Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.08.2010 12:39 - Гложденският манастир - небе на земята
Автор: bgsever Категория: Новини   
Прочетен: 7033 Коментари: 5 Гласове:
12


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

СВЕТИНИ


Гложенският манастир - небе на земята

 

От създаването си божията обител е непристъпна крепост за иноверците

 

image image

Адриана ЙОРДАНОВА

Манастирът е небе на земята - значи той е късче от Рая. Трябва така да бъде създаден, че да може видимо да се усети Рая. Там няма скръб и печал, там царува вечна радост и душите на населяващите го, на записаните в Книгата на живота няма да изпитват нито мъка, нито болка, нито печал. Ще могат да се радват на божията благодат и на мира и спокойствието". Това е простото обяснение на игумена на Гложенския манастир Панкратий за това как се чувства човек, когато се качи толкова нависоко и близо до небето. На мястото, където някога са достигали само орлите. Високите порти са отворени и водят през древен, римски параболичен свод, дълъг 10 метра, който е проектиран така, че само с два отместени камъка да се стовари върху главите на враговете, които биха дръзнали да влязат тук.image

Дядо Панкратий разказва надълго историята и отчасти легендата на това място, която започва в началото на XIII век, малко преди падането на България под османско робство. Между другото, манастирът не е бил опожаряван, нито някога там са успявали да влязат врагове на православната вяра. Както казва игуменът, манастирът е една от светините на вярата. И колкото и да се съмняваш в това кое е истина и кое истинска приказка, погледнеш ли надолу - в подножието на скалите, осъзнаваш, че всичко е в краката ти, а светата обител е кацнала високо на върха и стои като омагьосано място, замръзнало нейде във времето - осем века назад. Околните села са на майсторите, градили манастира. Някогашното село се е казвало Киевски извор, сега е Голям извор.image

"Св. Георги

Великомъченик

Победоносец"

е името на Гложенския манастир. След като напуснал своите владения, Иван Асен II е трябвало да търси убежище извън страната и намира такова в Киевска Рус, защото след убийството на чичо му Калоян през 1207 г. боляринът Борил узурпира престола и имало опасност Иван Асен II да бъде убит като престолонаследник.

Но в Киевска Рус той се запознава с редица благородни мъже, един от които е южнокиевският княз Георги Глож, кръстен на Свети Георги - изключително вярващ християнин. Неговата първородна дъщеря Тамара страдала от неизлечима болест и монах, който имал способността да предрича бъдещето, предсказал, че нему е определено да намери мястото на чудотворна икона с лика на Свети Георги Победоносец, която изчезва от Киевската лавра по божията воля. Точно тази икона, казва монахът, застава на връх Лисец в Тетевенския Балкан, който е най-високият тук - 1 096 метра. Иконата била намерена от две пастирчета и прибрана в семейния параклис на Иван Асен II. Игуменът разказва, че това било чудо, което само по волята божия можело да се случи. Княз Глож разбира, че това е иконата, която трябвало да намери и да изпълни божия промисъл, като построи на това място църква или манастир в чест на Свети Георги. Той тръгва със 7 000 души воини и помага на Иван Асен II да си възвърне престола в столицата Търново. Иван Асен II му предлагал богатство и злато, но князът поискал разрешение да остане и

да съгради

манастир на

мястото, където е намерена иконата.image

Тогава Иван Асен II му подарява голяма част от земите, които били негово владение, и през 1219 г. княз Глож идва за първи път и спира на река Бели Вит на километър от скалата, където сега е манастирът. На мястото започва да гради храм "Света Троица" и манастир, поставя там чудодейната икона на Свети Георги и продължава строителството на комплекса. Прави над три метра високи каменни стени. Но историческата легенда гласи, че всяка година по необясними причини те се напуквали и всяка година той ги правел отново. Там, в дворовете на с. Гложене, днес се виждат тези основи на княза. Това място се нарича Градището или Кулата, защото князът възстановил римска кула и започнал да гради всичко. До 1230 г. - битката при Клокотница, където той също се включва с 5 000 воини, след победата на Тедор Комнин, връщайки се да отслужат тържествена литургия за това в храма, отварят вратите и виждат, че иконата на Свети Георги я няма. Изчезнала, а по божия воля оттам се озовала на края на висока скала, заобиколена от пропасти, където имали гнезда само орлите. Точно там имало огромно дърво, чиито корени били пуснати в процепите на скалите и иконата застанала на клоните. Тя била с размери 28 на 24 сантиметра, рисувана на чимширено дърво - на нея светията пронизва змея с копие. Върху дървото е имало цялостен сребърен обков, през който се виждало само лицето. Точно лицето било обърнато на изток, откъдето изгрява слънцето и всяка сутрин сребърният обков отразявал лъчите му. Отразеният лъч падал върху Градището, където 11 години бил граден манастирът Света Троица. Сутринта ранобудните монаси забелязали светенето и намерили иконата.

