Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.05.2009 15:37 - Черепишкият манастир - мост между земното и божественото
Автор: bgsever Категория: Туризъм   
Прочетен: 6006 Коментари: 7 Гласове:
1

Последна промяна: 15.05.2009 15:45

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
    Светата обител е свързана с легенди за исторически личности и събития

  

image


Българските манастири са били огнища на религиозна и духовна просвета и култура, твърдини на народностното самосъзнание, народни университети, книгоиздателства и книгохранилища. И днес в тях влизат хора, носещи в сърцата си болка, скръб, душевно терзание или угризение. Или за да изпълнят семеен ритуал - сватба, кръщене, опело, да почетат храмовия празник. Но и за отдих сред тишината и омаята на красивата природа, сред прохладни сенки и лечебни извори, предания и легенди.

 

Черепишкият манастирски комплекс "Свето Успение Богородично", скътан между стръмните бели скали на Искърския пролом, е един от най-красивите, с драматична история, свързана с легендите за цар Иван Шишман, с живота и съдбата на книжовника Дамаскин Хилендарец, епископ Софроний Врачански, Ботевите четници и подвига на баба Илийца, с Иван Вазов и десетки български писатели, потърсили в него вдъхновение.

Алековата скала на левия бряг на река Искър се свързва с посещението на Алеко Константинов през 1897 г., след което се ражда популярният пътепис "Българска Швейцария". Наскоро след смъртта му неговите почитатели организират първия в България туристически излет с влак до Черепиш. Знаменитият географ и пътешественик Феликс Каниц също останал пленен от красотата на природата край Черепиш, описал я в книгите си и я изрисувал в три гравюри.


Манастирът се намира по пътя Мездра - София, като отклонението е край с. Ребърково. Над белите скали и непристъпните зъбери покрай Искър отдалеч се виждат 12 дървени кръста, които олицетворяват безсмъртието на 12-те апостола. Възникнал през XIV век, той е един от най-старите духовни комплекси в България. Опожаряван и разоряван в годините на робство, "възкръсвал" многократно по волята Божия и под златните ръце и сърце на не един духовно извисен българин, Черепишкият манастир е запазил цялата си притегателна сила на светилище, неподвластно на хода на времето и историческите превратности. Мост между земното и божественото, тленното и вечното, миналото и днешното.

 


image
 

Предполага се, че Черепишкият манастир е възникнал едновременно със средновековния Коритенград, който се намирал при скалните образувания Ритлите край село Люти брод. Първото и най-широко разпространено предание за основаването и името на манастира се отнася към времето на Второто българско царство и се свързва с последните, отчаяни битки на цар Иван Шишман срещу турските нашественици. Това предание се подкрепя от названието на пещерата "Шишмановци" на хълма между манастира и с. Люти брод. Голяма част от скалните пещери носят името Шишманови дупки, а околната местност - Шишманово кале. Според легендата след като загубва всякаква надежда да отблъсне турците, цар Шишман се скрива в една пещера, като взема със себе си цялото си богатство. В нея той и царицата намират своята смърт. Оттогава иманярите търсят непрекъснато царските корони и златото им. След сражението черепите на избитите воини били струпани на мястото, където сега е манастирът. В тяхна памет и за успокоение на духовете им светата обител е наречена "Черепич". Има и друга версия за етимологията - от произнесената от един монах фраза "Черепи виж".


Второто предание е непосредствено свързано с първото и в повечето случаи разказвачите го възприемат като негово продължение. Според него на мястото, където днес се издига манастирът, са стояли писарите на цар Иван Шишман. От думите "царски писари", "царепис", станало "черепис". Третото предание насочва вниманието към вида на скалите, които заради цвета, формата и пещерните дупки приличали на човешки черепи. Един от изследователите му, акад. Иван Гошев, също смята, че името произлиза от череповидните кухини, пръснати в скалите наоколо. Историкът Димитър Йоцов изказва мнение, че "черепич" идва от "кирпич" - варовитите скали.


През вековете на османското робство Черепишката обител е една от крепостите на българската култура и духовност, поради което е и често разрушавана. Векове наред тук се пишела и преписвала българска църковна литература. Сред книжовните паметници е Черепишкото четвероевангелие, написано на хартия през XV век, съхранено в златна обковка, изкована в самия манастир от чипровските майстори Никола и Пала през 1612 г. В панегирик от 1623 г. са открити три съчинения на Патриарх Евтимий. През 1798 г. тук е намерил убежище за 24 дни епископ Софроний Врачански, прогонен от Враца от Юсуф паша. И днес една от пещерите, в която се предполага, че се е крил епископът, се нарича "Софрониева".


