РУБРИКАТА НА СТЕФАН КРЪСТЕВ (CEFULES)

Как пет месеца маршрутка гази баща, преди да го убие

Всичко започва на Св. Валентин тази година. Семейна двойка на средна възраст се готви да посрещне празника. Двамата има от какво да са удовлетворени. Имат бизнес, жената е и талантлив журналист. Става въпрос за колежката Емилия Карабулева. Имат си подрастващо момче. И момиче - истинска красавица, студентка четвърта година в София. Казва се Мариана. Тя и нейният приятел в компания също се готвят да празнуват. В заведение в студентски град. Тротоарът, по който трябва да преминат, е затрупан в сняг, непроходим. Принудени са да вървят по шосето. Спазвайки правилата, срещу движението, плътно вляво. Шосето обаче е заледено и за да не паднат, двете момичета са се хванали за ръце. Пускат се само за миг.

В същото време бързащ шофьор на маршрутка на непрекъсната линия, на завой, без видимост изпреварва градски автобус. И отнася Мариана. Мариана умира на място. Но кой да знае това. Би могло да е жива. Да се нуждае от помощ. Маршрутката се блъснала и в автобуса. И шофьорът, вместо да види какво е станало с момичето, което е блъснал, обсъжда загубите със своя колега. И когато едно от момчетата го кара да обърне внимание, той просто казва: "Случват се и такива неща." И това е единствената му реакция за убийството, което е извършил.

Да се опише мъката на родителите е невъзможно. Позната е само на хора, на които се е случило. На хора като тях е познато и чувството за несправедливост, с която осиротелите се сблъскват по-късно. Направен е опит човекът, който спокойно изрича: "Случват се и такива неща", да бъде освободен с извънсъдебно споразумение.

Освен със своята болка, двамата родители трябва да се борят и срещу несправедливостта. Защото е безумно. Защото е нечовешко. Защото свърши ли борбата, свършва животът и всичко така ще си продължи.

Нека да напомним, че до този момент с такива извънсъдебни споразумения, при такива случаи, отнелите живот оставаха на свобода. Без наказание. С условна присъда. Истинска подигравка с голямата трагедия. Естествено е, че е имало какво да обезкуражи двамата почернени родители. Трудно е една система да се промени. Но как да понесат иначе. Слава Богу, извънсъдебното споразумение отпада. Шофьорът ще застане пред Темида. Но още е на свобода. За да бъде законът толерантен към нарушителите и да спазва правата на убийците, стоварва цялата си строгост върху жертвите.

Да, но и жертвите са хора. Понякога не издържат. Както бащата на Мариана. Погълнат от най-дълбоката човешка болка, обречен да се бори със системата, не преживя детето си. За да си върне малко от вярата в справедливостта, се поболя.

Маршрутката се е появявала като призрак. В съня му, в мислите, които се е опитвал да заглуши. Удряла го е в гръб, както е ударила дъщеря му. Влачела го е обаче дълго, далеч по-дълго. Цели пет месеца. Докато го погуби. През това преминават родителите на всички деца, намерили смъртта си на улицата, а съдът не наказал убийците им. Едни издържат, други не.

Дано намерят покой в небесата. Защото в това общество, при цялото чувство на безнаказаност, в този живот за тях покоят е невъзможен.


Материалът е от новия брой на BG Север