Егейските циклади примамват с красотата и екзотиката си

 

На остров Наксос Дионисий се влюбил в Ариадна и я направил своя съпруга

 

Цветана ЕВГЕНИЕВА

Тръгнахме за Гърция във времето, когато на полуостров Пелопонес бушуваха пожари и не беше много благорузамно да се пътува до южната съседка. Но резервациите бяха направени и нямаше връщане. Още повече, че Цикладският архипелаг на Егейско море беше спокоен и неговите 211 острова, от които 33 обитаеми, примамваха с красотата и екзотиката си. Ние бяхме избрали два от тях - Наксос - най-големия, и Санторини - най-малкия, но най-атрактивния.

До тях се стига по море с ферибот от Пирея и със самолет от Атина. Любителите на пътешествията, а и с по-ограничени финансови възможности, предпочитат ферибота, защото в продължение на 6 часа могат да се наслаждават на тъмносинята водна шир и слънчевите отблясъци по нея, на белите огърлици върху охрата на островите, покрай които минава - Парос, Андрос, Тинос, Миконос. Тези, които разполагат с повече време, могат да слязат на някой от тях и да продължат със следващия параход. В известна степен всички те си приличат по хълмисто-скалистата и не много зелена природа, по белия цвят на сградите, заради който се наричат още "белите острови", по многобройните църкви и архитектурни паметници, останали от различните завоеватели - минойци, микенци, дорийци, персийци, римляни, византийци, венецианци. Но

всеки един от тях

е неповторим.

Според туристическите спецове най-благоприятното време за почивка тук е от края на април и май, когато слънцето все още не е толкова силно, а цените - толкова високи и през септември и октомври, когато цените също стават поносими.

Всеки ден през това време на летището на остров Наксос кацат и се връщат обратно по 15 - 20 самолета, а до пристанището му пристигат по десетина ферибота. То е едно от най-живописните в Цикладския архипелаг. Подслонило е стотици луксозни яхти, рибарски кораби и лодки, които напомнят за основния поминък тук след туризма - риболова. Порталът сред руините на храма на Аполон въвежда не само в острова, а и в неговата древна история, следа в която е оставила Ариадна, дъщерята на критския цар Минос. Изоставена от Тезей, тя бяга от Крит и спира на остров Наксос, привлечена от красивата му природа. Бог Дионисий, покровител на лозарството, се влюбва в нея и я прави своя съпруга и жрица. Двамата стават символ на веселието и виното, които и днес са издигнати в култ от местните хора и от туристите. През XII век Наксос достига своя разцвет като център на венецианските колонии в Егейско море. Тук се заселват и живеят до турското нашествие през 1566 г. знатни фамилии от Венеция, доведени от губернатора на 12-те острова херцог Марко Санудо. Те се възползват от богатите находища на светъл мрамор и поставят над портите и по фасадите на благородническите си домове своите фамилни гербове. Многобройни работилнички из острова предлагат на достъпни цени стотици мраморни сувенири, предимно ръчна изработка.

Крайбрежната улица на пристанището, наричана "паралия", е една от атракциите на започващата оттук столица на острова Хора. По всяко време

стотици хора

се движат по нея,

минавайки покрай безбройните магазинчета, кафенета, таверни, туристически бюра. Ако не сте успели да си резервирате хотел или обиколка на острова, можете да го направите тук. Хотелите са различна категория, но всички са уютни, с градини и басейн, имат климатик и според броя на звездите си предлагат различни екстри, лукс и изисканост. Най-скъпите са в усамотени заливчета, по крайбрежието или в близост до красивите плажове.

Преди да се впуснете в омайната ласка на морето или да се заровите в златистия пясък, е добре да опознаете острова. Като всяко място, пълно с история, разходката може да започне от средновековния замък с крепостните стени и 12-те кръгли кули, разположен на хълма на Хора. Тук се намира археологическият музей, чиято експозиция включва материалната и духовната култура на целия архипелаг. Тесни, стръмни улички с каменна настилка, много арки, бели сгради с цъфнало на прозорците и балконите мушкато водят надолу, към зоната "олд маркет". Това е царството на магазинчетата, може би стотици и хиляди, на кафенетата и гостилниците. Тук може да опитате местното гъсто кафе или типичния лимонов ликьор - китро. Той се продава и като сувенир в бутилка с формата на дорийска колона. Ако влезете в някое от малките ресторантчета опитайте непременно гръцкото сувлаки (шишче в питка), фасолада (боб чорба), мусака с картофи, кайма, сини домати и сос бешамел, гирос (свинско месо на малки парчета в питка), овче сирене и специалитетите с кисело мляко, като дзадзики например.

