2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. vidima
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Бездомници и наркомани в битка за опасните места на Плевен
"Горещите точки" се намират в центъра на уж европейския ни град
Никой никъде не води регистър за тях. Те нямат имена, защото никой не се интересува кои са. Нямат и лични документи, просто защото нямат пари за такива. Обикновено тези хора са незабележими - нямат постоянен дом, спят по пейки, паркове или изоставени, рушащи се сгради. Наричат ги клошари, аутсайдери, бездомници. Умират от глад, от болести, защото им липсва елементарна хигиена и елементарни условия за живот. Често загиват от алкохолни злоупотреби, живеят заедно с плъхове и мишки, с въшки и краста по тях. Според полицейски доклади те умират много по-рано от останалите заради начина си на живот. Лекарите твърдят, че на улицата те преживяват между 3 и 5 години.
Много са местата в Плевен, които стават подслон за бездомниците. Конкуренцията за прикритите кътчета е с друг контингент от ъндърграунда - наркоманите. Социалните работници смятат, че има непоносимост между бездомници и наркомани и те не могат да делят една "квартира". Не са редки случаите обаче, когато в порутените останки на изоставена къща освен игли и обгорени капачки, в които се разтваря хероина, се намират дюшеци и останки от оскъдна покъщнина. Опасни са не толкова хората, които се събират там, колкото иглите от употребявани спринцовки, на които могат да се натъкнат лесно дори деца. Бездомниците обикновено не са агресивни. Прехранват се от кофите за боклук, не влизат в конфликти, въпреки че голяма част от тях са с някакво психично отклонение. Реалната опасност от тях е разнасянето на зарази и вероятността от възникването на пожар от огъня, който са запалили, за да се сгреят. Много от тези места са буквално в центъра на "европейския" ни град. Както "BG Север" сигнализира в предишния си брой, най-новата клоака се беше появила в Градската градина на входа на сградата, до скоро обитавана от Регионалната библиотека "Христо Смирненски". Ден след като репортерите на вестника заснеха картинката, мизерията беше почистена. Подобна е и ситуацията с изоставена къща срещу църквата "Св. Троица", която дълго време е била свърталище на наркомани и бездомници. След като е била съборена, районът там е чист. Под ДНА, в идеалния център под прозорците на общината, както и в рушаща се къща срещу пощата, все още могат да се видят ясни знаци за временно пребиваващи обитатели.
Сдружение на помагащи специалисти в социалната сфера "Малки стъпки" дълго време обикаляше града с ръкавици и събираше употребявани игли от опасните точки в града. Издаде три карти, на които бяха обозначени, за да бъдат от помощ на общината и на полицията. От общинската администрация не обърнаха никакво внимание на това, за полицаите беше полезно да засилят вниманието си, защото в непосредствена близост до точките се очакваше да бъдат и разпространителите на дрога. Едно от тези зловещи места, което и до днес си остава опасно за преминаващите и за живущите в района, е около ДКЦ I. Останки от сграда, тъмни и стръмни стълби, необитаеми къщи, едната от които претърпяла пожар. Какви ли не се събират тук - цигани, наркомани, бездомници, казват съседи. Когато се премахне сградата или се ограничи достъпът до нея, когато се освети и почисти мястото, то става непривлекателно за "анонимните". Но дали това е решението на проблема?
Това, което знаем, е, че за щастие са малко бездомните деца в Плевен, казва Димитър Грънчаров от "Малки стъпки". Според него деца на улицата в истинския смисъл има много малко. Друг е въпросът, че има немалко малчугани, които живеят в условия, близки до тези на улицата. В Плевен няма специализирани социални услуги за бездомници. В областната стратегия за развитие на социалните услуги се предвижда да се развият за тях услуги от типа на приюти, обяснява Грънчаров. И допълва, че голяма част от тези хора имат и определен тип психично или дегенеративно заболяване и за тях е необходима специализирана социална услуга. Не можеш да ги спреш да ровят по кофите, но можеш да им предложиш по-добри условия на живот, категоричен е социалният работник. И обръща внимание на факта, че са поизчезнали просещите деца на улицата. Причината според него е, че те са гастролиращи. "Проблемът не само с бездомните, наркоупотребяващите, децата в риск, просещите деца, се свежда до едно картографиране, което е основата на превенцията. И нещо, което позволява да се взимат адекватни решения за териториално разпределение на услугите. Както картата на опасните места, която ние направихме. По същия начин може да се картографира струпването на бездомни, на деца, които живеят на улицата. В Мечка и Койнаре знаем, че има деца, които спят на улицата в някакви пристройки, но нищо повече. Картографирането е началната част от цялата дейност, която позволява да се изпратят мобилните екипи от социални работници на място, за да могат да осъществят първична превенция - по отношение на семейно планиране и предпазване от нежелана бременност", пояснява специалистът от "Малки стъпки".
Предколедно сме по-податливи да
участваме в различни благотворителности. Но има хора, които целогодишно се
изхранват от нашите отпадъци. Гледаме на тях с презрение и страх. А нито
държавата, нито всеки от нас поотделно се замисляме защо ровят в кофите и спят в
мизерия.
Материалът е от новия брой на BG Север.
17.12.2010 18:16
I te hair ne shte vidiat kato gi podhvanat vanshnite im tovarishti i frendove, ima kak- jasno e kak i ima zashto- te sa veche bezpredmetni figuri - vsichko e oposkano, niama za kakvo da funkzionirat- izlishni sa - abe kakto otkrai vreme - vanshnite sili shte ni
osvobodiat , bratushki ili cowboys, shte ni otarvat po estestven nachin ot tartozite.
Tova e moiata doktrina.