Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.10.2010 09:01 - Румъния - близката и далечна съседка
Автор: bgsever Категория: Туризъм   
Прочетен: 3158 Коментари: 1 Гласове:
8


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Румъния - близката и различна съседка

 

Дворецът "Пелеш" пази духа на времето, Влад Дракула още работи за народа си

 

image“- Кой път да поема от тук? - попита Алиса.

- Зависи къде искаш да стигнеш. - отговори Усмихващият се котарак.

- Няма значение... - отвърна Алиса.

- Тогава няма значение и кой път ще поемеш - усмихна се загадъчно Котаракът.

- ... стига да стигна някъде - допълни Алиса.

- О, това със сигурност ще се случи, - каза Котаракът, - стига да вървиш достатъчно дълго.”

Луис Карол

    

Илиана ЦИРОВСКА

До Румъния не е нужно да "вървиш” дълго. Пътуването от Русе до столицата Букурещ отнема около час и половина, като преминаването през Дунав мост трае минути. А българинът обича да пътува, все мечтае да види, да се докосне до един по-различен свят. В зависимост от целта и посоката сега имаме избор. И макар и ограничени в момента от финансовата криза, струва си да се възползваме от него.

Един от вариантите за няколко дни "навън”, не много далеч като разстояние и сравнително евтин, е Румъния. Тридневната екскурзия по маршрута Русе - Букурещ - Синая - Брашов включва посещение на множество исторически и архитектурни забележителности. Разбира се, ако изберете пътуване в група, доста наситена програма, без предвидено време за капризи и недоволство, но затова пък с незабравими впечатления и много снимки. И дълго помнещи се емоции, някои от които, както се оказа, не толкова приятни, но все пак се помни хубавото.

В Румъния има какво да се види и си заслужава - близката ни по разстояние съседка се оказва не толкова близка по култура, история, традиции и развитие държава. И за наше съжаление, изглежда по-европейска от България. Добре поддържаните пътища и цялата инфраструктура говорят за усвояване на парите от еврофондовете. Наследеното от режима на Чаушеску и социализма се превръща в предимство за развитието на бизнеса в сферата на туризма. Румънците пазят историческите си паметници и използват максимално това, което имат като архитектурно богатство. Ремонтират и реставрират сградите, преди да се срутят, а новите постройки се вписват добре в архитектурната среда. И градовете, и селата им

изглеждат

стилни, подредени

и чисти.

Ранното утро обещава хубав септемврийски ден. Наличието на осем деца в пълния автобус като че ли леко притеснява екскурзоводката - туристическата програма е доста натоварена. Но за щастие опасенията, ако ги е имала, не се оправдаха. Фирмата - организатор на екскурзията, е напълно законна, шофьорът и екскурзоводката - професионалисти.

Преминаването през Дунав мост е леко и безпрепятствено. Пътят към Букурещ е широк, добре поддържан, с много прилична маркировка, пейзажът - равнинен. Почти никъде няма пешеходни пътеки - метални надлези, боядисани предимно в червено, служат за пресичане на платната и вършат добра работа за безопасността на пешеходците в натоварения трафик.

Минаваме транзитно през Букурещ, като правим част от панорамната обиколка, заложена в програмата. "Малкият Париж”, както наричат столицата, е наистина град на контрасти, загадки и грандиозност.

imageРазказват ни легенда, според която някога, преди много години, живял овчар на име Букур. Един ден, когато овчарят пасял стадото си, паднала непрогледна мъгла. Тя объркала Букур и той се загубил. Единственото, което му оставало, било да се помоли на всевиждащия Господ. Помолил се овчарят и станало чудо - мъглата се вдигнала. В знак на признателност Букур построил малък параклис. Не след дълго около божията обител се заселили хора. Така се родил днешният град Букурещ.

Обстойно го разглеждаме на връщане, а сега продължаваме на север, към Източните и Южните Карпати. "Перлата на Карпатите”, както наричат Синая, е курортно градче на около 120 км от Букурещ, с развит ски туризъм. Въздухът тук е благоприятен за лечение на бронхитни заболявания, което прави градчето много посещавана дестинация целогодишно. Тук е и най-високият в тази част на Карпатите връх - Молдовяну (2544 м). В алпийски стил са и многовековните вили и хотели, и новите луксозни и за живеене сгради. Правят впечатление стръмните им, предимно червени покриви от ламарина. По-късно разбираме, че съвременната технология използвала ПВЦ с метално покритие, което осигурявало дълъг живот на покривите. Тук най-посещаваните туристически обекти са манастирът "Синая", Дворецът "Пелеш" и дворецът "Пелишор".

