С личните ни данни е злоупотребено, жалват се тормозени плевенчани

Инна СТЕФАНОВА
Лилия ДИМИТРОВА

Злоупотреба с личните им данни е общото между плевенчани, решили да се жалват в редакцията от трите мобилни оператора, предоставили без тяхно разрешение имената и адресите им на друга фирма. Всички те вече са получили предупредителни писма, изпратени от един и същ адресант - "Кредитреформ България" ЕООД - Варна, в които е посочено, че имат парични задължения по неплатени сметки за мобилен телефон.

Получих уведомление за предстоящо принудително събиране, показва "документа" Анна Славкова, в който е посочено, че на базата на договор между "Кредитреформ България" ЕООД и една от фирмите на мобилен оператор, въпросната "Кредитреформ България" ЕООД е поела ангажимента да събере задълженията на неиздължили се клиенти. "Уведомлението цитира мое задължение към мобилния оператор по договор между нас като не се обявява нито номер, нито дата на договора. Обявява се, че срещу мен ще бъдат упражнени мерки, като принудително събиране на дължимото. Как някой, без да е поискал разрешението ми, е предоставил адреса ми на друг, което е злоупотреба с личните ми данни? А и подобен документ би трябвало да се връчи лично, да се подпиша. Така излиза, че всъщност аз никога не съм го получавала", разсъждава Анна Славкова.

Не едно, а 7 писма със същия подател донесе млад плевенчанин. Те са изпратени на адреса на жилище в града, което от година не обитава. След първото писмо, предадено му от услужлива бивша комшийка, доста се стреснал. Решил да прескочи до най-близкия офис на мобилния оператор и да плати дължимите 33,70 лв. После сам се спрял и решил първо да се посъветва с юрист. Той заявил, че писмата нямат никаква правна стойност, в този им вид те могат да се приемат за едно телефонно обаждане и не са документ, на база на който може да бъде съден.

И това ако не е една ефективна система за рекет по български във всичките му измерения - психологически и финансов, обобщава Личо Александров, който освен писма с варненски адрес вече е потърсен и на домашния си телефон.

Погазва ли се законът и имат ли право на такова действие мобилните оператори? Според адвоката по гражданско право Огнян Лазаров операторът не би трябвало да търси парите си от длъжника, тъй като потребителят е получил фактура или sms, в които изрично е посочен срок за плащане и той трябва да бъде спазен. Законът не задължава кредитора, в случая мобилния оператор, да уведоми длъжника, че има неизплатени суми след изтичането на срока. Адвокат Лазаров е категоричен, че не е забранено от закона да се използва фирма (т. нар. колектор), която да събере неизплатените сметки. Той обаче коментира неясноти и двусмислени послания в писмата, изпратени от нея. В писмо от тази фирма например се казва: "Според подписан между третото лице ("Кредитреформ България" ЕООД) и кредитора ("Мобилтел" ЕООД) договор от 20.05.2003 г. случаите на неизплатени задължения се обработват от нас". Клиентите само могат да предполагат какъв е този договор, защото те не получават копие от него. Адвокатът обясни, че при парични вземания кредиторът има възможност за т. нар. цесия (чл. 99 от Закона за задълженията и договорите) - продажба на вземане. Това се случва, когато кредитор продава на трети човек вземанията си, т. е.замества се кредиторът. Но в този случай, за да има действие от страна на новия кредитор, старият трябва да уведоми длъжника и да му представи новия договор за цесия. Мобилният оператор в случая не е направил това, т. е. не е уведомил клиентите си и следователно не е прехвърлил вземането върху друго юридическо лице. По мнение на Лазаров от писмото следва, че няма цесия - първо, защото операторът не е уведомил длъжниците, и второ - парите трябва да се преведат в каса на мобилния оператор или по банковата му сметка, следователно кредиторът не е сменен. В случая колекторът не уведомява, че ще събира вземанията, а само напомня.

Относно предоставените лични данни на хиляди хора без знанието и съгласието им Лазаров обясни, че законът забранява злоупотребата с личните данни и санкциите са сериозни, но те са колкото лични, толкова и са необходими за често представяне пред институции, преброяване и др., затова констатирането на измама и доказване на причинени вреди е трудно доказуемо. По думите на адвоката намесата на трето лице в случая не е нередно или незаконно. Дали е възможно заплахите със съд да се осъществят, и то върху хиляди длъжници? На теория да, но чисто практически е трудно изпълнимо. Една от причините е физическата невъзможност на частни и държавни съдебни изпълнители да се заемат с още хиляди случаи.

 

Материалът е от новия брой на BG Север.