Кметът желае четвърти мандат, но да си припомним факти от управлението му:

Брой 17                                                  

(6 - 12 май 2011 г.)

 ЗАЩО ПОКАНИХМЕ ...

Ивайло Атанасов

Културата в града се превърна във визитка на кмета Найден Зеленогорски. Каква е другата страна на монетата, какво се цели с количеството и колко струва предложеното качество на данъкоплатеца; предизборен пиар, блъф или просто незнание са изказванията за разцвет в тази сфера - по тези въпроси разговаряме с един от отявлените опоненти на градоначалника.

Със “спасяването” на културни институти кметът печели 1 000 гласа за изборите

Ивайло Атанасов е роден на 8 септември 1957 г. в Плевен. Завършва СМУ "Панайот Пипков" в родния си град, след това и Музикална академия "П. Владигеров" в София, специалност пиано при проф. Мара Балсамова. В края на 1985 г. се връща в Плевен. Работи в Плевенската филхармония, занимава се с импресарска дейност. От 1993 г. е председател на настоятелството на читалище "Съгласие". В годините 1994 - 1995 г. е бил началник на отдел "Култура" в община Плевен, а в определен период и неин секретар. Директор на Плевенска филхармония 1997 - 2010 г. Общински съветник в мандати 1999 - 2003, 2007 - 2011.
Женен, с две деца - син на 21 и дъщеря на 16 г.
 

