Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.10.2009 12:37 - Равносметка
Автор: bgsever Категория: Регионални   
Прочетен: 2022 Коментари: 3 Гласове:
3

Последна промяна: 30.10.2009 12:41



5 години всеотдаен труд за читателите
  Вестникът има над 80 000 посещения месечно в интернет от над 90 страни   image

Преди 5 години, на 29 октомври 2004 г. на плевенския вестникарски пазар се появи ново издание. Раждането на по-голямото и по-различното нещо зарадва едни и стресира други. Някои видяха в новия вестник възможност за разчупване на статуквото. Имаше и такива обаче, които го отрекоха още в зародиш.
Някой беше казал, че журналистите са слуги на хората - правят всичко в техен интерес, независимо от мястото, времето и ситуацията. Такива се опитахме да бъдем и ние през тези пет години. Изслушвахме истории, плачехме или се гневяхме заедно с тези, които ни ги разказваха, ровехме се в боклуци, провокирахме, борехме се с бездушието и глупостта, показвахме простащината във всичките й форми. Опитвахме се да разсеем информационната мъгла там, където читателите ни не успяваха да го направят със собствени сили. И всичко това правехме с една единствена цел - да намерим истината. В резултат на това за 5 години "BG Север" успя да спечели не само доверието на своите читатели, но и много врагове. Екипът си "завоюва" и не една и две попръжни (и не само) от хора, преценили, че мястото на физиономиите и имената им не е на страницата "Конфликти", например. Което пък от друга страна се оказа чиста реклама за задълбочената работа на журналистите. За всичките тези години се опитвахме едно - стриктно да се придържаме и да не изневеряваме на стила на вестника - агресивен към институции и личности на отговорни постове, когато се допускат груби нарушения на законодателството, човешкия морал и етика. Неведнъж на страниците бе показвана аргументирана нетърпимост към корупционните процеси, злоупотребите със служебно положение, чиновническото бездушие към проблемите на отделния човек. Затова и екшъните в работното ежедневие на екипа не бяха никак малко. "Среднощни бандити нападат и бият ватмани и кондуктори", "Нагли лихвари мамят наивници, вземат жилищата на жертвите", "19-годишен почина мистериозно в карцера на затвора в Белене", "Лидерът на "Атака" карал автомобил почерпен?", "Бандити тормозят собственици на фирми и невинни граждани", "Октопод" лапа завода за царевица в Кнежа", "Скандален шеф на кооперация обвързан с районна съдийка", "Скандални сделки на Зеленогорски, точи общински пари чрез "колелета", "ДФ "Земеделие изсмуква незаконно спестяванията на двама пенсионери" и още, и още. Това са само една нищожна част от собствените разследвания на "BG Север". Едни от разнищваните се разсърдиха, други махнаха с ръка незаинтересовано, трети се спотаиха, а четвърти сами се разкриваха в потвърждение на поговорката "Гузен негонен бяга". Oт самото начало "BG Север" направи заявка за сериозността си. Още в първия си брой през 2004 г. окръжният прокурор Марио Василев даде първото си интервю за медиите. А оттам нататък нещата просто се случваха. Не е тайна и че най-вече пред репортери на "BG Север" политици, бизнесмени, видни общественици и ръководители на институции си развързваха езиците. Е, точно заради това се случваше и някои да не вдигат мобилните си телефони, когато ги търси журналист от вестника, предусещайки, че все нещичко ще изтърват. Но затова пък над 250 известни личности напълно разголиха душата си в голямото интервю, провокирани от неудобните или любопитните въпроси на репортерите. Които пък в своята работа се стремяха както да представят най-обективно позициите на "големите", така и да търсят мнението на обикновените хора. И не рядко екипът успяваше да накара институциите да започнат да се съобразяват с "BG Север". Естествен коректив на работата ни бяхте вие, читателите. Благодарим ви за обажданията, писмата, мненията, въпросите, критиките