Макар че няма конкретни исторически свидетелства, преданията свързват името на Апостола Васил Левски с манастира. Според тях той е "кръстил" монасите в революционната борба с револвер и кама. Знае се, че Левски и Никола Обретенов са посещавали Струпешкия манастир, разположен по-надолу по течението на река Искър в района на село Струпец, който е бил метох на Черепишкия манастир. "От предаваните от уста на уста живи спомени се разказва, че на 15 август 1872 г., тук, в Рушидовата къща, под ръководството на Димитър Общи, е било взето съдбоносното решение за обира на турската хазна при Арабаконашкия проход", пише в едно от преданията. Игуменът на манастира йеромонах Епифаний Младенов от с. Люти брод и монасите Дионисий, Серафим, Пахомий, Йоний и Теодосий са участвували във Врачанското съзаклятие. Като член на Врачанския революционен комитет, йеромонах Епифаний при вестта за идването на Ботевата чета благословил и разпоредил 60 жени от Люти брод да месят и пекат хляб, който да бъде изнесен в планината за въстаниците. След разгрома на четата във Врачанския балкан и сражението на оцелелите бойци в местността "Рашов дол" игуменът на Черепишкия манастир извършил помен за убитите 12 четници, предвождани от Георги Апостолов, а по-късно организирал поставянето на скромен паметник, на който са записани имената им. Там и до днес се прави панахида на 3 юни. Турците научили, че в манастира се укрива оръжие и при претърсването открили сандък, пълен с боеприпаси. Светата обител била спасена отново от игумен Епифаний, който отнесъл на турски големец пълна торба с жълтици.


В Черепишкия манастир
се съхранява сабята на Ботев, взета от убития войвода и пренесена от Петър Македончето. Монахът Герасим я скрил в Рушидовата стая. Писмените сведения дава на 10 ноември 1910 г. вече 70-годишният бивш манастирски слуга Нено Нецов. Според него сабята е същата, само че ножницата й е променена, като е направена от обикновено тенеке, вместо жълто като пиринч тенеке със сърмени каишки, каквото взел от дедо Герасим и предал на игумена Епифаний, но никой не знае какво е станало с истинската ножница. Остава непотвърдена легендата, че в една пещера край манастира оцелели Ботеви четници скрили архива, парите и знамето на четата. Според друга, бягайки от турците, те се скрили в пещерата и попаднали на златно съкровище. Закопали входа й, скрили го с чимове и храсти и избягали във Влашко. След Освобождението се върнали, но не намерили нищо.


Все във връзка със спасяването на Ботевите четници са и преданията за Вазовата героиня баба Илийца, тръгнала в онази съдбовна нощ към Черепишкия манастир. По повод написването на разказа "Една българка" между юли и октомври 1899 г. и обнародван през ноември в "Българска сбирка" под заглавие "Челопешката гора", Иван Вазов съобщава на проф. Шишманов: "Това е написано след пътуване до Волът, дето ходих да видя мястото на Ботевата гибел. На едно ханче ми разказваха за подвизите на тая българка." Това става през лятото на 1899 година. През месеците юни и юли той гостува на Черепишкия манастир и прави излети до различни исторически местности. В пътеписа "Волът" описва своето пътуване по пътя на Ботевата чета във Врачанския балкан. В манастира създава и поетичния цикъл "Скитнишки песни". За баба Илийца научава най-вероятно или от своя водач - бай Цене Койнин от Люти брод, или от мъжете, с които разговаря в селската кръчма в Челопек. Първообразът на смелата българка е Пена Илийца от Челопек, но той се възприема по-скоро като събирателен образ на всички жени, помогнали в онези съдбовни дни на търсещите подслон и храна четници. Дълги години сред монашеското братство се разказвало за посещението на Вазов и излетите му в околността. От тези разкази се ражда идеята в манастира да бъде създаден "Вазовия кът" и "Вазовата тераса", където патриархът на българската литература пиел кафето си, заслушан в шума на Искъра.


