2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. sparotok
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Прочетен: 12635 Коментари: 28 Гласове:
Последна промяна: 13.08.2010 11:29
На 18 г. Дияна е с обещаващо бъдеще, на 38 вече се е превърнала в старица
Мая ПАСКОВА
Дияна, на 38 години (с лице на старица), с едно дете (отглеждано от родителите й), пише стихове (това е тайна, пази ги нейна приятелка), малко странна (всички поети са), сама (развод не е подписан). Жертва на домашно насилие (недоказано - няма оплакване, няма улики)... Почти анонимна визитка. Нищо впечатляващо и необичайно. Ако се изключат скобите. Защото целият живот на Дияна е заключен в здравите скоби на факти, които го преобръщат на 180 градуса. Без предупреждение, без увод, без никакви други знаци. Безвремие, струящо от безумните й зеници, бъдеще, останало като призрак в миналото и много тъга, запечатана с химикал и неравен, нервен почерк върху стари тетрадки, които навярно никой няма да прочете. Не така стояли нещата преди 20 години обаче, разказва нейна приятелка...
Родена в семейство на инженер и счетоводителка, Дияна се оказва освен много своенравно, живо и общително дете, и много музикално. Въпреки недоволството си от факта, че дъщеря им явно не е наследила афинитета към точните науки, родителите все пак решават да се съобразят с нейното желание и я записват в музикалното училище. Друг сериозен довод за това е и желязната дисциплина, която се изисква от всеки музикант. Купоните и "пагубните" приятелства отпадат като варианти. Така се и случва. Покрай часовете репетиции с виолончелото в училище и в къщи, задължителните уроци, на които майка й и баща й много държат, на Дияна не й остава много време да се поогледа и да се сблъска с различното. Става отличничката на випуска.
Многообещаващ
талант с блестящо
бъдеще,
както прогнозират нейните преподаватели. Преди решаващите изпити в консерваторията остава един месец свобода. След дълги преговори с консервативните си родители, Дияна все пак извоюва правото си на пълнолетен гражданин да отиде с две бивши съученички на море за една седмица. Дипломата с шестици все пак заслужава някаква награда и семейството, макар и без особено желание, дава благословията си. "Тя беше изпълнена с ентусиазъм, разказва нейната приятелка, вярваше, че това ще бъде най-голямото приключение в живота й. Беше като малко дете, което е получило най-желаната играчка за рождения си ден. Тя такава и си беше - едно осемнайсетгодишно дете, изпълнено с вяра и оптимизъм, предпазвано грижовно от пошлостта на живота и наивно вярващо, че всички хора са изпълнени с доброта и любов като нея". Но както често се случва, дългоочакваната розова ваканция преобръща съдбата на младото момиче. На плажа девойките се запознават с друга шумна компания, но от три момчета, които се оказват техни земляци. Чаровният Петър веднага хвърля око на Дияна. Следват дълги нощни разходки по брега на морето, безсмислено бърборене, първата целувка... За момичето няма значение, че това увлечение започнало да се превръща в любов. Е, към осем години по-възрастен мъж, с механотехникум и така наречен "бизнес" с ремонт на коли, който има съмнителен произход и още по-неясно бъдеще. За нея по-важното е, че
Петър е
с привлекателна
външност,
силен и малко груб, но е коренно различен от всичките й познати до сега, изчерпващи се с обкръжението в училище. Освен това сега Дияна има свободата да прави всички забранени неща. Бар, джин с тоник, горещи танци и... се оказва в бунгалото на Петър. Съквартирантите му "случайно" са си заминали по спешност същия следобед, а това е и последната й вечер от ваканцията, преди да се върне вкъщи и да довърши финалната права до приемните изпити. Последната нощ от стария й живот и първата от новия, за който все още не подозира. Размяна на телефони и обещания: Ще ти се обадя още щом се прибера. Прощална целувка в посрещане на утрото и после дълго сбогуване на гарата.
