Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.09.2010 11:35 - Нещастен инцидент преобръща живота на Зоя, но тя е по-борбена от всякога
Автор: bgsever Категория: Новини   
Прочетен: 2125 Коментари: 0 Гласове:
8


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

ИЧНА ДРАМА


 

Нещастен инцидент преобръща живота на Зоя, но тя е по-борбена от всякога

 

33-годишната плевенчанка е изпълнена с позитивизъм и енергия

 

imageРалица ПЕТРОВА

Тя е лъчезарна, слънчева, усмихната. Изпълнена с позитивизъм и енергия. Въпреки че не може да се движи сама и на този етап от живота си "спада" към т. нар. хора в неравностойно положение, демонстрира невероятен хъс за живот и вяра, че един ден, ако бъде постоянна в борбата си и не се предава, нещата "просто ще се случат". И ще може да върви сама, без чужда помощ. Оптимизмът й е заразяващ и поглъщащ.

Зоя е на 33 г. До юли т. г. фамилията й е Атанасова, вече обаче е Мартинова. Защото младата жена намира спътник в живота си. Родена е в Плевен. Завършва Математическата гимназия в родния си град, а после във Варна завършва и висшето си образование - специалност "Счетоводство и контрол." Работих година и половина в една спедиторска фирма във Варна. След това ми се случи един инцидент в морето - удавяне. При него мозъкът ми е останал известно време без кислород преди да ме извадят от водата и около 20 дни съм била в будна кома", разказва Зоя. Говори свободно и без притеснение за миналото си, което означава, че вече го е преодоляла и погледът й е устремен единствено към бъдещето. "След това са ме докарали в Плевен. И въпреки че всички доктори ме лъжеха колко бързо ще се оправя, нещата не се получават толкова бързо. Постепенно, като видяха че осъзнавам нещата, казаха, че ще минат години и

"развръзката"

зависи единствено

от мен

- от постоянството ми. Трябва да упражнявам много всяко едно движение, за да се възвърне нормалното ми състояние", продължава тя.

След като се прибира в Плевен започва работа с рехабилитатор. Родителите й купуват компютър. Чрез него Зоя използва всички възможни варианти за комуникация. Поддържа връзки с колегите си във Варна, никога не е прекъсвала общуването и с най-добрата си приятелка. "Така си говорехме и аз споделях, че сигурно никога няма да си намеря мъж и т. н. Тя пък познаваше съпруга ми и той се оплаквал, че няма приятели. А приятелката ми казала: абе я чакай да те запозная с едно момиче. И така станаха нещата", разказва емоционално Зоя.

Отначало с Боян си пишели по скайп. После много бързо се свързали и по телефона. Докато той не казал: я да взема да дойда в Плевен. Пристига преди 5 години. И остава. "Но имаме много различия. Той обича да лети - разни парапланери, такива неща, а при мен няма как да стане", анализира младоженката.

Тази година Зоя е включена в проект "Подкрепа за равен шанс за пълноценен живот" на Сдружение за заетост, социални дейности и развитие "Искър - Вит - Дунав", в партньорство със Сдружение "Развитие на личността и човешките общности" - Плевен. Освен социален асистент, какъвто е баща й - Ценко Атанасов, в нейна помощ са социален работник и психолог. За плевенчанката това е втори проект и тя твърди, че се е чувствала изключително добре след срещите и ги е очаквала с нетърпение. Това 9-месечно "включване" е дало на Зоя нови сили и безпорно повече оптимизъм.

image"След финансирането на проекта бе изготвена социална оценка на потребителите от дирекция "Социално подпомагане". При нас, в организацията, пристигнаха имената на хората, които са включени в проекта. Към него работеше клуб "Алтернативи". Екипът му се състоеше от двама психолози и един социален работник. И нашата задача беше среща с потребителите, изготвяне на социална оценка. Направихме индивидуален план заедно с психолозите за всеки един потребител, като

целите са съобра-

зени с неговите

индивидуалности.

При Зоя нещата бяха свързани основно с подкрепа при организацията на сватбата й. Тя беше много развълнувана. Коментирахме подготовката, сватбените, чисто женски неща. Сега продължават коментарите относно организацията на семейния живот: какво обичат мъжете, техните слабости и интереси, какво би трябвало да бъде чисто женското поведение", обяснява социалният работник Десислава Пенчева.

Зоя твърди, че тези разговори излючително много са й помагали. "Преди ходех специално на психолог, защото чувствах в себе си такава необходимост - да говоря с човек, който малко или много разбира моите потребности. Да говорим на по-дълбоки теми. Сега, наистина, имам човек до себе си. Даже в клубовете за хора с увреждания ми казват с благородна завист: "А, добре. Ти имаш някой до тебе, който да те разбира". Но аз като започна да разсъждавам, мъжът ми изобщо не се интересува от такива неща. Може би е обяснимо, но аз имам нужда като прочета една книга да споделя с някого. Понеже се увличам от книги, касаещи взаимоотношения между половете, между хората въобще, имам нужда да разговарям. Преди с психолози... Но всичко беше и толкова скъпо... И нямах възможност", откровена е плевенчанката.

Затова разговорите с психолога Александър Кръстев я изпълват с живот. Деси пък чувства като своя приятелка. "С нея споделях всичко около сватбата, всяка една тръпка, защото аз сама си изготвях поканите. Като споделя нещо с мъжа ми, той казва: да, добре, хубаво и дотам (смее се, бел. а.). Не може да се развълнува така, както аз го чувствам, както на мен ми се иска да се развълнува.

Той си се вълнува

от неговите си,

мъжки, неща",

анализира Зоя.

