адръжките падат по време на карнавала във Венеция

 

Около 1 милион туристи идват за атрактивната фиеста и фантастичните приключения

 

  

Цветана ЕВГЕНИЕВА

Всяка година, преди големите великденски пости, Венеция изпраща зимата с двуседмичен маскарад, представляващ невероятна феерия на въображението и изкуството. Едно от най-важните събития на перлата на Адриатика. Вълнуващо и наситено с емоции преживяване, отбелязвано с пищни шествия, музика, танци, балове, пиеси, концерти и изложби. Тазгодишният пищен карнавал във Венеция беше открит на 15 февруари в 12 часа на площад "Сан Марко" с "Полета на Ангела" (Гълъбът на Коломбина). Маргарита Мисони, внучка на модния дизайнер Отавио Мисони, облечена в бяло, беше спусната от 90-метровата камбанария на катедралата Сан Марко до двореца на Дожите. Тълпи от туристи се събраха на известния венециански площад и наблюдаваха полета, дълъг над 70 метра. Тази церемония в миналото се е наричала "Турският полет" и датира от преди пет века, когато млад турски акробат със самоделно изработени крила и двойно въже изминал разстоянието от кораба си на пристанище Сан Марко до самата катедрала.

Два часа по-късно на площада, преобразен в ренесансова градина с повече от 4 000 растения, в която могат да влизат само хората с маски и карнавални костюми, премина шествието на девойки в средновековни костюми, наречено "Празникът на Мариите". Той също е традиционен, останал от времето, когато са избирани седемте най-хубави момичета за женене, които после се включват в церемонията по закриването. Обичаят е от 948 г., когато дожът Пиетро Кандиано III спасил от пиратите 12 отвлечени невести. Момичетата се съпровождат от бели маски и черни пелерини, домина и шапки с пера, костюми на Арлекино, Пиеро, Панталоне, Коломбина и други герои от Комедия дел"Арте. Заедно шестваха по улиците мъже и жени, уловени за ръце, даващи и получаващи целувки,

събрали цялата

еуфория

на костюмирания празник. И това продължава цели 14 дни, когато също така пищно се слага край на венецианския карнавал с ритуалното изгаряне на сламеното чучело на Зимата.

Според неокончателни данни атрактивната фиеста е привлякла близо 1 милион туристи и гости от целия свят. Казват, че голяма част от тях пристигат, за да опитат и изживеят в собствен вариант подвизите, с които роденият тук Казанова се прочу по целия свят. 62 000 дворци, къщи и вили предлагат своите услуги край водните улици. Венеция е била и си остава феномен. Няма по-подходящ декор за такъв празник от този град на вода. Застроен на 117 островчета, на територията му има около 150 канала и над 400 моста. Най-истински духът й се усеща с разходка с корабче по каналите. 11 евро струва 24-часова карта за всички линии, включително и 90-минутна разходка по "Канале гранде". Това е най-добрата възможност за туристите да видят поне отвън множеството дворци, катедрали, храмове. А след това да посетят базиликата "Сан Марко", Двореца на дожите, археологическия музей, музея "Корер", галерията "Гугенхайм" и библиотеката "Марчиана". И да поседнат на Моста на въздишките или на моста "Риалто" с атрактивния покрит пазар, за да пият по чаша истинско италианско кафе или капучино. Но най-стратегическото карнавално място е кафе "Куадри". Докато пиете топъл шоколад със сладкиш, може да наблюдавате от прозорците всички представления, които се организират на площад "Сан Марко". На фона на Моста на въздишките дефилират героите от Комедия дел арте, пристъпват бавно сенатори и инквизитори, минават Слънцето, Луната и Звездите, Мълчанието и Клюката. По малките улички, по които едва се разминават двама души,

не спира денонощният туристически поток.

Всеки фестивал си има своята колоритност и индивидуалност, но сред европейските най-атрактивен, романтичен, пищен и живописен, граничещ с приказното и мистичното, е Венецианският. Той е и най-старият и най-прочутият карнавал в Европа. И най-достъпният, тъй като е в сърцето на стария континент и от България, например, с автобус всеки може да се включи в него срещу скромната сума от 400 до 500 лв. за петдневна екскурзия в Северна Италия.