и препоръките. Благодарим и на всички вас, извън пределите на родината, които не пропускахте да се запознаете с новия брой на вестника чрез интернет изданието ни. Скромната статистика показва, че електронното издание на "BG Север", което се обновява всеки петък, има над 80 хиляди посещения месечно. Като, разбира се, най-активни са читателите ни от България, които са близо 80% от общия брой. Сам за себе си говори и фактът, че останалите 20 на сто от посещенията са от повече от 90 страни, между които САЩ, Испания, Канада, Италия, Гърция, Австралия, Израел, Никарагуа, Япония и т. н. Т. е. четат ни българите по целия свят. И в крайна сметка се оказа, че за 5 години "BG Север" не отиде на кино, както прогнозира плевенският кмет Найден Зеленогорски няколко месеца след като вестникът се появи на пазара, а продължи да бъде фактор в обществено-политическия живот, с който не малко хора трябваше да се съобразяват. Оттук нататък ние можем да обещаем само едно - че ще продължим да работим за своите читатели така, както сме го правели досега - без да щадим силите си.     Това е работата ни...   Мая ПАСКОВА: Срещнах се с хора, променили България, а бях изгонена от пиара на общината   Да отидеш на пресконференция в общината и да бъдеш изгонен от залата, в която са се събрали всички твои колеги, от пресаташето, специално поставено на вратата да бди за врагове, е, меко казано, обидно. И не по-малко срамно във времето, когато всички държавни структури се борят за приза "Прозрачност в информационното обслужване". Ако някой друг ми го беше разказал, нямаше да повярвам, но това се случи на мен. Преди две години. Явно не бях достойна да отразявам престижните успехи на плевенска община, но пък имах невероятния шанс да се срещна с невероятни хора, променили мисленето и живота на цяла България, които не смятаха така. И сега, полагайки на една плоскост Евтим Евтимов, Минчо Минчев, Стефан Данаилов, Любо Нейков, Митко Щерев, Васил Петров, Мариус Куркински и още много други, до името на един пиар, картинката ми наподобява фарс - по-смешен за мен и по-трагичен за онези, които ме върнаха от вратата на общинската заседателна зала.   Поля ТОМОВА: Отразяването на пожара във влака убиец ме разтърси, интервюто с Педро бе най-истинското в кариерата ми   Отразяването на всяко събитие и писането на всеки материал по един или друг начин остават в съзнанието ми. За мен обаче най-тежкото изпитание в кариерата ми на журналист бе отразяването на трагедията с пожара във влака София - Кардам. Никога няма да забравя как заедно с други колеги чакахме близките на загиналите пред сградата на съдебна медицина... и въпреки всичко трябваше да си свършим работата. Хората още не бяха влезли при съдебните медици, но се спираха при нас, за да ни кажат по няколко думи. Тези лица и тези очи не могат да се забравят... Най-зловещото нещо в цялата история бе, че ние - журналистите, първи научихме имената на жертвите. А близките на един от загиналите продължаваха до го търсят... Съвсем друго, но не по-малко разтърсващо изживяване бе и интервюто ми с Петър Мичев - Педро, когато той се завърна в България след петгодишно пребиваване в САЩ. Там той бе направил кариера, но бе заплатил цената - раздяла със семейството си. Болката от словата му бе почти осезаема, аз я усетих, мисля, че читателите - също. Въпреки нея обаче през цялото време в думите му струи и силата на твореца, този, от чийто талант мъката извайва красота.   