Земята около Плевен раздадена само “на книга”, собствениците пак в съда

Къде са потънали парите и дали някой ще им ги върне, питат граждани

Еми СТАЛЕВА

Като "старата песен на нов глас" определиха собственици и ползватели на земеделска земя изработването на новия план за земеразделяне, който уж трябваше да влезе в сила от 19 ноември т. г. Това може да бъде извършено по документи, но заради недоволните граждани, които търсят правата си по съдебен ред, възможностите за получаване на земята се отместват напред във времето. "Чудя се как цели 18 години се смениха толкова политически сили в местната власт, все бяха избирани фирми, които да стъкмят читав план и накрая си останаха същите проблеми, както в началото. Сега реалността е такава - нито имаме земя, нито ни бяха върнати парите, които плащахме за изработването на плана", коментира Радослав Илиев, който се бори за своето късче земя в местността "Мъртвата долина".

В неговото положение са хиляди плевенчани, които до 1992 г. имаха китни парцели в околностите на Плевен. Хората обработваха земята, отглеждаха плодове и зеленчуци, които изкарваха на пазара. Известно е, че тази земя е плодородна, екологично чиста, вилите на гражданите бяха електрифицирани и водоснабдени. В момента най-качествената родна земя пустее, там се разстилат площи за съхранение на скрапове, а хората се разбягаха заради страх от цигански набези.

Гражданите са недоволни от начина, по който е разработен планът за земеразделяне и съобразяването му с действителните условия и състоянието на терена. Оказва се, че част от земята на хората се губи било заради наклонен терен, било заради отделени площи за пътища. "Питаме се, дали някоя от фирмите досега, които изработваха плановете, си е направила труда да изпрати свои представители да огледат терените, да се направи разделението на място, а не на книга. Освен това, няма никакви условия хората да могат да ползват земята си", коментират засегнатите. Като пример те посочват затлачения канал, който навремето е бил използван за поливане на обработваемите земи, както и откраднатите кабели от почти напълно унищожените постройки.

На гражданите не помогна и Законът за земята, който уж си действа, но някои от клаузите му противопоставят интересите на собственици и ползватели на земеделски земи. Според него излиза, че ползвателите имат повече права от собствениците. Но може скоро и този проблем да изчезне, защото броят на заинтересованите граждани, които желаят да получат земите си, рязко намалява. През последните 18 години възрастните хора, които имаха реална представа за местоположението на парцелите си, останаха твърде малко. Заради трудова миграция пък част от техните наследници заминаха в странство или отчаяни от дълги съдебни битки за земите на дедите си махнаха с ръка и се отказаха да търсят "справедливост нахалост", че и да плащат за нея. Обаче и до ден днешен представителите на местната власт, както и фирмите, които изработваха плана за земеразделяне, упорито спазват дипломатическия принцип: "Най-сигурният начин никога да не направиш нещо е непрекъснато да го отлагаш". За това "отлагане" обаче гражданите си плащаха през годините. И точно сега е въпрос на чест някой да се яви и да им отговори - за какво са похарчени парите им и ако няма резултат, кой ще им ги върне сега?

Материалът е от новия брой на BG Север.