Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.01.2012 14:32 - Тийнейджър с коварна болест не спира “да се кефи” на живота
Автор: bgsever Категория: Новини   
Прочетен: 3096 Коментари: 0 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg


imageimage


Инна СТЕФАНОВА

Филип Стефанов е на 19 години. Има ръст на професионален баскетболист. Облича се като всяко момче на неговата възраст - с поразмъкнати дънки, с тишърки и дълги суичъри, с якета според модата на тийнеджърите и задължително - маратонки. Казва, че всеки тийн се облича така, както му харесва. Него лично го кефи да има някакъв каскет на главата, сега може да си слага каквито дрешки иска, после, когато започне работа, едва ли. Живее в Коиловци. След близо пет месеца, през май, ще се явява на държавни зрелостни изпити, за да се дипломира. През същия месец ще е и абитуриентският му бал. Дразни се, че класът му още не се е организирал и не е избрал ресторант в Плевен, в който да се вихри купонът. Отсега е решил, че няма да купува костюм. Защо трябва да хвърли на вятъра 200, че и повече лева, за да го облече само веднъж и после да стои в гардероба. А и костюмите никога не са били по вкуса му - стягат го, притесняват го някакси. Малко преди края на първия учебен срок в дванадесети клас оценките на Филип не са особено високи. Това не значи, че се е отказал да ги повиши, както и след време да кандидатства в някоя от икономическите специалности на УНСС. Първо обаче е решил да поработи година, година и половина в чужбина, за да събере пари - достатъчни, за да стартира във висшето образование обезпечен финансово и спокоен.Това са само планове, категоричен е Филип, но вече, според него, достатъчно сериозно направени и добре премислени. Така оттук нататък смята да протече и животът му, просто време за губене с глупости няма, убедено е момчето от Коиловци. И дава за пример годината, когато е бил в девети клас. Тогава, в Белене, го записали да учи в техникума по ядрена енергетика. Дядо му бил жив, давал му достатъчно пари и Филип го ударил на живот - рядко стъпвал в часовете и макар че можел да се яви на поправителни изпити и да ги изкара, баща му го спрял от училище и така пропуснал една година в средното образование. Сега, когато се връща назад, не съжалява за стореното. Оценява годината си на деветокласник като най-готината в досегашния си живот -купони и момичета, мотаене напред - назад по цял ден, без някой да го контролира, без да му се налага да работи.

Вече и да иска обаче не може да повтори изживяването.

Всъщност до миналата година животът на тийнейджъра минава като на много негови връстници. Това, което различавало Филип от останалите, било семейството, в което израснал. Баща му спрял да се интересува от него, от брат му и двете му сестри още когато Филип бил пет - шест годишен. Майка му един ден изчезнала и оттогава момчето няма представа къде е. Просто си събрала багажа и дим да я няма. Предполага, че го е направила заради друг мъж. На няколко пъти се интересувал къде е, но двамата се криели, убеден е Филип. Сегашният мъж на майка му бил някакъв роднина по линия на дядото и вероятно срамът карал двойката да се потулва от децата. Предполага, че се крият и заради евентуалната издръжка, която може да иска по-малкото му братче. С майка си и преди да зачезне не бях особено близък, спомня си Филип. Според него, когато живеели под един покрив, тя се занимавала със собствените си проблеми, не се интересувала особено от тези на децата си. С днешна дата, категоричен е Филип, никой от семейството не страда за майката, не искат, включително и най-малкото братче, да я виждат.

Бащата на Филип бил човек, който много се грижел за тях. Поне в началото. Работел, изкарвал добри пари. До момента, в който започнал да пие и да играе комар. За тази промяна Филип отново вини майка си, която не умеела да стопли с достатъчно грижи дома им. Последвали кавги и скандали, бащата все по-често излизал в чужбина, търсел начини за по-дълго да отсъства от вкъщи. Когато се връщал и се завъртал за по някой ден - рядко говорел и почти не се усмихвал.

Празнотите в дома на Филип, неговите, на сестрите и на брат му всъщност запълвали бабата и дядото. Те били добри хора, от тях научил много неща, казва Филип. Но всичко хубаво има своя край. Дядото умира преди две години и половина и момчето остава единствено

на грижите на баба си. Най-голямата му сестра заминала за Англия, работи в ресторант, изпраща пари, помага когато и с каквото може. Другата му сестра учи в Плевен, брат му е на пет години и си е в Коиловци. Възрастната жена обаче разполага с около 200 лева месечна пенсия, повечето от тях потъват за ток и вода. Децата, останали без родителски грижи, започнали да се грижат един за друг. За да свържат двата края, за да има за храна и дрехи, за най-необходимото, Филип се принудил да запретне ръкави и да започне работа. Когато трябвало да се товари камион с желязо например, обаждали му се и той отивал; ще се бърка бетон някъде - отново отивал; започнал да шпаклова, да прави покриви, какво ли още не. Сега нарича себе си специалист по всичко, макар че най-много се интересува от строителство. Смята, че който е хванал повечето тънкости на занаята, може да печели достатъчно пари - професията е добра, платена е.

