Вече четири години момче чака майка си да се върне от гурбет

 

Малкият Никола се затваря в себе си, с него работят психолози

 

Мама се връща

Тя се връща от работа пеш.

Вее вятърът зимен.

И дърветата, целите в скреж,

път й правят да мине.

 

Тя е вече пред къщния праг.

Здрачът сребърносин е.

И снежинките - вихрен рояк -

път й правят да мине.

 

Тя протяга към мене ръце.

Чувам нейното: "Сине..."

И синът с разтуптяно сърце

път й прави да мине.

 

Мама! Обич безкрайна е тя.

Стихва вятърът зимен.

И звездите далечни в нощта

шепнат нейното име.

Владимир Попов

 

Ралица ПЕТРОВА

Ръцете му са прозрачни. Направо стъклени. От стискането на химикалката пръстите му са побелели още повече, а вените почти като паяжина оплитат детската длан. Върху белия лист бавно, чертичка по чертичка се появяват букви - малко криви и смешни. Но болезнено искрени. В едното ъгълче върху листа има следа от петънце - малка засъхнала сълзичка. А сега очите на Никола са толкова съсредоточени върху писането, че пространството около него не съществува. Няма никой и нищо. Той е сам - с мислите си, с отчаяното си желание да предаде посланието си максимално точно и ясно върху белия лист.

"Мамо, войниците, които ми прати, се счупиха. Но ти не се притеснявай. Аз ще ги поправя".

Всеки ден Никола пише на майка си. Разказва й за ежедневието си. Пита я кога ще се върне. Защото я чака. Вече четири години. Но досега не е получил нито един отговор.

Никола е на 10 години. Живее с болните си баба и дядо. Сам е. Няма братче, нито сестриче. Любознателен е. Очите му шарят наоколо и попиват всичко. Но вкъщи не говори. Само пише. Вече четири години. Откакто майка му и баща му заминават за Португалия да печелят.

До 2006 г. Никола живее с родителите си в малка стара къща в един от кварталите на Плевен. Тогава работи само баща му - на час. Майстор е. Хората от квартала го викат - да сменя керемиди, да поправя улуци, да боядисва. Ама ден върви, два - не. Ту има работа, ту - няма. Майката вече осем години е безработна. Умее да шие. Прави услуги на съседки за някой лев. Но парите не стигат. Изнемогването и гладът довеждат бащата до инфаркт. Лек е, опасност за живота няма. Но тази случка променя всичко.

"Мамо, дядо е болен. Баба няма пари за лекарства. Затваря се в стаята и плаче, но аз я виждам. Но ти не се притеснявай. Само още малко да порасна и ще ходя на работа. Ти само си ела".

Възстановяването е бързо. И решението е взето. Друг изход няма. Гурбет. Някъде. Където и да е. Родителите на майката - Светла и Кирил, продават къщата си на село и идват в Плевен, за да гледат Никола. Майка му и баща му заминават за Португалия. Преди четири години. Идеята е да изкарат малко пари и да се върнат. Ще постоят няколко години. А през това време, докато събират, Никола, баба му и дядо му ще прекарват с парите от продадената на село къща.

Плановете са добри, но нищо от замисленото не се случва. "Беше вечерта през зимата. Има - няма 3 месеца откакто заминаха дъщеря ми и зет ми. Такъв кучешки студ скоро не беше падал. Помня го. Вътре печката бумтеше, ама пак студено беше. Тая вечер с моя дядо даже си мислехме, че дървата няма да ни стигнат. Умувахме да купим нови. Никола спеше. И тогава нещо изтряска. Не можахме да разберем даже какво става. Влетяха някакви, разбиха вратата, събориха ни със стареца - искаха пари. От къщата, дето я продадохме, всичко вкъщи държахме. Много се уплаших, парите им дадох до стотинка", разказва Светла.

Оттук нататък животът им тръгнал наопаки. С мизерните пенсии едва успявали да свържат двата края - храна, лекарства. Но преди всичко гледали малкият да е добре - нахранен, облечен. Почти всичко за него давали. Виждали, че е умно дете, което обаче много страда за родителите си. В детската градина Никола предпочитал да играе сам, да седне някъде встрани и да рисува. С часове редял пъзели, мозайки. Сглабял и разглабял конструктори.

