2 - 8 юли 2010 г.

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

Венцислав Гергов

Има ли в Плевен културно-исторически туризъм и с какво можем да привлечем посетители в града - отговорите потърсихме от дългогодишния археолог Венцислав Гергов. С него разговаряме и за характера на иманярството в по-ново време, както и с какви пари и на какви обекти работи първият "частен" археолог в България.

Към културното си наследство се отнасяме като талибаните

Венцислав Гергов е роден на 15 януари 1946 г. в гр. Искър. Завършва гимназия в родния си град, следват две години в казармата. След като отбива военната си служба, става студент във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" , специалност "История". Завършва през 1970 г. Веднага постъпва на работа в Регионалния исторически музей в Плевен. Там е до 1999 г. Въпреки че не е щатен специалист в музея, Гергов продължава да работи в системата - той става първият "частен" археолог в България. На археологията е посветил целия си живот - тя е негова професия и хоби.

Интервю на Ралица ПЕТРОВА

- Г-н Гергов, разкажете накратко за обектите, на които сте работили.

- Още от самото начало се ориентирах към праистория. Това е и най-интересната част от нашата археология. Още през 1970 г. започнах да работя на Градището в "Кайлъка", крепостта "Сторгозия". В продължение на 8 години работих върху обекта и направих най-мащабните разкопки. След това се ориентирах към палеолита и с покойния проф. Николай Джамбазов правих разкопки от 1973 г. в Муселиево и Никопол. През 1976-а работих на чист праисторически обект в местността Мореница при с. Муселиево. Бил е обитаван през края на късния халколит (5-о хилядолетие преди Христа) - ранен и късен бронз (3-то хилядолетие пр. Хр.). След това започнах разкопки в местността Пипра. Това е крепост между селата Телиш и Девенци. Била е обитавана през ранния и късния халколит и късната римска епоха.

От 1992 г. съм ръководител на разкопките в Деветашката пещера.

От 2001 г. копая и в Садовец. Обектът в местността Калето е много интересен. Също така садовският манастир, разрушен през 17 век - това е най-хубавият запазен манастир тук от Средновековието. Има 15-метрова кула, до нея параклис, но нищо не се пази, всичко се руши. За съжаление властимащите не отделят никакви средства. Аз поисках пари от община Плевен, но ми бяха отказани под предлог, че Садовец се намира в друга община. А нали откритите находки се излагат в залите на Регионалния исторически музей, който е в Плевен?

Друго, с което се гордея, е единственият музей на керамиката на Балканите, който също е мое дело. С огромни цветни фотоси и разкопки - във фабрика "Тера" - Червен бряг. Четири изложбени зали са.

- Разкопките в Телиш ли са "най-милата ви рожба"?

- Като един баща не мога да кажа кое дете е най-хубаво, макар че ги различавам. Засега като цяло "Редутите" в Телиш е единственият завършен обект и е най-богат като колекция от уникални предмети. Селището е изключително интересно, защото има четири етапа на заселване - най-долният - ранен халколит, късен халколит - два етапа от развитието на това селище, и четвъртият, който е по-беден откъм материална база, но е най-голямото селище не само в България, но и в Югоизточна Европа, проучено досега от т. нар. преходен период - между медно-каменната и бронзовате епоха. Обектът е интересен с това, че е изключително добре запазен. При всички случаи селището е било нападнато и опожарено, може да е имало и епидемия, но е запзено - основите на жилищата, много съдове, като нито един не повтаря формата и украсата на другия. Те са богато украсени с графит, червена и бяла боя. Правени са на ръка. Керамичното производство бележи един от върховете си, а това говори за високото художествено майсторство на това население. Намерени са и уникални предмети като глинен обущарски калъп. Характерното е, че това население, което е обитавало селището преди 7 хил. години, е напълно идентично с нас. Но е било много по-рационално от нас, въпреки че се е справяло с оръдия на труда от камък, мед и кост. Основното им препитание е било земеделие и скотовъдство, лов и риболов. Едно жилище, изградено с глинобитни стени и дувари, превъзхожда с 10 - 12 пъти съвременните панелни апартаменти. В жилищата е имало пещ за топлене и изпичане на хляб, място за спане - нарове, яма (зърнохранилище), тъкачни вертикални станове. Има запазени култови масички и столчета, изработени от глина. Като се има предвид, че праисторическият човек не е правил нищо, което да го няма в реалната действителност, означава, че жилището е било с богата мебелировка. Като се направи сметка, че в едно селище има 30 - 40 къщи, това са около 200 - 300 души, които са населявали тази община.

От тук произхожда най-богатата в света керамична колекция от седящи върху трон богини. Има уникален модел на детска люлка, т. нар. модел на космически кораб. Богинята майка е представена по-схематично - с глава на птица, ръцете скръстени в областта на корема. Има уникални мъжки статуетки от керамика и глина, които нямат паралел в Европа от този период. Също така музикални инструменти - тарамбуки, което показва, че хората са се веселили.

- Какво в България означава да си "частен" археолог?

- Частен съм дотолкова, доколкото не съм на държавна работа, но не съм спрял да правя разкопки. Сключвам договор с Националния археологически музей - София, и всяка година получавам разрешително, като преди това съм предоставил план, сметки, всички документи. Задължението ми е - това, което открия, да предам в съответния музей. Допреди години бях сам, сега вече сме трима такива археолози. Ще копая докато дишам, може би.

