Кметът желае четвърти мандат, но да си припомним факти от управлението му:

Трагедия

 

Садовските превозвачи Начеви остават без работа, тънат в дългове

 

13 престъпления са извършени срещу семейството през последните 5 години

 

 

Емилия КАРАБУЛЕВА

"Болката и ужасът, през който премина фамилията ни през последните 5 години, нямат равни на себе си. Имахме бизнес, семейство, сега всичко се разпадна, дъщеря ни загина на 20 години, едва ли е било случайно", с огромна мъка в гласа споделя Юлия Начева. Трагедията на садовските превозвачи започна през 2000 г., когато те спечелиха търг за превоз на пътници, но после със силови мерки дестинацията Садовец - Плевен - Садовец им бе отнета от друга конкурентна фирма. За това те заведоха дело в Плевенския окръжен съд, но до решение така и не се стигна.

Горан Начев, който е шофьор от 20 години, разказа, че като частен превозвач е возил безплатно всички служители - лекари, учители, работници, от което е на загуба с 90 хил. лв. Кметът на Долни Дъбник Живко Желев отказал да му приведе полагащите се пари, докато за другите общини на превозвачите се възстановявали 85% от разходите за превоз на служители. Но това е само една нищожна щриха от тъжното битие на семейството.

Защото през последните 5 години те преживяха 2 стрелби, 2 палежа, 5 разбивания на автобуси, опит за публично самозапалване, смърт на детето си при "мистериозна катастрофа", телефонни заплахи, тормоз от институциите и много други по-дребни произшествия, някои от които съвсем неслучайни.

13 престъпления

дремят в папките

натрупан архив през годините, няма нито един осъден за тежките криминални деяния.

На 7 януари 2001 г. бе първата стрелба срещу дома и автобусите на Начеви в Садовец, полицаи тогава откриха дупки от куршуми по фасадата и вътре по стените на стаите. Въпреки това, полицията в Долни Дъбник води случая като нанесени имуществени вреди, а не като опит за убийство. Лично директорът на РДВР Плевен тогава Валентин Цоновски бе убеден, че е използвано огнестрелно оръжие.

След този случай обаче семейството бе подложено на системен психологически тормоз - директни заплахи или нощни обаждания по телефона от представители на конкурентната превозваческа фирма или пък от полицаи от Долни Дъбник, е записано в подадените жалби.

Самозапалването

Така, през май 2001 г. Юлия и Горан Начеви обявиха, че ще се самозапалят с двете си деца в собствения си автобус пред общината в Долни Дъбник. Подобна мярка семейството предприе като протест срещу безхаберието на местната полиция и кампанията на общинската администрация срещу тях, обявиха те пред медиите. Фамилната фирма на превозвачите от Садовец с 3 собствени автобуса е пред фалит, срината икономически след процедура по отдаване на междуселищна автобусна линия, облагодетелствала братовчед на плевенския кмет Найден Зеленогорски, заяви тогава Юлия Начева.

Конкретен повод за драстичната мярка Начеви предприеха след безкрайното протакане на решение по дело, което фирмата води в окръжния съд в Плевен. Превозвачите съдиха общината в Долни Дъбник за сериозни нарушения около отстраняването им от маршрута Садовец - Плевен - Садовец с процедура по Закона за обществените поръчки. Заради обжалване на резултата в полза на другата садовска фирма - "Дарина 111", те още возели пътници по линията.

Със свое решение обаче долнодъбнишкият кмет Живко Желев пусна заедно с тях по дестинацията и конкурентите им, които ги съсипваха с дъмпингови цени, сподели тогава Юлия Начева. Това било в нарушение на договор, който още бил в сила при висящото дело. Така фирмата затъва в огромни дългове, отвсякъде им отказват кредитиране, оплакаха се те пред медиите. Семейството закупило автобуси "Сетра", а редовните им клиенти започнали от неудобство да се крият по спирките, защото вече се качвали при другия превозвач заради двойно по-ниските цени на билетите.

Собственикът на "Дарина 111" Йордан Пъшев е близък роднина на кмета на Плевен и дългата му ръка блокира всичките ни опити по законов ред да защитим правата си, заявиха тогава Начеви.

"Конците на

всичко дърпа

г-н Зеленогорски,

като угажда на втория си братовчед, заради чиито бизнес превърнаха живота ни в ад. Намираме се в безизходица. Наситихме се на потъпкване на законите, видяхме употреба на власт в защита на престъпници и корупция. Видяхме как на практика работи съдебната система по делото ни - прокурор и съдии повярваха на лъжесвидетели и не предприемат нищо, за да докажат истината", мотивираха намерението си за самозапалване потърпевшите в жалба до вътрешното министерство.

Ден преди процеса в Плевен бе пристигнал тогавашният министър на правосъдието Теодосий Симеонов, всичко било предрешено, за да спечели кметският братовчед, твърдят те.

В жалбата си до окръжната прокурорка Евелина Попова семейство Начеви заявяват, че по време на процеса не са оспорени неверни твърдения на свидетели. Съдебният състав е отхвърлил явни доказателства за нарушенията.

Така на 9 май 2001 г. семейството на превозвачите, заедно с двете им деца излезе пред общината в Долни Дъбник с готовност да се самозапалят. Мобилизираните части на полицията от региона обаче предотвратиха фаталната развръзка.

