Тогава лодката е защитена от бури и всякакви стихии, гласи поверието.

Когато рибарите излизали в морето и се извивала буря, жените им заставали на брега, а в ръцете си носели икони на Свети Николай.

Потапяли ги три пъти в морето като заклинание да се върнат мъжете им живи и здрави.

Свети Николай умира през 342 г. След смъртта тялото му останало нетленно. През 1099 г. мощите на светеца са пренесени в Бари, Италия, където в негова памет се устройват специални църковни тържества.

Християнският култ към Свети Николай възниква и се разпространява във Византийската империя през III - IX век, а по-късно и в страните от Западна Европа. В българските земи култът към светеца идва сравнително рано. Българите вярват, че той плава със златен кораб, който винаги пристига там, където моряците имат най-голяма нужда от помощ. На Свети Николай се приписва силата да усмирява стихиите и да спасява изпадналите в беда. Народът ни е изпял тази си вяра и в песните.

Излязъл е буен вятър, буен вятър в Черно море, гимиджии Бога молят, Бога молят, мене викат.

Дека да си свет Никола,

дека да си тук да дойдеш,

да усмириш буен вятър,

изгинахме сиромаси.

Та си ходих в Черно море,

та усмирих буен вятър.

С името на Свети Николай е свързано и възникването на село Черноморец. Преди време селото се е казвало Свети Никола, тъй като морето донесло на жителите му икона с лика на светеца. Легендите разказват и за създаването на манастир край село Емона. Свети Никола бил подгонен от турците и хукнал към морето да дири спасение. Земята растяла под краката му и вдавала все по-навътре в морето. На едно място светецът спрял, а след време хората издигнали там манастир с неговото име, като убежище от нашественици. Тази легенда е позната и по Северното Черноморие и разказва за появата на нос Калиакра, както и на намиращия се на север от него нос Свети Никола. Българите тачат светеца и като семеен и родов покровител, като пазител на дома, рода и стоката.

Друг мит разказва за подялбата на света. Тогава на Никола се паднали моретата, реките, езерата и затова той е господар на целия подводен свят. За българите Свети Никола носи първия сняг - разтърства голямата си бяла брада и от нея се изсипват първите снежинки. Затова и от Никулден започва истинската зима, смятали хората. Според легендата светецът спасил една лодка от потапяне, като запушил дупката в нея с шаран. Затова на Никулден шаранът или друга риба с люспи трябва да присъства на трапезата. Поверието е, че люспите трябва да се чистят внимателно, за да не падат на земята. Ако все пак някоя от тях падне, тя не трябва да се настъпва, тъй като това води до болести и смърт. Първата люспа пък трябва да се сложи в портмонето, за да носи пари.

Костите на рибата се събират и изгарят или се закопават в земята, а в някои части на страната се пускат в течаща вода. Костта от главата на рибата, която напомня кръст, се запазва и служи като лек за детски болести. Рибникът е едно от традиционните ястия на празника. Почистеният шаран се увива в тесто и се пече в пещ заедно с обредните хлябове, които задължително са два за всеки дом. Рибникът и хлябовете се освещават в църква, а късове от тях се дават на съседите. Преди години по време на Никулден свършвал есенният риболов, който се празнувал с угощение и почерпка от рибарите и търговците на риба. На 6 декември се правело и разделянето на дяловете между рибарите през сезона. Така Никулден се свързва и с равносметката от сезона. На Никулден се правят предсказания за времето и бъдещата реколта. Освен от моряците и рибарите, той се смята за патрон на ловджии, банкери, търговци и воденичари. Имен ден празнуват Никола, Николай, Николина, Ненка, Нина, Нено, Нино, Кольо.

Ето две традиционни рецепти за Никулден:

Пълнен шаран

Продукти: 1 шаран, около 2 kг, смес за намазване на шарана: 1 с. л. олио, 2 - 3 ч. л. червен пипер, 1 ч. л. сол, черен пипер.

Плънка: 3 големи глави лук, 200 г гъби, 1 морков, 3 кисели краставички, 5 - 6 черни маслини, 5 - 6 зелени маслини, 100 г орехи, 1 дафинов лист, 2 зърна бахар, 1 с. л. нарязан керевиз (целина), 100 мл бяло вино, 1 - 2 домата.

Начин на приготвяне: На изчистения шаран се правят прорези през 2 - 3 см разстояние от външната страна, като ножът се държи под наклон 45 градуса. Шаранът се намазва отвън и отвътре, в това число и в прорезите, със сместа за намазване. Подготвя се плънката. Лукът се нарязва на полумесеци, гъбите на филийки, а морковът на кръгчета. Задушават се и след като омекнат се прибавят киселите краставички нарязани на кръгчета, маслините на шайби, орехите нарязани на едро, дафиновият лист, бахарът, нарязания керевиз и виното. С така приготвената смес се пълни рибата. Слага се в тавата, в която ще се пече, а ако има останала смес от плънката се слага около рибата. Рибата се забожда на няколко места с клечки за зъби, така когато плънката е почти готова няма да излезе при печенето.

Преди да се сложи да се пече, в прорезите на рибата се слагат тънки резенчета лимон - наподобяват големи люспи на рибата, а върху плънката около шарана се нареждат тънки резени домат. Пече се в предварително загрята фурна на 250 градуса за около 30 минути.

Рибник - шаран в тесто

Продукти: 1 голям шаран, 1 ч. ч. орехи, 4 с. л. зехтин, 1 глава лук, нарязана на ситно, 1 връзка магданоз, 2 кисели краставички, нарязани на ситно, 1 ч. л. доматено пюре, сол и пипер на вкус. За кората: 500 г брашно, 1 ч. л. сол, 250 мл вода, 100 г топено масло или мас, 1 жълтък за намазване.

Начин на приготвяне: Рибата се почиства добре от люспите и от вътрешностите, посолява се отвън и отвътре и се оставя в хладилника. Кората се приготвя, като се омесва средно меко тесто от брашното, солта и вода. Оставя се да почине 20 минути. През това време в загретия зехтин се запържва лукът, прибавят се орехите, киселите краставички и доматеното пюре. Сместа се подправя със сол и пипер на вкус. Прибавя се магданозът. С приготвената плънка се пълни шаранът и се зашива с бял памучен конец. Рибата се подсушава добре. Тестото се разделя на 6 топки. Едната топка се оставя за украса, а останалите се разточват на питки с диаметър 30 см и се намазват с масло. Питките се слагат една върху друга и се разточват на кора с дебелина половин сантиметър. Шаранът се подсушава добре и се увива в кората, отделно тестото се разточва и се изрязват люспи, уста и очи. Кората се намазва с жълтъка и рибникът се пече в намазана с масло тавичка на 180 градуса 40 - 50 мин. Ако кората се зачерви бързо, се покрива с фолио или хартия.


Материалът е от новия брой на BG Север.