Православният

манастир "Синая"

е построен през XVII век от оръженосеца на крал Карол I, след завръщането му от поклоннически тур до Йерусалим на полуостров Синай. От там идва и названието му. Около храма бързо се разраснал градът. Именно тук, запленен от природата, крал Карол I построил лятната си резиденция в замъка "Пелеш", a малкият замък Пелишор подарил на кралица Мария и Крал Фердинанд. В манастира, както и навсякъде в Румъния, свещи се палят само извън храмовете, на определени места.

Продължаваме пеша. Гледката, която се разкрива съвсем скоро, те кара да се почувстваш като в приказка. Един от

най-красивите

дворци в Европа -

"Пелеш",

е издигнат като лятна резиденция на румънския крал Карол I и неговата съпруга кралица Елизабета. Той е вторият по посещаемост иimageсторически обект в страната след Замъка на Дракула. В строителството му, продължило 10 години - от 1873-та до 1883-та, взели участие архитекти и работници от цял свят. Архитектурата е смесица от ренесанс, барок, рококо.

Изящната аристократична осанка на замъка, извисяващите се кули над красивите тераси и дворцовата градина с множество фонтани и статуи, на фона на красиви поляни и хълмове, спират дъха. В двореца има 160 стаи и 30 бани, омайващи с различни по стил елементи в интериора. Театрален и концертен салон, ориенталска стая с наргилета... Кралската колекция от бойни оръжия е впечатляваща - съдържа около 4 000 екземпляра. В библиотеката любопитство предизвиква тайната врата, умело замаскирана зад рафтове с фалшиви книги, водеща към изход за извънредни случаи.

"Пелеш" е и първият дворец в Югоизточна Европа, който е електрифициран, разполага със собствена отоплителна система, асансьор и система за почистване. Кралица Елизабета се прочула като писателка и поетеса под псевдонима Кармен Силва. Творческият й дух търсел в изкуството утеха от загубата на единствената й дъщеря, умряла на 14 години. В театралния салон на двореца има надпис "In arte voluptas” ("В изкуството е наслаждението”). В дворцовата градина не се пуши, не се гази тревата, не се хвърлят хартийки... Изобщо старанието на румънците да опазят това, което имат, е завидно - в двореца се ходи с терлици и много места се гледат отдалече.

В по-малкия дворец - "Пелишор", е живяла със съпруга си - следващия крал на Румъния - Фердинанд I, ексцентричната и артистична кралица Мария, позната ни със строежа на двореца в Балчик, където е пожелала да погребат сърцето й. Разделяме се с Пелеш, но не и с усещането за сякаш материализиралия се в духа на жестокото време копнеж на обитателите на Пелеш за съвършенство. Те са успели да внесат финес и да оставят чувството за невидимата красота, до която се докосва изкуството и която спасява себе си в изкуството.

imageОтправяме се

към Бран -

към Замъка на Дракула.

Той е построен като укрепление през 1377 г., а град Бран бързо се разраства около него.

Казват, че Влад Цепеш - Дракула, никога не е живял за постоянно тук. Но се смята, че е бил затворен известно време в подземията му. А дали е така и дали е само това, кой да ти каже...

След 1920 г. замъкът става резиденция на румънския крал и дом на кралица Мария и е обзаведен и украсен с артефакти от нейно време.

Чувството в готическата сграда, с безбройните тесни коридори, стръмни стълбища, ниски или високи тавани, процепи на прозорци на най-неочаквани места, доста силно напомня попадане в свръх реалистична компютърна игра. Суров вид, мрачно величие.

По скритите стълби и в много по-семплите от Пелеш стаи усещането е за силата на невидимото, за разходка из лабиринтите на времето. Изплуват в паметта ти легенди за Дракула, сблъскват се много въпроси, обвити в тайнствена зловещност. И сякаш обречени да останат без отговор, но почувствани и преживяни.