В историята на Венецианския карнавал са вплетени легенди, древни обичаи, исторически събития и религиозни ритуали. Предполага се, че традицията датира още от 943 г., но се приема, че първата фиеста е била през 1094 г., защото оттогава има писмени документи, в които се споменава за нея. През 1296 г. е обявен за официален празник с указ на сената. От 1271 г. има данни за производството на маски, а на 10 април 1436 г. техните майстори били признати за отделна търговска гилдия в рамките на града. Тогава карнавалът получава височайшето разрешение на папата и се превръща в институция. През Ренесанса костюмираният празник продължавал от 26 декември до Блажени вторник. Той започвал с бал, след който били провеждани многобройни тържества, представления, улични спектакли и хазартни игри из целия град. По този начин Венеция си създава име на град, отдаден на забавленията, и се превръща в място на изкушенията и удоволствията от живота. Венецианците се обличали в дълги черни наметки, прикривайки лицата си зад красиви маски, от които се виждали само очите им. Постепенно карнавалните одежди ставали все по-пищни и красиви, а градът се превръщал в място на изкушението и удоволствието от живота. За забава на публиката специално се организирали боеве между кучета и бикове, след тях на площада излизали акробати, жонгльори, певци и танцьори, а в късната вечер над водата се устройвали фойерверки. За да може всеки да се почувства свободно, да забрави за приличията и съсловните предразсъдаци, венецианците измислили маските. Традицията изисквала от всички участници в карнавала - богати и бедни, аристократи и плебеи, преминаващи и местни,

да се дегизират

в пищни костюми,

запазвайки своята анонимност, благодарение на маските, които носели. Така съсловната разлика между тях се стопявала. В продължение на цял месец жителите на Венеция скривали своите истински лица зад маски. С тях ходели на пазар, водели съдебни дела, биели се на дуели и падали в обятията на любимите си.

След като през 1797 г. Наполеон завладял града, традицията да се празнува карнавалът била прекъсната за повече от 200 години, тъй като анонимността, която осигурявали маските, предразполагала към извършване на престъпления и разюздан живот. През XIX век започва повторният му ренесанс, но едва през 1979 г. традицията е възстановена и парадът на маските се връща отново в града на каналите в първоначалния си вид. Той се прави в различно време през януари и февруари, в зависимост от началото на големите Великденски пости. Анонимността на маските и пищните костюми позволява на венецианците поне за седмица да се измъкнат от рамките на ежедневието и да поживеят без задръжки, без свян и норми на поведение. От векове насам тази фиеста служи за освобождаване на желанията и страстите, защото зад маската можеш да кажеш какво мислиш и чувстваш, без това да има неприятни последици.

Карнавал означава "сбогом на месото" и е предвестник на пролетта, когато всичко се събужда за нов живот. Различно е и тематичното мото, под което се провежда. През 2007 г. премина под знака на 300-годишнината от рождението на Карло Голдони - най-прочутия драматург на Венеция. Негова е крилатата мисъл "Няма друго средство да отмъстим на публиката, освен като я накараме да ни ръкопляска". Миналата година пък беше посветен на Сетивата. Всеки от петте квартала на града изследва едно от основните сетива - зрение, вкус, слух, обоняние, осезание.

Тази година венецианската фиеста

наблегна на

шестото чувство

със зрелищно шоу на "Сан Марко". В пъстрата програма се редуваха балове, музикални програми, изложби, дефилета и шоута. Площадите бяха пълни с фокусници, жонгльори, мимове и акробати. По улиците звучаха парижкото танго, канцонети, опера, диджейски пърформанси. В елегантното гран кафе "Лавена", любимото място на Вагнер, посетителите се запознаваха с карнавалните традиции на чаша горещ шоколад. Сред най-големите атракции, събрали рекорден брой посетители, беше фиестата "Карнавал в мрака" и разбира се Парадът на костюми и маски на Палаццо Ка"Занарди с участието на героите на Комедия дел"Арте Пиеро, Панталоне, Коломбина, Арлекино, Бригел и Доктор Пест, Казанова, както и знаменитите венециански аристократи, Дожът и Догареса. Панталоне е венециански търговец с остра брада, черна маска на лицето и червени дрехи, лесно обидчив и все мамен от другите хитреци; Арлекин и Бригела са прислужници от Бергамо - единият умен, другият - тъпак; Доторе от Болоня е маска с дълъг клюн и символизира борбата с чумата; безстрашният Скарамуш, наивният Палячо, който отива във Франция и оттам се връща като Пиеро - зад тази маска обикновено се криел Казанова.

