КАРИЕРА

---

  Камен Денчев написа първия учебник по антиглобализъм

 

Габровецът е единственият чуждестранен професор в два московски университета

 

Мариана ДИМИТРОВА

От близо 20 години Камен Денчев живее в Москва. Той е габровец, но се прибира в родния си град два пъти през годината за малко, за да се види с близките си.

Наскоро стана единственият българин, който е професор в два престижни московски университета. Научното му звание професор по политическите науки бе официално връчено през тази година от Министерството на образованието на Руската федерация. Член е на Петровската академия за науки и изкуства в Санкт Петербург.

Автор е на няколко монографии, но последният му научен труд е единственият в света по темата за антиглобализацията, признат за учебник. За интереса към неговите лекции говори фактът, че е най-високо оцененият от студентите си преподавател.

Професор Камен Денчев е на 54 години. Женен е, има дъщеря и внук.

Професор Камен Денчев е преподавател в Московския градски педагогически университет и в Държавния университет по икономика в Москва. Живее там от доста години. В родното си Габрово е само за лятната ваканция, за да се види с близките си и да подготви лекциите си за студентите през следващата академична година.

Тъй като през по-голямата част от годината той е в Москва, по-лесно може да види промените, които се случват в България. Смята, че макар и бавно, страната ни се променя. “Може да ни се иска всичко да става много бързо. Но някои неща в историята, както т. нар. нежни революции, се получиха, защото системата се разпадна мигновено, но самите процеси на трансформиране на прехода на обществото към една друга организация стават по-бавно. В този контекст България се променя. Вярно е, че се променя много бавно, тежко, но се променя. И няма начин, защото тя е част от Европа, Европа е част от света и глобализацията бързо стига до всички кътчета”, убеден е професорът. Той е единственият учен в света, издал учебник за антиглобализацията. И някак естествено разговорът ни тръгва от там.

Твърди, че глобализацията е неизбежен процес. “Макар че последната тема, която представлява научен интерес за мен, е антиглобализмът. Той е явление, породено от глобализацията, която е необратим процес.

Има си и

положителните,

и отрицателните  

страни.

Глобализацията спомага за отварянето, приобщаването на по-малките общества в света. И Русия в този смисъл е много ярък пример. Вярно е, че тя през последните 20 г. преживя упадък и загуби много геополитически позиции. Може да се каже, че преживя геополитическа катастрофа. За менпо-важното е, че тя започна да търси своята идентичност, своето място на световната арена - в какво качество тя ще се покаже на тази арена, какъв ранг ще има. Тоест тя повече гледа към себе си. И не е толкова настроена за съперничество, макар че има и такива прояви, колкото за една вътрешна преоценка. През последните 10 - 15 г., когато беше т. нар. руски капитализъм, главните фактори, които влияят върху нейната трансформация, са централната роля на парите и отвореността на Русия към света. Този руски капитализъм отваря перспектива на постсъветската държава за едно качествено доближаване до западните страни. Забелязва се в световен мащаб една критична вълна към Руската федерация. Тя особено се засили във връзка с председателството на Русия в Г-8. Макар че тази теза се оспорва от редица автори, Русия е част от европейската цивилизация. И за мен тя е един от най-видните представители на европейския Изток. Тя си има своята самобитност и особености, но те са част от едно цяло, тоест част от европейската цивилизация. Интересният момент обаче според мен е, че въпреки това Русия не е настроена да се интегрира в политическа Европа. Макар че Европейският съюз ще продължи да се разширява, този процес е необратим. И България е хваната в това - никой не може да се съмнява, че тя няма да стане член на Евросъюза. Ако в началото на 90-те години след разпада на Съветския съюз руското общество като цяло беше настроено интеграционно, то сега се забелязва спад на интеграцията към тези световни структури.

Русия не се 

стреми към

Европа,

а по-скоро към Запада. Той не е географско понятие, а съвкупност от институции - гражданското общество, частната собственост, контролируемост на правителствата. Смятам, че Русия ще изгради един нов Запад. Вярно е, че през последните 2 - 3 години има известно централизиране на политическата власт в Кремъл. Даже по характера си тя може да се нарече царска власт. Вярно е, че тази власт е съсредоточила в ръцете си голяма част от богатствата на Русия. Вярно е, че тя използва много политически лостове, за да влияе. Особено в последно време се засили ролята на държавата, нейното влияние върху средствата за масова информация. Така или иначе след един некратък период Русия, вървейки по траекторията: царска Русия - правова държава - демократична държава, ще стане суверенна. Друг интересен момент е, че тези процеси са съпроводени с избухвания на радикални прояви на расизъм и шовинизъм. През последните 2 - 3 г. особено разпространен е умереният национализъм. Това са вътрешните процеси на Русия, които се вписват в нейното търсене на идентичността”, разказва професорът.

