Драстично кастрят легловата база на общинските болници

 

Здравната карта на региона скалъпена, критериите за финансиране неясни

 

Миа ХРИСТОВА

Драстично намаление в легловата база на общинските болници предвижда проектът за областна здравна карта. За сметка на това се увеличава броят на леглата в Плевен и се предвижда разкриването на 384 легла за долекуване във всички здравни заведения, включени в картата.

Шефът на РЦЗ в Плевен д-р Атанас Гарев не може да каже до какъв етап е стигнал въпросът с Националната здравна карта, но "това, което се искаше от нас, е направено", подчерта той. Решението за проект на здравна карта на Плевенска област е взето след заседания на комисия, създадена със заповед на министъра на здравеопазването под ръководството на областния управител Иван Новкиришки и представители на РЦЗ, РЗОК, РИОКОЗ, стоматолозите, професионалистите по здравни грижи, Националната пациентска организация и на общините по зададената от Министерството на здравеопазването методика. В раздела болнична медицинска помощ е отчетен фактът, че Плевен е университетски център, в който работят висококвалифицирани медицински специалисти и тук се лекуват много пациенти и от други области. Това обуславя необходимостта от максимално допустим брой болнични легла за активно лечение. Протоколът е подписан и изпратен в МЗ. След като бъде одобрен, документът ще се превърне в част от Националната здравна карта, която трябва да стане факт до края на 2010 година.

Все още обаче не са ясни критериите, на които трябва да отговаря здравното заведение, за да получи финансиране по пътеки за долекуване. В тях няма индикации кои точно пациенти ще се приемат, още не са изготвени показателите, за да могат да си направят сметка болниците дали могат да работят по тях - какви специалисти ще се изискват, каква апаратура, какви пациенти ще се лекуват. Не е ясно колко ще се плаща за тези пътеки и по какъв начин тази комисия, която е изготвяла здравната карта, е преценила, че тези структури първо ще отговарят на условията за долекуване, като те още нямат регистрирани такива звена, коментират запознати. А те са за сметка на леглата за активно лечение, които се ликвидират. Единствената болница в областта, която е регистрирана за продължително лечение и долекуване, е в гр. Искър (Пелово). Останалите нямат разкрити такива структури. Ще могат ли до 1 януари, ако се тръгне на такъв вариант, да успеят да регистрират такива звена. За новата структура трябват разрешителни, издаването на които изисква три - четири месеца. Със здравната карта се фиксира максимална рамка, същевременно коригираните медицински стандарти за всички специалности са много завишени. Едно неврологично отделение, за да съществува, трябва да има минимум двама лекари с призната специалност и един без специалност. Отделно старша сестра на отделението и още две, които да покрият дежурствата, една санитарка и рентген скенер лаборатория. При положение, че техните пътеки са от порядъка на 500 - 600 лв., а престоят е 5 - 7 дни, пет легла не могат да покрият разходите и така тези звена автоматично се обричат да са губещи. Лекарите не отричат необходимостта от долекуване, но при първоначално изградени ясни критерии.

Д-р Гарев е оптимист, че стандартите ще излязат в срок, но няма информация за етапа на готовността им. Не така смята обаче изпълнителният директор на болницата в град Левски д-р Людмил Великов. Затишието след встъпване в длъжност на новия здравен министър още повече обърква нещата, защото до края на годината време няма. "Ако ще се разкриват нови отделения, трябва да има ясни критерии, не януари да кажат: трябват пет доктора и специалисти. Поне до средата на ноември трябва да сме наясно, ако има нови изисквания", смята д-р Великов. Многопрофилната болница за активно лечение, която той ръководи, е орязана от 105 на 60 легла. Така неврологичното отделение от 20 става с 5 легла, но трябва да се поддържа персонал като за цяло отделение, което според директора е безсмислица. Той не е против намаляването, но да е в рамките на разумното. Относно финансирането след получаването на 90 хил. лв. от лимитите, от които 74 000 лв. за ФРЗ при редуциран до минимум персонал, остават 15 хил. лв. - с тях трябва да се плащат лекарства, консумативи, които през зимния сезон са доста голямо перо.

Според Министерство на здравеопазването очаквани резултати от все още неосъществената здравна реформа е да осигури качествено здравеопазване за всеки пациент, където и да се намира в страната. Това може да стане само когато той има осигурен достъп до лечебни заведения, които му предоставят качествени медицински услуги. Затова се въвеждат и ясните критерии, на които трябва да отговарят болниците, така че да осигуряват качество за пациентите. Сред тях са осигуряването на 24 часа в денонощието възможност за прием на спешни състояния, наличието на лекари по съответните специалности на основен трудов договор в болницата.

От тази година лечебните заведения за болнична помощ трябва да разполагат и с необходимата апаратура, както и да имат клинична лаборатория. Болниците, които не отговарят на тези критерии, няма да сключат договор със здравната каса по съответните клинични пътеки. Така всеки пациент ще е сигурен, че когато постъпи в болница, там могат да му окажат нужната помощ, а не състоянието му да се влоши и след това да се налага отново да се лекува на друго място. А как ще стигне до болница, ако в неговия град тя е закрита или се е самозакрила? Тук правото на достъп на всеки пациент до качествени медицински услуги малко се усложнява и започва да зависи от доброто желание на джипито. В случай, че се налага болнично лечение, общопрактикуващият лекар или специалистът в доболничната помощ информира за болничните лечебни заведения, които предоставят качествени медицински услуги в региона на въпросното населено място. Ако пациентът не е спешен, т. е. ако след разказа за болниците в региона, които може да предпочете, пациентът все още диша, той самостоятелно трябва да се придвижи до болницата, в която иска да се лекува. За спешни състояния се смятат всички, които застрашават живота на човек или могат да доведат до съществено увреждане. В тези случаи екипите на СМП осигуряват транспортиране на пациента до най-близката болница за активно лечение. Едва ли някой е изчислил за какъв времеви период между установяване на спешността и пристигането на пациента в избраната от него болница става въпрос. И какви са шансовете му да се излекува, та макар и в болнично заведение по всички стандарти.


Материалът е от новия брой на BG Север. 

 

ТОВА Е РЕШЕНИЕТО!
КАТО НЯМА ПАРИ---ЩЕ СЕ РАЗПРОСТИРАМЕ ,СПОРЕД ЧЕРГАТА СИ!
КАКВОТО ЗА ВСИЧКИ ....ТОВА И ЗА "ГОЛ ХАСАН"!!!!!!!!!!!!!!!