Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.07.2009 18:03 - Древни легенди и божествена природа обгръщат Лесидрен
Автор: bgsever Категория: Туризъм   
Прочетен: 6341 Коментари: 4 Гласове:
9

Последна промяна: 17.07.2009 18:27

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

  Църква на 150 години в предбалканското село е запазена в автентичния си вид  
image
Модерно е да се говори за туристически дестинации, селски туризъм, екопътеки, туристически поток и начини за по-добра реклама, с която даден обект да се включи в печелившия бизнес. Рекламата, колкото и оригинална да е, включва задължителни моменти - девствена природа, чист въздух, прохладни летни вечери и меки снежни зими, близост на река и язовир, наличие на хотели и почивни станции. И някак си в тези повтарящи се фрази се обезличава самото място и губи част от магическата си притегателност и чар, които притежава благодарение на своята история, настояще и бъдеще, но и на легендите, които се пренасят от поколение на поколение и създават притегателния ореол, към който изпитваш нужда да се връщаш отново и отново.
Изпитано, проверено и малко лично - това се отнася за балканското село Лесидрен. Традиционната туристическа реклама би звучала така: "Село Лесидрен се намира в Тетевенския балкан, сгушено в долинките на реките Козурска и Енча. Средната му надморска височина е 420 м. Разстоянието от София до тук е около 120 км по магистрала "Хемус", път Е772 София - Варна и няколко километра от разклона преди село Сопот. Най-близките градове са Тетевен, Троян и Ловеч. На около 4 км североизточно се намира язовир "Сопот" - прекрасно място за риболов, бягство от летните жеги, уинд-сърф за начинаещи или разходка с лодка. В центъра на Лесидрен може да поиграете тенис на корт, волейбол или просто да хапнете на открито сред зелените дървета, слушайки ромона на поточето, което тече покрай вас. Тук се намира Филмовата къща на кинодейците, може да отседнете в частни хотелчета, хижи, или бунгала". Нищо чак толкова необикновено, докато не заговорят легендите - за всяка местност, за отделни хора, дори за построяването на местната църква, която още съществува в автентичния си вид.   Този красив предбалкански край е обитаван от дълбока древност. В началото на ХХ в. в местността "Драгина" на запад от Лесидрен е открита каменна брадва. Тя датира от далечната епоха на Халколита (5 - 4-то хилядолетие преди Христа) и е синхронна със златните накити от Варненския халколитен некропол, с право считани за най-ранното обработено злато в цяла Европа. Изглежда едни от първите земеделци на стария континент са харесали плодородната земя до Лесидрен и са я заселили. Най-ранни писмени сведения за Лесидрен се съдържат в регистрите на войнишко население в Никополския санджак от 1548 година. Старото име на Лесидрен е било "Леседра", както го наричат и до днес по-старите хора и най-вече помохамеданченото население от околните села. През Възраждането Лесидрен е будно българско селище. Развити са много занаяти, а занаятчиите се организират в еснафи. В самия Лесидрен тревненски майстори издигат красива църква от червен пясъчник и хоросан, която може да бъде видяна и днес в нейния напълно автентичен вид. Открито е и килийно училище в импозантна възрожденска сграда, сега реставрирана след пожар в началото на двадесети век.   Църквата "Свети Великомъченик Георги" е построена през 1859 година с разрешение ферман на турския султан. Тогава в селото е имало 200 къщи.

