У нас все още има какво да се спаси. Темата от архива, този път не е за детската престъпност, за проституцията, за циганските набези, за всичко ужасяващо, което виждат очите ни и което достига до ушите ни. Всичко това за което пишем са реални факти, но те са последици от липсата на съградено или безотговорното отношение към вече съграденото. Все още има неща, които са в противовес на най-пошлите страни от действителността, неща, които по някакъв начин може и трябва да опазим, а едно от тях е Лозаро винарския институт. В няколко поредни постинга ще копираме наши статии в които сме отразили живота и проблемите му. С цел да достигне до повече българи информацията за тази общонационална ценност, която можем да изгубим.  


НАУКА


Лозарството в България устоява
на филоксерата и демокрацията


Плевенският ИЛВ отбеляза с дегустации 105 години от основаването си





Административно-лабораторната сграда е изградена

в периода 1946-49 г. Сн. Авторът

Страницата подготви Мая ПАСКОВА

Институтът по лозарство и винарство (ИЛВ) в Плевен отбеляза 105 години от основаването си. В двудневния форум специалисти в областта на лозарството и винопроизводството от България, Русия, Молдова, Словакия и Украйна представиха 34 постера и 18 доклада с най-новите си научни изследвания. Празникът не можеше да мине без задължителната дегустация на вино, произведено в института. Приятна изненада за гостите беше и организираната изложба на грозде, на която всеки можеше да опита от над 50-те сорта от сочния плод, отгледани в различни краища на страната.

Институтът по лозарство и винарство е създаден през 1902 г. като Държавна лозаро-винарска опитна и контролна станция по препоръка на френския професор Пиер Виала за целите на възстановяването и развитието на лозарството след нашествието на болестта филоксера, която унищожава голяма част от лозовите масиви в края на ХIХ и началото на ХХ век. За откриване на станцията се приема датата 1 януари 1902 г., когато със заповед на Министерство на търговията и земеделието за управител е назначен френският поданик инженер-агроном Изидор Боск. Чак 20 години по-късно в България се въвежда висше агрономическо образование чрез откриване на Агрономо-лесовъден факултет към Софийския държавен университет. Така станцията в Плевен се явява

първото научно-

изследователско

учреждение

в областта на растениевъдството у нас и петото по ред в света след лозарските станции в Ялта (Русия), Асти (Италия), Колмар (Франция) и Будапеща (Унгария).

През първия период от съществуването си дейността на станцията е подчинена изцяло на задачата за възстановяване на българското лозарство. Проучванията са насочени основно към установяване на подходящи за почвените условия на страната лозови подложки с добър афинитет към присажданите културни сортове. Паралелно с изследователската работа през този период лозаро-винарската станция развива широка просветителска и публицистична дейност, като консултира практиците лозари и винари, провежда курсове на обучение и чрез страниците на списанията "Лоза", "Лозарски преглед", "Земеделие", "Орало" провежда целенасочена политика за възстановяването на българското лозарство на научни основи.

През втория етап от развитието си (1925 - 1944 г.) станцията усъвършенства инфраструктурата си, като изгражда отделите си химичен, лозарски, винарски, фитопатология и микробиология. Най-важните практически резултати от изследователската работа на станцията през този период са преодоляване на разпространението на директни сортове лози, откриване и поставяне на сорт Болгар (Афуз Али) като фундамент на производството на десертно грозде у нас и в чужбина, установяване на ефективни методи и средства за борба с икономически важни болести и неприятели. През 1933 г. обаче станцията попада под ударите на политическите борби и икономическите интереси и направлението "винарство" е отнето и завинаги преместено в София. Две години по-късно Държавната лозаро-винарска опитна и контролна станция в Плевен е закрита.

Този престъпен

акт е осъден

категорично от българската общественост и вследствие на упорития натиск на лозарската общност през 1936 г. дейността на станцията в Плевен е възстановена отново.





Технологът Ваньо Хайгъров разказва за експонатите

от най-старата колекция в България Сн. Авторът





Чак през 1944 г., с Указ № 395 от 26 май опитната станция се преобразува в Лозаро-винарски институт със седалище в Плевен. През 1946 - 1949 г. е изградена административно-лабораторната сграда на института, лабораториите са оборудвани със съвременна за времето си апаратура, реорганизирано е старото и са създадени нови опитни полета в с. Ново село, Видинско, Варна, Сандански, по-късно и в Русе, Павликени, Троян, Търговище, Разград, Хан Крум, Поморие, Сунгурларе, Септември, Пловдив и Ямбол. Паралелно с изграждането на необходимата географска мрежа от опитни полета, институтът и неговите отдели се комплектоват с научен и помощен персонал. Осигуряват се техническа база и финансови средства, с което се създават условия за широкомащабна, многоаспектна и комплексна научно-изследователска работа, позволяваща да се формулират, предложат и внедряват в практиката стопански целесъобразни и икономически ефективни решения под формата на технологии, сортова структура и отделни агротехнически и организационни мероприятия. По това време институтът последователно е под ведомството на Министерство на земеделието и хранително-вкусовата промишленост, БАН и Академия на селскостопанските науки.