Върнали я, но

на другата сутрин

отново я нямало.

Три пъти тя изчезвала от първия манастир и я намирали на края на скалата и това показало къде е мястото на истинския манастир. Затова от 1230 г. князът започнал да гради нов манастир на стръмната скала. По-голяма част от материалите се качвали на гръб по стръмната пътека или се използвали коне и мулета за пренасянето на дялан камък, плочи и греди.

Първият храм, който въздигнал на отвесната скала, бил еднокорабен, покрит с каменни плочи, но много малък - около три и половина метра висок и четири на пет метра основи. Съградил този храм, осветил го. В югозападния край издига висока кула, подобна на Балдуиновата на хълма Царевец. После от 1230 до 1253 г. - 23 години гради манастира, чийто закрилник е Свети Георги, разказва игуменът.

Гложенският манастир е единственият български манастир на висока отвесна скала, вижда се от десетки километри. Прилича на непристъпна крепост на християнството и православието. Дори когато кърджалийски и черкезки банди опожарили района, турците не могли да превземат манастира и там се спасили оцелелите от околните села и пожара в Тетевен, разказва дядо Панкратий. Сградата оцелява и при земетресение от над 8 по скалата на Рихтер през 1928 г., при което пострадал еднокорабният храм, запазило се само мястото с иконостаса и чудотворната икона. Започнали да съграждат нова божия обител. Когато вдигат старите камъни под източния олтарен прозорец намират ствол на дряново дърво, където някога е била намерена иконата, и първият камък е бил сложен там. При северния край намират гроб и по запазените там одежди разбират, че това е мястото, където е погребан княз Глож - той пожелал да бъде положен там, където посветил 30 години от живота си.

Храмът в манастира е варосан, а вътре на малкото пространство са събрани почти всички български светци.

Иконостасът тук

е от XIV век

на майстори от Тревненската дърворезбарска школа, обяснява игуменът. А иконите на Христос и другите от горния ред на иконостаса са от XVII - XVIII век, останалите са от XIX - възстановени са в първоначалния си вид. Чудотворната икона е от XIX век, но не се знае произходът й, посочва Панкратий. През 1835 г. правят сребърна рамка. "Защо е чудотворна иконата ли? Имаме свидетелствата на хора, които са получили изцеление от рак, от левкемия, всичко е документирано. Записано е, че всеки, който се моли истински, със силна вяра, получава по божия благодат изцеление", обяснява игуменът и не подлага думите си на никакво съмнение.

Вътре в манастирския комплекс има и други неща, които носят години история в себе си. През 1768 г. дякон Игнатий - Васил Левски, събира селяни от околните села, заклева ги и вземат решение да направят в с. Голям Извор първия местен таен революционен комитет. Тук бил заточен на доживотен затвор в една от най-усойните килии, днес превърната в музей, митрополит Климент - Васил Друмев. Заради една проповед на 14 февруари 1893 г., когато се чества годежът на Фердинанд, по време на строгия пост, който бил по същото време с тържеството на княза, сервирали месо и деликатеси, защото той бил католик. Това било демонстративен жест против православието. Затова митрополитът разкритикувал княза, а Стефан Стамболов го осъдил на светски съд и го затворил в Гложенския манастир през 1893 г. Митрополитът престоява там 9 месеца, като присъдата му била крайна - можел да яде само солена риба, без никаква вода. Но монасите пробили дупка в тавана и от там нощем пускали вода и храна. След убийството на Стамболов той се връща в Търново, посрещнат от целия град. Става първият министър на просветата и културата, председател на Първото велико народно събрание и ректор на семинарията в Лясковец, както и основоположник на българската драматургия. Шест години по-късно - през 1901 г., умира. Погребан е в притвора на катедралния храм във Велико Търново.