Няколко месеца по-късно през август при катастрофа

загина 20-годиш-

ната дъщеря

на Начеви.

За преход от 200 метра от местната дискотека до дома й тя се качила в автомобил, управляван от шофьор в нетрезво състояние. Колата се ударила в дърво по пътя, а момичето е било живо до откарване в болницата, казаха тогава свидетели на инцидента.

В смъртния акт като причина за смъртта е посочено "катастрофа от неуточнено естество", не е посочен часът и други подробности около трагичния край на дъщерята на превозвачите. Цял ден чакахме да си я вземем, искахме аутопсия, но такава не бе извършена, нито пък получихме някакви данни кога точно се е случило всичко, през сълзи разказа майката Юлия.

Делото за катастрофата е единственото, по което е произнесена осъдителна присъда за пияния шофьор. Той бе осъден условно за година и половина с тригодишен изпитателен срок. Достатъчно наказание за смъртта на 20-годишно момиче ли е това, питат съсипаните родители. Алкохолните проби пък на виновника за инцидента

липсвали

в делото 6 месеца

по-късно.

Екшъните, съпътстващи семейството, продължават и така се стига до фаталния април 2003 г., когато в продължение само на една седмица Начеви са подложени едновременно на палеж и стрелба по стаята, в която спят.

В ранните часове на една априлска утрин в РПУ - Долни Дъбник, е съобщено за пожар. Инцидентът станал около 2,10 ч. в с. Бъркач. На мястото пристигнали трима пожарникари с един автомобил. Двуетажната къща била обхваната от пламъци и преди да бъдат потушени, изгоряла до основи. За щастие собствениците отсъствали, по някаква случайност не пострадали и съседите. Защото около сградата имало пристройки, които също горели. Бързата намеса на пожарникарите предотвратила запалването и на околни къщи, а стопаните им се отървали само с уплаха.

Свидетели на инцидента тогава твърдяха,

че палежът

е умишлен.

Но за съжаление нямаха смелостта да застанат пред съда и да разкажат какво точно са видели във фаталната нощ.

"Поставиха ни в ситуация по цели седмици да не можем да спим. При най-малкия шум скачаме, гледаме през прозореца дали няма да изскърцат спирачки, очакваме най-лошото. Едно момче ни остана и за него се боим, някой да не му посегне", с мъка споделя Юлия Начева.

И разказва за телефонния тормоз по всяко време на денонощието, когато мъжки гласове ги наричали "ходещи трупове", казвали им, че синът им няма да се прибере, ако не престанат да се жалват по инстанции.

В момента

превозвачите

от Садовец

са останали

без работа,

без средства за препитание. Юлия е зачислена към трудовата борса, откъдето получава по 100 лв. на месец. Вече нямат телефон, така поне заплахите не ги преследват. По едно време събирали охлюви, продавали ги, за да вземат някой лев.

Единият автобус го разбили за желязо, той бил запориран, защото имат съставен ревизионен акт. След натрупаните през последните 5 години мъки нямали средства вече да обжалват.

Тънат в дългове, от банките им отказват заем, защото нямат какво да заложат. За 5 години семейството е инвестирало в превозваческата си дейност 82 хил. лв., но са заборчнели с огромни суми от невнесен ДДС.

 

Начеви срещу институциите

 

"За 2 - 3 години разбрахме, че с власт, слугуваща на престъпници, не можем да се разберем. Цялото ни семейство е подложено на психически, физически и финансов тормоз. Както честно и достойно сме живели досега и сме се трудили, така ще загинем."

До началника на РПУ в Долни Дъбник,

24 април 2001 г.

"И да обжалваме, ние вече разбрахме, че правда в държавата ни не съществува. Нека всички в България станат съпричастни на трагедията на едно семейство, доведено до смърт от управляващи без морал."

До Районната прокуратура в Плевен

"В 3 съдебни заседания съдът не е могъл да разбере всъщност срещу кого се води делото. Каква е ролята на прокурора, да лансира престъпността ли? В нашия случай е точно така."

До Окръжната прокуратура в Плевен

"Това, което смята да предприеме цялото ни семейство, е последица от беззаконието на територията на областта, която Вие управлявате."

До областния управител на Плевен

"Децата ни вече са убедени, че за да успее човек в тоя живот, в това време трябва да бъде престъпник и слуга на управляващите."

До Министерството на вътрешните работи

"В знак на доказателство за самоуправщината Ви и безчинствата на територията на общината, за това, че оказахте натиск върху полицията, четиричленното ни семейство ще се запали в собствения ни автобус."

До кмета на община Долни Дъбник

 

 

Изказвания по повод случая със семейство Начеви:

 

Найден Зеленогорски, кмет на община Плевен: Аз тези хора ще ги съдя, ако продължават да твърдят, че Йордан Пъшев ми е братовчед. И че имам нещо общо със случая.

Михаил Мирчев, социолог: За мен това, ако е вярно, е чисто пладнешко разбойничество.

Маргарита Михнева, журналист: Не бях виждала толкова струпана мъка на едно място. Г-н Зеленогорски, дайте документални свидетелства, че наистина не стоите зад този човек. Помогнете на тези хора, останали без препитание!

Материалът е от брой 45, 2005 година.