Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. varg1
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. deathmetalverses
13. stela50
14. samvoin
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. varg1
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. deathmetalverses
13. stela50
14. samvoin
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1
Постинг
06.11.2009 18:00 -
Докъде сме след 20 години преход
Автор: bgsever
Категория: Политика
Прочетен: 1036 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 06.11.2009 18:01
Прочетен: 1036 Коментари: 0 Гласове:
4
Последна промяна: 06.11.2009 18:01
Какво зачеркнахме и докъде стигнахме след 20 г. преход Политическите процеси са тема за размисъл за просперитета на държавата
Валерий АНГЕЛОВ, д-р по философия Датите на историческите събития са за да си спомняме за тях, за да сравняваме преди и след това, да оценяваме и анализираме правилни или грешни са били решенията на обществото и неговите субекти на управление в определения период. В този дух трябва да се оценява и станалото на 10 ноември 1989 г. Трудно е да се прецени дали двадесет години са достатъчно дълъг период, за да могат историците категорично да направят своите изводи и оценки. Именно затова за едни събитията, случили се на тази дата, са революция, за други - преврат, за трети - обективен ход на историческо развитие, а за младите - нещо, за което само са им разказвали. За добро или за лошо споразумението на Великите сили след Втората световна война отрежда на България място в източноевропейския блок, чието политическо и икономическо развитие се диктува от бившия вече СССР. Създадени бяха политически, военни и икономически структури като СИВ (Съвет за икономическа взаимопомощ - 1949 г.) и Варшавският договор - 1955 г., които за 45 години обвързаха страната ни в система, чието развитие бе определено като "социализъм" и в което управляващата роля бе отредена на комунистическата партия и марксистко-ленинската идеология. За кратък период от време и не само защото бе записано в тогавашните партийни документи, България от изостанала аграрна страна, придатък и заден двор на Европа, се превърна в мощна в икономическо отношение държава, която по брутен вътрешен продукт на глава от населението в края на 80-те години бе в десетката на континента. За 45 години социалистическо развитие в страната ни бяха изградени крупни стопански субекти в областта на металургията, химическата, оръжейната, подемно-транспортната, фармацевтичната, хранително-вкусовата и други области, които гарантираха устойчиво развитие и социална политика. За съжаление двадесет години бяха достатъчни за голяма част от тези мощни предприятия да се говори в минало време. За по-младите читатели трябва да кажем, че образованието и здравеопазването бяха напълно безплатни, че безработица нямаше, че всеки можеше да си купи жилище с кредит от ДСК при един процент лихва, а обитаването на ведомствено жилище беше при символичен наем. В областта на културата и особено на спорта постиженията на страната ни, съотнесени към настоящия момент, са несравними. Нямаше олимпийски игри, на които да не сме сред първите десет страни в света. По-възрастните плевенчани знаят какво се построи за 45 години в Плевен, а на черногледците може да се припомни, че за двадесет години т. нар. "преход" в Плевен не се построи нито една обществена сграда. Дори новата библиотека, която през 1989 г. бе в груб строеж, още не е окончателно завършена. За съжаление обаче и в интерес на истината, не може да не отбележим, че т. нар. "индустриализация" на страната се развиваше в екстензивен, а не в интензивен план. И ако в първите 2 - 3 десетилетия след 1944 г. това можеше в известен смисъл да бъде оправдано, то след 70-те години този подход явно бе неудачен. Българската икономика произвеждаше продукция с морално остарели параметри и независимо от евтините суровини и енергия от Съветския съюз, като себестойност в пъти по-скъпа от западните компании, в изостанала в технологично отношение среда, при липса на конкуренция и пазарни механизми за оценка на качеството. И все пак до началото на 80-те години нещата някакси се връзваха. Един орден "Герой на НРБ" върху ревера на тогавашния генерален секретар на КПСС Леонид Брежнев беше достатъчен страната ни да печели по над 2 млрд. долара годишно от реекспорт на руски петрол. Така беше до средата на 80-те години и идването на Михаил Горбачов на власт, който за 2 - 3 години ни показа, че безплатен обяд няма. В унисон със сгрешената икономическа стратегия бяха и трудовите отношения, които бяха изцяло деформирани, а уравниловката не стимулираше в никаква