Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.02.2011 14:16 - Кощунство! Гробищата на "Чаира" тънат в кал и мръсотия
Автор: bgsever Категория: Новини   
Прочетен: 2325 Коментари: 0 Гласове:
12


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Гробищата на “Чаира” тънат в кал и мръсотия

 

 

Като на война двуметровите ями вече очакват поредните покойници

 

 

image

 

Страницата подготви екип на "BG Север"

"Memento mori" е известен латински израз, който може свободно да бъде преведен като "Помни, че си смъртен", "Помни че ще умреш" или "Помни смъртта си". Почитайки паметта на покойниците си, ние всъщност успокояваме собствената си съвест. Но това не става за един ден. И най-скъпата мраморна плоча ще поддаде на дъжда и вятъра и бурени ще покрият имената върху нея, ако живите не се погрижат това да не се случи. Иска ни се да сме европейци, но само на думи.

В Европа гробищните паркове са наистина паркове - с алеи, пейки, дървета. Хората могат да се откъснат от шума на ежедневието и да се отдадат на спомени за своите близки. Да разговарят с тях и да чуят собствените си мисли. Да се пречистят от терзанията си и да продължат живота си отново. Такива места могат да се видят и в България. Но не и в Плевен.

Новото гробище на "Чаира" чака пари, за да бъде изработен и одобрен план, в който е заложено облагородяване - направа на пейки, озеленяване, беседки и водоснабдяване. 25 хил. лв. планира да инвестира общината през 2011 г. за изграждане на водопровод и две чешми. Дали обаче това ще се случи - предстои да разберем. Сега старците носят вода от единствената чешма на гробището на почти километър, защото паркът се разширява по посока града.

Сградата, която би могла да бъде Дом на покойника, се руши. В същото време опелата се извършват на открито - в пек, вятър и сняг.

 

Асфалтираните алеи свършват донякъде и после всичко се слива в лепкава кал.

На ден погребенията в "Чаира" са три или четири. Но има и такива дни, в които те са седем. Сметнете в седмицата колко са починалите, които заравят само на тези гробища в Плевен. Сметка най-елементарна може да се направи и за месец. Плевенчани мрат като мухи, каза един от служителите на "Чаира", пожелал анонимност. Страхува се да не приемем думите му като критика към общината. Паркът вече е голям колкото един град. От години той не помни работата му да е в такива огромни размери, както е от по-миналото и особено от миналото лято насам. Категоричен е още, че младите хора, които напоследък заравят на "Чаира", са далеч повече от по-възрастните от него, а той е на 60.

imageНа "Чаира" си има няколко "квартала", те пък са разделени на стари и нови гробища. Старите включват парцели, започнати отреди двадесет години. Новите са от около 3 - 4 г. И едните, и другите обаче се различават единствено по това кога са погребани починалите в тях. Огромното пространство е разграден двор, в който безпрепятствено може да влиза и излиза всеки - пеша или с автомобил. Оградите, поставени преди две десетилетия, изчезват само за няколко нощи - през далечната 1994 г. Тогава вероятно в "Чаира" е пристигнал цял "отряд" крадци, въоръжен с резачки, захранвани с агрегатчета. Задигната е цялата или почти цялата ограда. Части от нея са останали тук-там, и то в количества, които явно не представляват интерес и за по-дребен калибър крадци. Сега те служат не за да спират непозволения достъп на хора или возила, а за да се закачат няколко некролога.

 

 

Гробищният парк не разполага и с жива охрана.

Лозята край Плевен, особено при гроздобер, са по-зорко пазени от страна на общината в сравнение с гробовете на близките ни, правят паралел опечалените, които не искат да подценяват реколтата на живите, но са категорични, че по обиден начин се пренебрегват мъртвите.