Дияна се прибира друга. "Имаше нещо различно в погледа й още щом я видях. Някакво пламъче, което пробягваше по лицето й и я караше да се усмихва без причина. Отдадох го на слънцето и почивката с приятелки. Не подозирах какво се случва в сърцето й. Никога не успях да я накарам да споделя с мен чувствата си. Вярвах, че е безупречна, защото правеше нещата според нашите желания. Не исках да повярвам, че детето ми вече е пораснало", ще си спомни по-късно майката. Дияна прегръща отново виолончелото, но дори музиката й звучи различно, минорно и очакващо - обещаното телефонно обаждане. Което все не идва. Ден преди изпита в консерваторията Дияна
разбира,
че е бременна.
Не може да каже на никого, не знае какво да направи. Заминава за София със свито сърце. Представя се блестящо, но за нея този успех няма значение. Решава, че все пак Петър е човекът, който трябва пръв да разбере и да й подаде ръка. Отсреща обаче прозвучава метален глас и ироничен смях отпушва сълзите й. В една отчаяно безсънна нощ през главата й минават всички възможни варианти, включително и за самоубийство. Дори набелязва план и измисля прощалното писмо до родителите си. Все пак инстинктът и мисълта за малкото същество, чиито живот иска да отнеме заедно със своя, дългът към нероденото дете и към тези, които са дарили нея с живот, надделяват. Решава, че разговорът очи в очи може да е по-резултатен. Поне е длъжна да опита. Хваща първия автобус за селото на Петър, без да има никаква представа какво ще прави, ако той приключи всичко безпардонно както в телефонния разговор. Слиза на спирката сама и никоя. Стар дядо я напътва и благославя, незнайно защо. Намира Петър в дома му. Той е изнервен, студен, почти жесток. Обижда я и тя се разплаква. Тогава от съседната стая излиза стара и измъчена жена - майка му. Чула разговора, тя заявява, че Бог ще изпрати проклятие, ако синът й погуби това момиче. И че трябва да се ожени за него. По-трудното за Дияна предстои. Трябва да каже на родителите си, а знае, че това ще ги съсипе. Всичките надежди, които й довериха, всичките грижи, които безусловно й подариха, бъдещето й, в което всички вярваха, тя разруши с един замах. Първо казва на майка си, а тя не може да повярва, че това се случва сега и то на нейното момиченце. Сълзите, заканите, обвиненията, "ще махнеш бебето" и
мислите за пълна
безизходица
разтърсват цялото семейство. В крайна сметка сватбата се състои. Тъжна, тежка, с малко гости и още по-малко усмивки. И с натрапващото се предчувствие, че това не е най-лошото.
Дияна остава да живее на село в дома на Петър. Виолончелото е захвърлено на тавана, според нея временно. Но не това я притеснява най-много. Петър става груб и нервен. Поне в часовете, през които е вкъщи. С баща си пият до късно, спорят на висок глас, после се затръшва врата и съпругът й излиза за дълго, а после се връща още по-пиян. Работи много, или поне така твърди. Дияна няма как да разбере - няма познати, никъде не излиза, дори по телефона не може да се обади на приятелките си, защото "навърта големи сметки". Очаква бебето като божи дар за утеха и спасение. Пише писма до всички близки, а после не ги изпраща.
Ражда момченце. Когато родителите идват да го видят, Петър показва, че не са желани гости в този дом. Само майката на Дияна разбира какво се случва, но не може да каже нищо, в името на щастието на дъщеря си. Покрай безкрайните сладки грижи около малкото човече Дияна започва да се чувства щастлива и не обръща много внимание на това, което става около нея. Примерна майка и съпруга, прилежна домакиня, дните й се изнизват като мъниста от скъсана броеница край печката, бебето и мръсните съдове. Но Петър все е недоволен. Нарича я мърла, прави безброй забележки, изисква от нея компенсация за пропилените си ергенски дни. И с нищо не показва да е отговорен баща и съпруг.