Повече от 10 г. той е преподавател в Московския градски педагогически университет и от 5 г. преподава политически науки в още един - Държавният университет по икономика. От март тази година габровецът Камен Денчев с решение на Министерството на образованието на Руската федерация получи званието професор по политическите науки. Така той стана единственият българин в Москва с професорска титла, който преподава в двете висши учебни заведения. Оказва се, че в момента е и

единственият

чуждестранен

преподавател там.

Член е на Петровската академия за науки и изкуства в Санкт Петербург. В сферата на научните му интереси влизат политическите проблеми на международните системи и глобалното развитие, а също и проблеми по трансформацията и модернизацията на обществените системи на страните от Източна Европа. Автор е на монографиите “Политическите процеси в България: съвременни тенденции и исторически контекст” (1996), “Източна Европа след социализма: търсене на нови парадигми” (1997), “Опит за преход на страните от Източна Европа към демокрация” (1998), “Нефт, газ и геополитика” (в съавторство, 2000 г.) И последният му научен труд, който се оказва, че е единственото учебно пособие в света, е “Феноменът Антиглобализъм” (2005). Успял да го издаде чрез защитен проект пред Световната банка. Този учебник е официално одобрен от руското Министерство на образованието и по този начин вече е навлязъл в образователната система. В двата университета Камен Денчев преподава различни дисциплини - “Антиглобализъм”, “Русия в европейската политика”, “Политически промени на глобалното развитие”. От тази година професорът ще чете лекции и по една съвсем нова дисциплина - “Най-нова история на Европа и Южна Америка”.

Професорът разказва, че нивата на обучение в двата университета са различни. В Държавния университет по икономика нивото на студентите било по-високо. В него преподавали много силни икономисти на Русия. В това висше заведение на длъжността главен научен консултант е бивш министър на финансите, президент на университета бил бивш вицепремиер. Интересното е, че в руските университети за да продължи един преподавател да преподава и през следващата година, преминава през атестация - един път от академичния съвет на висшето заведение, и втори път

получава оценка от самите студенти,

като по-меродавно е тяхното мнение. Оказало се, че през тази година професор Камен Денчев е с най-висока (отлична) оценка измежду всички преподаватели, дадена му от студентите от Държавния университет по икономика.

За разлика от България в Русия има три форми на обучение - редовно, задочно и вечерно. Понякога се случвало професорът да преподава и в двата университета от рано сутринта до 9 ч. вечерта. “Понякога се получава да преподавам по цели дни”, обяснява той. И уточнява, че лекциите не му тежат. По-тежки били семинарите. “Там трябва да общуваш с всеки студент поотделно, да го провокираш, да провериш доколко той е усвоил преподаденото”, разказва той. Най му тежали обаче изпитите, понеже преподавал и на няколко потока студенти, които достигали до 150.

Разказва, че една от критиките към Русия е, че тя е пропита от корупция. “Тази черта е от царски времена. Не бих казал, че единствено Русия страда от този симптом. Аз лично не съм се сблъсквал с това - на мен никой не ми е предлагал толкова голяма сума. Според статистическите данни подготовката на кандидат-студентите е един много сериозен бизнес. И всяка година там се въртят около 2 - 2,5 милиарда рубли. Има преподаватели, които така си изкарват хляба”, обяснява професорът.

Тъй като от дълги години е в Москва, той вече си има и приятели там - сред преподавателите, сред студентите.

Макар и да е малко, свободното си време в Москва прекарва или в библиотеката, за да се подготвя, или в басейна. Поне

три пъти

седмично отделя

време за плуване.

Понякога обича да сяда в новооткритите в руската столица вериги от кафенета американски тип. “Там приготвят много хубаво кафе. В България не съм пил толкова хубаво капучино, както го предлагат там. В едно такова заведение можеш да си поръчаш кафе и да седиш цял ден. Наблюдавал съм хора, които вадят лаптопа и започват да работят. Така изкарват по няколко часа”, споделя професорът.

За да стигне до професорската титла, в Русия повече от десетилетие е работил с голямо постоянство. В Москва той се е посветил изцяло на научното поприще. Твърди, че не изпитва носталгия към родното си място и споделя, че са му еднакво близки и руската, и българската среда. “Единственото, от което съм доволен и се гордея е, че получих едно признание в чужда държава. И съм единственият българин и даже чужденец, който е получил званието професор в Русия”, прави равносметка габровецът.

За Москва разказва, че е съвременен мегаполис. “С всеки изминал ден тя се променя, защото много се строи. Това говори, че се въртят много пари. Особено през последните 1 - 2 години с качването на цените на петрола се увеличи притокът на нефтодолари към Русия. Даже правителството създаде стабилизационен фонд. Естествено е, средите, които са свързани с нефтения бизнес, да влагат някъде парите си. А изграждането на недвижимо имущество е може би най-сигурният доход. И неслучайно от началото на тази година много рязко се покачи цената на квадратен метър жилищна площ в Москва. Сега средната цена на жилищата варира около 3 500 до 4 000 долара на квадратен метър! Има и причини за това явление. В тази насока законодателството малко блокира.

Появиха се

строителни

пирамиди,

имаше много измамени хора - само за Москва са около 40 хиляди души. Там не е като на Запад - голяма част от парите да се плащат при вече готово жилище. В руската столица е обратното - още преди да има нещо изкопано, се дава основната част от средствата за жилището. По случая с измамите започна разследване. Истината е, че има голямо търсене на жилища там. Интересното е, че започна да се застроява в Подмосковието, то също много се е изменило. Та в Москва се строи усилено - и бизнессгради, и културни центрове, реставрират се къщи”, разказва габровецът. И обяснява, че имало интерес към високото строителство. Идеята за това била заимствана от Ню Йорк, където наскоро бил зам.-кметът на Москва, отговарящ за строителството. Политиката на президента на руската столица Юрий Лужков била да се влагат средства и в строителството на пътища. “Един от големите проблеми в Москва са огромните задръствания, причинени от нарастващият автомобилен поток. През последните 2 - 3 години хората си купуват много коли. В България е по-характерно да се срещне стара кола, особено от соцвозилата, а в Русия това вече е рядкост. Там хората залагат на по-скъпи нови автомобили с цени от порядъка на 10 - 15 хил. долара”, споделя наблюденията си проф. Денчев. Той е впечатлен от грижата на кметското управление към пенсионерите московчани. Само за руската столица освен

държавната

пенсия, която

средно е около

3 500 рубли,

по решение на московското правителство се добавяли още 1 500 рубли. Освен това хората от третата възраст в руската столица ползвали и безплатно градския транспорт. “Имам усещането, че в социално отношение грижите към пенсионерите в Москва, а и изобщо в Русия, са по-големи в сравнение с България.

Процентът на разходите на хората за електричество, за парно, за вода, не е толкова висок, колкото тук. Президентът Путин доколкото може се опитва да прокарва социални моменти в политиката си и се стреми да ги реализира. Реагира веднага на подадени сигнали. Практикатана Путин се доближа-ва до западната. Руският президент провежда видеодиалози, интернет конференции, на които хората му задават въпроси и той проследява решението на проблемите”, впечатлен е Камен Денчев.

Преди няколко дни той отлетя за Москва за новата академична година. Лекциите за студентите си професорът вече подготви в Габрово...

Материалът е от архива на BG Север

 

3 500 рубли (90€)/ 5 000 рубли(128€).... като знам колко убийствени са цените там. И това се нарича ...грижите към пенсионерите в Москва...

Хахахахахаха ))))))))))) Отдавна не се бях смял толкова. )))))) Средната цена на обикновена чашка кафе в обикновено кафене в Москва е приблизително 7-8 американски долара. (В скъпите заведения цената е над 10 долара за чашка) Средната пенсия е 3500 рубли, което прави приблизително 120 долара. Ще рече, че един пенсионер може да изпие цели 15 кафета с пенсията си. След това тука идват разни малоумници и ни обясняват колко добре си живеят руските пенсионери в сравнение с българските. А тоя чук бил професор от цели 2 университета. Хахаха. Ами да иде да стане професор в Харвард, Оксфорд или Сорбоната - тогава ще значи, че е постигнал нещо. Щото той и Батето е професор от киевския университет. ))))))))))))))))