Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.02.2013 14:58 - В памет на Мариана Карабулева
Автор: bgsever Категория: Новини   
Прочетен: 3576 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 14.02.2013 15:04


 Точно преди една година, отивайки да празнува с любимия си Свети Валентин, Мариана беше убита от безумен шофьор . На днешна дата той все още е на свобода. 

Това е едно есе, което е писала като ученичка…
НА ХОРАТА С КРАСИВИ ДУШИ
“Имало едно време…”. Така започват всички приказки. Обикновено те имат благополучен и щастлив край. Но на света има и други приказки, които животът пише…Те са за хората с красиви души и рядко имат щастлив край.
Личната приказка на хората с красиви души е в доста по-изменен вариант от тази, която ние наивно си представяме. Тяхната съдба ги обрича на самота, обгърната с мълчание. Защото такива хора не понасят егоизма, лицемерието, лъжата, с които животът ни облъчва непрестанно. Красивите души са чувствителни и нежни, обичливи и скромни.
“Господи, дай живот, любов и мир на всички хора! “ В своите молитви хората с красиви души забравят за себе си. Те знаят, че на света има толкова много страдание. Тяхната молитва дири лек за слабите и болните, за осиротелите и гладните. Те мълчаливо прекосяват препятствията на живота, раними, понякога наивни, самотни…Но знаят как се обича – единствено до болка!
Хората с красиви души знаят толкова много за любовта, че дават последното си дихание, живота си за тези, които обичат. Те не познават глупостта и празните думи. Красивите души желаят единствено най-силните криле за да се извисят над фалша и лицемерието, над бездушието и наглостта, над егоизма и агресията, над алчността и омразата.
Красивите души често страдат, битката им с човешките пороци е изтощителна, понякога обречена на провал. Затова понякога се случва така, че те не изтрайват дълго в този ужасен свят. Често остават сами и недооценени, след като другите хора са се възползвали от тях. Понякога те стават ненужни, изчерпани са докрай, дали са всичко от себе си. До последната капка…
Хората с красиви души не умират. Те са вечни като любовта. Те са творците в абсурдния спектакъл върху сцената на битието ни, разкъсвано от смях и плач. Те идват и си тръгват от този ужасен и същевременно прекрасен свят, където Живот, Любов и Смърт се срещат и разделят. Хората с красиви души са истински. Без тях сцената ще се сгърчи изцедена от чувства. Но нека да започнем…
“Имало едно време…”
Това е едно есе, което е писала като ученичка… 

НА ХОРАТА С КРАСИВИ ДУШИ

“Имало едно време…”. Така започват всички приказки. Обикновено те имат благополучен и щастлив край. Но на света има и други приказки, които животът пише…Те са за хората с красиви души и рядко имат щастлив край.
Личната приказка на хората с красиви души е в доста по-изменен вариант от тази, която ние наивно си представяме. Тяхната съдба ги обрича на самота, обгърната с мълчание. Защото такива хора не понасят егоизма, лицемерието, лъжата, с които животът ни облъчва непрестанно. Красивите души са чувствителни и нежни, обичливи и скромни.
“Господи, дай живот, любов и мир на всички хора! “ В своите молитви хората с красиви души забравят за себе си. Те знаят, че на света има толкова много страдание. Тяхната молитва дири лек за слабите и болните, за осиротелите и гладните. Те мълчаливо прекосяват препятствията на живота, раними, понякога наивни, самотни…Но знаят как се обича – единствено до болка!
Хората с красиви души знаят толкова много за любовта, че дават последното си дихание, живота си за тези, които обичат. Те не познават глупостта и празните думи. Красивите души желаят единствено най-силните криле за да се извисят над фалша и лицемерието, над бездушието и наглостта, над егоизма и агресията, над алчността и омразата.
Красивите души често страдат, битката им с човешките пороци е изтощителна, понякога обречена на провал. Затова понякога се случва така, че те не изтрайват дълго в този ужасен свят. Често остават сами и недооценени, след като другите хора са се възползвали от тях. Понякога те стават ненужни, изчерпани са докрай, дали са всичко от себе си. До последната капка…
Хората с красиви души не умират. Те са вечни като любовта. Те са творците в абсурдния спектакъл върху сцената на битието ни, разкъсвано от смях и плач. Те идват и си тръгват от този ужасен и същевременно прекрасен свят, където Живот, Любов и Смърт се срещат и разделят. Хората с красиви души са истински. Без тях сцената ще се сгърчи изцедена от чувства. Но нека да започнем…
“Имало едно време…”



Гласувай:
2
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bgsever
Категория: Новини
Прочетен: 2565022
Постинги: 696
Коментари: 2531
Гласове: 7727
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Юли, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31