"Тази нощ те сънувах, мамо. Беше много весела и се смееше. Сигурно, за да не плача. Но аз само малко. Толкова много ми липсваш."

След като няколко месеца Светла и Кирил не получили никакво известие от дъщеря си и зет си, се притеснили наистина. Не знаели изобщо какво се случва с тях. Къде са, живи ли са, здрави ли са, работят ли, имат ли подслон над главите си... "От неизвестността по-страшно няма, от мен да го знаете. Като знаеш, че е жив - радваш се. Като знаеш, че е умрял - оплкваш го. А така? Косите си изпоскубах тогава. Киро болен легна, сърцето му не държи. Аз кръвното вдигнах. Какво ще стане, мислех си, с детето, ако нещо, недай си Боже, се случи с нас? И така беше докато една от село, дето синът й помогна на нашите да заминат, не ми каза, че дъщеря ми е жива", проплаква баба Светла.

Комшийката от село й разказала, че синът й срещнал дъщеря й в Понта Делгада. Как е попаднала там - не споменал. Била сама, без мъж. Даже първо се направила, че не познава съселянина си. После неохотно разговаряла с него няколко минути, като непрекъснато се озъртала. Казала, че е добре. С мъжа си били разделени - без да обяснява повече. Намерила си работа като домашна помощница, живеела в богата къща. Предала много поздрави на Никола, но нямала възможност да се обади, нито да прати пари.

Познатият се усъмнил в думите й. Така разказал на майка си. Не изглеждала добре, сякаш някой я следи или преследва. Но нищо повече не могъл да направи. Казал, че ще се връща в България, а тя само махнала с ръка и изтичала на другия тротоар.

"Днес баба ми купи букет за госпожата, защото тръгвам в първи клас. Така ми се искаше ти да си до мен, мамо".

"Никола много страдаше, че майка му изобщо не се обажда. Започнах да събирам пари и да му купувам разни неща - все едно тя ги е изпратила. Не знам грешно ли е, не е ли. Но това за момента ми се стори най-добре. Толкова страдах като гледам как се мъчи това дете. И с годините вместо да забравя, още повече се затваряше. Взе да пише писма - всеки ден по няколко реда. Караше ме да ги пращам. Аз ги вземам, събирам ги. Къде да ги пусна, кажете ми, сили нямам вече", плаче Светла. И докато разказва дишането й се затруднява. На моменти гласът й хрипти.

"Здравей, Дядо Коледа!

Аз съм едно момче от Плевен и се казвам Никола. И аз си имам мама и тати, нищо, че живея с баба и дядо. Моята мама, когато е била много млада, се е влюбила в моя тати. Мама е била много красива. Мама и тати са се харесали и са се обичали. Но после, когато нямахме пари, те започнаха да се карат. Но и двамата ме обичат, сигурен съм. Само не мога да разбера защо не ми се обаждат вече толкова много време. Мама ми праща играчки, пък нито едно писмо не ми е написала. Но аз съм сигурен, че си има причина. Затова те моля само за едно - да я намериш и да й кажеш, че я чакам. Пиша ти четири месеца по-рано, за да имаш време да я намериш - ако е отишла някъде много надалеч и тя да има време да си дойде. Кажи й, че аз ще работя и ще гледам всички. Само да си е тук."

Това писмо, което Никола пише през септември 2009 г., смразява Светла. Тя едва успява да се държи психически. От една страна детето, а от друга - неизвестността за дъщеря й. Светла започва да си мисли, че трябва да потърси професионална помощ за детето, чието състояние, вследствие на раздялата и липсата на комуникация с родителите му, се влошава. Положението става още по-трагично след Коледа, когато логично Добрият бял старец не успява да изпълни желанието на малчугана. Според психолозите състоянието на детето се влошава и те започват да работят с него.

"Ако мина под дъгата, ще стана ли момиче? Дали тогава мама ще се върне? Може би вече не ме обича, защото иска да съм момиче.

Ще полетя към дъгата. Само да я видя. Тя идва след дъжд, нали? Ама все я чакам. Ще дойде, сигурен съм. И тогава...".

Думите на Никола плашат. Ами ако изведнъж тръгне нанякъде, без да се обади? Ами ако наистина реши "да полети"?