Интервю на Вяра ЦЕНОВА
- Г-н Атанасов, от филм по една от националните телевизии кметът Найден Зеленогорски създаде впечатление, че в Плевен цари разцвет на културата. Вие сте отявлен негов опонент по тази тема. Какво е вашето мнение?
- Според мен филмът може да се кръсти "Симфонична поема за фадрома, багер, арфа и... още нещо". Аз лично си мислех, че отдавна е минало времето на соцреализма и на подобен род предавания. Уви, за пореден и не за последен път съм се излъгал. Това, което видях, без грам ирония, ми напомни за времето далеч преди 1989 г. Тогава гледахме другаря Живков и други другари как слизат от комбайна, после отиват да се видят с композиторите, оттам отиват на среща с писателите, после при архитектите, в ТНТМ, след това строим завод за полупроводници, а след време и за цели такива и ако остане малко време сглобяваме някоя арфа и коментираме къде да сложим тимпаните в една зала. Очевадно иронията прозира. Но е факт, че повече от 20 години след демокрацията подобно нещо вижда бял свят.
- Може да звучи ретро, но повече отива към предизборен пиар...
- Това си е проблем на телевизията. Въпросът е какво произлиза от тази история - всички, които гледаха, да останат с впечатлението за несъгрешимост и вечност, за непоклатимост на градоначалника, да треперим и тънем в страх не дай си боже да се събудим и този човек да не ни е кмет. Не знам дали е имало успех при другите зрители, при мен не, защото моята позиция е ясна.
- И позицията ви е...
- Всичко опира до това, което неведнъж съм казвал - дългото време на власт при всички случаи изчерпва. Това просто е доказано. В същото време Зеленогорски непрекъснато говори за свобода и демокрация - този човек, който мачка всичко, което е срещу неговата позиция. Всеки, който има мнение, срещуположно на неговото, бива окачествяван и вкарван в графата "враг". Искам да се разбере, че аз не съм му враг, но имам други представи за нещата, които би трябвало да се случват, и не твърдя, че съм еднозначно прав, за разлика от него. Но това класифициране на врагове, на "наши" и "ваши" по единствен критерии "послушко - непослушко", и то не само в областта на културата, е много видно.
- В отговор на ваше питане за разходите на филхармонията се оказа, че след преместването в зала "Катя Попова" те са намалели драстично...
- Зала "Катя Попова" е несравнима със знак минус (и то не само по акустични показатели) със зала "Емил Димитров" на читалище "Съгласие". Кубатурата на "Катя Попова" не позволява тази зала да поеме звука на оркестър по-голям от 30 - 35 човека. Това е камерна зала с недобри акустични параметри и ако ще и три пъти по-голяма сцена да се направи, този факт няма как да се промени. Но както се казва - на кого му пука за това? Важното е да има "спасяване", за което съответно трябва и "спасител". От какво и за какво не е ясно. Освен това се оказа, че разходите за консумативи през януари са като на един маломерен апартамент - 354 лв. Това е несериозно. Ясно е кой плаща.
- Вие сам си подадохте оставката от директорския пост на филхармонията. Защо?
- Аз съм единственият директор в страната, който си подаде оставката в знак на несъгласие. Според мен така трябва да бъде. Не приех и не приемам така наречената реформа в областта на културата. Освен това от години г-н кметът еднозначно повтаряше, че когато дойде времето, в което общината да финансира филхармонията, ще постави условие да участва в управлението и мениджмънта на института. Като човек, който държи на правилата на играта, за мен беше ясно, че някой трябва да отстъпи, тоест да си подаде оставката. И този някой съм аз. От тук нататък времето вече показва кой крив и кой прав. Вижте какво се получи - 44 човека от филхармонията са на щат към Министерство на културата, а 28 назначени, респективно административно подчинени, на кмета на общината. От това решение минаха повече от 6 месеца. Самият председател на ОбС Георг Спартански заяви, че това е абсурдно и е едно разкрачено положение.
- Според кмета това е спасяване на филхармонията. Преместването в зала "Катя Попова" беше със същата цел.
- Пак с това спасяване. Имам чувството, че всичко в града ни е тръгнало към "Бърза помощ". Доста хора биха си задали следния въпрос: "Ако работя по 2 - 3 часа на ден и получавам някаква заплата, която не би могла да се увеличи, ако работя повече и по-добре, не е ли глупаво да скачам срещу това статукво." Който подкрепя подобен режим "на работа" не става ли автоматично добър и предпочитан? Защо да не харесаме единствено и само такъв ръководител, защо да не му се кланяме? Тук е може би моментът да си припомним някои уникални в световен мащаб наши поговорки като "Срещу ръжен не се рита", "Преклонена глава сабя не я сече", "Страх лозе пази" и т. н. Да, бяха спасени 28 щатни бройки. Но да спасиш културния продукт е много по-различно. Да запазиш високо професионално ниво - също. Защото спасихме щатовете, а какво стана с продукцията? Погледнете репертоарния афиш, сравнете с минал период солисти, диригенти, изпълнени произведения, участия в престижни фестивали. Ние трябва да работим за зрителя, слушателя и трябва да създаваме конвентируема продукция. Потребителят на тази продукция е готов да даде не малка сума, за да гледа или слуша нещо качествено. Вижте разликата по отношение на приходите външни-вътрешни продукции. Ножицата е опасно разтворена. Кой да направи анализ? Осъзнавам, че не звучи предизборно и за някои може би прекалено крайно, но не е далеч времето, в което ще бъдем принудени да даваме средства за определен продукт, а не за щатни бройки. И трябва да разберем, че е по-добре да взимаме решения преди събитията, а не непрекъснато да подтичкваме след тях.
