Кметът желае четвърти мандат, но да си припомним факти от управлението му:

"BG Север" - брой 11 (25 - 31 март 2011 г.)

МИЗЕРИЯ

Плевен посреща пролетта по-мръсен от всякога, общинската управа нехае

Нерегламентирани сметища има вече и в централните части на града

Поля ТОМОВА
Ралица ПЕТРОВА

Мизерните гледки в европейския Плевен са много. Лъсват от всякъде. Изтърбушени и грохнали постройки "берат душа" в криволичещи улички в идеалния център. "Ничии" територии са осеяни със спринцовки на наркомани. Цинични надписи на външни стени на блокове се зъбят на минувачите. Проходи под жилищни кооперации ухаят с аромата на човешката простотия и слабоумие. Кучешки изпражнения се размазват върху детски ръчички на площадки, предназначени за игра на малчуганите. И когато за всичко това е виновна определена институция - добре. Има кого да нахулим и от кого да потърсим отговорност. Но когато смрадта, която ни заобикаля, е дело на собственото ни безхаберие, тогава става страшно. И няма на кого да се сърдим за клоаката, в която живеем, защото тя е наше собствено производство.

Плевен посреща пролетта по-мръсен от всякога.

Прах покрива улиците, а нерегламентираните сметища никнат като гъби и вече ги има дори в центъра - най-често около и в разрушени къщи. В тези пространства машина трудно може да влезе, затова трябва да се чисти на ръка. Дали обаче хората, които живеят около подобни бунища, ще предприемат такива действия, е трудно да се каже. Въпреки всеобщото възмущение, боклуците нарастват застрашително. Разнасят ги кучета и котки, а в мазетата на иначе престижен и скъп квартал гъмжи от бълхи.

Едно от най-мръсните места е квартал "Дружба", където в пространствата между панелките се трупат най-различни боклуци. "Ние се опитвахме да чистим. Правихме бригада, обаче от всичките шест входа излязоха точно девет човека. Дори когато чистихме, до нас падна найлонова торбичка с боклук", разказва жена от 315 блок.

Блок 217 в ж. к. "Дружба" в Плевен е друг красноречив пример в това отношение. Тук на хората мръсотията и вонята от задната страна на входовете отдавна не прави впечатление. Те са свикнали с нея, тя е част от ежедневието им. И никой досега - от построяването на блока до този момент, не си е мръднал пръста да направи мястото, в което живее, ако не прекрасно, то поне нормално за пребиваване.

А гледката на гърба на бл. 217 е потресаващa. На циментираната стъпаловидна пътечка хартиите, найлоновите пликове и празните, вече мухлясали пластмасови бирени бутилки са само част от нелицеприятния пейзаж. Натрошени стъкла от намиращите се само на метър височина тераси възпрепятстват преминаването. В чупките на блока честа гледка са животински и човешки фекалии. Оборска тор пък сякаш съвсем съзнателно е струпана под прозорец с алуминиева дограма. В тревната площ отстрани бурените отдавна са превзели мястото. По дърветата висят парцали, изхвърлени директно от някоя тераса.

Може би това своеобразно сметище нямаше да прави впечатление, ако се намираше на километри от обитавани сгради. Потресаващото е, че то расте под носа на живущите в този блок. И няма как кооператорите на първия етаж, чиито тераси "гледат" към гърба на блока, да не виждат всичко това и да не усещат вонята. А факт е, че дори част от апартаментите видимо да са празни, в други живеят хора.

Фирмата, която отговаря за чистотата на квартала, е АССА - България. Оттам увериха, че редовно се изпразват контейнерите за смет. Почиства се и ръчно, като за целта се наемат хора. Въпреки това фирмата не може да смогне.