Така минават две години и Дияна решава, че
синът й е
достатъчно голям
да ходи на детска градина, а тя да започне някаква работа. Иска й се междувременно да завърши и жертваното си образование, но Петър е категоричен, че това няма как да стане. Когато все пак тя решава да изрази мнение, й удря шамар. Затръшва вратата и излиза. Този път не се прибира два дни. Когато се връща, разкаян й обещава, че това повече няма да се случи, но тя го е предизвикала и ако не спре да говори за безумните си планове, не отговарял за последствията. Жената е длъжна да гледа дом и семейство, а не да свири на цигулка и да си развява фустите напред-назад. Грижата за парите има той (пари, които все не достигат дори за най-необходимите неща, камо ли за някоя дребна, но лично нейна прищявка). Но както и да е, за месец - два обстановката се успокоява. До следващия шамар, от който Дияна пада на милиметър от ръба на кухненската маса. Поводът този път не е в нейните прищевки, а в изстиналата супа, която му сервира. Следват поредица от "провинения", придружени с побой. Дияна се затваря в себе си. "Гледам се в огледалото и не виждам никого, пише в писмо до приятелката си. Сякаш ме няма и това, което се случва, е в друга реалност, различна от моя живот. Какво стана с мен? Къде съм? Толкова съм сама. Някой наказва ли ме и за какво? Сигурно съм много виновна, но кой е безгрешен. Трябва да съм много силна, заради детето ми..." Започва да пише стихове - стройни и подредени, като живота й преди и отчаяно тъжни, като безкрайно дългите й дни сега.
Тетрадката крие
под дюшека.
Като че ли може там да свие и мъката си.
Един ден Петър казва, че отива за седмица по работа. Дияна остава сама с детето и неговите родители. В слънчев следобед свекърва й извежда малкия на разходка. Дияна решава да пооправи къщата, но когато влиза в банята и запретва ръкави над прането, чува, че някой отваря вратата след нея. Преди да успее да каже и дума, свекърът й се нахвърля отгоре й с похотлив поглед и дъх на ракия. Ужасена, Дияна не може да си поеме въздух, камо ли да извика. В борбата разбива едната си вежда в крана на чешмата и цялата в кръв успява да се изплъзне от пиянската хватка на насилника и да избяга.
Сега Дияна живее при родителите си. Не е в състояние да се грижи за сина си. Съседите я наричат "тихата луда" - тя е безкрайно добра, почти не говори. Понякога ходи до нечия врата, звъни и показва кълбо от кучешки косми: "Направили са ви магия, изгорете ги". Ако я поканят, влиза. И говори откъслечно за живота на Моцарт, за новите обувки на сина си и за гълъбите, които живеят на тавана... Родителите й не искат да приемат, че има психични отклонения. Не им пречи и не им създава неудобство. Все още, по-точно както винаги, нямат връзка със сърцето на дъщеря си.
Виолончелото
излъскано
стои в хола,
но Дияна не го поглежда. Пише стихове и носи безброй тетрадки на своята приятелка. Без обяснение. Без предупреждение. Но е ясно, че никой не може да ги чете, поне засега. После може и да ги издаде в книга, а вместо биография ще пише: "Дияна, на 38 години (с лице на старица), с едно дете (отглеждано от родителите й), пише стихове (това е тайна, пази ги нейна приятелка), малко странна (всички поети са), сама (развод не е подписан). Жертва на домашно насилие (недоказано - няма оплакване, няма улики)... Почти анонимна визитка. Нищо впечатляващо и необичайно. Ако се изключат скобите".
Всяка четвърта
жена е жертва
на насилие
Проблемът домашно насилие придобива много по-конкретни очертания, когато бъде представен в цифри. Всяка четвърта жена в България е негова жертва. Приблизително всеки четвърти развод има за причина физическо или психическо насилие от страна на съпруга.
Всяка година у нас около 60 000 момичета и жени преживяват тежка форма на насилие (побой, леки или тежки телесни повреди, изнасилване, блудство, опит за убийство и др.). Приблизително 2/3 от тях са жертви на домашно насилие. Законът за защита срещу домашното насилие определя като такова всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опита за такова насилие.
За домашно насилие се смята и принудителното ограничаване на личната свобода и живот, извършено спрямо лица, които са или са били в семейна или родствена връзка, живеещи в съпружеско съжителство или в едно жилище. Мярката за защита се налага от районния съд, а в случаите, когато са налице данни за пряка опасност за живота и здравето на пострадалото лице, то може веднага да се обърне за помощ към полицията.