image
Камъните за черквата са вадени от съседната местност Площта. През лятото са извозвани с волски коли, а през зимата с шейни. Общината била събрала 40 кози доброволно от хората, за да хранят майсторите. Основите на черквата са изкопани на 1 - 2 м дълбочина и са правени с церови колове. Черквата е построена за 3 години на тогавашния център на селото. Срещу нея е бил конакът.
Майсторите й са двамата братя близнаци Малък и Голям Бошко, родом от Трявна. Те били ученици на Кольо Фичето. Султан Абдул Меджид I (1839 - 1861) притежавал личен борец от Помашка Лешница (дн. село Кирчево, на 5 км от Лесидрен) на име Ибрахим Гавазоглу. Абдул Меджид е 31-вият султан на Турската империя. Въпросният личен борец на султана бил голям приятел със сина на тогавашния кмет на Лесидрен. Гавазоглу отишъл на борби в Цариград. Победил всички и султанът го попитал каква награда иска заради победата. Той отвърнал: "Най-голямата награда за мене ще е да се подпише ферман, за да се построят църква в Лесидрян и джамия в Лешница". Та той донесъл фермана, с които се давало разрешение за строежа на църквата. Дарители на църквата са Дочо Петров и баба Кера, има ги изрисувани на единия прозорец. Баба Кера била попска дъщеря от Малка Желязна (също село, което се намира в близост). Едно лято, докато карали биволите да се къпят в една локва, единият изровил нещо с рога си. Оказало се казанче със злато, което е било дарено за построяване на църквата и на килийното училище. С Писмо 300 от 19.05.1976 г. от Митрополията в Ловеч се съобщава, че със заповед 350 от 15.04.1976 г. на Комитета за изкуство и култура храм "Св. Великомъченик Георги" в с. Лесидрен е признат за паметник на културата. Въпреки наличието на християнски храм и традиционната религиозност на българина, поверията, разказите и действията, свързани с магичното, като категории и днес са се запазили в съзнанието на възрастните хора в Лесидрен. Естествено някои от тях са се запазили и до днес, други са трансформирани и променени, а трети са забравени. Много интересни са магичните действия и ритуали, които са насочени срещу предпазването и лечението на душевните болести. Най-характерни в това отношение са баенето (срещу уроки, уплаха, шок, потиснатост и депресивни състояния), леенето на куршум, леене на восък, гасене на въглен и опушване с лековити треви. Лично изпитано лечение от баячка е баенето с чесън на ечемик. Колкото и неприятно за съвременния човек да звучи, баба Найда вземаше скилидка чесън и докато дъвчеше от нея, бърбореше неразбираеми словосъчетания. После дъхваше по три пъти във всяко око и повтаряше тези действия три пъти. Дали от изпаренията на чесъна, или от магическите думи, неприятното усещане изчезваше на следващия ден.   Рецепти с билки: * Кокоши трън се лекува с листо от млечок, което се слага на болното място, след като то е намазано със сок от растението. Бил е използван и разтвор, получен от бръшлянови листа, накиснати в оцет, като сместа е трябвало да престои на слънце 10 дни. * При безсъние се е прилагало изяждането на една лъжица смес, получена като към половин буркан мед се е прибавяла една глава счукан червен лук. В продължение на 5 дни всяка вечер преди лягане човекът, страдащ от безсъние, е трябвало да изяде по една лъжица от сместа. * Болни венци са лекували с жабурене на отвара, приготвена от сварени във вода равни части от корени на къпина, корени от млечок, дъбови кори и кори от дрян. * При зъбобол и болни венци болният се е жабурел с отвара, получена от сварени във вино равни части от изсушени и стрити на прах кори от дрян, кори от дъб, млади клонки от цер. * При лекуването на болно и зачервено гърло се е използвала отвара от сварени във вода или в прясно мляко, подсладено със захар, стъбла, цвят и листа от слез. С отварата се е мажело гърлото на болния и се е пиела по 3 пъти на ден. * Изгорено място се е мажело със смес, получена от разбит белтък на яйце, смесен със свинска мас, или се е налагало с листа от кисело зеле.   Интересна личност в Лесидрен е била Гена Дочева Нешкова, наричана Гена Врачката(на снимката - вдясно). Била е много популярна в цялата страна и е лекувала с билки.

