Баща се кани да отреже главата на убиеца на дъщеря му Преслава

 

Илия Симеонов преследва из цяла България излезлия на свобода изверг

 

Инна СТЕФАНОВА

Аз съм се заклел, че ще го насека на парчета. Няма да се откажа. Ще занеса главата му на гроба на дъщеря си и ще й кажа, че съм изпълнил мисията си. Дума няма да обеля с него, когато отново го видя. С убиец няма за какво да говоря..."

С тези страшни изречения започва разговорът ни с Илия Симеонов. Изрича ги като баща на единствената дъщеря, с която преди близо двадесет години трябва да се раздели по неочакван и страшен начин. Преслава, шестгодишното момиченце на Илия, е безмилостно заклана в леглото, в което е спяла.

 

Драмата се разиграва в гарсониера в блок 19 на ж. к. "Сторгозия" в Плевен. Гореща лятна нощ е на 10 срещу 11 юни 1991 година, неделя срещу понеделник. На шестия етаж в апартамент във вход "В" малкото момиченце е с майка си. Двете живеят отделно от бащата Илия в наетата под наем квартира. Родителите нямат развод, но са разделени. Когато се прибрала, Преслава донесла цветя на майка си. Легнали на пристата, пели си песнички, както всяка вечер, и заспали. Аз си бях също вкъщи, спомня си Илия, в моя апартамент. Преди да легне си изпрал дрехите, с които през деня работел. 40-годишният Илия тогава е сервитьор в кафе-сладкарницата на хотел "Ростов". Познавал го целият град с 25-годишния стаж зад гърба му. Към един след полунощ се звъннало на вратата. Когато видял пред себе си петима полицаи, разбрал, че е станало нещо страшно. Закарали го с патрулка в районното управление и започнали да го разпитват.

Не му казали защо. Пак с полицейската кола ходили четири пъти до жилището му. Взели все още неизсъхналите дрехи - съмнявали се, че ги е изпрал, за да прикрие следи от кръв. Тогава изплюли и камъчето, само че първо казали, че момиченцето е леко пострадало. По-късно Илия разбрал истината - Преслава е убита.

"Намериха този нож, разказва Илия, решиха, че с него съм клал дъщеричката си. Представяте ли си?! А той ми беше подарък. С него ходех за риба. Изследваха и установиха, че кръвта по него не е от дъщеря ми." За него ужасът продължава до един часа на обяд. Подлагат го на кръстосан разпит, както твърди 15 - 16 униформени. После го пускат да се прибере, а когато тръгва по улиците вече се намерили хора, които да го сочат с пръст и да обясняват на другите, че е убил дъщеря си. Историята светкавично се е разнесла из целия град заедно с версиите кой е извършителят. Мълвата спрягала различни имена, между които и това на Илийчо. Задграничният паспорт на Илия е иззет, следят го непрекъснато. Той е сред главните заподозрени. Арестуват и баща му, дядото на Преслава. Докарали го от Крушовица, разпитвали го. После подозренията паднали върху хазаина, човекът дал сторгозийската гарсониера под наем. Той бил принуден да остане близо два месеца в ареста...

Преди погребението Илия успял да отиде до моргата. Не го пуснали вътре. През изстъргана дупка на боядисания с блажна боя прозорец обаче видял телцето на детето си. Ако имаше около мен някой от заподозрените тогава, като хазаина например, сигурно щях да го насека, разказва той. Гледал и не можел да повярва, че момиченцето му е мъртво. Гледал го после и в ковчега. И пак не можел да повярва, че вече няма да види сладкото личице, да го докосне. "Тогава отрязах ето този кичур от косата на Преслава и той е винаги с мен", показва покрусеният баща. В себе си вече двадесет години той носи и касета, на която е записал гласа й.

Денят на погребението е слънчев, спомня си още бащата. Когато всички си тръгнали, се изсипал страхотен дъжд, изненадващо за всички. Илия се върнал на гроба на детето си и с ужас видял, че оставеното преди това на могилата е потънало в огромна яма, образувала се от водния порой - цветя, кукли, играчки. Господ като че ли не искаше да я вземе и беше страшно разярен, разказва той.

Даниел Павлов, убиецът на шестгодишната Преслава, Илия срещнал случайно пред асансьора дни преди престъплението. Отишъл да вземе дъщеря си, било първи юни и искал да я изведе на разходка в градската градина. В това време Даниел Павлов се прибирал от работа вкъщи. Живеел в съседния на Преслава и майка й апартамент 18 в същия блок в ж. к. "Сторгозия". През 1988 година, преди да отиде в казармата, Даниел прескачал в съседното жилище през терасата и взимал дрехи и бельо. В средата на май 1990-а в жилището се настанили шестгодишната Преслава и майка й. По стар навик Даниел отново прескачал през терасата и взимал със себе си дрехи на жените. После върху тях мастурбирал. На 10 юни 1991 година според обвинителния акт младият мъж се прибрал в жилището си, но не могъл да заспи, мислел си за майката на Преслава. Възбудил се и почувствал, че я желае физически. Решил отново да прескочи през терасата, но този път не за да задига бельо. Предварително надянал на ръцете си две войнишки торбички от син дочен плат, за да не оставя следи, взел и кухненски нож. Промъкнал се на ръце и крака до леглото, после скочил върху жената. Жертвата на неканения гост започнала да се отбранява и да отблъсква нападателя си, а Даниел да нанася по тялото й удари с дясната ръка, в която държал ножа. Когато спящото момиченце се пробудило, Даниел нанесъл два бързи удара в главата му, после продължил да удря с острието по посока на майката. Когато жертвите спрели да мърдат,

той бързо напуснал стаята, пак през терасата, измил ножа, сложил окървавените торбички във водомерната шахта и... легнал. Час по-късно униформените звъннали на вратата, а той излязал "сънен", заедно с майка си. На другия ден пък хладнокръвно участвал като поемно лице на огледа на местопрестъплението. Стените на стаята и леглото буквално били оплискани и просмукани от кръв. Задържали го чак на 8 август - два месеца след убийството на момиченцето. Майката по чудо оцеляла.

