Темата от архива:

Ъндърграунд

ДРАМА

---

  Жестоки са съдбите на децата от дома във Велико Търново

 

Сашо напразно чака майка си, Симона още помни ужаса на изнасилването

 

Кремена КРУМОВА

В дома за деца, лишени от родителски грижи (ДДЛРГ) "Пеньо и Мария Велкови" във Велико Търново се преплитат всякави съдби. И тъжни, и трагични. Малчуганите и младежите обаче знаят, че социалното заведение е техният дом и там всеки е готов да ги изслуша и да им помогне. 64 са общо възпитаниците, възрастта им е от 7 до 18 години. 37 от тях са с увреждания, 10 са в по-тежко състояние. Има малчугани с говорни дефекти, с хронични заболявания. Някои от тях ходят в помощно училище. За децата се грижат 22-ма души - педагогически и непедагогически персонал. Дванайсетгодишната Анелия е единственото осиновено дете през миналата година. Сега живее в Испания. Реинтегрираните в семейна среда малчугани за 2005 г. обаче са повече - 12.

Историите на децата, попаднали в дома, са тягосни. Всяко едно от тях е преживяло много повече от своите връстници, отглеждани в собствено семейство. Те са различни със съдбата си, с навиците си, с поведението си. Социалното заведение е единственото място, където могат да бъдат защитени, докато не поемат пътя си сами.

От девет години в дома живее Сашо. Той е от София, дълго време е пребивавал в богословското училище в с. Ветренци. В школото обаче децата са били малтретирани. Заради финансови и организационни нарушения училището е закрито. Така седем от възпитаниците му са преместени в дома в старата столица. Между тях е и Сашо. С декларация за отказ от родителски права майка му го отписва от живота си. Миналата година служители от отдела за "Закрила на детето" я намират в София. Срещат се с нея и след дълги разговори тя обещава да дойде във Велико Търново, за да види Сашо и евентуално да си го вземе. Повече от година обаче 15-годишното момче

чака своята

майчица да се

появи.

Но това не се случва. И в душата му се загнездва тежкото и жестоко оскърбление на ненужен и отхвърлен човек.

Сашо има две сестри, които не познава. Сега е в осми клас. Мечтата му е да стане бизнесмен. "Много е добър, трудолюбив и умен. Без да хленчи носи последствията от своята съдба. Докато той чакаше, някои от децата намериха истинските си родители. И докато те контактуваха с тях, той се доверяваше на една бивша възпитателка от дома", разказва директорката на социалното заведение Ценка Банкова.

Трябва да се работи за неговото професионално ориентиране, споделят и възпитателите в дома за Сашо. Когато бил в IV клас носел само петици и шестици. Сега обаче не искал да ходи на училище. Сякаш забравял. Не споделя. Има приятели, но проблемите си закотвя в своя вътрешен свят. Моите лични проблеми няма нужда да ги споделям с някого, казва Сашо, чийто девиз е мускетарският - "Един за всички, всички за един".

Тийнейджърът е добронамерен, момичетата го харесват, обясняват преподавателите. По думите им нещото, което си е обещало момчето, е да остане да работи във Велико Търново. Дори Сашо се шегувал, че ще се издигне до директор на дома. "С общи усилия успяваме да го заинтригуваме. Включва се във всяка една работа, помага за градината, за ремонти, пренася, сменя. В него обаче като че ли има две личности. От една страна е много сериозният, точният, свестен млад човек, който с половин дума те разбира, държи се мъжки. А от друга - момчето, което в един момент рухва, става неадекватно, несериозено, започва да апострофира. Виждам обаче неговия голям потенциал. Той заслужава да има родители", споделя за Сашо директорката на дома. Заедно са си обещали, че след като момчето навърши 18 години, ще отидат да намерят майка му в София, за да погледнат в очите й -

да видят нейната

незаинтересованост

от толкова години. Но като че ли самият Сашо вече не иска да я види. Чувства се разочарован, предаден, излъган.

