Стефан КРЪСТЕВ (Cefules)

Само преди две седмици в колонката писах за клип на малтретирано момче, пуснат във фейсбук. Писах също, че ако тенденцията продължава, ще доведе до още по-трагични последици. Не съм очаквал, че думите ми толкова скоро ще се оправдаят. Сега един млад човек остана инвалид. Без един бъбрек и с увреден далак, вследствие на зверски побой, нанесен от друг млад човек. Нямали са сметки за разчистване. Не са се познавали дори. Жертвата е имала една-единствена голяма вина - че е минала, когато хищникът си е търсил плячка. На мястото на пребитото момче може да е всеки. И е възможно друг след подобен побой да не остане жив. Можем да предполагаме, не и да знаем, как ще продължи животът на двамата след сблъсъка. Единият вероятно ще мизерства. Ще търси пари за лечението си, вместо да се наслаждава на най-хубавите си години. Той е само на 16. Може би ще има благотворителни акции. Държавата ще си прибере своите 20% под формата на ДДС, с които състрадателният българин ще иска да помогне на момчето за инплантацията на бъбрек. Ще е облечен вехто и мизерната инвалидна пенсия често няма да му стига да си покрие разходите за лекарства за други заболявания, които неизбежно ще настъпят вследствие на начина на живот, който ще е принуден да води заради разбитата си физика. Вероятно ще има и психически проблеми, с които точно в нашата реалност ще му е много трудно да се пребори, освен ако волно не се изолира от цялата й глупост, а той и без друго ще бъде изолиран от нея, защото за болните и страдащите в България се мисли или лошо, или нищо, а жертвите най-често се набеждават за истинските виновници. Ще слуша поредния финансов министър как не можели такива като него да се надяват на помощи от държавата и защо не могат да му отпуснат пари за отопление и сега зъзне. Другият най-вероятно ще бъде осъден, колкото да завърши образованието си на брутален престъпник. Ще попадне сред себеподобни, които знаят повече номера от него, повече са живели, а сред тях ще е и неговият гуру, в подражание на когото ще формира неукрепналия си характер. После ще излезе на улицата и ще дебне поредната си жертва. И понеже ще го върши вече и с разум, а не само за животинската наслада, едва ли веднага ще бъде заловен, а по-вероятно е след много още пострадали, някой ден някой много по-силен от него да го убие. Възможно е смъртта му да бъде отразена и в медиите, а в неотоплената си стая осакатеният някога от него да разбере за нея. Той едва ли ще почувства радост от възмездието, защото вече ще се е превърнал в жертва на още много други, възползвали се от беззащитното му състояние.

Не, не можем да бъдем сигурни и дано не се случи, но така биха могли да протекат годините за двамата. И съдбата им - сега и тогава, няма да е следствие на психологическото състояние на двама младежи, а на психологическото състояние на цяла съвременна България, в която ценностите са изградени върху разбирането, че има жертва и победител, а това се отразява не само в сблъсъка между тези двама млади хора, а изобщо в социалните ни отношения. Ако изобщо могат да се нарекат "социални".

Материалът е от новия брой на BG Север.