Поглеждам Никола, който седи на кухненската маса и рисува, докато с баба му пием кафе. Поглежда към огрения от слънцето прозорец, после пак свежда глава над скицника. Рисува в черно и кафяво - и слънцето, и кучето, и робота. Защо не използваш и други цветове, пита баба му. Той изправя глава в недоумение. "Така е по-красиво. Жълтото слънце блести прекалено силно и е изкуствено. Така кучето и роботът няма да го харесват. А и аз", отговаря Никола.

Ръката му е бяла, прозрачна... Почти стъклена... Рисува бавно и внимателно. Скицникът е пълен. Роботи, чудовища, зайци-мутанти, огън от избухнали бомби... Само първият лист е различен. Рисунката там е отпреди две години - "Къщата, в която живеем с мама и татко".

"Гурбет ли е, смърт ли е... не знам... Къде е дъщеря ми - нямам представа. Вярно ли е, че още е в Понта Делгада, както твърди синът на съседката? Пак я бил видял - наскоро. Казва, че май някакъв мъж я преследвал. Какво стана с детето ми, че и тя дете остави... Поне се успокоявам, че е жива, ама докога... Не тръгвайте на гурбет, не оставяйте децата си - те вече няма да са същите, ако ви няма", реди Светла. И отново поглежда с любов към Никола. Сега момчето гледа в нищото. И продължава да чака...

 

Материалът е от новия брой на BG Север.

изключително силен материал! Поздрави за великолепното перо!

Брато,това са измишльотини,разни безделни стари моми и недоклатени патки си мислят разни небивалици и ги пращат в редакцията на това пошло "издание". Естествено,на авторите се хвърлят 10-20 лева...

историята обаче е покъртителна и затова силно се надявам да е измислица. в противен случай не зная какво да си мисля за подобни безотговорни родители. учудва ме и отношението на тия дядо и баба. по мое мнение са много глупави хора. не само че са се преместили да живеят в град, където по презумпция е по-трудно да живееш, вместо да вземат детето при тях на село, ами и когато са ги обрали какво са направили - полиция нямало ли е та не са се оплакали, не са потърсили помощ? искрено се надявам всичко написано да е худежествена измислица, приказка, която да покаже какво може да се случи с едно дете...

Истина или не-драмата на това дете е факт. Но нашите коментари какви са-защо бабата и дядото са се преместили в града?А какво образование ще получи детето на село и има ли удобства за живеене там? Защо не са викнали полиция след обира? С какво ще им помогне тя, ще намери крадците ли? И още и още...дори тази история да е измислена,тя се случва в България всеки ден.

Малко странно звучи - обир на всички пари, майката и бащата не се обаждат, няма други хора, които да се поинтересуват за старците и детето...
А децата на тази възраст разбират всичко и не преживяват толкова драматично нещата.

Много са ниски критериите на някои хвалещи.

sys systiat uspeh moje da prepishesh ot us literaturata i sydbata na ubiecyt,

jeno jaicata byrka ni li sa, tyjen sym iacata ne sa burkani, oste po tyjen sym jena mi ve4e e mrtva, mrtva e dysteria ni a mojeshe pone narkomanka da stane, myrtvi sa i sysedite ot furgona a moje pone da zagina kogato sa na pyt....

na kratkoia si klecai maikata s kalwiaturata i vardi da se neumykne mishkata 4e posle ste kleiasash

neznam kolko e izmislicata v taq istoria,neznam...no tva koeto sas sigurnost znam e 4e decata na takiva roditeli stradat,i nikakvi pari spe4eleni na tazi cena nemogat da kompensirat zagubata,koqto e za vsi4ki u4astnici....prejivqvam neshto podobno i napalno razbiram i deteto i roditelite,sram me e ot nashata darjava koiato dopusna da se dokarat horata i di takava bezizhodica,i kato gledam mutrite na uhilenite ni parveniuta v televiziata ,napalno razbira gneva na teq t.nar. nare4eni psihopati,teroristi i pro4. vsi4ko ima granica,i tarpanieto na balgarina magar i ogromno i to ne e bezkraino,molq se da daoide vidov den,bez zna4enie koi she ostane sled tva,pone ostanalita shte imat po dobar jivot.

талантливо и хваща за гърлото!

Жестоко ,удари ме право в сърцето!

