2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
НАПУШЕНИ МИСЛИ
РУБРИКАТА НА СТЕФАН КРЪСТЕВ (CEFULES)
Не искам на това да учите детето ми
Чувствам се виновен, много виновен. Пред ценностите си, пред тийнейджъра у дома. Имам какво да му кажа, все още. Но понякога се питам необходимо ли е, не го ли заблуждавам? Самият аз не съм ли заблуден? Понякога съм толкова объркан, че дори когато ме пита, мълча. Гледам да не срещнем погледи, защото не мога да го погледна в очите. Не смея.
Ето и сега! Завърши осми клас, предстои му да започне средното си образование. Много надежди имаме у дома. Интелектуалното развитие, придобиването на знания и умения е сред основните в семейството ни. Иска ми се да го окуража, да го засипя дори с клишета: какво е ученето за личността, за нейното израстване. Какво богатство е знанието. За "възродения ни народ" и светлите бъднини. Но не мога, не мога да бъда наивен. И дори да се опитам, детето няма да ми повярва, а е възможно и да ми се надсмее.
Защото други хора - много по-силни и по-могъщи в социално положение от мен, направиха всичко възможно да отвратят децата от училище. А сега - нова "блестяща" идея. На най-големите умници между тях, най-големите мишки и кърлежи, които пият не само кръвта, но и потта на народа; които живеят доста охолно благодарение на нашите данъци и нямат проблеми да изпратят децата си да учат там, където образованието е нормално и никой няма да тъпче мозъците им с помия и отрова, да ги зомбира и да убива духа и душите им.
Не се ли отрекохме от авторитаризма? Още преди двадесет години? Не се ли отрекохме? Изглежда, не!
Когато Бойко Борисов беше главен секретар на МВР и влезе в детските комикси, още разсмиваше. Или поне усмихваше. Мен поне. Защото и в мен си живее едно дете. И почти във всеки мъж живее това дете, което има нужда от герои. Което се идентифицира с тях. И така крепи вярата си в доброто. Когато Бойко Борисов беше кмет на София и влезе във всички вицове, чийто оригинал е за Чък Норис, стана още по-забавно. Народът, особено недоволният, обича да разказва вицове за своите големци, дори когато с тези вицове им прави пиар.
Сега обаче положението е много различно. Управлението на ГЕРБ ще влиза в учебниците по история. Е, аз не съм този, който ще каже при това условие на детето си, че учи нещо ценно или поне полезно за живота. Човек на средна възраст съм, който винаги се е увличал от история. Винаги ми е била интересна. Съпоставял съм своя живот, своето място в настоящето и в света, с исторически събития, за които съм учил в училище или съм научил извън него. Но ако това правителство има "пръст" в историята и ако остане с нещо в нея, то ще е с наглостта си.
Какво общо имат събития, които са в развитие, които са все още настояще, с наука, изучаваща миналото? Да, днес творим историята, но това, което сме сътворили, ще е исторически факт утре. Това утре не само, че не е настъпило, ами е и доста мъгливо. Да не кажа и "кърваво", че е малко остро, но пък ми е на уста.
Да се вкара настоящо управление в учебник по история е изкривяване на понятието "история". Грубо изнасилване на думата. Убиването й. Осъждането й на безсмислие. А ако зад тази дума се крие учебен предмет и интелектуалното развитие на милиони, тежко, тежко за утрешния ден.
Материалът е от новия брой на BG Север.