Въпреки преживените загуби - бягството на майката, честите отсъствия на бащата и смъртта на дядото, Филип тръгва по определена пътека в живота си, решен е да върви по нея и по свой план. Записва се в друго училище, изкарва девети клас, вече успешно, стига до дванадесети. Точно тогава съдбата го шамаросва, този път без никаква пощада. Откриват преди месец и половина на младото момче рядка болест, коварна и смъртоносна. Наричат я синдром на Марфан. Синдромът за първи път е описан от френския педиатър Марфан, затова заболяването е кръстено на него. Представлява наследствена непълноценност на съединителната тъкан. Проявява се с поражения на опорно-двигателната система, на очите, на сърдечно-съдовата система. Често се наблюдава изкривяване на гръбначния стълб. Очните поражения са късогледство и далекогледство. Най-сериозното усложнение на синдрома е аортната аневризма. Именно това е и най-честата причина за смърт при засегнатите от болестта.

Че носи синдрома на Марфан при Филип открил очен лекар. Преди няколко месеца зрението му изведнъж започнало да се срива. Бил на седем - осем диоптъра на лявото око, станали четиринадесет. На дясното око от седем скочили на девет. Сега, макар и с очила, Филип трудно вижда както наблизо, така и надалече. Зрението намаляло за броени седмици. Синдромът на Марфан е свързан със сериозно поражение на очите. Късогледството, далекогледството и глаукомата вървят ръка за ръка, както е и при Филип. Операцията и на двете очи е наложителна. Лекарите казали на Филип, че иначе има опасност да ослепее напълно. И че процесът може да се задвижи с бясна скорост както при по-силно нервно напрежение, така и при по-тежка физическа работа. Структурата на лещата постоянно се руши, предупредили офталмолозите тийнейджъра. За да се озапти процесът, трябва да се постави втора леща - по една и на двете очи. Операцията е уговорена като ден и час, направил го е лично Филип, който няколко пъти сам е пътувал от Коиловци до Варна, до очната клиника "Света Петка".

Малко по-голямо нервно напрежение може да докара на Филип и проблеми със сърцето, казали му лекарите. Болестта удължава крайниците - болните имат по-дълги от обичайните ръце, крака и пръсти, но образно казано издължава и сърцето. Това води до разширяване на аортата, а то до изтъняване на тъканта. Така, обяснява Филип, който е изчел всичко за болестта по интернет, сърцето може да се пръсне. Изпращат го в "Токуда". Болницата е в София, частна, правена по японски проект и според коиловчанина най-добрата кардиология в България.

След изследвания, на които Филип отново отива сам, му казват, че засега състоянието на сърцето не е крайно опасно. Това обаче според лекарите е само глътка успокоение.

Столичните кардиолози са категорични, че след 3 - 4 години максимум операцията ще бъде наложителна. Дотогава не трябва да захваща никаква физическа работа, не бива и да се ядосва, казано накратко трябва да се пази като рохко яйце.

Филип не се страхува от бъдещето. Иска още този месец да направи операцията на двете очи. Голямата му цел е зрението му да се подобри, за да стане пълноценен човек занапред. Да се справи успешно с матурите, с предстоящите държавни изпити, с шофьорските курсове. Трябват му и близо 3 000 лева, които да брои във Варна за интервенцията. Убеден е, че с каквото могат сестра му в Англия, дори баба му с мизерната пенсия, ще му помогнат. Обещал му го е и кметът на Коиловци Красимир Иванов. Филип отишъл лично при него, обяснил му за проблема си, после попълнил купчина документи и сега очаква 300 лева от кметството - максимумът, който по препоръка от кмета социалната служба може да му отпусне еднократно.

Когато мисли за живота си сега и за бъдещето Филип е убеден, че изправен ли си пред много тежки изпитания като неговите, и то на такава възраст, буквално за ден, за седмица ставаш различен човек. Помъдряваш, започваш да подбираш хората около себе си, да цениш тези, които ти помагат или те учат на нещо. Благодарен си и на най-малките жестове. Сега основният принцип в живота на Филип е, че всеки си има собствен свят и собствени правила, по които трябва да играе.

На 19 години казва, че вече няма много приятели. Не назовава с името й жена, която живее и работи в София, но я нарича "моята подкрепа". Срещнал я е неотдавна в Коиловци, където е родена, и вече е станала най-важното нещо в неговия свят - учи го на много неща, които преди не е забелязвал, буквално му налива акъл в главата. Казва, че преди да я срещне бил като сукалче - глупав и неадекватен. С жената до себе си обаче, категоричен е Филип, най-важната битка, която вече води в живота си, ще му е по-лесна. Подчертава, че изпитанията се дават на силните, на хората, които имат надежда. Защото надеждата е по-силна от болестта. Филип е убеден, че няма да спре да се бори и че в крайна сметка ще спечели своята битка. Няма да спре и да се кефи на живота, който с хубавото и лошото си е само негов.

Материалът е от брой 1/353/ на BG Север.




Гласувай:
6



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bgsever
Категория: Новини
Прочетен: 3473309
Постинги: 710
Коментари: 2533
Гласове: 7846
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031