Освен игумена

Панкратий тук

изпълнява

монашеския

си обет

и брат Нектарий, който дошъл в манастира на 16 години, сега е на 26. "С какво се заминаваме ли? Имаме монашески обети, грижим се за манастира, спазваме всички решения на Светия синод и всички канонични правила. Труд и молитва - това е", казва той. Но не така е в събота и неделя, в празнични дни, когато дойдат богомолци или туристи, ние трябва да воюваме и да отстояваме спазването на каноничните правила в светата обител, допълва игуменът. "Какви са тия правила? Има наредба на Всеобщ манастирски събор, която изисква всеки, който пристъпи прага на светата обител, да се съобразява с каноничния ред. Например жените не трябва да влизат с голи рамене, трябва да са забрадени, да се влиза със смирение, да не се вика, да не се пее, да се влиза с чисто съзнание, манастирът е свято място", казва Панкратий.

"Какво трябва да знае един непредубеден посетител? Трябва да се разбира, че това е храм божи и дом на светия великомъченик, трябва да се влиза с преклонена глава, човек да се покае, да поиска прошка за своите грехове и най-малкият дар е свещичката, която запалва, за да получи опрощение и божията благодат върху себе си и върху рода си. Ние, като пазители, трябва да отстояваме да не се осквернява това място. Всички могат да влязат, но трябва да спазват благоприличие, да се влиза организирано, на групи, да има духовно лице с тях", отговаря игуменът.

Тук не е хотел, но могат да нощуват 37 души, има място за свето кръщене, приемат само заявки за поклонения, а посещения - чрез една туристическа фирма. Има три апартамента, които са ремонтирани наскоро, показва стопанинът. И обяснява какво е през зимата, защото манастирът няма водопроводна система. Една част от водата се изпомпва, а повечето се събира от покривите в резервоар. През зимата всичко замръзва, затова размразяват само резервоара и ползват една чешма на двора.

"Варим ракия,

ако е благоприят-

на годината.

В продължение на две лета не успяваме. Сега очакваме добра реколта", отговаря игуменът, когато питам дали си имат своя ракия. После разказва една история покрай това варене на ракия. "През 1922 г. един свещеник, който обичал чашката, бил изпратен за наказание тук, далече от кръчмите. След два месеца обаче той написал до митрополита, че иска да му бъде удължено наказанието с един месец доброволно поради важно манастирско мероприятие - започвало изваряването на ракията", смее се дядо Панкратий. Реколтата добиват от 76 дка 40-годишни сливови дървета. Вътре в ракията има дузина билки и вкусът е мек и дъхав.

Като почти всеки манастир в митрополията Гложенският също се бори за горите си вече пет години, разказва игуменът. Става дума за 4 248 дка, делото е все още в Тетевенския съд. "Писмените доказателства бяха признати. Въз основа на решението на съда подадохме заявление до поземлената комисия в Тетевен да ни върне горите, тя не обжалва решението в 14-дневния законен срок, не излезе и с решение в 30-дневния срок. След година и три месеца излезе с решение, че отказва да ни възстанови горите, защото намира признатите от съда доказателства за недостатъчни и непълни. Сега ще заведем дело за пропуснати ползи - може да си получим горите след години, когато вече са изсечени. Целта е да се стигне до последна инстанция", обяснява игуменът, който лично следи съдебната одисея.

Отбивките по пътя към манастира сочат какво става в момента - сече се неконтролирано. Игуменът дообяснява: "Дадоха им 200 метра участък, а те отсякоха 2 дка ивица, навлязоха и в частни гори. Миналата година беше страшно. По четири часа и половина товареха огромни ремаркета с дървета, хората не можеха да стигнат до манастира", посочва игуменът мястото, където се виждат огромни просеки.

