Хората от малките населени места у нас са подложени на зверска експлоатация от некоректни работодатели, които не спазват никакви трудови норми. Потърпевшите от тези своеволия са принудени да работят за мизерни пари, които дори не им се изплащат навреме, става ясно от сигналите, които постъпват в редакцията на "BG Север".

Един от тези сигнали дойде от плевенско село и е свързан с консервната фабрика там. В нея са наети 20-ина души. "Минимум по 12 часа сме на крак, макар че в трудовите ни договори пише: работно време - осем часа. Има дни, в които сме работили по 14, че и по 16 часа. Много често в събота и неделя не почиваме. Работихме и на 24 май, например, но този извънреден труд не ни се плати както би трябвало", разказа пред репортер на вестника Мариета Н., която доскоро е била във фабриката. Тя твърди, че трудов договор е получила едва след като е заплашила собствениците на предприятието, че ще си търси правата. В документа пише, че Мариета е наета на 8-часов работен ден за минималната работна заплата - 290 лева.

Оказва се обаче, че трудовият договор е само лист хартия. Освен че работят по много повече от осем часа, хората получават по 150 лева за тежкия си физически труд. Дори и тази малка сума им се давала на два - три пъти. За нощен или за извънреден труд не се плащало нищо допълнително. Условията на работа във фабриката били под всякаква критика. "През зимата работим без ботуши, газим във вода, идвам си премръзнала, а ръцете не си ги усещам. През лятото пък ни лишават от задължителната почивка в три часа - разказва още Мариета. - Началниците викат на хората "Вървете на майната си!", когато наближи три часа и поискаме да починем 5 - 10 минути. После се заканват: "Ако видя някой да пие кафе, ще му го излея на главата!"

Момичето твърди още, че хигиенните условия във фабриката са ужасни. "Миналата година имаше случай, при който навивахме сарми с прокиснал ориз. Бяха донесли замразени домати и една от жените направи заливката, която стоя няколко дена в един бидон. После ни накараха да сложим тази развалена заливка в бурканите. Наскоро правихме грах, в който има боклуци. Карат ни да пускаме грах, защото той стои няколко дни във ваните и мирише, но за да не го загубят, те го слагат с боклуците в консервите", продължава разказа си Мариета. Тя не издържала на ужасните условия и успяла да напусне, но все още работодателят й държи трудовата книжка. Момичето твърди, че фирмата има актове от инспекцията по труда, но си ги плаща и продължава да работи. Хората, които продължават да работят в предприятието, се страхуват да говорят, за да не бъдат изгонени и да изгубят мизерните 150 лева заплата. Живеят на село и нямат голям избор.

Подобен е случаят и с жените, които работят в обувна фирма в друго плевенско село. Те пък не получават парите си по три - четири месеца. На никой обаче не му хрумва да протестира и да стачкува. "Ние сме няколко жени, които пътуваме от друго населено място, молим се да ни дадат пари за автобуса, защото иначе няма как да стигнем. Когато питаме за заплатите, ни се казва - почакайте малко, няма в момента пари. А виждаме, че се изкарва продукция и се работи", разказва една от потърпевшите. Заради страха и липсата на алтернатива, хората от малките населени места са готови да търпят всякакви унижения, но да имат работа. И тъй като очевидно държавата позволява всеки да прави каквото си иска, работодателите явно се оказват недосегаеми.

Материалът е от последния брой на BG Север.