Излезе втората част на сагата – “Змейова орис – краят на печалта”, и романът “Бъг във времето”

Мая ПАСКОВА

Дали стигат или не стигат четиридесет и пет години – навършвам ги, това е печалният факт, че в тях не направих нищо съществено, не отричам, но именно защото ми е адски криво ще се постарая този път да се представя на ниво, с излизането на двете ми нови електронни книги: „Ням свят – 2: Змейова орис – краят на печалта“ и „Бъг във времето“. Може да се каже, че не съм живял с цяла душа и цяло сърце през тези четиридесет и пет години. Че не съм обичал с цяла душа и с цяло сърце през тези четиридесет и пет години. Че не винаги дори съм писал с цяла душа и с цяло сърце през тези четиридесет и пет години. Но тези две книги написах с толкова сърце и с толкова душа, с колкото би трябвало да живея, обичам и пиша за тези четиридесет и пет години. И друг подарък не искам, освен всичките ми приятели да споделят тревогите и копнежите ми от тези две книги“. Така Стефан Кръстев – Цефулес, анонсира появата на новите си електронни книги в литературното пространство точно на рождения му ден – 14 септември. Първата част на сагата „Ням свят“ „Далебор – синът на кладенеца“до последния момент претърпяваше метаморфози. Верен на себе си, авторът продължи модела си на работа и във втората част. Преосмислянето на сюжета става в движение, герои, обречени да са епизодични, стават главни, появяват се нови, изписаните страници нарастват, разделят се на две като сиамски близнаци, две от героините – змейови щерки, остават да доминират в разделените книги. Финалът претърпява най-много редакции. Докато не го преживява като участник в 3D продукция.

Следващата книга „Змейова орис – Възраждането на змея“, ще излезе в началото на ноември. Далебор ще се опитва да създаде идеала си за държава, който много, много напомня за Държавата на Платон. Но сметката му не включва Арса, не включва Сърцатия и брат му Брюзос – Рибчо, не включва Ярей и преди всичко Змея, който го смята за свой роден син. Далебор ще воюва храбро, подло, безсърдечно за идеала си. Но най-тежките последствия ще понесе, когато завоюва и крепостта, която пази едно женско сърце, издава част от сюжета Стеф.

– Далебор, Ярей… Как измисляш имената на героите си?

- Тракийски са. Ярей означава ярост, Далебор – далекобоен. Подава ми ги човек, който се е отдал на изследването на българската история. Някои си идват на мястото случайно, но точно.

- Сагата започва със сина на кладенеца – Далебор. Какво е Кладенецът?

- Пътуването в мрака, корените на злото, мрачните дълбини на съзнанието.

- Има ли дъно?

- Много дълбоко и води към други кладенци. Не е само моя метафората, има я и при други автори. Тълкуванията са различни.

- Колко от книгите в сагата са готови?

- 10 са написани. Най-малко още толкова ще бъдат, имам сюжет за тях.

- Откъде извират идеите ти?

- Като при Далебор – от дълбините на съзнанието. Имам доста шантави сюжети, които мисля да реализирам. Фентъзито ще си го нося винаги, то е в мен на подсъзнателно ниво. Стивън Кинг връзва всички книги с тъмната си кула. Явно при мен тъмната кула ще е „Ням свят“.

- Вярваш ли в магии?

- Като християнин не вярвам, това е грях. Гледам рационално на тях – най-голямата магия са технологиите. Има неща, които рационалното мислене не може да си обясни, но не съм суеверен.

- Кой те спечели за фентъзито?

- „Магьосникът от Землемория“ на Урсула Ле Гуин, после „Замъкът на лорд Валънтайн“. Но съвсем в началото беше „Приказка без край“ на Михаел Енде. Преди да прочета книгата, филмът много ме впечатли във възрастта, на която бях. Ето сега аз влязох в моята приказка без край…

Материалът е публикуван в „BG Север“