Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.06.2012 11:29 - Една майка за убийството на дъщеря си
Автор: bgsever Категория: Новини   
Прочетен: 2791 Коментари: 0 Гласове:
9

Последна промяна: 24.06.2012 11:34

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Съдът каза "не" на убиец на пътя 

Изненадващо Темида застана на страната на жертвата и нейните близки


Емилия КАРАБУЛЕВА

Още едно безобразие в съдебната ни система беше на път да бъде извършено в понеделник, 18 юни. Убиецът на дъщеря ми - 63-годишният Димитър Димитров, поиска споразумение с прокуратурата, за да получи условна присъда. Ще припомня, че Мариана Карабулева беше убита от маршрутка в Студентски град на 14 февруари т. г. Зад волана е седял същият този човек (трудно ми е да го наричам така), било е празник - Деня на виното и любовта. Димитров бързал да се прибере у дома и само за миг отне живота на 22-годишно момиче. Една съдба винаги е свързана с живота на много други хора. В този миг, когато Мариана беше ударена в гръб от маршрутката и изхвърлена на метри на тротоара в снега, ние, родителите й, също празнувахме. Минути по-късно един разтреперан глас по телефона на неин приятел ни съобщи трагичната вест. Тогава умряхме и ние... безвъзвратно и завинаги.

Подробностите, не че те имат кой знае какво значение в случая, научихме доста по-късно - чак в ранния следобед на другия ден. Димитър Димитров нарушил няколко от правилата за движение, дори не видял жертвата си, направо връхлетял върху нея. Смъртта на Мариана е настъпила мигновено.

В следващите минути 63-годишният шофьор оглеждал огънатите ламарини на колата си, карал се с шофьора на автобуса, когото

изпреварвал преди да се случи непоправимото. Изобщо не забелязвал трупа на младото момиче, кръвта в снега, сновящите като сенки млади хора наоколо. Едва когато приятелят на дъщеря ни Симеон Прусийски го хванал за дрехата и го дотътрил до местопроизшествието, Димитров видял какво е направил. "Е, случват се такива неща", заявил шофьорът. После отново се качил в маршрутката си и заминал. Навярно у дома, където го е чакала празничната трапеза...

Може би тук ще трябва да обясня и защо ми е трудно да го наричам "човек". Всеки ден по пътищата стават произшествия, наистина се случва и да нараниш някого. Но човеците тогава се втурват да помагат, в гласа им се усеща разкаяние, някои плачат, хващат пострадалия и го откарват в болница. После отиват и намират близките на жертвата си, казват каквото имат да кажат. И страдат. Но имат смелостта да посрещнат и да изтърпят наказанието си. Така правят човеците. А другите просто бягат и не поглеждат назад. Търсят някоя дупка в родното правосъдие, за да си издействат по-лека присъда. Приготвят по някой лев - кой знае на кого ще налетят, нали трябвало да се плаща. Понякога казват, че съжаляват. Но това май не достига до душите на другите.

Затова, ако има здрав закон - на човеците присъдите трябва да бъдат по-леки, а за другите - по-тежки. Поне така е справедливо.

Че пак ни се готви удар в гръб, ние родителите на Мариана разбрахме чак през миналия петък в следобедните часове. Димитър Димитров иска споразумение, чака условна присъда и в понеделник, 18 юни, от 10,30 ч. съдът трябва да се произнесе. Добре, че поне успяхме да внесем възражение, за да имаме някаква надежда, че съдът ще признае правото на човеците, а не на другите.

Така и стана. Този път съдът изненадващо застана на страната на жертвата и нейните близки. Иначе наслоената с годините практика е да се уважават такива споразумения. Така убиецът на детето ти престоява някакви минути в залата, чува как се смъква въжето от шията му, а после - пей сърце, животът продължава... Ами другите? Майките на загинали деца коментират, че изобщо не са разбрали кога е сключено споразумение с убийците на децата им, кога е гледано в съда. Научават после, при свършен факт. И питат - може ли да се прилага закон без морал!?

Защото какво става, когато законът погали по главата поредния убиец на пътя. Всички каскадьори, наркомани, пияници, сдобили се с возило, си отдъхват облекчено. Но след отхвърлянето на споразумението за убийството на Мариана са доста притеснени. И така трябва.

Радват се обаче всички приятели на дъщеря ни, които притеснени очакваха решението на съда. Заедно с тях си възвърнаха вярата и хилядите млади хора, които излязоха по улиците на България, за да поискат промени в Закона за движение по пътищата и в Наказателния кодекс. Те вече вярват, че някой ги чува. А има ли нещо по-важно от вярата за духа на човека...


Материалът е от в-к  "BG Север" - брой 24 (22 - 28 юни 2012 г.) 




Гласувай:
9
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bgsever
Категория: Новини
Прочетен: 2761315
Постинги: 699
Коментари: 2532
Гласове: 7769
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930