Андрей Слабаков:

Критикарите на българското кино са полуграмотни идиоти

Атрактивният режисьор подари на Плевен прожекция на два филма

Виктория АЛЕКСАНДРОВА

"Мила от Марс" и "Хиндемит" бяха двата български филма, които пристигнаха в Плевен благодарение на "Пътуващото кино" на Андрей Слабаков. С режисьора, набеден за най-злия език сред българските творци, разговаряме естествено за българското кино, за хората, които го правят, и за неговите критици.

- Г-н Слабаков, "Мисия Лондон" се оказа една много успешна продукция. Това само на рекламата ли се дължи?

- Филмът не е лош и аз съм за това всички български филми да имат такава реклама. Правят се пет на година. Българският зрител трябва да отиде да ги гледа. Това е на всеки два месеца да гледа по един филм, не е много. Човек трябва да има вътрешно самосъзнание, че е хубаво да си види собствените филми, защото в крайна сметка е дал някакви пари за тях.

- Но българинът предпочита турските сериали пред родните филми.

- Имайте предвид, че киното не е телевизия. Селската радиоточка с картинки не може да превземе киното. Човек поглежда към телевизора когато има време. Той си се занимава с разни други неща, а телевизорът си шумоли. Никой, който е гледал един филм на телевизия, не може да каже, че е гледал филма - той информативно само знае за какво става дума, но е изтървал сума ти неща, сума ти детайли, които някой е искал да направи. Даже и голямата плазма не върши работа.

- Излиза ли българското кино от пашкула си?

- От никакъв пашкул не излиза. Ние си правим идеални филми, това че хората не ходят да ги гледат, не означава, че ги няма и че не са добри.

- Къде да ги гледат?

- Това е голям проблем, но той е проблем на българската културна политика. За последните 20 години гарантирам, че има 15 филма изключително добри за гледане, като вероятно от тях вие сте гледали около два, може би три, в най-добрия случай четири. Останалите не сте.

Кинолекторията е за много тесен кръг от киномани, нещо много готино за хора, на които киното им е страст. А киното е измислено за всички - да се съберат на едно място. Това е купонът. И не може да бъде толкова скъпо, колкото е в момента в България, това е абсурд.

- Появява ли се нова генерация млади актьори?

- Ами не много, защото се снимат малко филми. Има по някой друг, но не както във времето, когато баща ми е бил актьор. Тогава се появяваха актьори, защото се снимаха по 30 игрални и 70 големи тв филма. Не говоря за сапунени оперки, а за сериозни, големи, истински тв филми, каквито вече не се правят от 20 години в България.

- Някои казват, че не се правят хубави български филми.

- Кой? Кой е този мръсен пед....т, който го казва. Това е един нещастник, който трябва да си бие камшика и да отиде на майната си. Това са отрепки, това са пълни нещастници, обикновено журналисти, за мое съжаление, ваши колеги, които са полуграмотни идиоти. Той не може да напише "Лала купи лале" без грешки, журналист ще ми става. Този, който го казва, е гьотферен и тъпанар на чист майчин български.

- Има и критици, които твърдят същото.

- Това са група изпърдяни критици и журналисти. Ти кой си бе, пълен нещастник, жалък лешояд, който живее върху труповете на някакви хора. Те с това се занимават. Критиката какво е, какво е сътворила? Това да не са Чернишевски и Белински, които дават тенденции накъде се движим. Не, те казват: тоя филм не е хубав, това не ми харесва, актьорите са кофти. Истинският критик е този, който помага на изкуството в една държава да се движи в някаква посока. Другото са нещастници, които е хубаво да си сменят професията, защото явно не са я уцелили.

Хубаво си е българското кино, само трябва да се гледа. Има кадърни хора, които правят кадърни филми. От пет филма поне три, понякога и четири стават готини. Има понякога някой, който не е станал, но това също е нормално. Вижте процентното съотношение в Холивуд примерно. От 200 филма има 20 читави, което е 10%. Ако ние правим 10% хубави, ще трябва да гледате половин филм, а ние сме с учудващо голям процент добри филми.

- Готови ли са сценаристите и режисьорите за предизвикателствата на времето?

- Вече да. Минаха един период, в който се снимаше много малко. Един режисьор примерно снима един филм на 7 - 8 години. Това си е жив дебют всеки път. И това е много кофти. Същото е и при сценаристите. Все пак той има сметки за ток, парно, той не взима такива хонорари, че да си позволи на пет години един сценарий да даде, затова се занимава с други дейности и през свободното си време пише сценарии. Това отново е проблем на държавна и културна политика, защото при такова жалко количество, може би сме държавата с най-малко филми в света. Хората оттам не разбраха, че това е най-силното оръжие - киното. Театърът също е хубаво нещо, но се възприема по друг начин.

- Какво е киното за вас?

- Киното е огромна част от моя живот. Това е моята работа, която много харесвам. Имал съм късмета да работя това, което искам, и го пожелавам на всички. Това е най-големият късмет, който може да се случи на някого - твоето хоби да е твоята работа. Много е готино.

- В навечерието сме на 24 май. Какви чувства навява у вас този празник?

- Това според мен е най-важният празник в България. Всички други са свързани с освобождения, съединения. Нямам нищо против, много харесвам историята, но 24 май е глобално събитие за България. Появява се нова азбука. А в християнския свят има само няколко езика, на които може да се проповядва, и един от тях е българският.

Интервюто е от новият брой на в-к BG север