Емилия КАРАБУЛЕВА: С Руснака едва не стигнахме до бой   Една от случките в репортерското ми битие бе сдърпването, по-точно почти състоялият се бой с Адриян Вутев (Руснака) пред една от залите на съда в Плевен. Руснака ходеше по дела заради поставените преди години две бомби зад местния храм на Темида. Преди едно от заседанията той явно не беше в добро настроение и търсеше повод да си излее гнева на някого. Случайно бях наблизо и оглеждах обкръжението му, дори тайничко мислех да го снимам. Обаче още като ме видя с фотоапарата, Руснака подскочи, запъти се към мен и процеди през зъби нещо от рода на: "Ти к"во ши праиш, ма…" и посегна да ме хване за косата. Дръпнах се и хукнах по стълбите, защото иначе можехме да се сбием пред изумените погледи на доста плътната навалица в коридора. Руснака тичаше по стълбите в опит да благослови всички жени в рода ми. В един момент спрях и му изревах в лицето напълно в негов стил: "Ти к"в си, бе.…Имам толкова свидетели, мога да те осъдя за нападение". Добре, че наоколо бяха адвокатите на Вутев, та ни разтърваха. Имаш си толкова проблеми, я не се заяждай с журналисти, вразумиха го защитниците му.   Веселина ИЛИЕВА: Често ме "нападаше" шеф на здравна институция   Като току-що спуснала се от сливенската в течението на плевенската журналистика преди повече от две години силно ме втрещи нападателното отношение на един вече бивш шеф на здравна институция в града. Казвам нападателно, но уточнявам не агресивно, а интимно-нападателно. Съвсем умишлено той започна да ме вика рутинно в офиса си под претекст, че има да ми казва някаква топ новина. Винаги обаче като го посещавах поръчваше на секретарката си да направи кафета и започвахме да обсъждаме всичко друго, но не и подробности около дейността на институцията. Докато сладко си хортувахме ексшефът не пропускаше да ми почисти лицето от падналите мигли и да ми сподели колко е нещастен след скорошната раздяла с половинката си. Няколко пъти се отзовавах на импровизираните персонални пресконференции с надеждата да изцедя някаква новина от него. С всеки следващ път обаче той ставаше все по-настъпателен, въпреки напредналата ми бременност. Така мераците ми да шашна читателите на вестника с проблемен репортаж за здравеопазването в Плевен се попариха. Постепенно отшумяха и страстите на разгонилия се медик.   Ралица ПЕТРОВА:   Преследват ме хорските очи, пълни с трескава безизходица   Когато се върна назад в годините, съзнанието ми се изпълва не с топ новините от първите страници, не с проблемите на кооперации и арендатори, за които съм писала толкова често. Преследват ме трагичните житейски съдби, с които съм се сблъсквала. Възрастни хора, самотни майки, изоставени деца - никога няма да забравя очите им. На всеки един от тях. Дълбоки, черни, плачещи - без поглед в бъдещето. Техните истории са истинските. При тях не можеш да си субективен, да вземаш страна - истината е повече от очевадна. Като събирателен образ на всичките е 84-годишният дядо Стамен от с. Коиловци. Още помня името му. В селото правех репортаж за наглите цигански набези, които не даваха мира на местните. Тогава се срещнах с него - в двора на къщата му. Още като разбра за какво ще си говорим, каза: чакай малко, отиде вътре и оттам излезе с една измачкана и пожълтяла тетрадка. Седна на дънера и треперещите му старчески ръце започнаха да разлистват. Вътре беше записано всяко едно откраднато животно на дядо Стамен - с датите и годините, от 1999 г., когато циганите нахлуват в живота му, до днес - крава, телета, агнета, магаре, овце, гъски, кокошки... Прасето го изнесли, след като първо го заклали. После с дрезгав глас обясни как повече от пет години се точи делото за задигнатите му десет овце. Четеше, сричайки, и току казваше: "Още ли? Има много... Ама кого го е еня за пет кокошчици и два петела? А те са животът ми...".

Другите за нас тук.  


Тагове:   BG,   Плевен,


Гласувай:
3



1. sestra - Харесвам вестника
30.10.2009 16:27
и ви пожелавам творческо дълголетие! :)
цитирай
2. emil60 - Радвам се за вас!
01.11.2009 09:29
Дано продължите до 10, 15, 20, 25 и 50 годишни юбилеи!
цитирай
3. bgsever - :)))
02.11.2009 18:04
Благодаря!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bgsever
Категория: Новини
Прочетен: 3473664
Постинги: 710
Коментари: 2533
Гласове: 7846
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031