Повече от 100 са периодичните издания, излизали в Плевен след 10 ноември 1989-а



Свободата на словото е отприщила идеите, не липсват и скандали в гилдията



Вяра ЦЕНОВА

Verba volant, scripta manent (Думите отлитат, писаното остава (лат.).

Вестникът е първото модерно средство за масово осведомяване, възникнало в подобен на сегашния си вид през XVII век в Европа - хартиен носител с поне няколко страници, съдържащ новини, оформени в различен тип статии (строго информативни, мнение, анализ, специализирани съобщения и др.), често придружени с илюстрации и снимки.

Според статистиката от 2005 година в света излизат около 6 580 ежедневника с общ тираж от 395 милиона копия дневно. Световната рецесия от 2008 г., съчетана с бързия ръст на алтернативите в интернет, причинява значителен спад в рекламните приходи и тиражите на вестниците и много издания са закрити или рязко ограничават дейността си.

Първите публикации, напомнящи днешните вестници, се появяват още през Древността. Така в Рим от II век пр. н. е. ежедневно се обявяват т. нар. Acta Diurna, съдържащи сведения за законодателни промени, съдебни процеси и други политически и военни въпроси. През II - III век в Китай сред дворцовите служители се разпространява издаван от правителството информационен бюлетин, като тази практика продължава и през първата половина на VIII век. През 1582 година за пръв път се споменава и за частно издаван бюлетин в столицата Пекин.

През 1556 г. правителството на Венецианската република започва да издава месечен бюлетин, който се продава за една гадзета (оттук идва наименованието газета).

Появата на масовите вестници през ХVII век е свързана с широкото разпространение на печатната преса в Западна Европа. За първи същински вестник в историята обикновено се приема немскоезичният "Релацион алер Фюрнемен унд геденквюрдиген Хисториен" ("Relation aller Furnemmen und gedenckwurdigen Historien"), който започва да излиза през 1605 година в Страсбург, издаван от Йохан Каролус. През 1645 година в Швеция започва да излиза "Ординари Пост Тайдентер" ("Ordinari Post Tijdender"), който е най-старият вестник, все още излизащ и днес, макар и само като онлайн издание. Най-старият вестник, излизащ на хартия, е нидерландският "Харлемс Дагблад" ("Haarlems Dagblad").

Първият български вестник е "Български орел", издаван от Иван Богоров от 1846 година в германския град Лайпциг.

Първият вестник, който излиза в Плевен, е "Народна сила" и е отпечатан през 1890 г. в скоропечатница "Съединение" на Иван Макавеев и сие. Редактор е Тодор Цанков.

Тук през 1921 г. започва да се печата най-значимият и популярен седмичник "Северно ехо", издаван до 9 септември 1944 г., печатан последователно и в други печатници. Негов главен редактор е Петко Попов. Във вестника се поместват материали от местен и национален характер. Наред с политическите въпроси "Северно ехо" застъпва и теми от търговски, литературен и културен характер.

104 периодични издания са регистрирани в Регионална библиотека "Христо Смирненски" в Плевен за този период. За някои от тях има само съобщения, от други са получени един - два сигнални броя, от трети е подвързан целият поток. Тук не са включени училищните вестници, с които бройката би набъбнала значително. Преобладаващата част са вестниците - ежедневници и седмичници, останалите са рекламни и специализирани издания, алманаси, годишници, списания. Без да си поставяме за цел историческо или научно проучване на плевенската преса през последните 22 години, се разровихме в архивите и библиографската справка на заглавията. Излязоха любопитни факти, някои от които позабравени и размити от времето.

В различни издания се срещат имената на едни и същи журналисти и това няма как да не се случи в динамиката, с която са стартирали и прекъсвали съществуването си различните вестници. Не липсват скандали, преливане на колективи, промяна в позициите. Тези неща трудно се забелязват от обикновения читател, който си купува вестник, за да се информира. Днес на пазара в Плевен се предлагат само четири вестника - два ежедневника и два седмичника.

Пръв в дните на демокрацията още през 1990 г. се появява вестник "Посоки" като наследник на "Септемврийска победа". На следващата година са първите броеве на вестник "Посредник", стартирал първо като издание за обяви, излизащо два пъти в седмицата, днес ежедневник.

Другите два вестника - седмичници, които излизат и днес, стартират малко по-късно.

Първият брой на регионалния седмичник "Плевенски вести +" излиза на 1 ноември 2001 г. и е с ясна политическа ориентация към управляващата местна власт. Предшественици със същото име, но без плюс и с други редактори има от 1994 г., когато изданието е било за информация и реклама, и от 1998 г. с главен редактор Ваня Дочева - седмичник за политика, бизнес и шоу.

На 29 октомври 2004 г. на плевенския вестникарски пазар се появява ново издание - "BG Север". Някои виждат в новия вестник възможност за разчупване на статуквото, други го отрекоха още в зародиш. На 20 юни 2005 г. кметът Найден Зеленогорски заяви: "Аз съм свидетел на почти 3 - 4 подобни вестника, които се правят само за изборите и след изборите отиват на кино. Явно това ще бъде поредният". Е, вече почти седем години след това изказване, вестникът все още го има. И все още градоначалникът го чете.

Ако благодарение на скандалите първите страници на вестниците "печелят" атрактивни заглавия (а както знаем - заглавието продава вестника), то и в самия бранш не липсват екшън ситуации.

