Плевенчани оставени на кучетата

 

 

За година общината е ощетила държавата с 40 000 лв. за противобесни ваксини

  

Ралица ПЕТРОВА

Плевенчани - кучета ги яли. Това твърдение, за съжаление, вече може да се използва без притеснение и в буквалния си смисъл. Бум на ухапаните от кучета регистрират от противобесния кабинет към УМБАЛ "Д-р Г. Странски". За деветмесечието на миналата година потърсилите помощ заради ухапване от лаещо четириного са 300 (до края на годината, след дообработване на данните, със сигурност бройката ще скочи на 400). Безумната тенденция всеки ден поне по един жител на община Плевен да се ваксинира срещу бяс продължава и през 2011-а. Според специалистите негативната статистика ще става още по-мрачна, защото инцидентите с бездомните кучета, които ще освирепяват все повече, ще зачестяват.

 

Престъпното безхаберие на общината и калпавият Закон за защита на животните са основните причини плевенчани да бъдат подложени на непрекъснат стрес от зъбещите се срещу тях от всеки ъгъл бездомни псета. Проучване на "BG Север" показа, че вече майките с малки деца не са спокойни да оставят отрочетата си да играят и в предназначените за тази цел площадки, защото и те са пълни с кучета.

А заради липсата на адекватно отношение към проблема от страна на общината, само за миналата година местната администрация е ощетила държавния бюджет с около 40 000 лв. за противобесни ваксини, които задължително се поставят на всеки захапан. Те не се отпускат по клинична пътека, а директно от Министерството на здравеопазвaнето. На противобесните кабинети се раздават от РИОКОЗ.

"Всеки станал жертва на куче, трябва да се ваксинира задължително, защото четириногото може да е носител на смъртоносния вирус бяс. Поставят се пет ваксини в рамките на един месец. Всяка ваксина струва 20 лв. Пациентът не заплаща нищо, а в противобесния кабинет се приема с всякакви документи - талон от личния лекар, от ортопед, от спешното. Държавата поема всичко. Лошото е, че имунитетът е само за една година. Кабинетът се обслужва от специалисти - лекари и сестри, на ротативен принцип, като това не им носи никакъв допълнителен доход", обяснява доц. д-р Цеца Дойчинова, началник на Клиниката по инфекциозни болести към Университетската болница. Тя допълва, че в противобесния кабинет идват ухапани от всякакви животни - и домашни, и скитащи. Както и ловци, които са имали контакт с диви животни. "Тъй като бесът е основно по тях - лисици, вълци, чакали, и се прехвърля на домашните животни. А оттам на човека - чрез ухапване или олигавяне. Не е задължително да е нарушена видимно целостта на кожата, защото никой не може да ни гарантира, че нямаме микрорагабии - дребни цепнатини, наранявания на кожата от нещо. И ако попадне слюнка на животно върху тях заразяване е възможно", казва още тя.

Според доц. Дойчинова основната причина за безумната ситуация в Плевен е увеличаването на популацията от бездомни кучета чрез изхвърляне на домашни любимци на улицата.

"Лошото е, че сред скитащите четириноги се появяват много бивши домашни кучета. Взети са от хора, които са искали домашен любимец, в един момент обаче им е станало трудно да ги гледат и... на улицата. Това изисква категорична намеса - на държавата, на общината. И трябва да се намерят средства за спиране на размножаването.

И другият важен въпрос. Домашните кучета нямат паспорт, не са имунизирани - не се гледат добре. На въпроса защо, стопаните казват: ами дали сме му само за паразити. Когато обаче домашните кучета не са имунизирани, а ухапят някого, ние няма как да откажем имунизация, но с уговорката да я започнем и кучето да се наблюдава две седмици. В края на този период се пада третата имунизация. Ако дотогава кучето е живо, здраво и няма никакви признаци на заболяването, срещу документ от ветеринаря можем да прекратим имунизацията. Така на практика икономисваме две ваксини, които изобщо не са евтини", обяснява доц. Дойчинова. 

Категоричното й мнение е, че приоритет на общината на този етап не са проверките на домашните кучета - дали са регистрирани, с паспорт, имунизирани. А това е сериозен проблем. "Аз съм присъствала един-единствен път на среща в общината преди доста години във връзка със скитащите и домашните кучета. Тогава попитах: добре, толкова хора се разхождат с огромни кучета, изхождат се навсякъде, най-вече в градинките с деца (в Плевен няма определено място и за разхождане на домашните любимци, а не можеш да забраниш на който иска да си гледа), няма ли кой да ги провери и ако не са изрядни - да ги санкционира? А те ми отговориха: аааа, той води куче за няколкостотин лева, смея ли да му направя забележка", разказва доцентката.

Проблемът е в нерегулираното раждане, от една страна, и от друга - от безотговорността на хората. Такова е мнението и на д-р Христо Алексиев, ветеринарен лекар, който отговаряше за приюта за кучета към Дружеството за защита на животните в Плевен. "Трябва му куче, взема го, закарва го на вилата през лятото, а през зимата го натири... От вилите и селата сега идват глутници в Плевен", категоричен е той.