степен стремежа към усъвършенстване. Класически примери бяха как заплатата на шлосера бе два пъти по-голяма от тази на началник цеха, която пък бе по-голяма от тази на директора. Законодателно беше фиксирано, че началник отдел през 1989 г. може да получава най-много 230 лева работна заплата, а специалист - 210 лева, независимо от качествата, приноса и сферата, в която работи. Подобна уравниловка съществуваше и в областта на образованието, здравеопазването, науката и културата. Частната инициатива дори в извънработно време не беше позволена с редки изключения за някои занаятчии. В социално-икономически план съществуваха куп безумия. Пазарът беше лишен от стоки за потребление, което автоматично превръщаше разни магазинери, склададжии и товарачи във фактори, от които зависеше дали ще имаш бойлер, пералня, печка или цветен телевизор. Цяло чудо беше да се сдобиеш с автомобил, за някои модели се чакаше над 10 години. В социален аспект, освен цитираните безплатни образование и здравеопазване, съществуваше ред и сигурност. Изключително редки бяха случаите на нарушаване на трудовото законодателство, пенсионната възраст беше 55 години за жените и 60 - за мъжете, далече по-благоприятна от замислените от настоящите управляващи 63 години за всички, а самите пенсии, съпоставени с цените към настоящия момент, бяха три пъти по-големи. Престъпността преди 1989 г. беше в пъти по-малка, основно ограничена в нейните битови елементи. За проституция и наркомания в класическите им варианти можеше да се прочете само в литературата, а отвличането с цел откуп граничеше с фантастиката. Изключвайки може би в определени случаи политическото вмешателство, съдебната система действаше строго и безкомпромисно. За разлика от сегашните, в значителна степен корумпирани магистрати, избрани както се оказва от подобен на тях Висш съдебен съвет. Всичко това с основание създава условия народният фолклор и в момента да твърди, че "при бай Тошо нямаше лошо." В политически план естествено както във всяка тоталитарна държава ръководната роля бе на партията. Така пишеше и в чл.1 на Конституцията. Освен БКП, управляващ бе, макар и само за цвят, и нейният "коалиционен партньор" - БЗНС. Конгресите на тези две партии си приличаха като две капки вода, а БЗНС безрезервно приемаше програмата на БКП. По отношение на политическия процес преди 1989 г. демокрация естествено нямаше. Всички ръководни постове бяха заети от членове на управляващата комунистическа партия, която наброяваше почти 1 млн. души и която се наричаше партия на работническата класа, при положение, че само 27% от нея бяха работници. Формално избори за представители в законодателната и изпълнителната власт се провеждаха, но те винаги се печелеха от "кандидатите на Отечествения фронт" с 99,9 %. Просто защото нямаше други кандидати. То и Станишев на първото заседание на 47 конгрес на БСП бе преизбран с почти сто процента, но на последното заседание при конкуренция подкрепата му намаля наполовина. Затова, както е казал народът, "с един кон кушия не се прави". Управлението на всички процеси в държавата преди 1989 г. се осъществяваше от комунистическата партия, от нейния централен комитет, окръжните и градски комитети, чиито представители се обединяваха в категорията "номенклатура". Условно тя бе разделена на три части - партийна, административна и стопанска, като във времето често техните представители разменяха местата си. Висшата номенклатура, например до секретар на градски комитет, не е надвишавала 3 000 души. Истината изисква да се подчертае, че освен верни на партията, мнозинството от номенклатурните кадри, особено в стопанската сфера, бяха професионалисти. В някои области като образование, култура, социални дейности и др. може и да е имало партийни парашутисти без необходимата подготовка, но за стопанските субекти, където имаше обективни критерии за оценка на дейността, подборът на кадрите беше прецизен. Такава е била накратко социално-икономическата и политическата обстановка във всяка от страните на бившата социалистическа система. Видно е, че нещата не са били само черни, нито само бели. Така или иначе станалото преди 20 години е закономерен процес, породен както от състоянието и недостатъците на системата, така и от редица глобални фактори. Развитието на политическите процеси през последните две десетилетия дава възможност всеки сам да направи своята преценка за положителното и отрицателното, за доброто и лошото, за съпоставяне на ценности и в крайна сметка за политическо поведение, което би осигурило прогреса на държавата. Публикувано във в-к "BG Север"
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