image
Нейната внучка Цонка си спомня: "Баба ми Гена е родена през 1888 година в с. Лесидрен и почина през 1966 година. Разказвала ми е, че когато била на 28 години при нея започнали да се явяват "Живи и здрави". Това били 3 жени и един мъж, които били много едри и стройни и облечени в лъскави дрехи. Носели нещо като златни ризници. Когато "Живи и здрави" й са се явили за първи път, тя е къпела едно от децата си, което било много мъничко. Преди това са й починали две деца. Имала е живи двама сина (Борис и Георги, баща ми) и две дъщери - Цона и Мария. Когато се появили "Живи и здрави" тя се уплашила и помислила, че идват, за да вземат и най-малкото й дете, което къпела в момента. Но те започнали да й говорят, че тя е избрана да лекува хората с билки. Рекли й, че когато човек е избран за нещо такова, няма воля да избира дали приема или не".
Гена Врачката е лекувала с билки, които е беряла сама. Тя не можела да казва коя болест с какво да се лекува, защото за отделния човек си има билка и тя си е само за него и се бере от определено място и в точното време, за което са й казали. Понякога, когато й описвали човека и тя забравяла да попита дали има личен нишан, го сгрешавала. Когато това се случеше през нощта се мяташе, а на сутринта по гърба и ръцете й имаше синини и тя казваше, че това е от "Живи и здрави", защото е сгрешила билката и не е попитала за отличителните знаци на човека, разказва внучката й. И добавя: "Живи и здрави" идваха когато решат, че трябва. Баба не можеше да ги вика и те да се появяват по нейно желание. Когато дядо ми си дошъл ранен от войната и кракът му взел да отича от раната, баба ги попитала за него - какво да прави, но те й се скарали, дето пита, и й казали, че няма бурен за него. Той почина през 1924 година. Имало е и други хора, които е връщала поради тази причина. "Живи и здрави" й казваха за кои хора има лек и конкретно какъв. Береше билките на някакви непристъпни места. Казваше, че не знае как се е качила, защото все едно, че някой я повдига по стръмното. Баба береше и познаваше 77 билки. Казваше, че има и други, но "Живи и здрави" са й казвали, че за нея са отредени само тези". Гена е знаела, че след нейната смърт те ще се явяват на някаква жена от Видин. Моята баба Мария - дъщеря на Гена Врачката, ми разказваше като дете приказки за нея. Най-много ме впечатли историята със свещите, които носели странните нощни гости. Твърдели, че всеки човек си има своята свещ. И според това колко силно горяла и колко й остава, се знаело кога ще умре. Показали й нейната. И баба Гена знаела точно в кой ден ще умре - когато фитилът стигне до края. Малко ми остана, догоря и мойта свещ, казвала. Била си подготвила всичко за погребението и съобщила на всичките си близки.

Мая ПАСКОВА

(Използван е материал от подготвения за печат ръкопис на Камелия Мирчева "За Лесидрен и лесидренци") 