Няма посетител на манастира, който да не пожелае да се качи на камбанарията или да приседне край чешмичката до нея, пленен от напевния звук на седемте камбани, които звучат невероятно мелодично. Те са от 1884 г. и са най-старите в Северозападна България. Все още е жив споменът за един от най-изкусните звънари, дядо Ромил. Той дошъл в манастира на 1 ноември 1949 г. и прекарал 50 години все в тази свята обител. Знаеха го не само църковници, но и миряни като най-големия майстор на камбанния звън. Твърдеше, че се чувства най-добре и близко до Бога, когато се качи на високата дървена камбанария и усети как мелодията на камбаните успокоява душите на хората.

image


В центъра на манастирския комплекс е еднокорабната църква "Св. Успение Богородично", която датира от XIV век, но неколкократно е преправяна и зидовете й са дебели до един метър. Тя е запазила вида си от XVII век, когато отец Пимен Зографски извършва преустройство и разширение на манастира. Към края на живота си той се завърнал в Черепишкия манастир, където починал на 3 ноември 1620 г. Според преданието преди смъртта лицето му просияло, а при гроба му започнали да стават чудеса. Освен реставрираните уникални стенописи на иконописците Йонко Попвитанов и Васил Иванов от Галичник, много интересни като направа са дърворезбованият иконостас и владишкият трон. Сребърната мощехранителница от 1792 г. и везаната плащеница, изработена от врачанина Николай Павлович, допълват ценната експозиция.

Много интересна като архитектура и като предание е Рушидовата къща, построена през ХIХ в. от врачанския турски управител Рушид бей като знак на благодарност за излекуваната му тук болна от туберколоза дъщеря. Една нощ на момичето се явила жена, която й казала да отиде в Черепишкия манастир. Отчаяните родители веднага завели дъщеря си в манастира, където й чели молитва за здраве и тя действително оздравяла. Според друго предание в тази къща е взето фаталното решение за обира на орханийската поща от група революционери под ръководството на Димитър Общи. В нея, според разкази на монаси, е била скрита Ботевата сабя.


Комплексът е изграден в типично възрожденски стил. Така изглеждат отделните сгради - Владишката, Данаиловата, Училищната, Приемната, Складовата. Всяка една е свързана с някаква легенда или предание. Високо в скалите в една пещера над манастирския двор се намира параклисът-костница, до който се стига по стръмни каменни стъпала. Тя е малка постройка с купол. Там почиват костите на боголюбиви и заслужили люде. Предполага се, че в нея са прибрани и костите на дванадесетте Ботеви четници, убити в Рашов дол на 21 май 1876 г. От параклиса се открива невероятна гледка към Искърското дефиле.


Манастирът е действащ - извършват се литургии, отбелязват се религиозни празници, но той предлага база и за краткотраен отдих. Една от дълго спазваните и поддържани традиции тук е "харизването" на деца, свързана с вярата за чудодейната животворна сила на светата обител. Младите майки са донасяли своите 1 - 2-годишни рожби и са ги "харизвали" (обричали) на Божията майка за здраве и закрила. В манастирските регистри могат да се прочетат имената на над 10 000 "харизани" деца от повече от сто населени места от цялата страна. Всяка година на 15 август, голяма Богородица, стотици хора идват тук за храмовия празник. Освещават се обредни хлябове, които след това се раздават за здраве.

Цветана ЕВГЕНИЕВА
Публикувано във в-к "BG Север"
 

 

 



Тагове:   Обител,


Гласувай:
1
0



1. kasnaprolet9999 - Интересна и полезна статия,
15.05.2009 17:50
Поздрави!
цитирай
2. cefulesteven - Имали са прадедите ни усещане къде ...
15.05.2009 19:23
Имали са прадедите ни усещане къде да строят манастирите. Чувства се Божественото. Не допускам грешка в главната буква.
цитирай
3. bgsever - 1. kasnaprolet9999
15.05.2009 19:26
Благодаря и поздрави и на теб!
цитирай
4. bgsever - 2. cefulesteven
15.05.2009 19:33
Не допускаш грешка и в статията няма грешка :-)
Поздрави!
цитирай
5. kuracpalac - Много хубаво!
15.05.2009 19:40
Благодарност и Поздрави!
цитирай
6. bgsever - 5. kuracpalac
15.05.2009 19:42
Поздрави :)))
цитирай
7. darkenedangel - Всичко е много хубаво,
15.05.2009 21:40
ама защо толкова малко снимки, ами реката отзад ?

:)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bgsever
Категория: Новини
Прочетен: 2761206
Постинги: 699
Коментари: 2532
Гласове: 7769
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930