Усещането за тайнственост и мрачно величие не те напуска и дълго след като откриеш светещия надпис "Exit”, който те извежда от замъка, но не и от онази атмосфера.

Паркът на замъка е много красив. Постройките между буйната растителност са като взаимствани от приказките. Растителност има дори по покривите. Отвън има сергии, на които се продава какво ли не. Граф Дракула наднича от чаши, тениски, пепелници, картички, дори от етикет на ракия "Влад Трети”. Образът му се подвизава рисуван, дълбан, бродиран, щампован, на плат и керамика, камък и шперплат... Видяхме молитви за прогонване на вампири, изписани с готически шрифт върху лакирана керамика. Кръвожадният, безумно смел родолюбец Влад Цепеш още работи за народа си.

Вече пътуваме към Брашов. Наричаният "румънският Залцбург” средновековен град е живописно разположен в подножието на планината Тампа. Тук се настаняваме в хотел две звезди, в който преспиваме две нощи. Огромен хотел с приличен лукс и добро отношение към туристите.

На следващия ден се отправяме към Сигишоара. Не беше задължително да ходим там, можехме да останем в Брашов, където има много за гледане. Но, разбира се, не можем да пропуснем примамливо звучащото предложение да посетим

града-крепост

Сигишоара,

включен в списъка на паметниците на световното историческо наследство на ЮНЕСКО. По-голяма част от групата се качваме в автобуса и потегляме. С настроение се наслаждаваме на гледките в очакване да стигнем в родния град на Влад III Цепеш  (набивача на кол), известен като Влад Дракула.

Той се родил през 1431 г. в Сигишоара, която тогава била унгарски град. През 1436 г. баща му - Влад II, става владетел на Влашко. 8 години по-късно 13-годишният Влад е изпратен заедно с брат си Раду като заложник на политически интереси в Османската империя. След 4-годишен престой там, през 1448 г. турците освобождават Влад - след убийството на баща му той вече не им е нужен.

Младежът, живял сред жестокост, мъчения и смърт в Османската империя, решен да отмъсти за смъртта на баща си, убива смъртния си враг и през 1456 г. започва вторият и най-дългият от трите периода на царуването му. За 6 години множеството брутални наказания и други страшни дела на Влад Цепеш му създават ужасяващата репутация на вдъхващ респект и страх владетел.

Слушайки разказа на екскурзоводката, вече съвсем потънали в размисли и тайнственост, се озоваваме в едно селце - последното преди Сигишоара. Тук преживяхме инцидент, който за щастие се оказа лек. Но по-късно. В онзи момент трактор с ремарке просто реши да тръгне точно когато автобусът се изравни с него, без мигач. След кратък, но устремен полет към лявата канавка, дълбока почти метър, шофьорът на самия й ръб обърна рязко посоката и спря на ръба на дясната канавка. Следа от гумата на трактора имаше почти по цялата дължина на автобуса.След такива мигове, в които те връхлитат всякакви мисли, идва страхът... После - благодарността към шофьора, сещаш се какво можеше да стане, ако туроператорът беше нередовен, за истерията, която можеше да настане, ако в групата всички не реагираха адекватно, ако... Мисълта за онази невидима сила, която те пази, се загнездва в съзнанието ти редом с всички други...

Умълчани, пристигаме в Сигишоара. И поемаме по стръмните улички към центъра на стария град Сигишоара - Цитаделата. Крепостта се състои от 9 кули.

Часовниковата

кула от XIV в. 

е най-високата

от тях - 64 м, служела е за вход към крепостта. Часовникът бил поставен през XVII век. В кулата сега се помещава исторически музей. Не влязохме в него - имаше прекалено много хора. Но ще го направим някой друг път...

Облечени като рицари актьори поздравяват туристите на много езици. Пресъздаването на онова време е много впечатляващо. За да запази живи старите традиции, всяко лято Сигишоара е домакин на Фестивал на средновековните изкуства, който представя средновековна музика и изкуства - участниците се обличат като рицари и дами и представят средновековни сцени, а музикантите свирят мелодии от Средновековието.

Пред къщата на Дракула има стълпотворение, всички искат да разгледат и да се снимат. Само се предполага, че Влад Цепеш се е родил точно в тази къща, но и без да е сигурно, като туристическа атракция (сега е музей и ресторант) е доста привлекателна. Нищо не ти пречи да пуснеш фантазията си на свобода... И да се наслаждаваш.

