Хаосът около филхармонията получи абсурдни измерения

 

28 оркестранти стават общински чиновници, ама не е сигурно

 

Вяра ЦЕНОВА

Хаосът около Плевенската филхармония, който бе създаден от правителството и от кмета Найден Зеленогорски, съвсем заприлича на театър на абсурда. Формулата, която съчини градоначалникът, няма аналог. Под общото заглавие Плевенска филхармония той, изживявайки се като спасител, събра симфониета на държавна издръжка плюс 28 оркестранти на щат в общината. Парадоксите, нареждайки се след това решение, ще станат ясни в последствие. Засега има ошашавени служители в културния институт, които през последната седмица бяха разигравани като пешки по шахматна дъска.

Както "BG Север" писа в предишния си брой, със заповед на Министерството на културата (МК) съставът на Плевенска филхармония трябваше да бъде намален до 44 щатни бройки, като останалите 28 трябваше да поеме общината. Законовото основание за това щеше да бъде сключен договор между МК и община Плевен за 66 000 лв., гласувани на сесия на местния парламент през юли.   

Оказа се, че такъв договор няма, няма преведени пари, а освен това решението е сумата да бъде предоставена за "подпомагане дейността на Плевенска филхармония", което автоматично изключва пренасочването й към Фонд "Работна заплата". Срокът за изпълнение на заповедта е 30 септември. На събрание в четвъртък миналата седмица, по време на командировката на Зеленогорски в Китай, останалите да се борят с казуса се опитват да вземат най-правилното решение.

На среща между директора в оставка Ивайло Атанасов, главния диригент Йордан Дафов, председателя на ОбС Георг Спартански и зам.-кмета по културата Валентин Матеев се стига до извода, че най-доброто в този момент е да се запази целостта на института. Единственият вариант е всички служители да преминат на половин щатна бройка, с което се изпълнява заповедтта на министъра, а гласуваните 66 000 лв. да отидат за дейност. Така заради намаленото работно време концертите вместо 4 ще бъдат 2, а третият ще бъде изплатен по граждански договори, като размерът на заплатите на оркестрантите ще намалее с 20 до 25% - колкото ако са излезли 5 дни неплатен отпуск според популярните антикризисни мерки в общината. В петък всички служители подават молбите си за преминаване на половин щат. Но завърналият се в понеделник кмет категорично отказва този вариант. Мотивите му са, че парите за дейност няма да отидат за дейност. Без да даде конкретен отговор какво точно разбира под дейност и дали поддръжката на рояла, закупуването на нотен материал, командировъчните на гостуващи солисти и запълващи оркестранти е дейност. И така се преминава на абсурдния план Б, според който 28 оркестранти отиват на щат в общината. Прехвърлянето се осъществява чрез подаване молби за напускане, а заплатите, на които ще бъдат назначени там, се запазват като при предишния им работодател, което е доста под средната за ресор "Култура" в общината. Художественото ръководство на разпарчедисаната филхармония остава на административния й директор, с което кметът автоматично се отказва от уговорката си, че ще съфинансира филхармонията, ако участва в мениджмънта й. Но не е ясно и какво ще прави по-нататък като работодател на 28 оркестранти. Къде ще ги донади - към хоровата формация или към духовия оркестър? Предпоследно 28 човека подават молби за напускане на държавния институт и за назначаване към общината. Последно ще се реши дали това ще стане на сесията на 30 септември. За да се случи, ОбС трябва да гласува промяна на структурата, щата и бюджета на общината. Ами ако не стане?

Материалът е от новия брой на BG Север

 

 

 

SOS -БЪЛГАРИЯ
19:37 -

ВЕЧЕ НЯМА ПРЕЧКА ДА БЪДЕ СЪБОРЕН ДОМЪТ НА ОТЕЦ ИВАН!

http://galinabg.blog.bg/politika/2010/09/23/veche-niama-prechka-da-byde-syboren-domyt-na-otec-ivan.609859






SOS - БЪЛГАРИЯ


ПОЛИТИЦИТЕ НА БЪЛГАРИЯ ПОСЕГНАХА НЯКОГА НА ДОМА НА ЛЕВСКИ...
А ДНЕС ОТНОВО ПОВТАРЯТ ИСТОРИЯТА, КАТО ПОСЯГАТ НА ЕДИН СВЕТЕЦ, ЧОВЕКОЛЮБЕЦ И БЪЛГАРИН -ОТЕЦ ИВАН


ДОКОГА ВАШЕ ВИСОЧЕСТВА..ПОЛИТИЦИ НА БЪЛГАРИЯ..ДОКОГА?

СРАМ...ПОЗОР...