Историята е добра ако е измислена,ако случайно е истина,нека хората да потърсят компетентна помощ за детето и за себе си!

Всяко дете има нужда от майка, каквато и да е тя. Но тези, които нехаят за него - по-добре без тях. 8 години без никакава работа тук, ами не знам как и в чужбина ще прокопсат.

и мен моята майка ме е оставила и не ме е потърсила 40 години за тези 40 години ме е виждала само веднъж

ПО СТЕЧЕНИЕ НА ОБСТОЯТЕЛСТВАТА,ПРЕДИ 5 ГОДИНИ И НИЕ ОСТАВИХМЕ ДЕТЕТО СИ НА БАБА И ДЯДО ДОКАТО СТЪПИМ НА КРАКАТА СИ В ТАЗИ ЧУЖБИНА.НЕ Я ВИДЯХМЕ ГОДИНА И 4 МЕСЕЦА А БЕЩЕ НА 5 КАТО Я ОСТАВИХМЕ.ПРОПУСНАХМЕ ПЪРВИЯТ У4ЕБЕН ДЕН.И НИЕ.ЗА РАЗЛИКА ОТ НЕГОВИТЕ МАМА И ТАТЕ НИЕ СЕ ЧУВАХМЕ РЕДОВНО ...И ПЛАЧЕМ И СЕ СМЕЕМ И СЕ ОПИТВАМЕ ДА ПРЕДСТАВИМ СИТУАЦИЯТА В ПО МЕКИ КРАСКИ И КТО НЕ6ТО СЪВСЕМ ОБИКНОВЕНО/КАТО ЧЕ СМЕ ОТИШЛИ ДО БАКАЛИЯТА,НО......СЛЕД ВЪПРОСА /ЗАЩО МЕ ОСТАВИХТЕ,ОСТАВАШ БЕЗМЪЛВЕН И В ГЪРЛОТО ТИ СЕ ЗАГНЕЗДВА БУЦА,ОГРОМНА БУЦА КОЯТО НЕ ТИ ПОЗВОЛЯВА ДА ДИШАШ,КАМОЛИ ДА ДАДЕШ ОТГОВОР НА ТОЗИ ВЪПРОС.СЛЕД ТАЗИ ГОДИНА И МАЛКО ,КОГАТО Я ВИДЯХМЕ ОТНОВО ,РЕШИХМЕ ДА СИ ХОДИМ ПРЕЗ ЗИМАТА В БГ И ЛЯТОТО ДА ХОДИМ В ИСПАНИЯ.ЗА ЩАСТИЕ НАШЕ,А И НА ДЪЩЕРЯ НИ ВЕ4Е 4 ГОДИНИ РАБОТИМ В 4УЖБИНА ПО 8 МЕСЕЦА И СМЕ СИ 4 МЕСЕЦА В БГ ПРИ НЕЯ.ХОДИМ НА УЧИЛИЩЕ,РАДВАМЕ СЕ,КАРАМЕ СЕ ,ВСИЧКИ ТЕЗИ НОРМАЛНИ НЕЩА.А ЛЯТОТО ТЯ Е ПРИ НАС 3 МЕСЕЦА/ВАКАНЦИЯТА.СЕГА ВСИЧКО Е НАРЕД ИНЕ СЛЕД ДЪЛГО ПАК ЩЕ СМЕ СИ ТРИМАТА/45ДНИ.БРОИМ ГИ ВЕ4Е НАОБРАТНО!
ДАНО ДЕЦАТА НИ ДА НЕ СТРАДАТ,А ДА СЕ РАДВАТ НА НАШАТА ОБИЧ И ПОДКРЕПА!
ЛОШОТО Е ,ЧЕ ТЕЗИ ОТ КОИТО ТОВА ЗАВИСИ НЕ ДАВАТ И 5 ПАРИ ЗА ТЕЗИ ДЕЦА!НАЛИ ТЕХНИТЕ ДЕЦА СА В ЛИЦЕИ И ДОБРЕ,КАКВО ГИ Е ГРИЖА ЗА НАШИТЕ!
ДЕРЗАЙТЕ,БЪЛГАРИ!ТОПЛИ ПОЗДРАВИ И ОТ МЕН ЕДНА МИГРИРАЩА БЪЛГАРКА!