Александър Кръстев определя Зоя като боец, който се бори с трудностите и показва на много хора, че винаги има начин да продължиш напред, да не се предаваш, въпреки дефицитите, които имаш, въпреки изпитанията, пред които те изправя животът. "Естествено всеки един от нас, както и Зоя, изпитва съмнения - дали взима правилните решения, дали постъпва по правилния начин, дали нещата й се случват така, както тя иска. И в срещите си с нея ние сме обсъждали точно тези решения: как тя се чувства, защо постъпва по даден начин, какво е цялостното й усещане за живота. Говорели сме за житейски, обикновени неща, които изпълват ежедневието й и всъщност са част от живота на всеки един от нас. Защото Зоя освен с това неприятно събитие, което й се е случило, не се различава по никакъв начин от нас. И всички неща, които преживява като чувства и мисли, са идентични на това, което ние преживяваме. За мен беше наистина удоволствие да си общуваме, защото в Зоя има една дълбочина. Тя си поставя въпроси, които много хора не си задават, защото не искат да задълбават на такова ниво - дълбоко, емоционално и мисловно", обяснява Александър Кръстев. И добавя, че Зоя е по-философски и поетично настроена към живота, което често пъти обаче й изиграва лоша шега, защото животът има понякога по-прагматични измерения. "И като излезеш от вкъщи е малко по-различно. Виждаш как хората, които оцеляват, малко забравят поетическите и философските възгледи. Но Зоя ги крепи, което е много хубаво. Сигурно това е привлякло съпруга й. И тук ще е голямото изпитание за нея - да разбере, че противоположностите се привличат. И това, че съпругът й е различен, е само плюс", твърди психологът.

В коментар за семейните взаимоотношения се спуска и баща й Ценко Атанасов. "Впечатли ме първото ни посещение при психиатърка. Тя даде на Зоя някои насоки в брачния живот и й вика:

и от време

на време

се скарвате,

няма само писи-писи, защото от личен опит ще ви кажа - като се омъжих навремето, една година без противоречия и накрая стигнахме до развод. И като започнахме втората година да се поскарваме, да си противоречим, нещата се нормализираха. И виждам, че си е взела поука - от време на време се спречкват", разказва с чувство за хумор той.

Ценко и Зоя са заедно вече във втори проект. За тях това е важно и променя в положителна посока отношенията между тях.

Пак по проект Зоя работи 6 месеца в центъра на Надежда Вълчева за социално подпомагане. Твърди, че когато е била заета, се е чувствала изключително добре. "Сутрин я карах с колата, вечер я вземах. Тя свикна с работата, там се обслужваше сама. Но и това беше за кратко", казва бащата.

Зоя признава, че сега, с приключването на проекта, срещите много ще й липсват. Това, което я мъчи, е, че няма нещо постоянно, с което да е ангажирана. Досега цялото й време е минавало в подготовка на сватбата, после в следбрачни емоции. В настоящия момент ежедневието й не е погълнато от нещо, а така й се иска... "Обичам да чета. Отделно около компютъра доста се образовах, различни програми заучавах. Освен това помагам на сестра ми, имам програма и осчетоводявам едни фактури, които тя ми праща. Но ми се иска нещо по-творческо, защото това бързо ми омръзва. Английски език започнах да си припомням, че съм го позабравила", казва Зоя.

А за позитивизмът и енергията си обяснява: "Аз се движа сред хора, които са много лъчезарни, въпреки че са в неравностойно положение. Но те са хора, както се казва на народен език, които обичат масата. Ние се събираме и си правим веселото и няма неприязън или завист към тези, които са абсолютно здрави. Защото, като се замислим, няма абсолютно здрав човек. Спомняме си с весело за онези години, в които сме били и ние като тях. Аз имам надежда, че може би някой ден, ако продължа да се боря, ще проходя нормално. Но има хора, които нямат такава надежда, но не всички са отчаяни. Всеки всъщност има моменти на отчаяние - дори и най-здравите. Но въпросът е, че когато около него има приятели, които да го подкрепят и поддържат, той се чувства по-добре. Затова с тези, с които сме в една компания, гледам да организирам срещи, да се събираме по-често", усмихва се Зоя.

 

Услугите "Социален асистент" и "Домашен помощник" в рамките на проект "Подкрепа за равен шанс и пълноценен живот", осъществен с финансовата подкрепа на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси", схема за безвъзмездна финансова помощ "Грижа в семейна среда за независимост и достоен живот на хора с различни видове увреждания и самотноживеещи хора - дейности "Социален асистент" и "Домашен помощник" - фаза 2, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд, са предоставяни в рамките на 11 месеца от 20 социални асистенти и 20 домашни помощника на 40 потребители - хора с увреждания и самотно живеещи възрастни хора от Плевен. За този период на проекта са вложени над 33 000 часа труд от предоставящите услугата лица, а количеството и качеството на тяхната работа е било обект на ежемесечен мониторинг и контрол от страна на проектния екип. Проведени са 40 супервизии - групова работа, ориентирана към предоставяне на поддържащо обучение и текущо консултиране в помощ на социалните асистенти и домашни помощници.

Новост в проекта е включването на консултанти - двама психолози и един социален работник, като тяхната работа е била съдържание на дейността на клуб "Алтернативи". Чрез изготвените индивидуални планове за участие на потребителите в клуба и ежемесечните програми за работата му се осъществи психологическо консултиране, емоционална подкрепа и подпомагане процеса на общуване със семейството и близкото обкръжение, проведени са индивидуални и групови занимания за осмисляне на свободното време, развитие на творческия потенциал на личността и стимулиране на компенсаторните умения на потребителите.

Материалът е от архива на BG Север.

 


Тагове:   нещастен,


Гласувай:
8



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bgsever
Категория: Новини
Прочетен: 3473846
Постинги: 710
Коментари: 2533
Гласове: 7846
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031