Последици от насилието при жените
МЪЛЧАНИЕТО: Насилието се превръща в тема табу. Жените, жертви на насилие, полагат неимоверни усилия да го прикрият. Преживяната болка и унижение живеее единствено в съзнанието на жената.
РЕЗУЛТАТЪТ:
• Отключване на психично заболяване;
• Жертвата се превръща в насилник;
• Изграждане на идентичност на жертва.
ВЪТРЕШНОТО ПРОТИВОРЕЧИЕ: Породено от една страна от желанието на жената да "забрави" за насилието, да го изтрие от съзнанието си и да продължи да живее така, сякаш то никога не се е случило. От друга страна потребността да се говори за него и по този начин да започне да се разделя с тежките спомени.
ВИНАТА: Общоприетата норма, че жертвата е виновна, се преживява като лично убеждение. Жената, която е била обект на насилие живее с мисълта, че тя го предизвиква. Вярва, че ако се промени и стане "по-добра", насилието ще спре.
ЗАГУБА НА ВЯРАТА В СЕБЕ СИ: Жената се чувства безпомощна и пасивна, неспособна да се справи сама. Това предопределя и ниското й самочувствие. Жертвата е "смачкана" психически, чувства се унизена, недостойна, дефектна.
ПРОМЯНА В МЕЖДУЛИЧНОСТНИТЕ ОТНОШЕНИЯ: Поражда се недоверие в отношенията между хората, които често се изразяват в убеждения като: "Всички мъже са еднакви"; "Дори да си намеря друг мъж, той ще е същият като предишния"; "Никой няма да ми помогне".
САМОУБИЙСТВЕНИ МИСЛИ И ОПИТИ ЗА САМОУБИЙСТВО: Отчаянието и безнадеждността на ситуацията подтикват някои жени да сложат край на живота си.
КРИЗАТА: Емоционалното състояние, в което изпада жената след акт на насилие, често се описва като криза. В такова състояние емоциите са много интензивни, страховете са много засилени, жената е много объркана и има риск околните да я помислят за психично болна.
Крайният резултат от
насилието е, че жертвата е с осакатена вътрешна сигурност. За нея светът е
по-враждебно и несигурно място отколкото за всеки друг.
Материалът е от архива на BG Север
Във връзка с темата от блога, препоръчваме:
Мъжът с калните обувки
Жените изтривалки
Кой развъжда кучетата в България. Защо с...
Липса на диалог
13.08.2010 12:55
Мисля си че най вероятно в предишните си животи е била властна жена, която е имала възможност да тъпче мъжете и го е правила безцеремонно. Сега и се дава изпитанието да бъде тъпкана от мъж и трябва да прости на мъжа, да запази любовта и да я увеличи за да се пречисти и да си научи урока.
13.08.2010 12:56
13.08.2010 13:06
13.08.2010 13:16
Мисля си че най вероятно в предишните си животи е била властна жена, която е имала възможност да тъпче мъжете и го е правила безцеремонно. Сега и се дава изпитанието да бъде тъпкана от мъж и трябва да прости на мъжа, да запази любовта и да я увеличи за да се пречисти и да си научи урока.
Не знам, мъж ли си или жена, но ако те срещна някъде, много хубав урок ще те науча, та да нямаш нужда от други.
13.08.2010 13:21
13.08.2010 16:49
Мисля си че най вероятно в предишните си животи е била властна жена, която е имала възможност да тъпче мъжете и го е правила безцеремонно. Сега и се дава изпитанието да бъде тъпкана от мъж и трябва да прости на мъжа, да запази любовта и да я увеличи за да се пречисти и да си научи урока.
Аз съм мъж и мисля, че ти си по - голям боклук и селяк от мъжа на тази жена. Ако имах възможност щях да те смажа и физически и психически. За такива като теб само скопяване и после да бачкат на полето. Казах :(
13.08.2010 16:51
13.08.2010 16:53
13.08.2010 17:23
13.08.2010 17:25
13.08.2010 17:34
Тебе май женичката те е зарязала, ааа? Сигурно си някой нерез, като описания в материала, мдаа. Бих те размазал с огромно удоволствие!
