20-годишният Веско е категоричен, че няма да позволи семейството му да се разпадне

Ралица ПЕТРОВА

При тях животът върви с други темпове. В това малко, по-отдалечено от града селце, времето сякаш е спряло. Или поне не бърза. Няма ги пулсацията на деня, движението, напрежението, лудото лутане, смазващият ритъм, задъхването... Спокойно е... За външен човек - прекалено. За четири деца обаче този малък свят е целият им живот. Те не познават неоновите реклами от голямия град, не са свикнали с мириса на изгорели бензинови пари. Пътуват отвреме-навреме до малко съседно градче, което наподобява с живота си тяхното село. И това е всичко. Но не им липсва. В тяхното битие празнотата е друга - много по-голяма и болезнена.

Историята на това семейство започва в преломната за България 1989 г. В малкото селце събитията се случват по-иначе - предимно от телевизионния екран. Промените, които стават в държавата, са някак далече. Местните се вълнуват, но нещата на този етап не ги докосват. Димитър тогава е на 23. Намерил си е работа в кметството като общ работник. Марияна е на 21 и е готвачка в местното училище. Познават се от деца - в малкото населено място няма как да е иначе. И като че ли там винаги връзките са предопределени - всеки знае след години кой за кого ще се омъжи или ожени. Така става и с Димитър и Марияна. Задевките са почнали отдавна - излизат на кино, дискотека, крият целувките си в храстите на градинката на площада. И така постепенно, подбутвани и от родителите си, сключват брак.

През 1991 г. се ражда първото им дете - Веско. Четири години по-късно - Николай. Двете деца са желани, семейството живее добре за тогавашните стандарти. Само година след Николай на бял свят се появява и Ася. Познати на семейството твърдят, че като че ли от тогава започнали проблемите. Грижовната и добра майка Марияна се обърнала на 180 градуса. Сякаш с раждането станала коренно различен човек. Занемарила грижата за децата, започнала да "ходи". В селото бързо я заклеймили като пачавра, но родителите на Димитър не разрешавали той да се разведе - заради малките.

Всички познавали любовниците на Марияна - идвали чак от съседните села. Вземали я с коли, понякога с дни не се прибирала. Спряла да ходи на работа. За да предпази децата си доколкото може от този срам, Димитър ги завел да ги гледат родителите му. Той не изгонил жена си дори когато тя забременяла и през 2001 г. родила Вяра. Приел детето като свое и започнал да се грижи за него. Марияна не искала да го погледне.

Вяра не познава майка си. Никога не я е виждала - дори на снимка. Марияна заминава за Гърция, когато малката е едва на 8 месеца. И никога повече не се връща.

След време в селото плъзват слухове, че там си е намерила някакъв богат грък. Други пък разнасят, че се пуснала сред магистралките, защото гъркът я изгонил, че започнала да хойка. В крайна сметка дори и Димитър до края не разбира какво в действителност се е случило с жена му. След като почиват родителите му, той сам започва да се грижи за децата си. Малката му заплата обаче не стига доникъде.

"Той продаде къщата на родителите си, както и тази, в която живееше на центъра. С парите купи по-малка, почти на края на селото. Гледаше да му остане някой лев, че държеше да отгледа децата си, да ги изучи. И голи и боси не ги пускаше на училище. Четири гърла хранеше, с него пет, но децата му винаги бяха спретнати - нахранени, облечени. Никой лоша дума за него не можеше да каже. Хората му помагаха кой с каквото може - краставички, тиквички му даваха. Момичетата готвеха, помагаха. И момчетата свестни излязоха. Много добри деца - не знам как всичките такива се пръкнаха. Направиха си градинка, абе гледаха каквото можеха - селски двор", разказва съсед.

Годините минавали и Димитър постепенно привършил скритите парични запаси. По думите на съседи преживявал много тежко недоимъка. Въпреки че момчетата били вече големи и се цанили да вършат по нещо на този или онзи, парите пак не стигали. Никога до този момент Димитър не бил търсил Марияна по какъвто и да е повод. Било под достойнството му. Сега обаче решил да я издири, да я помоли да помогне

не на него, а на децата си. Все пак гледал и малката Вяра, която не била негова. Но той не я делял от другите. Те също.

Тъй като нямал никаква представа къде е жена му, започнал да я издирва чрез полицията. Открили я в Солун. Но вместо да получи помощ, един ден пощальонката връчила на Димитър пакет - документи за развод. По съвет на адвокат решил да се разведе и да търси издръжка за децата си. Когато обаче разводът станал факт, ударил на камък. Всички документи за издръжка, които изпращал, се връщали, защото на посочения адрес не било открито такова лице. Така започнало издирването на Марияна, но без резултат.