За мен нищо друго не бе по-зловещо от факта, че когато трябваше да погреба майка си се оказа, че няма къде да поставим ковчега, сподели друга опечалена. "Гробовете бяха изкопани от багерче един от друг буквално на педя разстояние. Наложи се попът да извърши опелото на близката алея, а после да пренесем ковчега до определената за нас яма. Не знам това някакъв вид икономии ли са от страна на общината, площта на парка ли е ограничена или просто решението е взето от недоглеждане", недоумява още тя. Като на война в най-прясно изкопаната алея на "Чаира" и сега багерче е изровило десетки двуметрови ями, които образуват равни редове с дупки, очакващи поредните покойници. Те са в най-ниската част на парка, до входа на "Чаира" и до пресните гробове на последните мъртви плевенчани трябва да се стигне след нагазване на невъобразимо лепкава и дълбока кал. Усещането е потискащо. Такова то ще остане поне до лятото, когато калта ще бъде заменена от невероятния пек - дръвчета и място за дръвчета покрай гробовете няма. А и "Чаира" презimage последните години "поема" покойници без запазени стари места в другите два парка - Горноплевенските гробища и гробищен парк "Стадиона". И ще продължи да приема. Така че грозните гледки там и купищата нередности ще стават достояние на все повече плевенчани.

Божидар Първанов многократно е писал писма до общината, с които моли да се направят поне още две чешми. "С голям зор издействах да се издават карти на идващите тук.

 

 

Да дойдеш да поплачеш на покойника си трябва да дадеш 1,40 лв.

И толкова ли осиромаша тази община, че махнаха пазачите. Оттогава всичко се разруши. За пазачи няма пари, а всяка стая в общината климатик има. Сега обират всичко, което може да се вземе, повечето са от малцинството. Куклата от гроба на жена ми взеха, защо?", задава въпроси старецът.

"От 2 г. работя и живея в чужбина. Преди години почина единият ми син и вечният му дом е гробището на "Чаира". Когато се върнах тук, на другия ден отидох дотам и бях изумена. Винаги е било кално, но сега е просто зловещо. Няма алеи, а това, което има, плува в кал и мръсотия. Нито аз, нито другите хора, които идваха при своите покойници, можехме да се движим в тази кал. Имах чувството, че се намирам в някакво тресавище, в блато... До старите гробове и паметниците са изкопани и зеят ями, които чакат своите обитатели. Зловещата картина се допълва и от факта, че ямите вече се копаят и в полето около гробището. Когато с цената на неимоверни физически усилия стигнах до гроба на сина ми, бях ужасена. Той беше надраскан, част от него пропукана, счупена вазичката за цветя. Наблизо пък бяха изкопали яма и просто са хвърлили пръстта върху плочата на детето. Дъхът ми спря, като видях, че вече и покойниците не са защитени от посегателства тук". Това е разказ на една майка, потресена и ужасена от състоянието на гробищния парк, приютил детето й. Веселина разказва, че всеки път, когато се прибере от чужбина и отиде на гроба, се налага да го ремонтира. "То не стига, че сърцето ми се свива, когато отида, ами пък и трябва да виждам как някой си е решил да се подиграва с чувствата ми, като мърси и руши", възмущава се жената. Твърди, че няколко пъти се е опитвала да разбере защо "Чаира" е в такова състояние и дали някога ще има imageподобрения.

Казва обаче, че освен чиновническо бездушие и абсолютно безхаберие, не е срещнала друго. "Не съм далеч от идеята да наема човек, който да се грижи за гроба на детето ми, докато ме няма. Притеснявам се само, че тези, които идват да рушат гробовете, могат да посегнат и на него", казва жената. "Едва ли струва много да се хвърли поне чакъл, та хората да не газят тази лепкава, отвратителна кал. Явно обаче последния дом на плевенчани е последната грижа на управниците тук", заключава Веселина.

Оказва се, че дори близките на покойника да си наемат траурна агенция, нейните задължения се свеждат до придвижването на покойника до гроба. За самото гробоизкопаване се изисква неизбежен сблъсък с общинската администрация. Потърпевши се оплакват, че оттам се интересуват само как да вземат парите на опечалените. Дори не си правят труда да съобщят на работниците си къде да копаят. "Когато отидете в "Гробищни паркове" ви пишат направление, пращат ви да го занесете на работниците и да им покажете гроба. Всички стари гробове си имат паметници, които могат да се намерят и да бъдат идентифицирани, защо е необходимо да се разкарват хората", споделят близки на скоро починал. Самите гробари се оплакват, че са само петима и ако има 4 - 5 погребения на ден на трите гробища, не могат да смогнат.

 
Материалът е от новия брой на BG Север. 

 



Гласувай:
12
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bgsever
Категория: Новини
Прочетен: 2778290
Постинги: 699
Коментари: 2532
Гласове: 7774
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930