  Когато облаците помнят   Върви си човекът сам през света... Носи със себе си болка, мъка, любов, радост, надежди... Изживява живота си завъртян във вечен кръговрат - раждане и смърт. Върви сам човекът по собствения си път и оставя след себе си спомени, мисли, поколения, легенди и облаци... Всяко лято вървя и аз по една планинска пътека на Лесидрен и се качвам на Кичера. Стигам на Зъба - високата скала над селото, и гледам залеза. От това място се вижда целият Лесидрен - площада, хората. Чува се глъч и шум от преминаващи коли, наоколо ухае на прясно окосена трева.
image
От дете идвам тук. Сядам на скалата, гледам селото и облаците. Рисувам картини и събирам мислите си. Тук облаците приличат на хора, а залезите са безумно красиви. Само тук облаците помнят и разказват...
... Тя била млада и невероятно красива жена. Безумната й смелост предизвиквала възхищението дори на най-непокорните балканджии. Косите й били черни и дълги, а в очите й горял огън. Бабите в селото казвали, че много хубост не е на добро и се прекръствали, молейки се Бог да я пази. Живеели в тежки робски времена. Било тежко време. Тя била единствената дъщеря на богат българин. Казвала се Кичера и имала бял кон, с който препускала на воля. Не знаела що е страх. Вехнели и съхнели по нея момците, но тя препускала с белия кон, вятърът развявал косите й и дните ставали по-светли от красотата й. Тогава селото се казвало Леседра. Било сгушено в планините и също тъй красиво, както и днес. Вековните букови гори, чистите извори, Кичера и скалата над селото - това било богатството на хората. Гледали си мирно и тихо добитъка, почитали Бога и се молели да отгледат децата и внуците си. Не щеш ли, в съседното село дошъл новият бей. Казват, че не бил лош човек, но имал син, от когото треперели дори камъните. Имало нещо в погледа му, горял огън в сърцето му, властен човек бил, каквото си пожелаел - го вземал. Не знаел що е милост и жал, като че ли в гърдите му вместо сърце имало камък. Видял синът Кичера и се влюбил в нея. Едни казват, че бил поразен от красотата й. Други разправят, че когато прелетяла с белия си кон покрай него, изпаднал в ярост: - Доведете гяурката, извикал той. Тогава Кичера обърнала коня си и застанала пред него. Погледнала го в очите и разбила сърцето му. Той я гледал втренчено, после се изчервил и махнал с ръка да си тръгва. Полудял синът на бея, влюбил се. Изпратил баща си да поиска момата за снаха. На българка да се оказва такава чест не било прието в ония времена. Тръпнели хората в селото. Баща й се поболял от мъка, извадил дълбоко закопаното хайдушко злато и й предложил да бяга, да я скрие някъде на сигурно място. Аз от дома си не бягам - отсякла момата и върнала сватовете. Такова чудо не било ставало в онова време. Една жена да не се покори. Можели да я отвлекат и насила да я омъжат. Можели да направят каквото поискат с нея. Животът й принадлежал на по-силния, а по-силният бил синът на бея. Не я отвлякъл, но я затворил в църквата, опожарил нивите на хората, започнал да коли родата й. Страх сковал хората. Мъжете гледали навъсено и точели ножовете си, а жените плачели за децата си. Тогава Кичера пратила вест на сина на бея, че иска да го види. Дошъл той пременен, като за сватба. Ще стана твоя жена - казала Кичера, - но искам ти и баща ти да дадете дума, че земята, която обиколя с коня си от изгрев до заник слънце, ще бъде свободна. Че по тази земя турчин няма да вилнее, да пали и да убива... Тази земя ще остане за хората на Леседра. Съгласил се беят. Още преди изгрев слънце на другия ден хората се събрали пред църквата. Нетърпелив бил и бейският син. Дошла и Кичера. Облякла била сватбената си премяна. Била още по-красива. Политнала с белия си кон. Препускала диво цял ден, без почивка, без отдих. Следяла слънцето и препускала. Без дъх останало селото. Оставало още малко и цялото землище на Леседра щяло да бъде свободно. Слънцето бързало, вече залязвало. Тогава Кичера се спряла на онази скала, над селото. От нея се виждали къщите и хората долу. Спрял конят. Момата погледнала селото, погледнала залязващото слънце и пришпорила коня право към пропастта. Казват, че конят политнал от скалата. Казват, че видели усмивката на момата. Казват, че Бог спрял залезът, слънцето прегърнало коня и Кичера и ги превърнало в облаци. Онемели седели хората на мегдана. Дълго мълчал и синът на бея. После си тръгнал. Изпълнил дадената дума. През вековното робство Леседра била пощадена от пожари и кланета. Турчин, когато влезел в селото, слизал от коня си и преминавал пеша. А хората нарекли местността Кичера... ... Всяко лято се връщам в Лесидрен. Години наред вървя отново и отново по обраслата планинска пътечка. Сядам на скалата и гледам залеза. Любувам се на облаците, слушам шума на гората и подреждам мислите си. Странно, но защо ли само тук мога да подредя представите и убежденията си. Тук мога да мисля за подвига, за смелостта и героизма, за саможертвата, за измеренията на любовта, за красотата, за силата на дадената дума. И когато съм много объркан, и когато се съмнявам и колебая, идвам тук. Понякога като че ли чувам тропот на копита и виждам препускащия бял кон на Кичера. И тогава всичко си идва на мястото, тогава всъщност разбирам какво всъщност искам и как мога да го постигна. Преди много време тук, на тази скала проумях, че човек винаги има много избори, но е важно да направи един и да се научи да живее с последиците от него. Всяко лято идвам тук, сядам на скалата и гледам залеза... В такива мигове вземам важни решения, пренареждам живота и целите си, осмислям компромисите и битките си... Защото знам, че облаците помнят и разказват. Защото знам, че някога, там, в безкрайния ъгъл на времето, сред черните окови на робството живяла една млада, невероятно красива смела жена, която направила своя избор, точно тук, на тази скала...
   Георги ПАВЛОВ Публикувано във в-к "BG Север"

   



Гласувай:
9



1. lubara - Поздрави !
06.08.2009 18:40
Може би, защото съм ходил веднъж за два дни там, при кинодейците, затова ми бе интересно.
Природата е чудесна. А и има история това място, прочетох и разбрах това.
цитирай
2. bgsever - Може би, защото съм ходил веднъж за ...
07.08.2009 17:25
lubara написа:
Може би, защото съм ходил веднъж за два дни там, при кинодейците, затова ми бе интересно.
Природата е чудесна. А и има история това място, прочетох и разбрах това.


Благодаря и се извинявам за закъснението...
Поздрави :-)
цитирай
3. veninski - Поздравления за материала!
06.11.2009 18:05
Поздравления за материала!
цитирай
4. bgsever - Благодаря! Поздрави за теб :-)
06.11.2009 20:08
veninski написа:
Поздравления за материала!

цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bgsever
Категория: Новини
Прочетен: 3473698
Постинги: 710
Коментари: 2533
Гласове: 7846
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031