Това, което най-много дразни Сашо в дома, са правилата. Абе, едни режими правят, недоволства той. Но като цяло няма оплаквания. Когато има повече свободно време, с момчетата скиторят, както той се изразява, или пък "пият кафета". "Той не е от децата, които скиторят, въпреки че така казва. Спазва правилата. Неговият проблем е, че някой път забравя да отиде на училище, а засяда в интернет залите", бърза да го защити с усмивка Банкова. Хобитата на Сашо са да играе народни танци и футбол. Но каквото ни хрумне, това правим в свободното време, уточнява момчето.

Докато разговаряме със Сашо, директорката споделя за почти ежеседмичните си проблеми - изчезване на деца от дома. Две момичета със сериозни увреждания излезли от социалната институция и не се завърнали в рамките на деня. По-голямата сестра си отишла на село за сбор и не взела по-малкото дете. То решило, че може само да се оправи, навило една приятелка и двете хванали пътя. Абсолютно неориентирани, се загубили. Намерили ги полицаи от Дряново, които звъннали на директорката да ги прибере.

"От опит знам, че от дългия престой в социално заведение малчуганът деградира. Стои ли той повече от две-три години в дом, придобива черти на иституционализирано дете. Т. е. развива се консуматорското чувство, свиква се с мисълта, че някой се грижи за теб. С Международната социална служба говорихме по този проблем. Ние работим с детето, развиваме го, подготвяме го за реинтеграцията. Кой работи обаче със семейството", споделя опита си от дълги години и пита риторично Ценка Банкова, която е директор на дома от 2000 г. Защото в повечето случаи детето е извадено от семейството поради неблагонадежност на средата - трайна невъзможност да бъде отглеждано и негативно влияние. Ако малчуганът е готов за реинтеграция, дали и семейството е готово, се питат експертите. Има деца и с майка и баща. Те не могат да свикнат с новата обстановка,

домът се оказва

невъзможен за

адаптация.

Затова те бягат. Такава непоносимост към институцията и възпитателите изпитва друга възпитаничка на ДДЛРГ "Пеньо и Мария Велкови" - Дияна.

15-годишното момиче бяга от дома и отива да живее при циганин в Леденик. Директорката подава сигнал до отдела за "Закрила на детето", до полицията, но на момента никой не реагира. Тогава намира майката на Диана и й обяснява, че трябва да си прибере детето. По-добре при майката, отколкото незаконнно съжителство с циганина, казват учителите от дома. Майката на момичето подава молба в отдела за "Закрила на детето". В последствие я обвиняват, че я е подписала на сила. Шефката на дома се принуждава да изпрати сигнал - институцията не може да изпълни ангажиментите си, детето трябва да заживее при родителите си. "Тръгнахме с колегите с частните коли, без да имаме средства за командировки. Отидохме да се разправяме с циганите. Но нямаше никакъв резултат", разказва за изчезването на Дияна директорката Банкова. Много разговори педагозите са провели със свободолюбивата Дияна, както и със социалния й работник. Мотивирали са и баща й, който е клошар, да дойде и да я накара да остане в дома. "Разочаровано и обидено от родителите си, момичето търси местенце, където ще срещне разбиране, топлина, внимание и нежност. И го намира при циганина. Не й се стои в дома. За нея това е унижение. И то си е така. Да имаш родители и да си захвърлен в дом", говори за нея директорката.

Майката на момичето не е много добре, но не се отказва от нея. Истината е, че няма условия да я гледа, казват преподавателите. Възпитателите започват с неимоверни усилия да уверяват Дияна, че няма друга алтернатива освен да остане в дома. Така ще бъде защитена. Засега момичето е проумяло, че най-доброто място за него е социалната институция. Но докога ще продължи това, не е ясно. Засега се среща с приятеля си, но все пак ходи на училище, успокояват се педагозите. По думите им Дияна им е повярвала. И се е замислила за бъдещето си.

Интересна е и друга детска съдба. В институцията живее момиче с неустановен граждански статус. София е доведена от дома в Михалци. Семейство от САЩ подава документи за осиновяване и

детето приема

американско име.

