Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Постинг
14.02.2013 14:58 -
В памет на Мариана Карабулева
Автор: bgsever
Категория: Новини
Прочетен: 4680 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 14.02.2013 15:04
Прочетен: 4680 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 14.02.2013 15:04
Точно преди една година, отивайки да празнува с любимия си Свети Валентин, Мариана беше убита от безумен шофьор . На днешна дата той все още е на свобода.
Това е едно есе, което е писала като ученичка…
НА ХОРАТА С КРАСИВИ ДУШИ
“Имало едно време…”. Така започват всички приказки. Обикновено те имат благополучен и щастлив край. Но на света има и други приказки, които животът пише…Те са за хората с красиви души и рядко имат щастлив край.
Личната приказка на хората с красиви души е в доста по-изменен вариант от тази, която ние наивно си представяме. Тяхната съдба ги обрича на самота, обгърната с мълчание. Защото такива хора не понасят егоизма, лицемерието, лъжата, с които животът ни облъчва непрестанно. Красивите души са чувствителни и нежни, обичливи и скромни.
“Господи, дай живот, любов и мир на всички хора! “ В своите молитви хората с красиви души забравят за себе си. Те знаят, че на света има толкова много страдание. Тяхната молитва дири лек за слабите и болните, за осиротелите и гладните. Те мълчаливо прекосяват препятствията на живота, раними, понякога наивни, самотни…Но знаят как се обича – единствено до болка!
Хората с красиви души знаят толкова много за любовта, че дават последното си дихание, живота си за тези, които обичат. Те не познават глупостта и празните думи. Красивите души желаят единствено най-силните криле за да се извисят над фалша и лицемерието, над бездушието и наглостта, над егоизма и агресията, над алчността и омразата.
Красивите души често страдат, битката им с човешките пороци е изтощителна, понякога обречена на провал. Затова понякога се случва така, че те не изтрайват дълго в този ужасен свят. Често остават сами и недооценени, след като другите хора са се възползвали от тях. Понякога те стават ненужни, изчерпани са докрай, дали са всичко от себе си. До последната капка…
Хората с красиви души не умират. Те са вечни като любовта. Те са творците в абсурдния спектакъл върху сцената на битието ни, разкъсвано от смях и плач. Те идват и си тръгват от този ужасен и същевременно прекрасен свят, където Живот, Любов и Смърт се срещат и разделят. Хората с красиви души са истински. Без тях сцената ще се сгърчи изцедена от чувства. Но нека да започнем…
“Имало едно време…”
Това е едно есе, което е писала като ученичка…
НА ХОРАТА С КРАСИВИ ДУШИ
“Имало едно време…”. Така започват всички приказки. Обикновено те имат благополучен и щастлив край. Но на света има и други приказки, които животът пише…Те са за хората с красиви души и рядко имат щастлив край.
Личната приказка на хората с красиви души е в доста по-изменен вариант от тази, която ние наивно си представяме. Тяхната съдба ги обрича на самота, обгърната с мълчание. Защото такива хора не понасят егоизма, лицемерието, лъжата, с които животът ни облъчва непрестанно. Красивите души са чувствителни и нежни, обичливи и скромни.
“Господи, дай живот, любов и мир на всички хора! “ В своите молитви хората с красиви души забравят за себе си. Те знаят, че на света има толкова много страдание. Тяхната молитва дири лек за слабите и болните, за осиротелите и гладните. Те мълчаливо прекосяват препятствията на живота, раними, понякога наивни, самотни…Но знаят как се обича – единствено до болка!
Хората с красиви души знаят толкова много за любовта, че дават последното си дихание, живота си за тези, които обичат. Те не познават глупостта и празните думи. Красивите души желаят единствено най-силните криле за да се извисят над фалша и лицемерието, над бездушието и наглостта, над егоизма и агресията, над алчността и омразата.
Красивите души често страдат, битката им с човешките пороци е изтощителна, понякога обречена на провал. Затова понякога се случва така, че те не изтрайват дълго в този ужасен свят. Често остават сами и недооценени, след като другите хора са се възползвали от тях. Понякога те стават ненужни, изчерпани са докрай, дали са всичко от себе си. До последната капка…
Хората с красиви души не умират. Те са вечни като любовта. Те са творците в абсурдния спектакъл върху сцената на битието ни, разкъсвано от смях и плач. Те идват и си тръгват от този ужасен и същевременно прекрасен свят, където Живот, Любов и Смърт се срещат и разделят. Хората с красиви души са истински. Без тях сцената ще се сгърчи изцедена от чувства. Но нека да започнем…
“Имало едно време…”
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене