2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
ТРАДИЦИИ
Кумани - дух отпреди столетия
В живописното дряновско село всеки камък е история и легенда
Мариана ДИМИТРОВА
В живописното дряновско село Кумани животът сякаш- е замрял и е запазил духа отпреди столетия. Мястото е пълно с легенди, а всеки камък там е история. Намира се по средата между Дряново и Трявна. През 1939 г. селото е наброявало 60 къщи с около 250 жители, във всеки дом са расли от 5 до 8 деца. Състои се от пет махали - Болярската, Бодурската, Рашковската, Горният край и Отсрещната. В последната е живял народният артист Иван Кондов.
ЛегендитеЛегендата разказва, че майката на Асен и Петър е куманка. Куманка е била и жената на Калоян - Целгуба, сестра на куманския вожд Манастър, прекръстена на Мария. И тъй като не са известни други места, обитавани от това племе, се смята, че тези хора са живеели точно тук. Според местните легенди на Куманския баир са лагерували голяма част от бойните съюзници на Асеневци - куманите, и имено от куманското присъствие е дошло името на селото. Този район им бил даден от Петър и Асен, за да бъдат скрити от коварните ромеи и в същото време да бъдат под ръка в предстоящите решителни схватки с византийците.
ИсториятаКрепостта "Стринава", която историците търсят от много време напразно, е ключът на всички проходи в Тревненския и Габровския балкан, водещи на юг - голяма и много важна военна база, сигурна защита на новата столица Търново, която се намира само на около 30 км източно. В крепостта "Стринава", останките на която се намират на около 2 км северно от с. Царева ливада, Габровско, според местните легенди са се родили братята Асен и Петър от майка куманка и баща българин. По-късно в "Стринава" идвали на почивка, на лов и тя е била като лятна резиденция. Тази крепост е именно дирената от историците древна "Стринава". Заедно с принадлежащите й още три крепости - "Боруна", "Куклата" и "Калето", тя е играла важна роля в създаването и укрепването на Втората българска държава. Безспорна реалност, а не мит, са внушителните останки от всичките тия крепости. Някои са от троен ред стени, дебели до 2 метра. Многобройните находки от монети, стрели, копия, мечове, катинар, тежащ 13 кг, както и купищата човешки кости под стените доказват недвусмислено, че тук някога е кипял живот. Името на Царева ливада, което се намира само на 3 км от Кумани, не е случайно. В този край около Стринавското плато с площ около 5 - 6 квадратни километра освен Цар Асеник, има местности Цар Калояник, Царюви бахчи, Цар Асенова пътека. В паметната 1190 г. именно в този край българи и кумани помели в тревненските теснини на прохода към Верея (сега Стара Загора) пълчищата на император Исак Ангел, затвърдявайки окончателно Втората българска държава, която до обединението с останалите западни и югозападни части на България е носела името Загора. Участието на куманите в това велико дело е исторически доказзано, както и тяхното присъствиe в земите на Асеновци край Търново - крепостта "Стринава". Именно това доказателство е село Кумани.
Над върха над селото, нарачен Дренака, под огромен дъб, който вече е поразен от светкавица, куманите имали оброчище. Там принасяли жертви на езическите си богове. Днес местността се нарича Маслото и до 1939 г. пак там жителите на Кумани правели "курбан" за здраве. От Дренака в ясни дни се виждат не само скалите на платото Стринава, но и Търново. Не е изключено именно на тази височина да са се приемали и предавали чрез сигнални огньове заповедите на търновските царе.
По време на турското робство от пепелищата и голата земя се слага начало на българското село Кумани. Възрастните жители на селото твърдят, че там през робството турчин не е преспивал. Само т. нар. "Злата долчина" или "Турски гроб" напомнят за възмездието върху единствения, решил да стори това.
Кумани е било село на скотовъди, дюлгери, дърводелци и каменоделци. През пролетта от Гергьовден дюлгерите по традиция са тръгвали на гурбет, водени от най-стария майстор по далечни краища, много често извън пределите на България или както са го наричали тогава "по Егея". Завръщали се чак по Димитровден, когато приключвала строителната работа. Любопитното е, че от малко площадче в края на селото, наречено "На кръста", има два каменни пътя. Единият води към Трявна, а другият - към Цариград. Именно по втория път са поемали най-често гурбетчиите.
И до днес местните се мъчат да отговорят на въпроса кой всъщност е построил къщите на Болярската махала - най-хубавата в селото. Преданието разказва, че това са били Бодурите. По всяка вероятност те са дошли заедно с болярите, били са техни аргати. Големият род от потомствени строители - Бодуровият, най-напред се е заселил недалеч от Болярската махала, в местността "Мекаша". По-късно, след едно черкезко нападение, Бодурите напуснали изгорелите си къщи и се настанили току над Болярската махала. Създавайки своята махала - Бодурската, те трябвало да преодолеят и дерето, за да я свържат с Болярската. Така е бил направен и малкият сводест мост от деветимата братя Бодури, начело с майстор Русин Бодурина. В източната страна на моста Русин Бодурина вградил вместо сянката на жена една каменна плоча. На тая плоча от сив пясъчник той е издялал с длето и чук три фигури. В средата с ръце на кръста е застанал прав мъж с едра глава, а в ръцете му от двете страни са се впили два звяра. Изображението е покрито с черна боя и според местни хора плочата датира от преди 450 години. Фигурите по нея символизирали несломимия дух на българина, нападнат от смъртните си врагове - поробители и чорбаджии. Плочата е оцеляла до наши дни.
Любителите на пешеходния туризъм са доволни, че от с. Кумани може да се достигне до с. Скорци (чието име идва от Скорците, които са били царските вестоносци) и с. Боженци. Пътят пък до Дряновския манастир и пещерата "Бачо Киро" е черен, а по него до скоро са минавали волски каруци.
В с. Кумани са живели много будни личности. От там е и майсторът дърворезбар Тачо Обрешков, от който вече четвърто поколение се поддържа семейният занаят. Селото било встрани от оживените пътища, затова хората му са потърсили препитание в строителството из Добруджа, във Влашко и Анадола. Тук се е родил първоучителят на уста Колю Фичето - майстор Иван Давдата, който се казвал Иван Иванов Иванов. Прякорът му идвал от "даване" - много обичал да помага, да раздава вещи, пари, майсторлък. Местните твърдят, че уста Колю Фичето е роден в Кумани, но рано овдовялата му майка го е завела съвсем малък в Дряново, където се омъжила повторно. Оттук и познанството на Колю Фичето с майстор Иван Давдата. Неговата къща и до днес може да се види в Кумани, въпреки че е най-зле изглеждащата и е покрита с къпинаци. Основите й са здрави, а старият гредоред и покритият с каменни плочи покрив подсказват, че тази 300-годишна къща е строена от велик майстор.
НастоящетоСега селото наброява около 50 къщи. Те са стари, във възрожденски стил, с високи чардаци, покриви, покрити с тикли (каменни плочи), и старинни каменни зидове. Много от тях са на повече от 160 години. Около 30 къщи в момента са обитаеми, броят на тези, в които постоянно живеят хора, е значително по-малък - едва 4 - 5. Останалите семейства са приходящи, най-вече от Варна и Русе. В центъра на селото се издига и триетажна каменна къща - произведение на изкуството. И досега гостите на Кумани се изумяват от запазената уникална старинна плевня, която въпреки столетията стои непокътната и удържа над 20-тонния покрив, направен от каменни плочи.
Местният фолклорИ в момента в селото, когато се заговори за баба Ф. това непременно предизвиква усмивки. Истинското й име е Фани, а през миналата година възрастната женица е починала на 85-годишна възраст. За нея се разказва, че връзвала с ластик и скатавала в кюлотите си лимонадена бутилчица с ракия, която често надигала. С това местните си обясняват как баба Фани цяла зима изкарва само с един елек на гърба си. Част от местния фолклор е и т. нар. "къща на овчаря". Историята е отпреди повече от едно столетие. Чорбаджията на местния овчар му обещал, че ще му подари земя, за да си построи къща, ако 20 години му работи без пари само срещу подслон и храна. И когато това време дошло, чорбаджията подарил единственото свободно място в двора си. Това парченце земя всъщност се оказало мястото, на което стиснатият стопанин си държал волската каруца. Въпреки това овчарят си издигнал къща, която е от около десетина квадрата, изцяло запазена и досега. Най-красивата постройка в Кумани обаче била "жълтата къща", която навремето е била хан и първата спирка за пътниците от Търново по пътя им за Цариград. Намирала се е точно на мястото, което в селото е познато като "На кръста". На фона на цялата красота в Кумани, "жълтата къща" е най-тъжната гледка. През 80-те години на миналия век последният й наследник решил да я събори, за да продаде каменните плочи. И успял. Сега са останали само руини. Варненец, който е купил земята там, е решил по стари снимки да възстанови автентичния облик на легендарната "жълта къща".
Цялото село и природата са един малък екологичен резерват, място на отминали времена, съхранили в себе си живота на хората от столетия. За това говори и фактът, че през 60-те години на миналия век е имало спор кое от двете села - Боженци или Кумани да стане архитектурно-исторически резерват. В крайна сметка спорът е в полза на село Боженци, което в момента е доста комерсиализирано, докато Кумани е запазило автентичността си, непокътнато от търговските мераци.
Гостите на селото се възхищават на архитектурата, на атмосферата и на хората, които са обитавали тези възрожденски къщи. А когато си тръгват от там, остават с усещането, че в Кумани историята и легендите са едно и също понятие.
Материалът е от архива на BG Север
28.08.2010 18:42
Затова и досега сред много представители на коренното население в двата района се откриват кумански черти - нисък ръст, набито тяло и леко дръпнати очи. Вижте лицето на Красимир Балъков например - това е типично куманско лице. В моят род също има сериозна куманска жилка.
28.08.2010 21:09
"И след това чух глас, който друго ми казваше: Исайе, възлюбени мой пророче, иди на запад от най-горните страни на Рим, отлъчи третата част от куманите, неречени българи, и насели земята Карвунска..."
28.08.2010 22:02
29.08.2010 09:40
29.08.2010 10:54
29.08.2010 13:35
29.08.2010 15:22