Стефан КРЪСТЕВ

Празнувахме и скъсихме работната седмица. Съединението предизвика лингвистично разединение и докато се намираха хора да спорят официален или национален празник е, България все пак отпразнува едно от най-светлите си събития в цялата тринадесетвековна история. Днес изглежда невъзможно да се повтори. Защото Съединението на Княжество България и Източна Румелия не е пришиване на две чужди парчета, а постигане на желаната цялост и за двете страни, разделени от едно историческо, не и социално-психологическо противоречие.

За жалост днес, когато настоящето ни е наясно със себе си и не е последица на исторически противоречия, живеем в безброй социално-психологически противоречия. Разкъсани сме, разголили зъби един срещу друг. Чувстваме се длъжни да сме несъгласни с целта на сънародника ни, дори това да е цел, полезна за цяла България и тъй за всеки българин, включително и за нас - несъгласните, опровергаващите го, препъващите го, оголилите зъби срещу този, който е имал неблагоразумието да пожелае нещо, а и да открие начин, за да го постигне.

Навечерието на Съединението беше заглушено от серия от гръмки скандали, свързани с шанс за България. Става въпрос за строеж, става въпрос за грандиозен строеж. Е, не чак от най-грандиозните, за които има поредица по "Нейшънъл Географик". Но строеж, който гарантирано ще покрие разходите си, който ще донесе големи приходи в България, който безсъмнено е само, само от полза, предизвика реакции, които не смятам, че е благоприлично да нарека с истинските им имена и най-удачните за тях прилагателни.

Не става въпрос за космодрум. Не става въпрос за ядрена площадка или военна база. Не става въпрос за засягане на конкурентни интереси, защото реално в България подобно нещо няма, то е изглеждало като фикция на спортни и автоманиаци. Писта за "Формула 1" - нещо, което въпреки промените от двадесет години насам, все още звучи "екзотично-западно", чуждо, а все пак откри най-лошите страни от нашия национален характер.

След неясните "кой какво казал", "кой от какво бил обиден", "какви последици може да има това" и "кой е маскарата, който трябва да поеме отговорност", нещата започват да се поуталожват и тогава "бам" - "шегичка" - Алекс Някой Си (не, че не мога да назова фамилията, но тя е толкова лишена от значение, че дори да пиша Алекс Шпинделов - няма да е нито първият, нито последният шпиндел на име Алекс в мрежата) прави опит да рекетира, и то не как да е, а изпращайки абсурдна оферта на публичен имейл. Че е много вероятно да се окаже обикновен интернет-трол този Алекс - един от десетките хиляди еднотипни, отегчени от живота и опитващи се да се правят на интересни в мрежата потребители, вероятно е.

Трагично е обаче, че покрай нещо толкова креативно, рядко креативно у нас, не изпъква то, а такива като пишман-рекетьора Алекс. И изобщо, май трябва да свикнем, че покрай славното, изпъква само калпавото. И онова, което трябва да ни съедини, най-често само ни разделя.

 
НАПУШЕНИ МИСЛИ (РУБРИКАТА НА СТЕФАН КРЪСТЕВ)