Бели маски и черни пелерини, домина и шапки с пера шестваха из улиците на романтичния град. Разнообразието е наистина голямо - като се започне от кринолини, пищни перуки, украшения, разноцветни маски, дълги черни пелерини, маски с огромни носове или шапки на шутове със звънчета. С премерени жестове те си проправяха път по тесните улички на града сред любопитната тълпа, за да покажат своето великолепие, размахът на маскената фантазия. Най-типичната маска се нарича maschera nobile. Жените получават разрешение да я носят едва през 1756 г. Характерното за нея е, че премахва разликата между мъжа и жената и

прави хората

еднакви,

неразпознаваеми.

Обръщението към скрития зад нея е sior maschera, което избягва половото определение. След дефилето костюмираните се събират на кея при гондолите или в специално отреденото за тях кафе "Куадри" на площад "Сан Марко". Парадът завърши с церемония за награждаване на най-добрите маски.

Стотици гости на Венеция аплодираха голямото шоу Парад на гондолите по "Канале гранде". Разбира се не всички обаче имат възможността да присъстват на такива събития като чаканият с нетърпение от заможните гости и аристократи Бал на Дожите (старовремския венециански управите) в грандиозния дворец от ХV в. на площад "Писани Морета". Посетителите са строго определени - 400 души. Влиза се само срещу покани. В медиите изтече информация, че сред отбраните блюда имало специалитети от риба меч и ризото с тиква, украсено с кралски скариди и джинджифил, телешки крачета, сготвени по староиталианска рецепта, а за ценителите на френската кухня - дроб от патица с гъши пастет и мента. Вината били от Тоскана и Пиемонт.

Карнавалът не е само за венецианците. В него могат да се включат всички туристи, стига да имат финасовата възможност да си позволят да наемат костюм на цена между 180 и 300 евро или пък да си купят за 1 000 до 3 000 евро, който ще им остане и за спомен. Без да искаш и да усетиш, еуфорията на преобразяването обхваща всеки, стъпил на площад "Сан Марко". Заразен от нея, тръгваш да си търсиш някаква маска по "джоба" от близката сергия или се оставяш в ръцете на художници, които рисуват направо върху лицата със специални светещи бои.

Цената на маските зависи не само от външния им вид, но и от материала, от който са направени. От глина и гипс са доста евтини - от 2 до 10 евро. Маските от папие-маше са доста по-скъпи, но и по-леки. Толкова са удобни, че може да се сложат още в магазина и да не се свалят цяла вечер.

Истинските маски

обаче са изработени от кожа и други естествени материали и наподобяват тези, които е слагал Казанова, когато е отивал на среща с омъжена дама. Меки и тънки, те плътно прилягат към лицето и не пречат на притежателя си да целува. Във Венеция има майстори, които знаят старинните "рецепти" за създаването на подобни произведения на изкуството. Някои от тях се оценяват за над 10 000 евро. Те се изработват в специални работилници. Костюм на шута Коломбино, който се смята за символ на фиестата, е над 5 000 евро. За този средновековен шедьовър отива 15 метра плат, и то от най-високо качество. Най-прочутата маска се нарича "баута". Направена е от бяло платно. Понякога нейният нос е с пародийни гигантски размери. На главата се поставя триъгълна или кръгла шапка. Плътна роба обгръща тялото така, че дори полът на маскирания трудно може да се познае. От столетия това се смята за много удобно, защото позволява да се пие и целува на воля. Един от елементите, който сочи древната връзка, вляла се в съвременния карнавал във Венеция, е присъствието на черната маска на Смъртта сред веселието и ярките персонажи. Този образ отличава Венеция от всички останали карнавални градове по света и най-пряко го сочи като наследник на истинската древна фиеста.

Материалът е от BG Север 

 

Матери


М
 

"За да може всеки да се почувства свободно, да забрави за приличията и съсловните предразсъдъци, венецианците измислили маските.
Характерното за нея е, че премахва разликата между мъжа и жената и прави хората еднакви, неразпознаваеми."

И мисля,че по-интересното е как мъжете се преобличат и маскират ато жени, а жените - като представителите на по-силния пол.
Е това вече е неразпознаваемост и загадъчност.

Посетете карнавалът и споделете снимки и преживявания!
http://ivicotravel.com/karnaval-venezia