До психолозите - Дайте адрес на соц. служба, банкова сметка- за финансова подкрепа.

До пост -1, как може да пишете за велоколепно перо..... и до пост 15, с едър курсив ! Как не ви е срам, пълно безсрамие !
Донякъде и бабата е виновна - чужди деца не се вземат ! Това са мечешки услуги !

Такива са и критериите на жената, вкусът и! Тя вижда Великолепие и Прелест.

Пусто опустело!

Можете ли да дадете координатите на бабата и дядото за да осигурим психолог на дедето, със тяхното съгласие. Имейлът ми е: danielavidev@hotmail.com

Ти се радвай,че не си на тази възраст и на това отгоре не ти се налага да преживяваш тези неща!Който ги е преживявал знае най-добре!Ама нали света ще загуби катастрофически,ако не си изръсим ВЕЛИКОТО мнение!?

съпоставката на мнения показва, че сте написали нещо много хубаво. Надявам се, че можете да игнорирате това, което се опитва да ви пречи - има хора без работа, които така си уплътняват времето.
Тази human feature /човешка история/ е докоснала много хора. Виждам, че се обаждат и такива, които искат да помогнат на момчето. Това показва, че материалът е хубав. Така че продължавайте и не обръщайте внимание на дребнавите заяждания.

Колко тъжно! Но това е просто една от стотиците истории. Колко много деца живеят така, при баба и дядо. Тъжно е. Дано родителите на това дете са добре и намерят начин да се върнат. Но мен нещо друго ме притесни-майката на това дете не се свързва с него. Това едва ли е по нейно желание. По-вероятно е в беда, защото не познавам майка, която би прекаснала връските с децата си, ако не е принудена. Явно има причина да не се обажда. Защото ако малкия Никола получаваше писма от майка си, ако я чуваше по телефона- нещата щяха да са много по-различни. Да, той пак щеше да страда, пак щеше да му липсва мама, но болката и самотата му нямаше да са толкова жестоки. Представа нямам кой меже да помогне, но ако някой има възможност да научи нещо повече за тази жена, жива ли е, добре ли е и т.н. ще направи едно невероятно добро за семейството и и за едно малко момче. Пък дано историята има щастлив край и родителите му най-накрая се върнат или пък го вземат при себе си. Защото най-хубавото за едно дете е да е с родителите си.

ТАЗИ ИСТОРИЯ МОЖЕ И ДА Е ИСТИНА. АЗ ПОЗНОВОМ ЕДНА ЖЕНА КОЯТО ИМА ДВЕ ДЕЧИЦА И ЗАМИНА ЗА ГЪРЦИЯ ДА РАБОТИ КАТО ДОМАШНА ПРИСЛУЖНИЦА И НЕ БЕШЕ СЕ ОБАЖДАЛА ОКОЛО ПЕТ ШЕСТ ГОДИНИ-ПРИЧИНАТА Е , ЧЕ РАБОТОДАТЕЛЯ Е ЗАТВОРИЛ НА НЯКАКЪВ ОСТРОВ И Е НЯМАЛА ВЪЗМОЖНОСТ ДА СЕ ОБАДИ. НО ПО НЯКАКЪВ НАЧИН Е ИЗБЯГАЛА И СЕ ПРИБРА ВЪВ БЪЛГАРИЯ. ТАКА ЧЕ И ГОРКОТО ДЕТЕНЦЕ МОЖЕ МАЙКА МУ ДА ЕЖЕРТВА НА НЯКАКЪВ ЗВЯР. НЕДЯЙ СИ БОЖЕ ДА ПОПАДНЕШ ВЪВ ТАКЪВ ВОДОВЪРТЕЖ.

Да това е поредното българско дете, което седи и чака мама и тати да се върнат. Знам как се чувства моя мъж беше на гурбет за 6 месеца и синът ни дори мъничък усещаше неговата липса. А сега като се върна грейна целия. Вече не се радва на татковците на другите деца, а не своя татко.Но положението е такова в момента, че много хора остават без работа като моя съпруг и нямат избор или трябва да заминат или трябва да обрекат децата си на мизерия. Не го пожелавам на никого това, имаме ли пак възможност ще заминем и тримата този път. Защото просто тук не се живее с ниски запати и всичко останало. Моя апел към родителите е просто не оставяйте децата си тръгвайки на гурбет. Вземете ги с вас. Защото те ще са тъжни и самотни. Ще им липсва майчината и бащината обич, а тя не може да се замени с нищо.
А относно злобните коментари не им обръщайте внимание те са дело единствено на коравосърдечни и студени хора, от които страда цяото ни общество.

