ДЕСТИНАЦИИ

---

 

Всеки камък в Гърция е облечен в легенда

 

 

Южната ни съседка е една от страните с най-успешен туристически бизнес

    

Мая ПАСКОВА

Като европейци вече не е проблем да избираме дестинации за почивка и извън границите на България. И го правим често, въпреки че не сме обиколили всички красоти на родната си страна, като причините за това са много - по-качествено и понякога по-евтино обслужване, екзотика, среща с друга култура, малка доза снобизъм. Най-често стягаме куфарите за някоя по-близка дестинация в съседките - Румъния, Турция, Гърция. Дали чрез услугите на туроператор или с личния автомобил само за уикенда - въпрос на предпочитания. И на възможности, защото по интернет могат да се резервират по-луксозни хотели и да не си зависим от групата и екскурзовода. Но ако искаш да обиколиш наистина за кратко време повече забележителности и да се заредиш с неподозирано количество информация и впечатления, които да обработваш дълго време, след като се прибереш у дома, по-удачният вариант е организирана екскурзия. Като най-предпочитан и достъпен за джобовете ни тур до слънчевата Гърция е маршрутът Солун - Катерини - Метеора. Издръжливостта при продължително пътуване с автобус обаче е задължителна, въпреки че Солун не е чак толкова далече (все пак по времето, когато България се е разпростирала на три морета, си е бил наш).

Минаването през границата е забележително бързо и безпроблемно, само с показването на лична карта (ако не е затворена заради стачка, но това се разбира веднага от новините в агенциите).

Въпреки че пътят е все по продължението на Кресненското дефиле,

усещането, че си

в друга страна,

се появява веднага след като преминеш границата. И не е само заради идеалния асфалт и липсата на подскоци по пътя, нито от перфектно поддържаните въпреки климатичните условия земеделски площи. Просто всичко е повече бяло, повече чисто и повече подредено, отколкото в България. И всички надписи на фирми са на гръцки, а не на английски, както при нас, дори и на световните гиганти. И по цялото протежение на магистралата са накацали мини параклисчета - не в памет на загинали при зверски катастрофи, а защото гърците са изключително вярващи и просто спират с колите си, за да запалят свещичка и да се помолят на някой светец.

Забележителен е и начинът, по който гърците развиват туристическата си индустрия. Тук всеки камък си има легенда и историята се продава. Покрай нея и много други неща - от гръцкия сладолед, до китайските кукли Барби - всичко на цени в евро. Плодове, маслини, зехтин и оригинален прах за пране са сред задължителните покупки на българските туристи.

Също така задължително е да пипнеш палеца на крака на Аристотел. Статуята в Солун е едно от най-предпочитаните места за снимка на туристите, а горкият пръст изглежда болезнено ранен, лъснат от толкова щипане и мачкане. Слава Богу, величественият монумент на Александър Македонски е подминат от такава слава. На брега на Егейско море можеш спокойно да му се възхищаваш, докато вдишваш йодни пари от някоя пейка в подредения парк.

Още при влизането в Солун те обзема някаква национална гордост, подплатена единствено с исторически анали, но все пак... Като ширналата се Солунска митница, описана от Алеко Константинов през погледа на един толкова наш, макар и не чак толкова даващ поводи за национална гордост герой Бай Ганьо. Солун е

един от важните

търговски

центрове

на Византия. В града са родени и българските (пак спорен казус) просветители св. св. Кирил и Методий.

Солун е основан от македонския цар Касандър през 315 г. пр. н. е. Дава му името на жена си Тесалоника, сестра на Александър Македонски. Баща й, Филип II, я нарекъл така в чест на победата си над фокийците с помощта на тесалийските конници. Името може да се преведе като победа на тесалийците.

Градът е бил столица на една от четирите римски провинции в Македония след завладяването му от римляните. При второто си посещение в Македония Апостол Павел е проповядвал в местната синагога, която е била главна за евреите от района, и е поставил началото на християнско братство и църква.

През 1204 г. Солун е завладян от кръстоносците, участвали в Четвърти кръстоносен поход, и е провъзгласен за столица на Солунското маркграфство. През 1207 г. цар Калоян е пред вратите на Солун и е на път да превземе града, но е предаден от съпругата си и убит от Борил. През 1224 г. градът преминава във владение на Епирското деспотство. През 1235 г. цар Иван Асен II подчинява Епирското деспотсво и териториите му стават васални на България. След смъртта му българската държава отслабва и през 1246 г. Никейската империя присъединява Солун. По-късно, при нашествията на османските турци в района, поради невъзможност да защитава Солун Андроник III Палеолог го продава на Венеция, в чиито ръце остава до 1430 г.,

когато е превзет

от турците.