През 1951 - 1969 г. се извършва първото в страната научно обосновано

райониране на

лозарството

на основата на почвените, климатичните и социалните (трудови ресурси) фактори. Очертани са лозарските райони, подрайони и микрорайони. За всеки от тях е определено направлението на производството и най-подходящата за целта сортова структура. За този колосален по обхват и значение научен труд с правителствена награда са установени акад. Стоев, акад. Неделчев, проф. д-р Кондарев, проф. Куртев, ст. н. с. I ст. Хершкович и ст. н. с. I ст. Катеров. В този период под методическото ръководство на института са създадени над 1 млн. дка нови лозя с подходящ сортов състав и научно обоснована организация на територията. Общата площ на десертните лозя през това време достига над 480 хил. дка, а обемът на износа на прясно грозде е 260 хил. т през 1965 г., с което България по този показател се нарежда на първо място в света, изпреварвайки Италия. Нараства международната известност и авторитет на института.

В периода 1970 - 1989 г. се създават възможности за по-широки и задълбочени връзки с лозарската практика, вследствие на което се изграждат модерни промишлени лозови насаждения на стотици хиляди декари и България утвърждава мястото си на световните винени пазари.

Годините след промените през 1989 г. се характеризират с прехода от планово стопанство към пазарна икономика и намаляването на общата площ на лозята в България около три пъти. По количествената си изява този упадък е равнозначен с упадъка на отрасъла през периода на филоксерното нашествие. През тези години на промени се извършва ново

преструктуриране

на земеделската

наука,

създава се Национален център за аграрни науки към Министерство на земеделието и горите и от 28.12.1999 г. в неговата структура се включва и ИЛВ.

В изпълнение на Координационната програма за научни и научно-приложни изследвания по лозарство и винарство за изследователската 2006 г. в института e работено по 7 научно-изследователски проекти със срок на изпълнение 2004 - 2006 г.

Нарастващият интерес към лозарството и предстоящата конверсия на лозовите насаждения е наложило и повишеното търсене на консултантска помощ от страна на научните работници тук - основно по проблемите за определяне на подходящи сортове, резитби за формиране и плододаване, добри растително-защитни практики, подходящи технологии за създаване и отглеждане на лозя и др.

Участие в целеви проекти, организирането и съорганизирането на семинари и технически срещи по проблемите на лозарството и растителната защита, разработването на "Програма за насърчаване на десертното гроздопроизводство в България", работата към проект ФАМАД, в която ИЛВ - Плевен, взима участие, "Въвеждане на системата за производство на сертифициран лозов посадъчен материал" и участието в пилотния проект, финансиран по програма ФАР , са само част от ангажиментите на научния потенциал на учреждението. Надеждата е сега, след присъединяването ни към ЕС, да се възобновят контактите и съвместната работа с подобни изследователски институти от общността. Обещаваща за бъдещо развитие е и благоприятната възрастова структура на научните работници, като най-висок е процентът на младите учени (37%), следвани от сътрудниците с възраст 46 - 50 г. с натрупан опит, знания и умения.

През 2006 г. обработваемата земя на ИЛВ е 1 531 дка. Известно е, че основното предназначение на лозовите насаждения е за извършване на научно-изследователска работа -

за селекционна

дейност,

изпитване на нови технологични решения, изпитване на нови растително-защитни препарати.

На основата на дългогодишни изследвания са разработени технологии за производство на грозде и лозов посадъчен материал, технологии за борба с болестите, неприятелите и плевелите по лозата. Създадени са и са получени лицензи за 42 нови сорта, отглежда се колекция, включваща около 2 000 видове, сортове, клонове лози, хибридни форми, директни хибриди и лозови подложки, с които институтът се явява един от партньорите в европейската мрежа за съхраняване на растителните генетични ресурси. Разработени са технологии за производство на висококачествени вина и ракии. На тази основа ИЛВ е носител на повече от 250 награди от международни конкурси по винарство. За отделни разработки и за цялостна дейност институтът е награден с три правителствени награди..

(Б. а.: Използвани са материали от "100 години Институт по лозарство и винарство гр. Плевен", 2002 г., и отчет за 2006 г.)


Следва продължение



Материалът е от архива на BG Север