През това време майката на мъртвото дете е в психиатрията в Ловеч. 27-годишната жена дълго време твърдяла, че нападателят е с фигурата на висок и плещест човек, с подстригана късо коса, леко плешив отпред. Описанието било близко до това на хазяина й, когото униформените държали в ареста. След месец обаче нещо друго изплувало в съзнанието на пострадалата жена - на мъж с кичур коса на челото. И очите били по-различни от тези на хазяина й, малки и злобни. Споменът, изтласкан настрана от изживяното, постепенно започнал да се възстановява и чак тогава униформените тръгнали по коренно различна следа.

В полицията Даниел Павлов попаднал на 58-я ден след извършеното от него кърваво престъпление. При втория разпит разказал всичко. "На делото го видях - продължава разказа си Илия - слаб, мургав.

Усмихваше се нахално, гадничко, докато разказваше пред всички какво е направил. Ако бях влязъл в съдебната зала с оръжие, щях да направя кървава баня. Разказваше ли, разказваше... Как ударил Преслава с ножа и чул, че черепът изхрущял, после как завъртял ножа. Все едно, че не убивал детето ми, а кокошка". Покрусеният и ужасен баща бил уверен, че магистратите ще осъдят 20-годишния Даниел на смърт чрез разстрел. Надявал се, че както дъщеря му е в гроба, справедливо ще е ако и убиецът отиде в своя гроб. На делото обаче неочаквано за него магистратите започнали да изтъкват смекчаващи вината обстоятелства - убиецът бил твърде млад, родителите му разведени, трябвало да му се даде шанс като излезе от затвора да започне отначало, бил с психическо разстройство - фетишист, спомня си Илия. Приятелите му го наричали Дон Жуан - хвалел се непрекъснато с многобройни връзки, а те разбирали, че нямал контакти с момичета, разказали те като свидетели по време на делото. Сигурно затова изпитвал чувство за малоценност, било подчертано още по време на съдебния процес.

Убиецът остава 18 години зад решетките в затвора в Белене. Сега вече е на свобода. Според проучване на Илия в затвора той не вършел тежка работа благодарение на роднина, който го уредил да работи в пералнята. Излезе през 2009 година, от тогава обикаля от град на град, знае, че го следя и търся, разкрива Илия. Последната диря, която бил прихванал, е в Приморско, разбрал, че после бил в Сливен. Според бащата на Преслава единственото спасение от възмездието, което очаква убиеца на дъщеря му, е той да замине зад граница. Ако остане в България, има начин да го открия и хвана, категоричен е Илия. "Заклел съм се, ще го насека на парчета. Няма да се откажа. Засега ме спира единствено фактът, че майка ми и баща ми са много възрастни и че съм обещал пред тях, че няма да го направя. Те много изстрадаха, няма да им го причиня докато са живи... "

Илия можел да прости, ако Даниел бил блъснал Преслава с автомобил. Но да влезе в стаята и да я заколи хладнокръвно, докато спи, това за него е нещо чудовищно. Той е потресен от още един факт - делото за убийството на дъщеря му започнало в 10 часа сутринта и същият ден приключило, след около 14 часа - въпреки че престъплението било тежко, а свидетелите и експертите - много. Когато го изкарали, спомня си още той, за да му прочетат присъдата, с убиеца влезли в залата двадесетина ченгета. Били го обградили като министър. Можели поне 30 години да го пратят зад решетките, казва още бащата, но и това не станало. Последната му надежда била във върховните съдии. Мислел, че те ще отсипят на убиеца. Разочарованието на Илия обаче било пълно, когато хората на закона не само потвърдили решението на магистратите в Плевен, но и попитали убиеца дали е доволен от присъдата си.

Ето защо друго не ми остава, казва в края на разговора ни Илия. Той сам трябва да стори онова, което съдии и прокурори не направили тогава, в годината, когато издъхнала неговата шестгодишна дъщеря. Тя беше моята слабост, а когато я убиха, убиха и мен, категоричен е той. "Вървя по улиците, срещам познати с деца като моето, само че вече пораснали. Някои имат и внуци, както можех да имам и аз. Днес обаче аз не се радвам на внуци, а прегръщам пръст - пръст от гроба на убитото ми дете."

 

Материалът е от новия брой на BG Север.

Законът - не!!!

Какъв закон?..

Малко е за такъв изверг рязането на глава!

Не си поствайте отвратителни материали от вестника тук! Ще се оплачем на модераторите!

...според който той е на свобода - извергът!!!

ИСТИНА Е... НЯМАМЕ ЕФЕКТИВНИ ЗАКОНИ.
СЯКАШ ВСИЧКО РАБОТИ В ПОЛЗА НА УБИЙЦИ,
КРАДЦИ И ПРЕДАТЕЛИ НА БЪЛГАРИТЕ...

И БОГ НЕ МОЖЕ ДА НИ СПАСИ - ОТ "НАШИТЕ" СИ...

Малко е затвор за такова убийство.Бащата е прав