Така през 1998 г. е иззет целият тираж от новия брой на вестник "Полемика" - регионален седмичник за бизнес, политика и шоу. По същото време на плевенския пазар се появяват два вестника със същото име, придружено с известни пререкания и претенции за авторско право. През нощта на 26 март с прокурорско решение е бил иззет целият тираж - 2 300 бр., от последния брой на "Полемика", който в петък сутринта трябвало да е по вестникарските будки. Според Здравко Тодоров, собственик на фирма "Афала-НЗ", издател на в. "Полемика", претенциите на издателя на "Нова Полемика" Асен Тонков и подадената от него жалба в прокуратурата предизвикват прокурорска намеса. Същият твърди, че е сред основателите на СК "Академика", първият издател на в. "МИГ", който след няколко броя става "Полемика".

Полемиката прелива в проблемите само на изкуството през 2004 г., когато журналистката Ваня Дочева започва да списва списание "Арт Полемика".

Почти същата случка се повтаря и през 2003 г., когато два вестника с еднакви имена, но и с еднакво графично оформление на главите, се явяват в един мартенски ден на пазара. Дори в централните всекидневници е отразено как "Вестник за Плевен" се сдобива с брат близнак, който се отличава от оригинала само с липсата на едно плюс в заглавието. Като издател е вписан Александър Мусков, доскорошен директор на другия седмичник.

Сходство в имената има и при в. "Плевенско ехо", който през 1994 г. стартира като издание на общинския изборен клуб на СДС, а на следващата година е независим регионален седмичник, обявен като последовател на независимия информационен ежедневник "Северно ехо".

Впечатление прави, че в началото на 90-те години на миналия век е най-голямото разнообразие от заглавия в местния периодичен печат. Отприщването на свободата на словото и неограничените възможности да направиш обществено достояние всичко, което ти хрумне, както и немаловажният факт - рекламата и прокламирането на идеи чрез медиите, буквално наводняват вестникарския пазар с нови заглавия.

През 1990 г., в тон с времето, Плевен си има вестник за неофициална информация "Новинар". Две години по-късно се появява и всекидневник за Северна България "Новини" на пресгрупа "Северняк".

"Плевен 7", "7 дни в Плевен", "Плевен за Плевен", "Плевенски новини" са все регионални седмичници, въпреки че заглавията им звучат почти повтарящо се (все пак става дума за новините и проблемите на Плевен за една седмица).

През 1992 г. започва да излиза частният седмичен вестник "Бокородо" и "Boss" на същата фирма.

Общинският съвет на БСП първо издава в. "Социалист днес" (1991 г.) с директор Чавдар Велинов, по-късно се появява и в. "(о)Позиция", списван на доброволни начала от активисти и симпатизанти на партията.

Медицинският институт, по-късно станал университет, също има свои издания - "Плевенска медицина" и "Комуникации за по-добро здраве".

Свои юбилейни издания имат плевенските художници и театърът. Други юбилейни издания са "75 г. плевенски футбол", "120 г. плевенски печат".

За децата е излизало вестничето "Развигорче" през 1991 г. За учениците през 1992 г. се е правел независим частен вестник "Училище", а за кандидатстващите след VII клас през 1998 г. е издаван вестник "Малък абитуриент". Младежкият образователен център през 1996 г. издава свой регионален вестник "Диалог". "Новатор" пък е независимият младежки вестник от 1994 г. По това време е започнал да излиза и алманахът за ученическо творчество "Дарование" и "Лира" - алманах както за ученическо, така и за учителско творчество.

През 1995 г. чрез фондация "Авансцена" в Плевен се издава ежедневен пресбюлетин "Авансцена: Театрални срещи Плевен 95". Клубът на сатирика пък има "Екран: Сканди", "Кръстословици шегословици", месечника "Шега". Вестникарския щанд е красяло и "Лунно цвете: Вестниче за любовта, щастието и смеха" (1999).

През 1992 г. има общински вестник "Факт". "Земеделско съгласие" е било изданието на БЗНС през 1992 г. Вестникът за селско стопанство, лов и риболов в Плевен се е казвал "Ступан" (1991).

През 2005 г. се появява месечното регионално издание за хора с увреждания "Вяра".

В този период има и куриозни заглавия на издания, като "Незабрава" - издание на живите, посветено на мъртвите. Какво точно е било съдържанието му няма как да се разбере, защото в библиотеката няма запазен дори сигнален брой от него.

В тези вестници човек ще види целия кипеж на времето и цялата тиха лудост на следдесетоноемврийския период - всички отпушени страсти, различни политически мнения, понякога взаимно изключващи се, самите разцепления и разколи в политическите сили. Времето е такова. С всичките му несъвършенства. По страниците на вестниците могат да се срещнат различни мнения за едно и също събитие, водят се диалози на опозиционно настроени страни, забелязват се едни и същи лица, които са социално и политически активни както през 1994 г., така и днес. Понякога липсата на етика в споровете ярко изпъква през стройните колонки на страниците. Но писаното остава. Дори с печатните грешки, разменени снимки, сгрешени имена и емоциите на времето. Остава личната позиция на журналиста или безразличният тон. Все повече се говори, че електронните медии ще изместят традиционните източници за информация. При всички случаи периодичният печат е огледало на епохата за един бъдещ изследовател. Ако няма запазени архивни документи, вестникът остава единственият източник на информация за времето, през което е отпечатван.



Материалът е от новия брой на BG Север.