Проблемът с ухапванията от кучета и евентуалните последици от това се задълбочава още повече от края на миналата година. От 1 декември 2010 г. в Плевен вече не функционира приютът за кучета. Проверка, предизвикана от поредица писма на противозащитници до всякакви институции, установява, че обектът не отговаря на европейските изисквания. И за да бъде приведен в ред, трябва да се вложат много средства, с които Дружеството за защита на животните, стопанисващо кучкарника, не разполага. Така обектът е затворен. Безстопанствените лаещи четириноги вече не се залавят поне, за да се обезпаразитят, кастрират и ваксинират срещу бяс. И популацията им безумно расте. Те по-трудно намират храна, борбата им за територия става все по-ожесточена, от което си патят обикновените граждани.

На 22 декември община Плевен провежда търг за стопанисване на кучкарника. Той обаче е провален, тъй като няма нито един явил се кандидат. И толкова. Решението на проблема е замразено. Резултатът - за 20 дни от началото на 2011 г. наръфаните са 20.  Не само хапят, но и ще изядат човек, категоричен е д-р Христо Алексиев.

Очаква се в общинския бюджет тази година да бъдат заложени средства за изграждане на приюта за кучета в с. Бохот. Закупен е сграден фонд с прилежащ терен, проектът е факт, но изпълнението му засега е зациклило. По информация на "BG Север" са необходими между 300 000 и 500 000 лв. за изграждането на новия приют. Специалисти обаче твърдят, че дори и неговият капацитет (предвижда се да има кастрационен център, голяма постройка с 50, 60, 70 бокси) няма да свърши работа, тъй като за наличната популация на бездомните кучета - според неофициални данни безпризорните четириноги са над 5 000 в Плевен - са нужни седем приюта.

"След като ние вече не се грижим за тях, сега уличните кучета са собственост на общината. И ако някой е захапан, може спокойно да я съди", казва д-р Алексиев.

Законът за защита на животните е калпав. Това е всеобщото мнение. Никой обаче не говори за промяна. Така например в нормативния документ е записано, че "Кучетата, за които не се явят лица по ал. 2, (да ги вземат безвъзмездно, бел. а.), се маркират и се настаняват във временни приюти, определени от съответния общински съвет, или се връщат по местата, от които са взети. Кучетата са под надзора и грижите на общините, организациите за защита на животните или други лица". Това според д-р Христо Алексиев е най-големият проблем. "Законът е категоричен, че кучетата трябва да се връщат на улицата, дори и да се приберат в приют за известно време. И да стане приютът, той не решава изцяло проблема. Ще станат като свещените крави в Индия - ще си ги гледаме докато сме живи. А на Запад изобщо не е така - след 8-ия ден в приют, ако никой не ги потърси, се евтаназират. Решение няма", обяснява той. По думите му трябва да се въведе ред в държавата - регистрация на кучетата, които искат да създават потомство. Който реши да развъжда кучета, да се регистрира според Закона за ветеринарното дело като ферма за разплодни кучета и после да си търси местата, където те да бъдат раздадени, за да бъдат отгледани. По този начин ще има контрол. Всички останали би трябвало със закон да подлежат на кастрация, за да няма ненужни раждания, както и да бъдат регистрирани. А общината да си върши работата съгласно закона, където в раздел II "Контрол" е записано, че " Органите на местната власт осъществяват контрол: 1. за изоставяне на животни на територията на общината; 2. за идентификация и регистрация на кучета...".

Евтаназия след известен период престой в наличен приют е най-доброто решение и според доц. Цеца Дойчинова. Тя обаче е категорична, че на този етап трябва да се намери някакво, каквото и да е решение. И задължително да се намерят пари за изграждане възможно най-скоро на приюта в Бохот. Защото така кучетата поне ще бъдат кастрирани, обезпаразиетни и ваксинирани. "Трябва да се сложи на кантара - дали да се побърза с приюта, като се има предвид страхът на хората, на майките с малки деца, неудобството на ваксинираните от близките села - те плащат за път, или да се дават пари за ваксини. И няма да е хубаво, ако на общината й е по-добре да ощетява държавата. Трябва да се намери начин. Травмата за ухапания човек е голяма. Но дали изобщо някой мисли за това? Но в крайна сметка сме избирали някого, да поеме отговорността. И ако не може да се справи, да прехвърли функциите на друг, който може. А кой ще носи отговорността, ако се стигне до случай на бяс? Няма гаранция, че няма да се случи. От това спасение няма. От бяс само се умира. За нашето съвремие ще е недопустимо", твърди тя.

В Закона за защита на животните е записано, че не се допуска нехуманно отношение към тях. За такова се смята "причиняване на болка или страдание на животно или предизвикване на силен страх".

Кой обаче ще следи за "хуманно" отношение на кучетата към хората, които независимо че имат втора сигнална система, не би трябвало да търпят болка, страдание или силен страх, причинени от улично безпризорно куче? Или може би идеята за създаване на Закон за защита на хората от кучетата е добра. Само трябва да се намери някой, който да лобира за нея.

 

Материалът е от новия брой на BG Север.

От повече от 10 години Плевен затъва към дъното. Ако това положение продължава почти всички млади хора ще се изселят от града.

Вие нямахте ли млад и син кмет,какво стана?