"То се виждаше, че той затъва, защото наистина нямаше от никъде помощ. Отслабна, все някакъв такъв жълт, болнав изглеждаше. Да се чудиш само на добрите му деца - как едно не излезе от правия път при всичките им проблеми - не знам. Но беше ясно, че няма да издържи много. Беше много добър човек, но обстоятелствата го притиснаха - първо си включи незаконно вода. Къщата му беше близо до помпената станция и направи нещо там да не върти на водомера. После, докато електромерите бяха вътре в къщите, си беше сложиш "мост", за да му върти по-малко ток. Но го хванаха и глобиха. А после на всички изкараха електромерите отвън на стълбовете", разказва съседът.

Семейството едва свързва двата края. Преди четири години на фона на тежкото ежедневие инцидент срива психически Димитър още повече. Ася, която тогава е на 11 г., пада от мотоциклет. Момичето решило да се прибере от училище до вкъщи със свой приятел. Момчето обаче загубило управление и двамата буквално се потрошили.

Ася се оказала със счупен крак и ръка, с едно счупено и едно пукнато ребро. Ходенето по болници, грижите, липсата на пари за елементарни нужди на болното дете изкарали Димитър извън релси.

"Беше към 3 през нощта и ми се обадиха, че в къщата на едни германци, в която те стояха само през лятото, има някой. Отидох. Кучетата на съседите лаеха, беше тъмно като в рог. Огледах отвън и видях през единия от прозорците лека светлинка - нищо друго. Веднага ми стана ясно, че е крадец. Влязох и го изненадах. Когато видях, че това е Димитър, направо не можах да повярвам. Ровеше в чекмеджетата и си светеше с една запалка. Нито започна да се отбранява, нито нищо. Наведе глава и толкова. Познавахме се толкова отдавна. Размина му се - нищо не беше взел, нито пък се съпротивляваше", разказва полицаят на селото.

Димитър си признал всичко. Решил, че в къщата на германците все има нещо ценно, което да вземе и да продаде. Виж докъде се докарах, казвал той. И само повтарял: за срам станах, децата си опозорих...

Времето минавало, случката била почти забравена, Ася се възстановила, въпреки че останала да понакуцва с десния крак. Веско и Николай помагали с каквото могат на баща си. Най-привързана към Димитър обаче била Вяра. Тя нямала друг родител. Той бил единствената й опора и утеха.

В началото на 2010 г. Димитър се залежал.

Оплаквал се от адски болки в стомаха.

Наложило се да викат Спешна помощ. В снежния и мразовит ден линейката пристигнала след 40 минути. По-късно лекарите коментирали, че още малко забавяне щяло да бъде фатално. Наложило се Димитър да бъде опериран по спешност - бил получил преплитане на червата. Когато го отворили обаче, лекарите установили и злокачествено заболяване на дебелото черво. Димитър така и не се възстановил. Починал през май.

Веско, Николай, Ася и Вяра останали съвсем сами. Със съседите си. За да запази семейството, 19-годишният Веско поел попечителството над брат си и сестрите си.

Днес градинката пред тяхната къща отново грее. Пълно е с цветя, зеленчуци. Веско работи при местните арендатори, казва, че изкарва добри пари. От това лято на работа там е взет и Николай. Така двамата спокойно могат да се грижат за сестрите си.

"Сега Вяра е на 10. Ходи на училище и най-важното е да завърши. Е, сега лятото го кара малко по-ларж, ама готви, гледа градината, животните. Ася е на 15 и малко е взела да се момее, но и тя много помага вкъщи. Догодина ще трябва да ходи да учи на друго място, че тук училището е само до 8 клас. Здраво ще я държим, няма да има това-онова", категоричен е Веско.

Той е изключително сериозен и отговорен за 20-те си години. Признава, че на плещите му е легнал голям товар с грижата по семейството, но никога не би разрешил то да се разпадне и сестрите му да се подмятат

по домове.

За майка си не иска да говори. Когато се наложи, споменава я като "оная". В думите му прозират отвращение и неприязън. За него баща му е "най-големият" - човекът, на когото дължи всичко. "Неговата мечта беше аз да продължа да уча след средното си образование. Кълнеше се, че ще намери пари и не бива да си похабявам живота, защото заслужавам много повече. Но, както е ясно, не можеш да контролираш събитията. В крайна сметка, нищо случайно няма на този свят. Така е трябвало да стане. А и откъде да знае човек - може след една - две години, като си стъпим още малко по-здраво на краката, да се запиша.... Не се плаша от предизвикателства", разсъждава Веско. Младежът признава, че понякога му се иска да излезе на по бира с приятели, да се повесели. Мислил си е и за момиче, но на този етап "не може да си го позволи".

После става, защото няма много време за губене в приказки. Жътва е, има много работа. А и после го чакат вкъщи...