Читателите

Нека директорите не пестят от топлото на децата ни

Уважаема редакция,

Не знам вече какво да мисля, към кого да се обърна. Всъщност знам към кого да се обърна, но няма да го направя, защото, разбирате, никой няма да тръгне срещу детето си. Това, което ме озадачава, е следното.

Вече дни наред температурите са ниски, студено е. Включително и в детските градини. Мислех (а и не само аз, всеки ден разговарям и с други родители), че след като се застуди, в детската градина, която посещава моето дете, ще пуснат парното. Вече дни наред нищо подобно не се случва. Наистина, вътре в самата стая не е толкова студено, има печка, поддържа се някаква температура, въпреки че повечето деца седят с грейки или с горнища на анцузи. Но все пак тези деца излизат - ходят до тоалетната, мият си ръцете, а там е студено.

Мислех, че от ТЕЦ-а изчакват да стане още по-студено, за да врътнат кранчето и се поинтересувах от познати как стоят нещата. Още повече като разбрах, че в друга детска градина, която посещава детето на моя приятелка, парно вече има.

Оказа се, че забавачките, които са на общинска издръжка, могат да изпратят писма до "Топлофикация" и парното да им бъде пуснато. Не знам дали всички градини са го направили, но е факт, че в някои вече е топло. Другите, които са минали на собствен или т. нар. делегиран бюджет, сами трябва да решат кога ще подадат молба за пускане на топлото. Това е тяхно право. И тъй като разполагат с едни пари, които сами разпределят, се оказва, че директорите пестят от... топлото на децата ни. Което е направо нечовешко. И после защо има настинки, защо децата са с хрема и кашлица. Ами като отиде в тоалетната на студа и постои със смъкнати гащи 10 минути, какво да се очаква?

Може би директорите са добри мениджъри и ще разпределят парите от бюджета си така, че да им стигнат за всички дейности за целия период. Но моля ви, не пестете за сметка на нашите деца, защото просто не е хуманно.

Ще остана анонимна, защото на всички е ясно как стоят нещата. Ако си напиша името, сблъсъкът ще бъде не с мен, а с моето дете.

С уважение: П. С., Плевен


Материалът е от новия брой на BG Север