Законодателството в България ражда конфликт между държавата и семейството

Емилия КАРАБУЛЕВА

Плевенчанка години наред тормози съпруга си с алкохолизма си, със склонността си към насилие - както физическо, така и психологическо. С течение на времето нещата се влошавали, жената напуснала работа, чакала половинката й да се прибере и започвала словесни атаки срещу него, наричала го с обидни епитети. Понякога късно през нощта го карала "да отскочи" до денонощния магазин, за да й купи алкохол. Крещяла, замеряла съпруга си с домашни предмети.

Една нощ, изпаднала в силна депресия, падала, удряла се в мебелите, а обезумелият й съпруг се чудел какво да предприеме. На следващия ден, цялата в синини, жената си извадила медицинско удостоверение и подала жалба в полицията, където посочила, че е жертва на домашно насилие. Съпругът бил отстранен от дома им, не успял дори да си прибере дрехите. Нещата не приключили дотук. Поощрена от адвоката си, по-късно тя подала молба за развод. Основанията й били, че срещу нея е упражнено насилие. А това е напълно възможно според нашето законодателство - заради една декларация за насилие да се отвори по-лесен, понякога безпроблемен път към развода, стига да се намерят и удобни свидетели. Така съдът обикновено оставя децата под опеката на уж пострадалия родител, често измамниците успяват да изпразнят и банковата сметка на половинките си.

В този и други подобни случаи развръзката не носи справедливост, защото нашето законодателство, дори след направените промени през последните месеци, не осигурява защита на семейството. Напротив, толерира се разпадът му, повече се насърчават извънбрачните връзки. "Практиката показва, че по отношение на Семейния кодекс, както и свързаните с него нормативни актове - Закон за защита срещу домашното насилие, Закон за закрила на детето и др., реално се задълбочава конфликтът между държавата и семейството", коментират юристи.

В горния случай на домашно насилие пострадалият съпруг, според нашия закон е виновен до доказване на противното. А това е в разрез с основния принцип на правото - невинен до доказване на противното. Така съпругът ще трябва да ходи по съдилища и да доказва, че нещата не са такива, каквито ги представя половинката му. Освен това, след като "насилникът" бъде изхвърлен от дома си, независимо дали е виновен или не, той бива лишен от жилище, от собственост, нанесени са му материални и морални щети. Действащи по закона юристи коментират, че това е противоконституционно.

С последните промени в законодателството се стигна и до цинизъм на държавата спрямо семейството и семейната общност. В момента процедурата за развод, например, е твърде улеснена, но в същото време е съпроводена с непосилни за обикновения гражданин разноски. С други думи, като толерира разпада на семейството, в същото време държавата иска да спечели. Оттук се стига до стимулиране на безбрачието, на извънбрачните връзки, на самотното майчинство, а никой не помага за насърчаване на нормалните бракове. Така, полека, с течение на годините, покрай разрушаването на семейството се стига и до разпад на държавността, коментират юристи.

Напоследък държавата е отворена да приеме по-скоро частните, непопулярни случаи на различна, встрани от нормалната сексуална ориентация, а чрез законодателството си нанася удари върху брака, върху нормалното и позитивното. Тук възникват още много проблеми, свързани с отглеждането и възпитанието на децата, със защитата на интересите на гражданите. Защото в момента обществото безмълвно и безпомощно наблюдава и отчита постоянните удари върху семейната общност.

Така, заради липсата на разумна политика от страна на държавата, записаните текстове в Семейния кодекс увисват във въздуха. Там, в чл. 2, ал. 1 е посочено: "Семейните отношения се уреждат съобразно принципа на закрила от държавата и обществото на брака и на семейството".

материалът е от архива на BG север

Екипът на вестник "BG Север" търси издател или генерален спонсор! За контакти: bg_sever@abv.bg; 0887 200 910 - Иван Дачев