Движението все повече ще се разграничава
от коалиционните си партньори

Доц., д-р Антоний ГЪЛЪБОВ, социолог 
Националното движение за стабилност и възход (НДСВ) навлезе в поредната атипична предизборна кампания. Тактическата цел на партията е да запази наличния си властови ресурс и по възможност да ограничи щетите от коалиционното си участие. Част от условията на това предизвикателство бяха формирани още с резултатите от парламентарните избори през 2005 година. НДСВ изгуби, а БСП не успя да спечели властта. Тази ситуация предопредели изключителното значение на политическото инженерство при създаването на най-голямата управляваща парламентарна коалиция, формирана след изборите с най-ниско участие на избирателите от началото на политическите промени у нас.
Стратегическият пазарлък, в който бе включено движението, предопредели както характера на управлението, така и политическите ресурси, с които в момента може да разполага НДСВ. След тежък мандат с ДПС, завършил със серизно взаимно недоверие, жълтите трябваше да отбраняват позициите, които бяха получили при първоначалното квотно разпределение на властта. Тази задача се оказа свързана с редица други компромиси и зависимости, от които все повече ще зависят изборните им шансове. Разцеплението, което съществено намали броя на депутатите, с които разполагаха в началото, ограничи и възможностите им за контрол върху поведението на коалиционните партньори. В тази ситуация НДСВ ще бъде принудено да води кампания, чрез която едновременно ще трябва да се разграничава от Коалиция за България и ДПС и в същото време ще трябва да брани ресурсите, на които единствено може да разчита за участие в състава на следващото Народно събрание.

В края на миналата година част от условията на предизборната ситуация вече бяха ясни. НДСВ няма политически партньор, на когото би могло да разчита за преодоляване на парламентарната бариера. Пропагандното клише за Либералния алианс не успя да убеди докрай дори собствените му създатели. Подобен съюз с ДПС и Новото време вече е невъзможен, а останалите формации с претенции към либералното политическо пространство не биха искали да поемат политическите пасиви на НДСВ. Така след два мандата в управлението на страната движението е изправено пред сериозен риск от драматична загуба на предстоящите избори за Европейски парламент и Народно събрание.

Това е политическата сила, изгубила най-бързо политическото си влияние през последните двадесет години. Подкрепата за жълтата партия спадна под "санитарния минимум" много преди началото на реалната предизборна кампания и независимо от окуражаващите сигнали на собствените й експерти, политическото й бъдеще продължава да бъде все така неясно. Проблемът е в самата структура на електоралната подкрепа за НДСВ. Първоначалната представа за "твърдо ядро" бе формирана около монархистите в България, които бяха част от най-лоялните избиратели на СДС и представляват около 8 - 9% от пълнолетното население на страната. Към тях по различни причини през 2001 година гравитираха други разочаровани десни избиратели, както и съществена част от представителите на Българската православна църква. Около това 12 - 16% "ядро" стихийно бе привлечена прекалено разнородна електорална "периферия", чието удържане би се превърнало в огромен проблем, ако тази политическа сила желаеше това. Само три месеца след победата си на парламентарните избори през 2001 г. тогавашното НДСВ загуби почти 20% от първоначалната си подкрепа. Монархистите бяха разорачовани от прекалено "либералния" характер на кадровата му политика. Части от периферията бяха привлечени от други политически проекти. На тяхно място жълтите получиха подкрепата на съществена част от крупния бизнес, който разчиташе на политически комфорт при реализирането на собствените си планове. Но още през 2005 г. стана ясно, че тази подкрепа е твърде несигурна, а днес подкрепата за НДСВ се стабилизира около 1% от избирателите.

На пръв поглед изглежда по-лесно да възстановиш, поне отчасти, доверието на избиратели, които вече веднъж са гласували за определена политическа партия, отколкото да привлечеш хора, които преди са подкрепяли друга партия. Но тази задача се усложнява, когато едновременно търпиш политически щети от участието си във властта, а в същото време собствените ти коалиционни партньори търсят всяка възможност за ограничаване на достъпа до ресурси, чрез които би било възможно повторното мотивиране на разколебаните избиратели.