Уличките на малкия укрепен средновековен град, основан от трансилвански саксонци, напомнят за пътешествие във времето. Всичко е в синхрон - настилката, къщите, хората, заведенията, покрай които минаваме. Цветя има просто навсякъде. Изкачваме 176 каменни стъпала в таен проход, който води до училище.

Със смесени чувства и с още повече въпроси около легендарната личност на родолюбеца и брутален владетел Дракула потегляме към Брашов.

Предполага се, че градът е основан през 1203 г., но няма документи и официални източници, които да го потвърждават.

Брашов е разположен в Трансилвания, на около 160 км от Букурещ, където се срещат Южните и Източните Карпати. Населението му е над 280 000 души. В немската гимназия в града е учил Васил Априлов. В Брашов е издаден "Рибният буквар” на Петър Берон.

От централния площад се виждат множество живописни сгради - общината с часовника, църквите "Св. Бартоломей” и "Св. Николай”, Старото кметство, кулите, с които е опасан града. Черната Църква е най-голямата готическа катедрала в Източна Европа, наречена така заради големия пожар през 1383 г.

На най-тясната уличка в града, широка едва 90 см, човек се чувства като порасналата Алиса в малкия свят. Много приятни са разходките по главната улица и денем, и вечер.

Улични музиканти има на всеки ъгъл, различни стилове музика допълват атмосферата на хубавата вечер. Вариантите за похапване и развлечения са много, незабравимите емоции - също.

След кратка разходка на другата сутрин потегляме към Букурещ. С мисълта, че Брашов е омагьосващ град и има още много за гледане.

imageМалко окъснели с изпреварването на трафика, пристигаме в

Букурещ, града

на контрастите.

Букурещ е известен като малкия Париж с Триумфалната си арка, висока 27 м., построена в чест на загиналите румънски войници в Първата световна война, както и с булевард "Съединение”, който води към парламента, по-широк и по-дълъг от френския Шанз е Лизе. Това е била една от мечтите на румънския диктатор Николае Чаушеску. Той е разрушил повече от 10 000 постройки, за да построи палата на парламента и околните на него сгради.

Огромната сграда на парламента, която виждаме по време на панорамната обиколка на града, сега наистина е парламент и може да се посещава от туристи. Строежът й е започнат по времето на Чаушеску и е завършен чак след свалянето му от власт. Тя е втората по големина административна сграда в света, след тази на Пентагона. Височината й е 84 м, а под земята достига дълбочина 92 м. Разположена е на 64 800 кв. км, има 12 етажа и около 1 000 стаи, от които 440 офиса, 30 зали, 4 ресторанта, 3 библиотеки, два подземни паркинги, концертна зала и други помещения и съоръжения.

Покровител на града е Св. Димитър Басарбовски, роден в българското село Басарбово. Мощите му се намират в патриаршеската църква в центъра на Букурещ. Всяка година ковчегът се изнася пред храма за преклонение.

В Букурещ има много за гледане, времето се оказа недостатъчно. Съвсем подходяща дестинация е за един уикенд, например. Потеглихме с особено чувство към Русе. Удовлетворени, но с лека тъга и с много въпроси.

Хубаво е да се върнеш в родината си откъдето и да било. В България, която има толкова много неща за показване, различна, но не по-малко драматична и героична история, паметници и красоти, каквито няма никъде другаде. Някакси започваш да мечтаеш... С надежда. И да вярваш, да вярваш по-силно, че си струва всяко усилие, за да стане животът ни - тук и сега, поне мъничко по-добър и България да заема гордо мястото си в Европа.

Материалът е от архива на BG Север.

 

 


Тагове:   Румъния,   далечна,


Гласувай:
8



1. анонимен - Призовавам блогарите в блог бг да ...
11.10.2010 12:45
Призовавам блогарите в блог бг да напуснат в знак на протест!
Причината за това е невъзможността да се активира деактивиран блог!
Опцията е измама от страна на ИНВЕСТОР с цел кражба на авторски произведения!
А тези които искат да запазят блога си-нека никога не пробват опцията "деактивиране" как работи,защото ще останат без блог!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bgsever
Категория: Новини
Прочетен: 3473606
Постинги: 710
Коментари: 2533
Гласове: 7846
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031