка и доста по-продължителна, докато мозъкът забрави за хероина. И ако не преминат към следващата програма, най-добре постъпване в комуна, където да бъдат опазени от хероина, се връщат отново към наркотика. В този кръг се въртим вече 18 години. Омагьосан кръг, от който няма изход. Сега ни задължават да разработваме метадоновите програми, при които интервенозният наркоман вместо хероин получава метадон. Родителите предпочитат пречистените лекарства като Субсидол, но от министерството спряха да го изписват. Колкото повече възможности, толкова по-добре. На запад има центрове за ресоциализация, дневни центрове, където наркозависимите отиват и пребивават в здрава среда, с тях работят социални работници, психолози, за да могат да пренасочат психичната енергия в правилната посока. Всичко това изисква много усилия, работа. А нашата държава не дава пари. Те знаят, че проблемът е огромен, но предпочитат да си заровят главата в пясъка и да кажат - да, има наркомани, но не е толкова страшно. А то е. Но и да си говорим ние, нищо няма да направим сами.

- Какво според вас трябва да стане, за да се намали наркоманията в България?

- Тук всичко върви по един абсолютно хаотичен начин. Сякаш не се отнася за младите хора, за бъдещето на България. Такъв хаос и безхаберие сякаш никога не е било. За мен това е най-голямото престъпление на политиците на прехода, което историята няма да им прости. Наркотикът променя цялата същност на зависимия. Този човек няма да бъде вече същият. Няма излекуван наркоман. Няма човек, който да каже: аз съм бил хероиноман и никога няма да се върна към хероина до края на живота си. Лесно е - може да се спрат наркотиците. Но ако не е хероинът, ще са амфетамините. Напоследък все по-често виждам деца, които стават зависими към тях. Тях изобщо нямам идея как ще ги лекуваме. Това е следващата голяма беда. Трябва да има стиковане на усилията, за което говоря вече 18 години. А не да се работи на парче. Държава, община, родители, учители, лекари, всички програми и институции - да има единомислие и единодействие, да гледаме в една посока и да се подпомагаме, да работим в екип, само тогава ще има някакъв ефект. В началото бях много оптимистично настроена, наивна. Вярвах, че ако пиша листовки, брошурки, появявам се по телевизията, говоря, ходя в училищата, ще помогна. Оказва се, че без работа в екип ефект няма. Остава да се молим да не дойде вълната на масовото заразяване със СПИН.

 

Материалът е от архива на BG Север