Следвайки стратегията си за разграничаване и форсиране на властовия си капитал, НДСВ лансира няколко идеи, които нямаха реален шанс, но изиграха ролята на "трасиращи изстрели" в предизборната мъгла. Общата рамка, в която жълтите се опитаха да развият серия от инициативи, бе свързана с противодействието срещу купуването на гласове и прозрачността на партийните финанси. След скандалите, предизвикани от местните избори през 2007 г. и последвалите през 2008-а частични избори, подобна платформа имаше всички шансове да бъде забелязана и оценена по достойнство от избирателите. В рамките на настояването за чистота и почтеност в изборния процес жълтите се опитаха да разграничат собствените си идеи както от тезите на президента Първанов, така и от амбициите на БСП за промяна на избирателния модел.

Един от тематичните акценти, около който жълтите се опитаха да развият своя експеримент, бе свързан с приемането на законопроекта за допитванията до народа. Референдумът изглеждаше подходящо широка тема, в която можеха да бъдат "пакетирани" предизборни послания. Другият акцент бе промяната в Конституцията. Предложението за паралелното провеждане на изборите за Европейски парламент и за Народно събрание също изглеждаше достатъчно консенсусна в общественото мнение, за да бъде постигнат търсеният ефект. Въпреки че още в самото начало на консултациите бе ясно, че коалиционните партньори на НДСВ не биха приели подобно предложение, движението организира подписка в подкрепа на едновременното провеждане на изборите.

Целта, макар и само в известна степен, бе постигната, въпреки че както всички очакваха, предложението за промени в основния закон бе отхвърлено. Нямаше никакви основания за напразни очаквания по отношение на тази тема, затова и провалът на предложението не бе възприет драматично от жълтите. Движението успя да събере повече от седемдесет хиляди подписа, а това беше вдъхваща все пак някакъв опитмизъм кампания в подготовка на тежката изборна битка. Очевидно подписалите се в подкрепа на предложението не са сигурни избиратели на НДСВ, но за партията бе важно демонстрирането на работоспособност на структурите й. За съжаление, коалиционните партньори твърде бързо се ориентираха в избраната стратегия и допълнително усложниха опитите за "символично бягство" от отговорностите на управляващата коалиция. Същественото забавяне на закона за референдумите, както и на промените в изборното законодателство, отчасти са свързани с тази своеобразна контраигра във властта.

Оттук нататък НДСВ ще трябва да търси нови тематични полета за предизборната си кампания. Първоначално избраното обяснение за участието му в управляващата коалиция бе свързано с гарантиране на европейската интеграция на България. Едва ли някой би се наел да твърди, че първите две години от участието на България в Европейския съюз успяха да осигурят на страната ни подобаващо място и политически авторитет. Очевидно това обяснение за обхвата и последствията на политическия компромис не би могло да бъде достатъчно надеждно в условията на прекалено рано и твърде агресивно започналата предизборна кампания. А подходящите теми все повече изглеждат мобилизирани от опозицията.

Опитите на НДСВ да говори "опозиционно" по отношение на собственото си управление не бяха приети добре от страна на парламентарната и извънпарламентарната опозиция. Трудно постигнатият, но пореден компромис, довел до подкрепа за кабинета "Станишев"

на последния вот на недоверие, донесе нови пасиви на жълтите, без постигнатата подкрепа да носи със себе си разширяване на властовите ресурси, от които все повече ще се нуждае партията, за да не изчезне от политическия живот на България така, както се и появи.

Единственият изход за жълтите продължава да бъде свързан с максималната мобилизация на все още разполагаемите им властови ресурси. Но тяхното пълноценно използване все повече ще се затруднява от агресивната кампания на БСП, предизборните стратегии на ДПС и задълбочаващото се недоверие на всички опозиционни политически формации. Цената на поредното оцеляване изглежда толкова висока, че може би НДСВ повече не би могло да си я позволи.

в-к "BG Север" бр. 10/2009 г. (www.bgsever.info)