Другата болка е пътят, който се прави по програма ФАР в продължение на 6 години от община Ябланица.

Вие виждате ли

къде са вложени

760 000 лв.

в тоя път?,

пита ме игуменът. И обяснява как всяка година асфалтират направо върху калта, без да сложат камъни или подложка. "Това, което слагат, на следващата година се пропуква и зейват ями и дупки. И така всяка година те се пълнят и се отчита, че парите за годината са усвоени", допълва игуменът.

В манастира има и местна кухня, която е същата като едно време. Може да хапнете навън, като гледате планината в краката ви, или да си стоите вътре около огромна камина и в обстановка, подобна на някогашната. Пътят се вие надолу, тесен и стръмен, а наоколо зеят огромни пропасти. Манастирът си остава нейде из върховете, "небе на земята", всъщност чисто небе.

П.П. Репортажът бе направен с любезното гостоприемство на Ловчанския владика Гавриил, който обеща, че няма да е последен.

   Материалът е от архива на BG Север


Тагове:   манастир,   небе,


Гласувай:
12
0



1. анонимен - Всичко хубаво НО...
29.08.2010 14:00
не е останало много свято в този манастир. Оше от входа те посрещат с ценоразпис - кръщене - 100лв. - сватба - 500лв. и подобни цифри.
Но по-лошото е че така наречените свещеници там не почитат Бог, а само парите! Влизам с моето джобно куче в ръце при това не в параклиса а в двора...и владиката ми вика да съм го вържел вънка! Да не забравяме че животните са създадени от Бог и трябва да се почитат и уважават. Също така ако някои от вас помнят текста в библията за "Кучето и хляба"...няма какво да се коментира. От този манастир единственото свято нещо е мястото! Всичко друго е бизнес за съжаление. А вижте ги хората в Гърция...в манастирите е пълно с кучета и котки при това буквално върху иконите налягали, и естествено хората не ги гонят а точно обратното...хранят ги.
Сами си правете изводите!
цитирай
2. анонимен - Определено е мн красиво място, но. . ...
29.08.2010 19:01
Определено е мн красиво място, но...от "свято място" не е останало много. Бях там преди 2 години на 4-ти януари. Имаше само 2-3 паркирани джипа пред "механата" или нещо такова, от където се чуваше, че се забавляват хорицата. Единствено едно циганче, което прехвъляше дървата за огрев и никой друг! Навсякъде беше отворено, имаше ценоразпис и чинийка, в която да си оставиш паричките. Влязохме в параклиса, взехме си иконки, естествено си оставихме парите и си тръгнахме.
цитирай
3. анонимен - много е красив манастира,
29.08.2010 21:28
но нямам хубав спомен. посетих го,когато там служеше онзи поп,не му помня името,дето стреляше и се напиваше,и го подпали. до като се бях замислила в двора,колко прилича на метеора в гърция,се появи този поп и се развика,защо сме стоели в двора,да си купуваме свещи,и да излизаме-омръзнало му от туристи.буквално крещеше - хайде,купувайте си свещи.никакви пари не искате да давате.аман от вас.стига ви вече,отивайте си. всичко и красиво и свято беше запокитено !
цитирай
4. mamas - И аз бях там това лято.
29.08.2010 22:22
Имам прекрасен спомен и много снимки, тези дни ще пусна постинг (почти готов е). Ситуацията изобщо не е същата. Свещеникът е друг, една жена ни разведе навсякъде и ни разказа историята на манастира, а една писанка ни съпровождаше почти през цялото време.
цитирай
5. анонимен - Този Нектарии веднъж ни посрещна ...
30.08.2010 13:58
Този Нектарии веднъж ни посрещна доста пиян и разправяше как на предния ден се напушил и ходил в гората да се лута. Също разправяше и за разни гъби и други , които е ползвал последната седмица. Явно е доста широко скроен поп ;)
Пихме по 2 ракии с него и продалжихме. Извади си и лаптопа да показва някакви филми и тн.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bgsever
Категория: Новини
Прочетен: 2761190
Постинги: 699
Коментари: 2532
Гласове: 7769
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930