През 1492 г., след гоненията срещу сефарадските евреи в Испания, голяма част от тях се заселват в Солун. Градът се превръща в един най-големите еврейски центрове не само на Балканите. Според статистиката на Васил Кънчов в началото на ХХ век общият брой на населението на Солун е 118 000 души, от които 55 000 евреи, 15 000 българи, 10 000 турци, 10 000 гърци и други. Районите на север от града обаче са били предимно български.

През турското робство Солун е един от най-големите културни и просветни центрове на Балканите. Той остава в пределите на Отоманската империя до 1912 г. и е носил името Салоника (бълг. Солун). По време на Балканската война гърците изпреварват само с 1 ден българските войски и успяват да установят в Солун гръцко мандатно управление. След Междусъюзническата война се подписва Букурещкият договор, според който Солун е предаден на Гърция. Десетки хиляди българи са прокудени завинаги от родните си места. Закрита е Солунската българска мъжка гимназия, както и девическата гимназия и други български културни институции. През Първата световна война Солун е окупиран от англо-френски войски и се превръща в основна тяхна база във войната им срещу България и нейните съюзници.

В големия пожар от 1917 г. по-голямата част от града е унищожена. Именно поради това масата от еврейското население, загубило имуществото си в пожара, се изселва. Затова и днешната му архитектура е еднотипна - къщите са изградени по едно и също време. Новият градоустройствен план на Солун е изготвен от архитект Ернесто Ебрар.

Част от солунската обиколка е задължително

посещение

на базиликата

"Св. Димитър".

Светецът е роден е в Солун през III век. Неговият баща бил управител на града, а по религиозни убеждения - християнин. Когато родителите на Димитрий умират, император Максимиан го назначава на висок военен пост със заповедта да преследва християните. Покръстеният като дете Димитрий обаче ги покровителствал и започнал да насърчава разпространението на Христовата вяра.

Според източниците, при връщането си от поход от източната част на Империята, Максимиан спрял в Солун и поискал от Димитрий да се откаже от вярата си, но никакви увещания не помогнали. Димитрий бил хвърлен в тъмница, а прочутият борец Лий предизвикал на борба осъдените християни и ги убивал, като ги хвърлял в пропаст върху копия, забити с острието нагоре. Оръженосецът на Димитрий - Нестор, изпросил разрешение от господаря си да премери сили с Лий и успял да го победи, хвърляйки го в пропастта. Затова по нареждане на императора Нестор бил обезглавен, а Димитрий - прободен с копие в 306 година. За дата на смъртта на великомъченика се сочи 26 октомври. Според легендата, преди смъртта си Димитрий предал имането си на слугата си Луп, който след смъртта на господаря си прибрал пръстена и дрехите му, напоени с кръв, които церяли вярващите солунчани. Мощите на светеца също били запазени и положени в сребърен ковчег, в малък каменен храм, в който също се случвали чудеса. Според преданието от мощите течало благовонно миро и затова Църквата го нарекла Свети Димитрий Мироточиви. Днес те се съхраняват в базилика на мястото на малкия храм.

В иконографията Свети Димитрий се изобразява като светец-воин. В много български икони неговото копие пронизва Василий II Българоубиец, турчин. В гръцката иконография често жертвата е българският цар Калоян, в Русия - татарин - т. е. формално злото се асоциира с някой, който конкретно го олицетворява в някакъв исторически етап и среда. Православните църкви, с цел да изгладят възможните националистични тълкования на иконографията, приемат, че

жертвата

на Свети Димитър

е антихристът.

След кратък отдих и нощувка в курорта Катерини, следващата спирка е забележителният Метеора - природният феномен, умален вариант на който са нашите Белоградчишки скали. Областта Тесалия в централна Гърция е била, според гръцката митология, жилище на боговете, тук е била и страната на кентаврите. Гледката е поразителна - величествени и някак несъвместими с останалата равнинна местност скали, на които са построени манастири. Метеора е едно от чудесата на природата - спокойният релеф на Тесалийската равнина внезапно бива нарушен от монолитни отвесни скали, сякаш забити в земните недра, високи стотици метри и незнайно как оказали се на това равно място. Неслучайно мнозина туристи свързват феномена с паднали метеорити, от което извеждат и името на местността Метеора. Всъщност Метеора означава "висящ във въздуха", "намиращ се между небето и земята" и специалистите геолози отреждат на областта почетно роднинство с древния Олимп. Нагъването на земните пластове довело да образуването на Олимп, станало причина и за оттеглянето на водите на праисторическото Тесалийско езеро към морето, а на това място останали изваяните от водата каменни стълбове.

