Къщата на Коста Златарев - паметник на културата, който ще бъде заличен

Мая ГЕОРГИЕВА

Сигурно всеки плевенчанин знае, че църквата "Св. Николай", мавзолеят "Св. Георги Победоносец", Скобелев парк, са паметници на културата. Но има и стари къщи в Плевен, които също са с такъв статут и би трябвало да се ползват с всички привилегии на Закона за опазване паметниците на културата. Независимо спомен от коя епоха са, те са запазили част от историята, на която се гради съвременен Плевен. Като къщата на комунистическия деец Коста Златарев във Възрожденския квартал. Която, оказа се, скоро ще престане изобщо да съществува. А до преди демократичните промени в нея се е съхранявала музейна сбирка с вещи на Коста Златарев и Мара Денчева, на първия етаж пък наследникът Георги Златарев - син на брата на Коста Златарев Цветан, е имал златарско ателие. След излизането на Закона за реституцията той получава дяловете от баща си, от Коста Златарев и от сестрата Мария Маринчевска.

Все още той помни и с охота разказва любопитни неща от не толкова далечното минало. Макар че не помни някой да е проявил интерес, минавайки покрай мраморната плоча, поставена на фасадата. Освен една мнима според него дъщеря на Мара Денчева и Коста Златарев да си иска къщата. Според Георги Мара Денчева е била на 30 години, когато Коста Златарев излиза от затвора (1940 г.) и двамата се женят. През 1941 г. се ражда синът им Бойко, а през есента на същата година убиват Коста Златарев. Мара Денчева е убита на 33-годишна възраст. Няма никаква реална възможност да са имали друго дете освен Бойко, категоричен е Георги. Синът им Бойко през 1947 г. е осиновен от Георги Димитров и носи неговата фамилия. Бил е посланик в Куба, след това в първото правителство на Андрей Луканов известно време е външен министър.

В двора на къщата още е запазен в автентичния си вид кладенецът, в който е удавена Мара Денчева. Тя е имала контакти с партизаните от Вълчитрънския отряд, разказва Георги. Хващат я, пребиват я, измъчват я, под ноктите й са завирали клечки, след което я пускат и й казват да се прибира в къщи и никъде да не излиза, разказва Георги. Тя се прибира в стаята си, която е на горния етаж в къщата, и си ляга. Баща ми държеше дюкян, тук бяхме засадили домати, чушки, мерудия и той дошъл да ги нагледа, спомня си племенникът. "Капакът на герана бил хвърлен на земята и баща ми си помислил, че котките са го свалили. Вадил вода, поливал зеленчуците, сложил обратно капака и един камък отгоре. До нас беше участъкът на полицията. Преди да излезе видял, че входната врата, където е спала Мара, е открехната. Отишъл в полицията и казал, че сигурно са влизали апаши. След 3 - 4 дни го извикаха от дюкяна. Водили го с пушките да видят какво има и на тавана. След това разправяше: аз много се опасявах, че ако има някой от хората на Мара там, ще започне стрелба, а аз съм най-отпред. После вдигнали капака на герана и трупът на Мара изплувал. Дойде си към 5 следобед, прежълтял, вика: Мара се е удавила. След 9 септември Народният съд разнищи работата. Тя първо е била удушена, след това хвърлена в кладенеца", обяснява Георги Златарев.

Коста Златарев през 1941 г., когато е излязло постановлението на партията да минат в нелегалност, е бил секретар на Окръжния комитет и се е криеел в една къща в горния край на Плевен под гробищата. Мара Денчева ходела с количката с Бойко да го вижда, но полицаите разбрали и един ден обградили къщата. Коста гръмнал един от детективите и побягнал по пътя за Радишево, но един пъдар стрелял по него и го ранил в крака. Така бил заловен. "Един неделен ден баба ми по майчина линия вареше на огнището доматено пюре. Идва един от болницата и вика: елате, че Коци умре. А ние не знаем нито къде е, нито че е ранен. Погребаха го, а после преместиха останките му в Братската могила", спомня си Георги Златарев.

Къщата вече е стара и се руши. Не е пригодена за живеене и вероятно на нейно място скоро ще изникне модерна постройка. Кладенецът може и да остане. Но след Георги Златарев вече никой няма да помни и да разказва. А смисълът на паметниците на културата е в това - да пазят спомените от историята.

От архива на BG север

Екипът на вестник "BG Север" търси издател или генерален спонсор! За контакти: bg_sever@abv.bg; 0887 200 910 - Иван Дачев