"На нас ни се плаща за сметосъбиране и сметоизвозване. Ние сами правихме уборка, без да ни се плати нищо, на част от пространствата между блоковете. Но това не може да е практика. По принцип за градинките отговаря "Паркстрой", увериха от АССА. Засега парите за сметосъбиране и сметоизвозване се превеждат редовно, твърдят от фирмата. "Подготвили сме две водоноски, чакаме да ни кажат от общината кога ще има възможност да се мие и веднага ще започнем", казва Иво Георгиев, управител на АССА. Той обаче е категоричен, че в Плевен хората не поддържат чистота около местата, в които живеят. От друга страна санкции за нерегламентирано изхвърляне на отпадъци има, но няма санкционирани.

Прахоляк, когато е сухо, огромни локви при дъжд

Инна СТЕФАНОВА

Плевен е една от тридесетте общини в страната, които трябва да изработят планове за по-чист въздух. Наднормено съдържание на прах в атмосферата, без тенденция за намаляването му, е констатирано още през 2009 г. До 11 юни 2011 г. трябва да вкараме чистотата на въздуха в града ни в европейските норми, изисква от нас деректива. Засега най-строгата санкция, която може да бъде наложена на кмета Найден Зеленогорски, е да бъде глобен с няколко хиляди лева, но това няма да реши проблема. Ако общината не се раздвижи в оставащите няколко месеца, ще се наложи не градоначалникът, а плевенчани да плащат солена глоба като данъкоплатци. Това може да се случи, ако общината не изготви качествена програма с конкретни мерки за намаляване запрашеваемостта на въздуха. От екоминистерството помагали както на нашата, така и на останалите общини да разработят тези планове. На нашето дередже били Велико Търново, Асеновград, Варна, Смолян, Русе. В Плевен източници на фини прахови частици са мръсните улици, транспортът, както и отоплението с брикети и дърва през зимата в районите, в които няма парно.

Миенето на улиците е единият изход от ситуацията, в която градът ни попада всяко лято. Заради неясно описаните задължения и липсата на ефективни санкции общината обаче не се трогва особено от призивите на екоминистерството да мие улиците и да ги мете. От друга страна, местната управа, както и всички останали в страната, има проблеми с финансирането и трудно можем да очакваме улиците да се мият често, коментират експерти. Специалистите по екология твърдят, че най-голяма опасност от замърсяването с фини прахови частици в Плевен има за децата, възрастните хора и особено за астматиците. При концентрации от 150 микрограма се увеличава заболеваемостта от бронхити, а дори при кратковременно замърсяване над 500 микрограма на куб. метър е възможно увеличаване на смъртността.

Мръсотия има в и около река Тученишка, известна на плевенчани като барата. Неведнъж е алармирано местното ръководство за опасността, която създава непочистеното корито. На първо място тя идва от гризачите, които буквално всяко лято се плодят около барата и "активно" населяват мазите на околните жилищни блокове по тръбите за парното. Управляващите на Плевен обаче явно си имат по-големи грижи от това да се впуснат в действие за чистотата на града. Доказателство са и множеството счупени от години плочки по тротоарите (там където ги има), които са истинско предизвикателство за пешеходците. Те, подобно на децата от близкото минало, играят като на домино в желанието си да улучат точно тази плочка, която не е поддала или извадена и която няма да оплиска краката им с вода.

Запушените шахти са другият проблем при дъжд за Плевен. Улица "Вардар" например, където в ниското при дъжд се събират кални води от Девети квартал и "Дружба" (през улица "Шипка"), е направо наводнена заради запушените от листа, кал и мръсотия шахти. Там нито един пешеходец няма шанса да остане сух дори и при по-слаб дъжд, а улицата е на крачка от центъра и общинската сграда. Всяка година жителите на "Вардар" негодуват, че плащат данък смет като за супер център, а мръсотията, прахолякът и огромните локви са всекидневие. Изход засега те виждат в това да заложат на покупката на гумени ботуши и на... плавници. Коментират често, че парите за тази част на града явно се пренасочват в друга общинска посока. А в уж централната част на Плевен зеят и огромни ями, които при дъжд могат да лапнат не една и две коли.

върни се в НАЧАЛО