Мит обяснява произхода им: вкаменени гиганти или пък чудно място, където Зевс си е складирал светкавиците.

Първите отшелници дошли да търсят усамотение в пещерите на Метеора преди хиляда години. В следващите векове, когато Византийската империя се руши и Гърция попада под османско владичество, още много монаси намират спасение на върха на скалите. Достъпът до първите манастири е бил от висящи въжени стълби, като до 1920 г. провизиите и дори самите монаси са били качвани с мрежи и въжета. Днес посетителите стигат до горе по направени

мостове и стълби,

издълбани

в скалите.

Гърците са превърнали и християнските храмове в атракция, от която да се изкарват пари. Входният билет е две евро. От 24 манастира, построени тук преди векове, сега функционират 6 - четири мъжки и два женски. Монасите са изолирани от туристическия поток, за да могат спокойно да общуват с Бога. На 613 м надморска височина се намира най-голямата Метеорска скала, където е построен манастирът "Преображение". На входа на жените с панталони се раздават дълги престилки. Снимането на музейните експозиции е забранено. Затова пък можете да си купите брошури, книжки, карти, икони, кръстчета и медальони от магазина в манастира.

Наистина остава непонятно как монасите са успели да построят на върха на отвесните и гладки скали тези внушителни манастири. Фантазията ни може само да гадае как са се носели материалите, как са слизали и са се качвали монасите и монахините. Всъщност, последното е известно - и сега на място ще ви покажат съоръженията във всеки манастирски двор, с помощта на които са се навивали и отпускали дебели въжета, на чийто край в нещо подобно на кош е влизал по един монах. Този прототип на съвременния асансьор е действал чак до началото на ХХ век, когато поради многото желаещи поклонници гръцките власти прокарват спираловидните пътеки до всички запазени манастири. Днес посетителите неусетно се качват нагоре, а пред погледите постепенно се открива величествената гледка на множеството сякаш поникнали от скалите манастири, истински посредници на вековния диалог между земята и небето.

В манастира "Св. Варлаам" трапезарията е превърната в музей, където могат да се видят много предмети от всекидневния бит на монасите през вековете. А в обителта Метеорон е запазена

автентичната

монашеска кухня

с простите съдове за храна и готвене. Реставрирани са и откритите "цистерни" в скалите - издълбани дупки, откъдето единствено подвижниците са черпели вода.

Фабриката за икони в градчето Каламбака, разположено в подножието на Метеорите0, пази древната технология, по която се изработват иконите. Всичко е ръчно и уникално. За българи цената е с 20 до 40 на сто надолу. В магазина към фабриката най-голям интерес предизвикват златните верижки, кръстчета и богородици. Ланците са навити на огромни макари и се продават на сантиметри. Бижутери взимат на място мярка и за секунди сглобяват бижутата.

Обратно към Катерини - Паралия автобусът спира за почивка в долината Темби при църквата "Св. Параскева". И тук туристите са засипани с митове и легенди - от впечатляващи по-впечатляващи. Ако не вярваш, то поне не пречи да опиташ. Например от чудотворната сила на водата, която извира от дупка в скалата. Успееш ли да се промушиш в тунела и да умиеш очи в нея, всички очни болежки ще преминат, гласи поверието. По-изкушаващо обаче е да пробваш да върнеш девствеността си по примера на Афродита в едноименния извор на метри от възвръщащият зрението извор. Легенда разказва, че когато се връщала от Олимп след гуляй с боговете, палавата Афродита се миела в този извор и така връщала своето моминско целомъдрие. Въпреки спонтанната усмивка, вярващи и невярващи, млади и стари се надпреварват да пълнят бутилки от минерална вода - и за дъщерите и внуците да има, знае ли човек...

Ако в цената ви е включена гръцка вечеря, за нищо на света не се отказвайте от нея. Освен че ще опитате от местното узо и огромни маслини, професионални танцьори ще ви организират истинска таверна. Ако не прекалите с узото, споменът от гръцкия тур ще ви топли дълго.

Материалът е от архива на BG Север.