Изборният кодекс отново крепи интереса на властта

 

Режат бройката на съветниците, в селища до 500 жители не гласуват за кмет

 

Емилия КАРАБУЛЕВА

Всичко около изработването на новия Изборен кодекс започна с добри намерения и нашироко афиширани ангажименти. От управляващата партия ни замеряха с уверения от вида на: "ГЕРБ застава зад пропорционалната избирателна система от преференциален тип с по-нисък праг, който ще доведе на практика до постигането на реално пренареждане на листите. С други думи, избирателят да е този, който да предпочете за кого да даде вота си - дали за личността, която е в дадената пропорционална листа, или да даде гласа си за партия".

Пред медиите бяха широко разгласени и какви са предимствата на тази система. На първо място, пропорционалната система от преференциален тип удовлетворява обществените очаквания за мажоритарния елемент, защото обществото иска да се води от това, че лицата, които ще влязат в парламента, все пак трябва да бъдат и личности, които са обществено одобрени от самите тях. Тя разширява правата на избирателите, като им предоставя възможност сами да определят подредбата на кандидатите за народни представители и повишава степента им на ангажираност. Създават се реални условия за повишаване качеството на състава на бъдещия парламент, повишават се конкурентноспособността и подборът на хората в листите. Удобно е както за провеждане на парламентарен избор, така и за местни избори.

Така, ако излезем от сферата на добрите намерения, трябва да запитаме - какво се случи всъщност, че прагът за парламентарни избори стана 20%, а този за евроизбори беше намален от 15% на 10%?. На всичкото отгоре тези текстове минаха на първо четене с гласовете на ГЕРБ и "Атака".

От граждански сдружения се жалваха, че до последния момент на внасяне на кодекса не беше ясно какъв ще е преференциалният праг за парламентарни и евроизбори. Освен това в мотивите към законопроекта не се обяснява защо точно такъв е размерът на предпочетените прагове и какъв ефект се очаква от тяхното прилагане.

Някъде в средата на септември т. г. временната парламентарна комисия, която изработваше проекта за изборен кодекс, приключи своята работа с доклад, описващ съгласията и несъгласията между парламентарните партии, участнички в изработването на проекта. От този доклад не разбираме откъде комисията е черпила експертиза относно преференциалния вот? Какво е съдържанието на посочените в доклада становища и експертни оценки и кои са авторите им ние не знаем - те не са публични. Въпреки че комисията обеща да публикува всички материали, които е използвала при подготовката на проекта, това не се случи. Забележителното единодушие на партиите обаче си личи и от птичи поглед. От доклада на комисията става ясно, че партиите са напълно единни в това, че не трябва да има преференция при местни избори. Според ГЕРБ "ако има праг, дори и много висок, това ще доведе до сериозни изкривявания на изборните резултати, ще се стимулира купуването на гласове и създаването на сериозни проблеми вътре между самите кандидати в листата на съответната партия или коалиция".

Отказът от преференции на местни избори означава, че законодателството няма да е до край унифицирано, тъй като на парламентарни и евроизбори ще има преференция, а на местни избори гражданите няма да могат да посочват своите предпочитания. Точно там, където хората се познават и елементът на мажоритарност има смисъл, това няма да се случва с аргумента, че така ще се насърчи купуването на гласове(?).

Тези фундаментални въпроси за избора изобщо бяха подминати, т. е. дискусията в Народното събрание не се съсредоточи около тях. А точно те са основните, върху които се крепи демократичността на вота. Вместо това депутатите дълго спориха да го има ли Х-а или не. В крайна сметка се реши - на изборите вече ще се гласува само със знак "Х", при това изписан със син химикал. Тук - там от страна на опозицията се чуха гласове за нарушаване правата на гражданите, за въвеждане на антидемократични правила за вота.

В крайна сметка по-важните решения, които минаха на първо четене на Изборния кодекс, визират забрана за влизане на придружител в кабинката заедно с неграмотни, глухи, слепи или неми граждани. Ако пък избирателят е инвалид, той ще трябва да доказва това с решение на ТЕЛК, за да се допусне придружител с него в тъмната стаичка. В нея пък се забранява снимането дори с мобилни телефони. За нарушаване на тайната на вота се предвижда глоба от 1 000 лева, решиха народните избраници.

Ако този кодекс стане факт, вече няма да се издават удостоверения за гласуване на друго място, дори и за застъпниците на партиите. Всички разплащания по кампанията над 5 хил. лева ще се превеждат по банков път. С по 20% ще бъде резната бройката на всички общински съвети в страната, а районните кметове и тези в малките населени места до 500 жители ще се избират по предложение на общинския кмет. За местните избори се въвежда уседналост от 12 месеца, решиха депутатите.

Общото мнение на представители на граждански организации и на медиите е, че управляващите отново не устояха на изкушението да прекроят Изборния кодекс по тяхна мярка, за да се бетонират във властта. В така приетия вариант на кодекса има и положителни моменти, но отсъства изобщо нова концепция, която да приближи политици и гласоподаватели. Реално се получава безразборна смес от съществуващото до момента законодателство с втъкани нови елементи, което не води до промяна на системата на изборния процес. Все още има време кодексът да бъде преосмислен, някои спорни текстове да бъдат изчистени в посока на интереса за повишаване на демократичността и за защита правата на гражданите.

Материалът е от новия брой на BG Север.

 

 

Нека въведат образователен ценз за общинските съветници. Проверете колко в плевенския общински съвет нямат висше образование. Някой няма дори средно образование. Това е позор.