- Каква част от експонатите в един музей са иманярски находки?

- Има и такива. Когато полицията хване иманяра с находките, те се предават на музея. Срещат се и частни лица, които предлагат на музея разни неща. Повечето лъжат, че са ги намерили в двора си или в сандъка на баба си. Аз бях председател на такава ценова комисия, която оценява подобни предмети. Знаем, че нещата са иманярски, но не можем да го докажем, защото не сме хванали иманяра на място. И по-добре да вземем предмета ние, защото е ясно, че 99% от нещата отиват на Запад. Хубаво е колекционерите да са в България, за да могат ценностите да останат тук и да бъдат декларирани. Но това го правят богатите. На теб колкото и да ти харесва даден предмет, ако нямаш голям доход или си иманяр, ще искаш да го продадеш. Защото човек цени много неща, но няма възможност да ги притежава. А и кризата се отразява и на иманярството. Има много безработни, а иманярите са хиляди. В момента никой не купува, търсенето е паднало много.

Но има друг проблем - че от музеите по принцип се изнасят много ценни неща.

- Какво имате предвид?

- Хиляди сребърни и златни антични монети в плевенския музей са подменени и не отговарят на съдържанието. Има протоколи, материали в Икономическа полиция. На тяхно място са сложени други с по-малка стойност. Има изчезнали сребърни сервизи, находки. Това са вътрешни кражби. За много пари. Подобно нещо е доказано в много музеи. Във врачанския например близо 12 000 монети са откраднати. Още - във Велико Търново. Не е тайна за никого.

- Промени ли се с годините характерът на иманярството?

- През последните 20 години земята е обърната вече навсякъде. Няма обект, който да не е претърсен стократно. Хитът от няколко години е риголването. Взимаш земята на човека, ако знаеш, че има обект, плащаш му мижави пари. Обръщаш всичко в дълбочина метър и двайсет с плугове, защото металотърсачите достигат до 20 - 30 см. Така находките, ако има такива, излизат отгоре, но се унищожава целият културен пласт. И това за една монетка, например. Но това е безвъзвратно унищожаване. След талибаните в Афганистан ние сме нацията, която най-много руши културното си наследство. Много сме богати, но не пазим. За разлика от Гърция, пък и Турция, където направо стрелят срещу иманярите. При нас е безнаказано - иманяри са и полицаи, и политици.

- Нужни ли са корекции в Закона за културното наследство?

- Нужни са, разбира се. Този закон е неудачен в много отношения. Сега гледам, че искат да можеш да сключиш договор като концесионер със собственика на земята. А това, което е национален обект, е публична държавна собственост. Така ще се съсипят културни ценности. Т. е. сега не е ясно кое чие е. Преди беше ясно - всички ценности, които се намират в земята, както и природните богатства, са собственост на държавата.

- Това лято на кои обекти ще работите?

- На Садовец и Телиш. Имам пари за единия обект, за другия ми предстои да намеря. И в Садовец обектът е много интересен. Той е в местността Калето. Има 4 метра натрупване на културния пласт, което показва едно дълго развитие - около 3 000 години.

- Как се намират пари сега за подобни разкопки?

- Трудно. Едно време държавата имаше отношение - до т. нар. демокрация. Планират се средства за няколко обекта и се отпускат. А сега - нищо. Тъжното е, че от 1992 г. в плевенския музей един лев не е отпуснат за археологически разкопки. А като "частен" археолог намирам чрез кметовете. Представям им план сметка. Сега обаче в това нямане и те дават малко.

- Ценят ли според вас българите своята история, в последно време много парадираме с патриотизма си по различни поводи?

- Не, за съжаление. И преди, и сега. През 1983 г. от Япония снимаха филм за Телиш, заради интересния обект. Тогава ракетите СС-23 бяха в секретното поделение там. То беше маскирано като ТКЗС - имаше комбайни, всички ходеха цивилни. Отвсякъде дойдоха специалисти - Америка, Канада. Партийният секретар не стъпи. Кметът идва, и то най-вече защото имаше дървен материал и ламарини да си прави баня. И ми викаха - абе тия чирепи за какво са ти. Но местните хора бяха доволни, че имаше работа за тях през лятото на разкопките. Но въпросът е на отношение. Същото е и сега. Плевен е умрял град. Каквото съм копал, е с чужди средства - не на общината или града.

- Ръководството на Плевенска община все говори за развитие на историческия туризъм...

- Какво се развива, то е смешно да говорим тук за исторически туризъм. С изключение на Панорамата, няма нищо друго. За нас е гордост, че 400 чужденци са посетили РИМ за годината. То те във Варна толкова минават за половин ден. Вярно е, че там има движение на туристи, но тук нищо не се прави, за да настъпи някаква промяна.

- Защото при нас нещата не се случват?

- Защото трябва да има хора, които да разбират - експерти, специалисти в общината, да се работи по проекти. Трябва на първо място да се направят пътеки за културно-исторически туризъм. Центровете са отчасти Плевен, Гиген, Садовец и Никопол. Какво правят колегите в другите градове? Обявяват, че ще се правят разкопки на даден обект и се дават условия за участие. Ако искаш да се включиш, трябва да внесеш някакви пари. В тях ти е включена храната, спането, екскурзия и експериментално участие в самите разкопки.

Това, че не се отпускат пари, говори за отношение към културно-историческото наследство. Всички говорят големи приказки, но аз не виждам в Плевен каква култура има. Всичко е западнало.