40-годишен деветокласник учи в Койнаре

В България никой не знае броят на отпадналите от школата деца

Поля ТОМОВА

Тревожна тенденция се забелязва в България от години, стана ясно в празничните дни. Все повече българчета отпадат от училище по различни причини. Точният им брой обаче остава неясен поради още по-тревожна тенденция - непрекъснат поток от деца, които напускат или се връщат в страната. По данни на синдиката на българските учители може би над 20 хиляди деца са отпаднали от системата на средното образование. Повечето от тях никога няма да продължат да учат - нито тук, нито в чужбина. Други напускат училище, след няколко години отново се връщат и се налага да презаписват класове. Един от примерите в това отношение е град Койнаре. Малкото градче обезлюдава драстично през последните 20 години. През деветдесетте населението му е над 8 хиляди души. Преброяването през 2001 г. сочи малко над 5 хиляди жители. Десет години по-късно едва 3 600 са останалите да живеят в Койнаре. Кметът признава, че безработицата и липсата на каквато и да било перспектива гони хората от града. Точни данни за нивото на безработицата няма, но тя се движи в границите между 20 и 30 на сто. Малцината останали жители на Койнаре се препитават със земеделие, част от жените работят в малка шивашка фирма. Всичко това засилва емиграцията както извън страната, така и към по-големите градове. Най-често жителите на Койнаре избират Гърция, Кипър, Испания и Италия. Кризата през последните години е принудила част от гурбетчиите да се завърнат. Процентът заминаващи - завърнали се е 50 на 50. Това дава отражение и върху децата на гурбечтчиите. В местното уличище казват, че всяка година има деца, които се отписват и заминават с родителите си в чужбина. Има и такива, които след няколко години се връщат. Такъв е случаят и с Вероника Илиева. Преди три години родителите й я взимат при себе, тъй като баба й и дядо й не могат да я издържат. Вероника отива в Гърция, където обаче не ходи на училище. Връща се отново в Койнаре и въпреки че вече е на 15 години, сега е в шести клас. Казва, че не й е трудно отново да учи, макар и с по-малки от нея съученици. Мечтае да завърши 12-и клас, след това да учи за фризьорка. В положението на Вероника има деца почти във всяка паралелка, признава директорката. Само за тази учебна година пет ученика са напуснали и осем са се върнали. "Най-ощетени са учениците, защото при това движение се получава загуба на учебно време, ученици, които си тръгват преди приключването на учебната година, губят цялата година, не им се признава съответния клас и когато решат отново да се върнат в България, трябва да повторят този или тези класове", споделя директорката на училището Даниела Цоновска. Тя признава, че в това движение във и извън страната има много отпаднали от системата на средното образование деца. "Когато се върнат след години, болшинството от тях не желаят да учат с по-малки ученици, защото са на повече години и всячески се стремят да прескочат някоя и друга година, но това е невъзможно", твърди директорката. Има и други ученици - такива, които са ходили на училище в чужбина. При тях обаче също възникват проблеми. Всички документи, които те получават навън, трябва да са заверени от българското образователно министерство, за да се признае съответната година. В противен случай тя се повтаря. Заради непрекъснатото движение на ученици, от тази учебна година в Койнаре съществува и цяла паралелка за самостоятелна форма на обучение. В нея могат да се учат деца над 16-годишна възраст. Преобладаващият контингент е около 20 - 30-годишни, които работят в чужбина, връщат се тук за определените сесии - януари и юли, за да си вземат класа и после пак отиват в чужбина, казва директорката. Най-големият й ученик в тази паралелка е 40-годишен деветокласник.

Материалът е от новия брой на BG Север.