С кола под наем, мотор или организирано с микробус и екскурзовод може да навлезете и във вътрешността на острова, сред планинските хребети и плодородни долини, за да почувствате неговата екзотика, дивната хубост на природата и гостоприемството на местните хора. Основният им поминък е лозарството и обработката на мрамора. Най-много мрамор има в района на Апирантос - всички улици тук са застлани с мраморни плочи, къщите са облицовани с мрамор, той преобладава и в интериора им. В Халки, древната столица на Наксос, се намира реставрираната църква със

стенописи

от периода на

иконоборството,

на които са изобразени птици и риби вместо лицата на светците. Наблизо е един от шедьоврите на византийската архитектура - трикорабната църква "Панагия Дросиани". Стотици са църквите на острова - православни и католически, но една от тях, в Галанадо, съчетава и двете религии. Лявата част е католическа, а дясната православна. Тя е доказателство, че жителите на Наксос са постигнали преди много векове трудно осъществимата религиозна търпимост. Най-живописната долина на острова е Меланес, потънала в цветовете на олеандрите, с много лозови масиви и маслинови гори. Тук се намира един от двата куроса (недовършени уникални каменни статуи на полегнали момчета), изсечен през VII век пр. н. е., дълъг близо 7 метра.

Но слънцето и морето примамват все по-силно. Такива, каквито са на този остров, другаде ги няма - километричните красиви плажове с истински светъл, слънчевозлатист пясък. На юг от Хора, отвъд скалистия нос на пристанищния залив, започва живописният плаж "Свети Георги". За него казват: "Отиваме в рая". Човешката ръка е облагородила дивата природа, придала й е нова красота - уютни и модерни къщи и малки хотели с много цветя, кокетни заведения, таверни, магазинчета, палми и друга живописна растителност. От него покрай синевата на морето върви цяла огърлица от заливчета с прекрасни плажни ивици и фин светъл пясък - Свети Прокопий, Света Ана. Тези имена на светци не само издават религиозността на местните жители, характерна за Цикладския архипелаг, но и благодарност към щедрата на красота природа. Великолепието и романтиката на пейзажа се засилват и от спускащите се към морето хълмисти склонове, покрити с розови олеандри и свежа зеленина. Всеки миг от деня и вечерта е различен - от невероятния изгрев през планинския хребет до изумителния залез над морския хоризонт и едрите звезди по тъмносиньото небе. А под него нощният живот е една феерия от светлини и звуци, музика и танци, вино и веселие, любов и настроение - както са завещали Ариадна и Дионисий.

Трудно се откъснахме от това райско кътче, но трябваше да продължим с ферибота към последния и най-малкия от южните Циклади остров Санторини. Той се намира на 128 морски мили от Пирея и

до него се пътува

10 часа.

Гръцки авиокомпании имат полети Атина - Санторини, но с тях почивката се оскъпява, а и ще пропуснете първата от спиращите дъха гледки, които островът е подготвил за милионите атакуващи го всяко лято туристи - калдерата. Санторини е последната останка от вулкан, изригнал чудовищно през 1475 г. пр. Хр. и причинил според едни потапянето на митичната Атлантида, а според други - залеза на Критско-минойската цивилизация. Това може и да са легенди, но истината е, че под най-романтичния остров на Гърция тлее вулкан. След изригването му той е населяван бавно и постепенно под заплахата от ново вулканично раздвижване. Археологически разкопки в края на XIX век разкрили под слоевете лава градове, некрополи, керамика и стенописи от минойската цивилизация, от византийското и венецианското изкуство. Срещу този остров с форма на полумесец се виждат още две миниатюрни парчета земя с имена Тиразия и Аспрониси и два кратера Палеа Камени и Неа Камени. От действащия Неа Камени и сега излиза пушек, а последното му изригване през 1956 г. предизвиква силно земетресение на острова с жертви и големи разрушения. Екскурзоводът обясни, че през април тази година близо до острова е потънал на около 130 метра дълбочина круизният кораб Sea Diamond, след като се ударил в подводна скала. Пътниците и екипажът били евакуирани и спасени. С големи усилия била предотвратена страшна екологична катастрофа от разливането на 400 тона гориво, намиращо се в резервоарите на плавателния съд.

