Записа Лора ГЕНЧЕВА

Скоро си купих лаптоп. След старателно проучване избрах сравнително нова технологична компания, която да ми доставя интернет. Предлагаха разнообразие от услуги на доста изгодни цени. Отидох в офиса им, където служителката след 45 минути хвалебствия за фирмата ми препоръча да си взема безжично устройство. Предложението й ми хареса, защото можех да го изпробвам и да го върна до 2 работни дни, ако не съм доволна. Обясни ми, че тъй като са нова фирма правят този жест към потенциалните си клиенти. Възползвах се от офертата. Два дни връзката беше идеална, затова и реших да остана на тяхната интернет мрежа, като сключих едногодишен договор за ползване на услугите им.

Още на следващия ден обаче нещата се промениха. Скоростта на интернета падна много, не можех да правя елементарни неща, компютърът ми постоянно забиваше. Веднага се обадих в офиса на фирмата. След множество телефонни разговори ми казаха, че трябва да намеря някой, който да ми изведе кабел към уж безжичното устройство и то да стои на прозореца. Така връзката най-вероятно щяла да се подобри. За капак ме посъветваха, ако така не станело, да преместя компютъра максимално близо до прозореца. На всичкото отгоре ми заявиха, че разговорите се таксували и позвъняването било за сметка на клиента.

Побеснях от нелепите решения и отговори на телефонните оператори, развиках се как може в ХХI век да ме карат да стоя с лаптопа на перваза, за да имам добър интернет. Звучи направо смешно, но при мен се оказа, че това е единственото нещо, което може да се направи.

Естествено поисках да се откажа от услугите им, но се оказа, че нямам това право. Така в момента доволна, недоволна съм длъжна да плащам месечна такса цяла година и то за нещо, което реално не мога да ползвам.

Красимира Михайлова, 25 години, от Плевен

Материалът е от новия брой на в-к BG Север.