Az sam ot Pleven ,no ziveia i tabotia v Avstria,iskam da pomogna .Daite adresa na mom4eto,imeila mi e tanyamakaveeva@yahoo.de.Za Koleda ste bada v Pleven ,molia Vi izpratete adresa.

Razplakah se kato pro4etoh istoriqta. V momenta sum na 17 i ot 13 godi6na jiveq sama, no pri men e suvsem razli4no, za6toto se 4uvame vseki den i si govorim s 4asove (skype) no purvite 3-4 meseca dokato roditelite mi si stupvaha na krakata i se 4uvahme vednuj v meseca be6e naistina tejko. Iskreno su4yvstvam na Nikola i se nadqvam istoriqta da zavur6i dobre. Tezi obstoqtelstva v tolkova krehko detstvo naistina moje da sa pagubni sled godini.. :(

много тъжна история...

стихотворението е страхотно

И аз мисля, че тук има много литературно творчество. Писмото, което детето е писало до Дядо Коледа не звучи като писано от дете, а по-скоро като диктувано от възрастен. Ако все пак се окаже, че това е истинска история (имайки предвид вестника - малко вероятно), бабата може да поиска съдействие от държавата в лицето на Външно министерство за информация за дъщеря й. Ако тя пребивава легално в Португалия все ще има някакъв контакт с нея. Аз също съм родител и ми звучи безкрайно неправдоподобно родител да не иска да се чуе с детето си 4 години. Тук не става въпрос за пари, а за отношение.

Историята може да е истина.Аз самата съм преживяла "лукса " на задграничен печелбар.Зависи кой къде се намира и при какви обстоятелства,но винаги зависиш от някого.Легално заминахме с мъжа ми ,легално взехме децата си с нас и пак легално ги записахме да учат,но всичко това немога да опиша с цената на какво.Определянето размера на заплатите зависеше от Б-я.Там водех счетоводството на фирмата към която работех.Моята заплата по договор с чуждата страна по договор,което се отбелязваше в отчетите беше 2200$,а аз получавах 240$,а всичко друго оставаше в Б-ската централа като удръжки от заплатата ми.Обиржийството на Б-те не датира от 1990 г.

Вазов беше написал... Българийо , за тебе те умряха... А СЕГА АКО БЕШЕ ЖИВ ЩЕШЕ ДА НАПИШЕ...Българийо , от тебе те умряха!!!

Мамка ви и политици....

"Намерила си работа като домашна помощница, живеела в богата къща. Предала много поздрави на Никола, но нямала възможност да се обади, нито да прати пари."

Ма, много силен матриал, много силен !!!

В тази богата къща няма телефон

Много хора обичат поп-фолк, малко - опера и класическа музика.

Не знам къде видяхте поп-фолк в тази чудесно разказана човешка история, но ако човек е преднамерен и тенденциозен, си е негов проблем!

Позволявам си да не се съглася с Вас...Вече осем години живея и работя в Гърция и смея да Ви уверя че навсякъде където живеят хора има комуникация.Гърците са хора които много държат на семейството и децата.Навсякъде първия въпрос на работодател е имаш ли семейство и деца.Работила съм на малък остров с 200 души жители.Нямаше лекар и училище.но телефони има навсякъде.Стига да иска човек може да намери начин да се обади на близките си.А ако Вашата позната не се е обаждала,не е било защото не е имала възможност,просто не е искала.Аз също съм срещала хора тук които се обаждат у дома веднъж месечно,за да не похарчат повече от10 евро за ваучер .

защо всеки пита за майката , а бащата каде е? той защо не го търси искам да ви кажа , че всеки го е грабнал живота и са забравили за детето така е по-лесно

познавам жена Маргарита от Габрово която остави така 2 деца и то при кого при любовника си и 8 години не не обади син и дъщеря дъщерята беше 9-10 клас и какво мислите стана сега тя е любовницата замества майка си с мъж който е над 20 години по-голям от нея
не при баба и дядо , а при чуждия мъж