ДЖУЛИЯ БЕЛ





------------------------------------------------------
Публикувана: Вторник, 16-ти Февруари 2010, автор(и):
Виж галерия 1 2 3 » Така изглежда сега родната къща на Васил Левски. СНИМКА:
Представяте ли си Карлово без къщата на Апостола Васил Левски?

Това е все едно Ерусалим да остане без гроба на Спасителя Исус Христос.

В Израел, разбира се, това е невъзможно дори да се помисли. Но в България може да стане, и то заради немарливост на управата на града.

През 1932 г. режисьорът Васил Гендов снима поредния си филм "Бунтът на робите" в Карлово. Това е първият говорещ и музикален български филм.

Както във всичките си дотогавашни ленти Гендов е сценарист, режисьор и изпълнител на главната роля. Тук тя е на самия Васил Левски. (Повече за Васил Гендов и "Бунтът на робите" - виж по-долу.)

В масовите сцени на филма участват войници от местния полк. Част от снимките са в двора на къщата на Левски и режисьорът Гендов е потресен от вида му - неподдържан, обрасъл с бурени. В окаяно състояние и почти рухнала е и самата къща.

Тя е от ранния период на Възраждането. Строена е през ХVI вeк от Кунчо Иванов, дядото на Левски, а след това е обитaвана от двамата му синове Иван (бащата на Левски) и Въльо Кунчеви.

По-късно е изоставена от цялото семейство. Опожарена е през 1877 г. по време на Освободителната война и след края й е изоставена и забравена.

"На всичкото отгоре върви упорит слух - разказва писателят Васко Жеков, - че ще разрушат родния дом на Левски." Версиите за събарянето му са две.

Според първата общинската управа решава, че мястото, където е къщата, влиза в проект за ново шосе. Според втората събарянето е, за да се отвори изглед към кръчмата, която е на кмета на Карлово.

Васил Гендов търси помощта на командира на полка. Според Васко Жеков това става по съвет на местните хора, които знаели за неговото родолюбие и патриотизъм.

Този офицер е Петър Димков, бъдещият народен лечител. Той нарежда къщата да бъде обградена с верига от войници. Дори издава заповед "да се стреля на месо", ако някой понечи да разкъса веригата.

Представяте ли си? Офицерът, участвал в три войни и после разказвал, че никога не е стрелял срещу хора, да нареди огън срещу свои сънародници?! Може и да не е било точно така, но акцията на войниците изиграва своята роля. Никой не смее дори да припари до войнишката редица, камо ли да се опита да мине през нея. И родната къща на дякона Левски оцелява.

Но заради родолюбивото си дело Петър Димков не получава признание, даден е на военен съд.

За "превишаване на пълномощията си и самоуправство". Пак две са версиите да не бъде осъден. Според едната го спасява лично ген. Атанас Ватев, също голям родолюбец, по това време командир на Втора армия. По-късно председател на Централното управление на Военния съюз. След преврата на 19 май 1934 г. скоропостижно е пратен в запаса. Според другата версия единият от военните съдии бил също голям патриот като Димков и не го осъжда.

Когато подп. Димков се завръща в Карлово, решава да възстанови къщата. "По негова лична заповед войник с барабан обикаля цяло Карлово и съобщава на хората за желанието на командира си", разказа д-р Петър Димков, внукът на лечителя.

Приканени са всички, които имат автентична дограма и оригинални за времето си материали, да ги предоставят за възстановяването на къщата. Обещанието е, че срещу донесената старовремска вещ всеки ще получи нова дограма.

Така къде от патриотизъм, къде заради изгодата, носа събрани необходимите материали.

А най-интересното е, че първият човек, който прави лепта за възстановяването на дома, е местният ходжа. Той донася няколко златни алтъна и казва, че го прави в името на Левски, защото е истински герой.

Запалени от родолюбивата искра на Петър Димков, карловци създават обществен комитет, който организира възстановяването на къщата през 1933 г.

Начело на комитета е кметът Аристотел Янакиев. Особено важно е участието на арх. Димитър Иванов, карловец, но живеещ в София. Той изготвя проекта за възстановката на къщата, а изследователят на Левски, Димитър Страшимиров дава ценни сведения за живота му.

Къщата е отворена катомузей през 1937 г., когато се навършват 100 години от рождението на Левски. Така родният му дом се превръща в един от първите мемориални музеи в България.

През 1992 г. Общинският съвет на Карлово предлага на Министерството на науката, образованието и културата къщата на Левски да се обособи като самостоятелен музей.

През 2000 г. Министерският съвет му предоставя статут на държавен културен институт с национално значение