13.08.2010 17:47
13.08.2010 17:48
Мисля си че най вероятно в предишните си животи е била властна жена, която е имала възможност да тъпче мъжете и го е правила безцеремонно. Сега и се дава изпитанието да бъде тъпкана от мъж и трябва да прости на мъжа, да запази любовта и да я увеличи за да се пречисти и да си научи урока.
а аз пък теб ако те хвана ще ти изкарам бъбреците през носа, сульо.на жена не се вдига ръка под никакъв предлог.
13.08.2010 18:40
13.08.2010 19:28
Този мъж е от типа хора, които се оправят само с бой! Бой, докато започне да скимти и да се моли.
- Изглежда и той мисли така по отношение на жената.
Тебе май женичката те е зарязала, ааа? Сигурно си някой нерез, като описания в материала, мдаа. Бих те размазал с огромно удоволствие!
-Бог ми е дал прекрасна жена, която обичам и наскоро ни дари и чудесно детенце и си живеем нормално. Не мисля, че съм нерез като описаният в материала. Също така не мисля че бих тръгнал да размазвам хора с удоволствие.
Аз съм мъж и мисля, че ти си по - голям боклук и селяк от мъжа на тази жена. Ако имах възможност щях да те смажа и физически и психически. За такива като теб само скопяване и после да бачкат на полето. Казах :(
-Ето един интелигентен "гражданин", който също така обича да бие, извинете смазва и физически и психически. Между другото, няма нищо лошо в работата на полето.
Ела да те отбия хубаво умнико,пък после ми прости....ха,ха идиот!
-можеш да бъдеш уверен че ако съм го заслужил, ще го получа.
а аз пък теб ако те хвана ще ти изкарам бъбреците през носа, сульо.на жена не се вдига ръка под никакъв предлог.
-може би. дано не ти се налага да се убедиш в противното от първа ръка
Мъже които бият жените си,децата си,трябва да се лекуват,със сигурност имат психични отклонения,това са изроди как може да посегнеш на най-близкия си човек,трябва да има затвор в псиатрична клиника за такива,те са изроди,не може да живеят между нас.
-между вас ангелчетата безгрешни?
никой не заслужава да бъде подложен на такъв тормоз/независимо от това какъв е бил в предишен живот/.Само болен мозък може да направи такъв коментар.
-Ти пък откъде знаеш кой, какво и колко заслужава? Болен мозък?- не мисля.
О, и между другото, Starcraft 2 ме разочарова. Очаквах много повече.
13.08.2010 19:29
13.08.2010 19:36
Не се примирявай, променяй се!
Хи-хи-хи!
13.08.2010 22:40
Тя си го е избрала тоя пич, (от хиляди други възможни) легнала е с него, след туй въпреки че не е искал да се жени му се е натрапила ..
Нима жената не носи никаква отговорност за постъпките си?
Само мъжа носи отговорност?
И въобще съм забелязал, че жените обичат грубовати мъже ... а след това "ой леле мале" се вайкат като ги ошамарят.
Замислят ли се, че двете неща са свързани?
13.08.2010 22:51
Иначе съм съгласен с коментар 20 - но тук нямаме пълноценен човек - с което може би номер 20 няма да е съгласна.
Също и предният коментар съдържа нещо важно: когато си мил с жените, те ти се подиграват, ако си брутален - се лепят по тебе. Понякога ме отвращават. Знам, че това е в резултат на незавършено възпитание в семейството и в обществото, и все пак - един човек трябва да може и сам да мисли - даже когато е отличничката на випуска. Много еднообразно завършва живота на такива момичета.
Хубава статия! Кара хората да мислят и да се огледат!
13.08.2010 23:31
14.08.2010 00:49
...а иначе за момичето - просто още една изгубена душа!
...а иначе за момичето - просто още една изгубена душа!
14.08.2010 15:17
А ако мъжа и се опита да я бие, ще го заколя като пиле.
А ако мъжа и се опита да я бие, ще го заколя като пиле.
Това е другата крайност!
Не можеш да решиш всичките си проблеми с юмруци, най-накрая ще си разбиеш главата в стената! Използвай най-силното оръжие, което имаш - интелекта си!