В последствие обаче осиновителката се разболява и почива. Следва разсиновяване на София, а се оказва, че момичето не може да мине през обратната процедура за връщане на името. В дома момичето е с българското си име, а в регистрите - с американското. Все още проблемът не е разрешен.

София е на 14 години с умствено увреждане, има поведенчески проблеми. Иначе се привързва лесно, търси значими за нея хора, след дълги разговори вече казва истинатата, осъзнава грешките, но не е достатъчно отговорна. Въпреки че няма родители, все иска да види майка си и постоянно говори за нея. Всички деца от дома жадуват родителите си, търсят майките си, някой ги намират, но не ги харесват като ги видят, допълва разговара директорката. Тя ако беше свястна, нямаше да ме изостави, е най-често чуваната фраза от устата на някое дете.

Симона е преживяла домашно насилие. Сега е на 16. В дома се намира от 5 - 6 години. С братчето си. Съдбата й наподобява сценарий на холивудски филм. Когато е било на осем, момиченцето е изнасилвано от втория съпруг на майка си. "В началото беше много трудно да разберем какво й е. Дълго време живяхме в догадки за случилото се. Постоянно изолирана, неконтактна", разказват нейните възпитатели.

Симона още носи белезите на миналото и не може да превъзмогне травмата. Но все някак се справя. С майка си се разбират добре. Тя е инвалид, няма пари, затова не може да се грижи за детето си. Това предначертава живота оттук нататък на Симона - да бъде дете, отгледано в институция.

Домът "Пеньо и Мария Велкови" във Велико Търново има повече от 50-годишна история. Първоначално е функционирал като дом за девойки, но от 2000 г. се приемат и момчета. "Нашата най-важна задача е след като детето бъде настанено да оценим неговите потребности и да изготвим индивиуален план за развитие. Работим в посока

реинтеграция в

семейна среда,

което е трудно постижимо", казва Ценка Банкова.

Сега домът е доставчик на социални услуги. Удовлетворява потребностите на децата - здравословни, образователни, формира социални и битови умения. В продължение на няколко години възпитателите се опитват да научат децата на самостоятелност и да потърсят консултация, когато се затрудняват в нещо. Повечето от малчуганите от дома са демотивирани за учебния труд. А индивидуалния труд го смятат за свободно време. Ето защо от тази година е въведен график - от 9 до 11 часа и от 14 до 16 часа се подготвят уроците за следващия ден и нищо друго няма значение. Има негодуващи, но постепенно с всичко се свиква.

Така или иначе най-хубавото време за възпитаниците на дома е свободното. Тогава, когато малчуганите и младежите имат възможност да развиват своя творчески потенциал - сътрудничество с Младежкия дом и включване в курса по керамика и по изобразително изкуство. Със студенти от Оксфорд през това лято е направен образователен център, където децата рисуват, пеят, танцуват. Центърът и сега продължава работа с организирани курсове по английски език и компютри. Домът има и туристически клуб "Лотос", който мотивира децата да излизат на излети. В годишния план на социалното заведения е заложено откриването на творческите заложби и участия в извънучилищни дейности.

Докато разговаряме с екипа на дома за търпението и вниманието, с което трябва да се подхожда към децата, лишени от родителски грижи, влиза и излиза малко човече с очила на нослето, смее се и току каже, че трябва да му се направи операция. Възпитателките обясняват, че малчуганът има отлепена ретина и най-вероятната му съдба е прогресивно ослепяване. Много ви обичам, искам да ви прегърна, повтаряше то непрекъснато пред госпожите си. Въпреки че вижда трудно, успешно намира меката кърпичка, за да почисти очилата си. Още една съдба, за която е нужно много внимание, любов, време, тъпение и такт...

Бел. а. Имената на децата са сменени.

Материалът е от архива на BG Север 

Всяко дете търси родителите си.

Проблемът в домовете е, че там се разказват всякакви лъжи на децата и се подхранва илюзията им. Например години наред им се казва, че са в Италия на гурбет, а за рождените дни им се казва, че подаръкът бил изпратен от майката....

Непрекъснато пеят "Мила моя мамо". Акцентира се много на тая песен. Ненужно. Не се търси друг път.