Та именно покрай този кратер на вулкана и неговите смолисто-черни скали, отразили блясъка на слънцето, премина фериботът. Още неосвободили се от тръпката на страховитото въздействие, пред погледа се откри невероятна картина - вулканичната калдера. Висока 330-метрова черно-червено-жълто-сива стена, издигаща се над морето, с накацали върху ръба на бездната бели къщички като изящна огърлица от перли. Над пристанището се вие като змия нагоре пътят за главния град Фира, който може да бъде изкачен с автобус, въжен лифт или мулета, живописно украсени с килимчета и цветни дрънкулки. И тук

дъхът наистина

спира,

а очите не могат да поберат тази невероятна красота, която се открива от над 300-метровия ръб на калдерата към тъмносиния цвят на чистото Егейско море, луксозните яхти и кораби в пристана, черно-червените насечени скали и силуета на двете малки островчета и двата кратера, през които минават слънчевите лъчи. Всичко изглежда толкова мистично и нереално, че ти идва да се ощипеш, за да повярваш в това, което виждаш.

Едва тук си обяснихме защо почивката на този остров е много по-скъпа от другите цикладски късчета земя. Заради тази сурова и романтична гледка, каквато другаде не може да се види, заради упорството на местните хора да облагородят тази дива природа под страха от нова разрушителна стихия. Издигнати са красиви и модерни хотели с басейни и много цветя, уютни къщички с домашна атмосфера, стотици ресторанти, казина, таверни и кафенета, търговски базари, плажове и морски круизи. Удивително е как на това малко късче земя, извисило се над морската бездна, по тесните калдаръмени улички могат да се съберат толкова туристи. То може да се обиколи само за няколко часа по хубав асфалтов път с кола или мотор, взети под наем. (Тук не се допускат коли отвън, затова още в Пирея предупреждават пътуващите с автомобили да ги оставят на платен паркинг на пристанището).

Главният град Фира, кацнал като бяло орлово гнездо на ръба на пропастта между небето и земята, има 1 500 жители, но побира десетки хиляди гости. Основният поминък на местните е туризмът. Те работят в хотелите, ресторантите, транспортното обслужване и в стотиците малки магазинчета, много от които са златарски, и сергии с безброй сувенири с надпис "Санторини".

На юг и на изток от Фира са известните с хубавото санторинско вино "Лава" Месария и Монолифос, а почти в най-южната част е археологическият резерват Емпорио. В северната част са живописните села Финикия и Иа, чиито

бели сгради

са вградени

в скалите

и са свързани една с друга със сводове, тераси и куполи, бухнали в цветя и зеленина. Иа е второто по големина селище след Фира, но първото по хубост. Тук всяка вечер се събират хиляди туристи, за да наблюдават на ръба на калдерата най-красивия залез. Къщичките са бели и въздушни като морска пяна, преливаща през ръба на вулкана. Морето под тях е в нюанси на синьото, каквито има само във фотошоп. Повечето от 352-те църкви на острова се издигат тъкмо тук. Те са строени от местни християни и от хора, спасили се от морски бедствия и пиратски нападения. Мястото е толкова хубаво, че буквално блокира сетивните възприятия за часове. Залезът в Иа със сигурност е едно от десетте или стоте неща, които всеки трябва да види поне веднъж в живота си и ако може да запечата със своя фотоапарат. Цветовете, падащи върху дантелата от къщички и църквици, се сменят с всяка изминала минута. Когато слънцето "се удави" във водите на Егейско море и белият декор потъне в полумрак, светкавиците млъкват и се чуват само викове на възхита и удоволствие.

На източната страна на острова - в модерното туристическо село Камари и в Периса с красивия си пясъчен плаж туристическата машина се върти на пълни обороти. Там, на плажовете с черен и червен пясък, ваканцията се превръща в нестинарство - през лятото вулканичният плаж става толкова горещ, че е невъзможно да преминеш разстоянието от чадъра до водата бос. Във вътрешността са старата столица Пиргос и Мегалохори със средновековна архитектура, многобройните винарски изби и археологическият град-музей Акротири на 3 600 години, открит едва през 1967 г. под пластовете вулканична пепел и камъни.

И въпреки че вече сме преситени от тази дива красота, не отказваме (и слава Богу), предложената организирана туристическа атракция - екскурзия с корабче до Неа Камени. Слизаш от лодката, изкачваш стотина метра, надничаш в гърлото на спящия вулкан - изригвал пет пъти през последните сто години - и си задаваш, някак със страх, въпроса: кога ще е следващото събуждане, което ще помете местните жители и нехайните туристи и ще потопи приказката от лава обратно в царството на Посейдон? Стискаш палци и му пожелаваш да поспи още малко, поне стотина години, защото човешкият живот е много кратък, за да го заличиш ей така, с едно изригване.

Материалът е от BG Север