- Ако се върнем на въпросното предаване, там Зеленогорски беше представен като кмета културтрегер...
- Да, очевадно целта беше да бъде показан като нестандартен кмет, който не е "сухар", не е технократ, а седнал на първия ред сам в концертната зала насаме с една арфа - идилия, но не от Вагнер. И покрай всичко това беше показано едва ли не като героизъм, че се прави една улица с парите на данъкоплатците. Това, че ти си вършиш работата (добре или зле преценяват гласоподавателите), какъв героизъм е? То тогава е герой и хирургът, който прави днес 5 операции и спасява човешки живот, герой е и този, който мете улиците в центъра на Плевен с метла от ХIX век и гълта прахоляка, героизъм е може би, че ще напръскаме срещу кърлежите... Непрекъснато говорим и за дясна и лява политика. Дясна е да речем, когато определена работа може да бъде свършена от трима човека за 20 минути за 100 лв. и ти намериш двама с по-добър личен потенциал, които ще я свършат за същото време за 85 лв. Лява е, ако за същата работа и време викнеш четирима и им платиш 115 лв. А какво става с общинската администрация? Градът е намалял с 15 000 души, ние я увеличаваме. Градът ни е в икономически колапс, ние ще правим опера. Някъде прочетох, че чрез общинските фирми се печелят около 4 000 гласоподаватели. С това спасяване на културните институти идват още около 1 000. Всеки може да сметне как. Аз по-лява политика в областта на културата не съм виждал. Трите общински формации без 220 000 лв. за филхармонията имат бюджет общо над 800 000 лв., от които нямат и 1% възвращаемост от приходи - присъща дейност, т. е. концерти. Невероятно, но факт. И един елементарен пример - хоровата формация на общината, която продължава да бъде с неясен статут, има бюджет за 2011 г. 207 000 лв. Читалище "Съгласие" за всичко - дейност, издръжка и т. н., получава държавна субсидия малко над 120 000 лв. Само с една постановка на балетната си школа читалището реализира 14 спектакъла с продадени 3 200 билета и приход от тези билети, който общинският хор не би реализирал при сегашните си показатели в близките 6 - 7 години. Коментарът оставям на вас.
- Обяснението е, че общинските културни институти се издържат с парите на данъкоплатците и затова дават безплатни концерти.
- Не е така. Те или са самодейци, или са професионалисти. С какво например бившият хор "Катя Попова", на който се плащаха хонорари единствено на диригент и корепетитор, бе по-лош от сегашния. А тук, повтарям, даваме 207 000 лв.
- След период на мълчание, отново беше повдигната темата и за Плевенска опера...
- В града ни цари безпаметност. За всички, които не помнят или не желаят да си спомнят, обобщавам фактите: 2006 г. - цветя, фанфари, фракове и шампанско. Кметът Зеленогорски тържествено обявява на сесия на общинския съвет, че община Плевен възстановява културния институт опера. През тази година само световни екстрасенси може би са знаели, че през 2009 г. ще настъпи световна икономическа криза. 2007 г. - за целта се гласуват 500 000 лв. В края на годината има избори, но операта я няма. Няма ги и парите, защото са пренасочени за друго. 2008 г. - този път за великата цел се гласуват 600 000 лв. с добавката, че ще строим и сграда за операта - в градската градина. В края на същата се повтаря упражнението от 2007 г. Няма опера, няма ги и парите. 2009 г. - пак се гласуват средства, провежда се и конкурс за изготвяне на "Идеен проект за изграждане на културен институт - Опера в гр. Плевен". Едни добри хора спечелиха този конкурс, прибраха 2 000 лв. и... до там. През 2010 г. (вече е криза) се гласуват "скромните" 80 000 лв. за възстановяването на операта и оперни спектакли. В края на годината 66 000 от тези 80 000 отидоха за спасяване на филхармонията. През тези години нееднократно предлагах на сесии на общинския съвет поради обективната невъзможност да бъде възстановена операта като юридическа единица, да действаме на принципа "стаджоне", т. е. имаме филхармония, имаме хорова формация, наемаме декори, каним на хонорар певци и балет, реализираме едно оперно заглавие с 2, максимум 3 спекатакъла. Естествено, след като аз го предлагам, това категорично беше отхвърлено от общинското ръководство. Всъщност преди време кметът като че ли откри топлата вода и повтори моето предложение почти едно към едно, но вече като откривател, и дори се размечта, че е недалеч денят, в който ще изнасяме оперни спектакли във Враца, Монтана, Видин и както се казва в една реклама - "после и в други градове". Всички знаем дереджето на Северозападна България и там като нямат хляб ще консумират опера. Мечти, мечти...
- На хората като че ли вече им омръзна тази история. Когато нямат работа и няма какво да ядат, операта им звучи като подигравка.
- Така е. Но гражданите на Плевен трябва да знаят за какво си дават парите. Пак към факта, че след като трите формации не могат за една година да върнат и един процент от това, което им се дава като пари за издръжка и дейност, има два варианта: или е сбъркана системата, или продукцията е много слаба. А може би и двете заедно. Твърдя, че с половината от тези пари Плевен би имал такъв културен живот, за който град като Варна би завидял.
Системата е тотално сбъркана и вариантите ни са: или да погледнем фактите - такива каквито са и да градим на здрави основи, или да изчакаме всичко да свърши от самосебе си и тогава надали ще е важно от кого точно са цветята.


Материалът е от брой 17, 2011 година